3.3-ти индикативен показател: Продължаване на реформата на съдебната власт с цел нарастване на професионализма, отчетността и ефективността. Оценяване на въздействието на тази реформа и публикуване на резултатите всяка година
През последните 12 месеца Висшият съдебен съвет (ВСС) играе все по-конструктивна роля, като прие анализа на Комисията на основните слабости на съдебния процес в България, и показа дейно и конструктивно отношение при предприемането на действия във връзка със забавянията на значими дела. ВСС състави списък с препоръки за увеличаване на бързината, с която се разглеждат делата от голям обществен интерес. Тези препоръки са изготвени въз основа на анализ на около 50 значими дела, които са забавени с цел да изтече срокът на давност и да се избегне издаването на съдебно решение. В анализа на съвета се обръща внимание на сериозни процедурни забавяния и се предлага да се извършат широкообхватни законодателни изменения (например да се въведе регистрация по местоживеене), както и съществени промени от организационен и административен характер. Отчетено бе, че вследствие на препоръките на ВСС по конкретни дела, 7 дела вече са приключени. ВСС създаде механизъм за докладване със съответните административни ръководители на съдилищата във връзка с конкретните дела, които се разглеждат. Законодателният орган трябва бързо да предприеме по-нататъшни действия във връзка с правните препоръки на ВСС и да направи оценка на цялостното въздействие на неговите организационни и административни препоръки за бързината на протичане на делата в съда.
Същевременно съветът все още не е приел ясна програма в подкрепа на реформите. Той трябва да използва по-дейно правомощията си във всички области, в които са необходими спешни действия. Това се отнася, по-специално, до назначаването на висши магистрати и преразглеждането на системата за оценяване на магистратите, при които все още се наблюдават слабости. До средата на юни Висшият съдебен съвет проведе 48 процедури на подбор сред българските магистрати за назначаване на високопоставени длъжности от общо 150-те свободни места за високопоставени позиции, които са на разположение тази година. Четири решения за назначаване предизвикаха публични критики. И в четирите случая медиите и гражданското общество обявиха, че професионалните резултати на успешно представилите се кандидати се характеризират с пристрастни решения и влияние и че Висшият съдебен съвет не е обърнал достатъчно внимание на тези елементи и не е обосновал достатъчно решението си за назначаване. В тези случаи бе заявено, че се проявява пристрастност и че липсва обективност и прозрачност. За напредъка на съдебната реформа в България, както и за създаването на обществено доверие в съдебната власт, е важно висококвалифицираните ръководители на съдилища с безспорна репутация да се назначават по безпристрастен и обективен начин. Прилаганите от Висшия съдебен съвет стандарти за прозрачност и професионализъм трябва да бъдат преразгледани. По-конкретно, трябва да се обръща внимание на становището на инспектората към ВСС и на резултатите от неговите проверки, а ВСС трябва да има достъп за извършване на справки до личното досие на кандидатите при подготовката и в деня на приемане на решението за назначаване11. Освен това във всички случаи решенията за назначаване трябва да бъдат обективно обосновани съгласно установената методика12 и съветът трябва да се придържа към високите си стандарти за прозрачност и публична информация13.
Системата за годишно оценяване на магистратите е в процес на преразглеждане. За тази цел бе сформирана работна група за изменение на съответното вторично законодателство. Предстоящото преразглеждане на реда за оценяване трябва да гарантира по-обективно и справедливо оценяване на магистратите въз основа на реалната им работа, отколкото преди14. Констатациите от проверките, извършвани от инспектората към ВСС, трябва да се вземат под внимание по подходящ начин при преразглеждането на реда за оценяване15.
На 20 май бе приет единен Кодекс за етично поведение за всички магистрати. Кодексът бе приет въз основа на предложение, което бе представено от работна група, включваща представители на професионални асоциации. Кодексът за етично поведение обхваща изпълнението на професионалните задължения и поведението в личния живот. Той ще бъде използван за основа при дисциплинарни разследвания и санкции.
България все още не е представила анализ на въздействието на съдебната реформа. Предприетите досега мерки за реформа на съдебната власт все още не са променили критичното отношение на гражданите към съдебната власт, както стана ясно от неотдавнашно проучване, направено от гражданското общество16.
С измененията в Закона за съдебната власт България обяви, че е приела различен концептуален подход по отношение на създаването на единна информационна система за борба с престъпността. На ВСС бе възложено цялостното координиране на тази система в рамките на съдебната власт и интегрирането на базите данни на различните институции, които трябва да бъдат свързани помежду си. Висшият съдебен съвет трябва да гарантира, че се спазва законовото изискване за публикуване на всички решения на съдилищата по лесен за използване начин и трябва да състави план с конкретни цели и срокове за развитието на информационните технологии в съдебната власт, по-специално за създаването на единна система за борба с престъпността, което се координира от ВСС.
4.4-ти индикативен показател: Провеждане и докладване за професионални и безпристрастни разследвания по обвинения в корупция на високо равнище.
Докладване за вътрешни проверки на публичните институции и за огласяване на имуществото на високопоставени длъжностни лица
Въпреки че успешното преструктуриране на прокурорските служби, разследващи измами със средства от ЕС, показва, че при наличието на политическа воля може да се постигне напредък, през последните 12 месеца капацитетът на правоприлагащите органи за справяне с корупцията по високите етажи като цяло не бе увеличен. В Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс продължават да са налице сериозни недостатъци и само по няколко съдебни дела бе постигнат значителен напредък. През август 2008 г. България преструктурира съдебното преследване по дела за измами със средства от ЕС: под надзора на централен екип за мониторинг към Върховната касационна прокуратура (ВКП) бяха сформирани пет съвместни екипа в София и провинцията, като всеки екип е свързан със специално определен прокурор във всеки район. Най-важният екип бе създаден в Софийска градска прокуратура. Екипът в София се състои от 6 прокурори, 10 дознатели и 10 следователи, които работят в един офис с общи досиета и обща информационна система. В ДАНС и Държавен фонд „Земеделие“ бяха определени лица за контакт. Също така има оперативни полицаи, които оказват съдействие на дознателите. В края на май бяха образувани 516 дела за измами със средства от ЕС и започнаха 86 проверки и 136 досъдебни производства. Дело може да бъде образувано на всяко равнище от ВКП или от местен съвместен екип. Местните прокурори докладват за делата на ВКП, която осъществява мониторинга и координирането, а местната прокуратура поема цялата отговорност за оперативните решения. В София бяха регистрирани 60 дела и бе започнато досъдебно производство по 30 дела.
Софийска градска прокуратура образува седем досъдебни производства ex-officio въз основа на информация в медиите. Повечето дела бяха образувани въз основа на информация, предоставена от OLAF. В хода на дискусиите стана ясно, че прокуратурата действа най-вече реактивно и, например, не разследва участието на държавни служители в схеми за измами въпреки предадените от OLAF ясни данни за това.
Според някои прокурори на административно равнище обикновено не се осъществява ефективен контрол, чрез който може да се предотврати извършването на измама, а подадените от администрацията сигнали са с ниско качество. Липсата на подходящи процедури за административен контрол допринася за свръхнатовареността на съдебната система.
Като цяло изглежда, че в резултат на преструктурирането на прокуратурата във връзка със съдебното преследване на измами със средства от ЕС бе установена ефикасна организация с централен съвместен екип и местни екипи във всеки район. От есента на 2008 г. броят на разследваните случаи и на регистрираните повдигнати обвинения нарасна значително. В края на юни съдът се произнесе по емблематично дело за корупция. При други важни дела продължават да се отчитат процедурни забавяния и бавен напредък17. Същевременно преструктурирането на съдебното преследване на измами със средства от ЕС не бе приложено в други сфери, които се занимават със случаи на корупция и измами. То не се подкрепя от общия процес на реформа на правоприлагането в България, който бе стартиран в началото на 2008 г. със създаването на Държавна агенция „Национална сигурност“ и реформата на полицията, тъй като този процес продължава и все още не е консолидиран.
През последните 12 месеца специфичната правна среда за борба с измамите и корупцията по високите етажи се подобри. Това се дължи на забраната за размяна на земя, увеличаването на наказанието за измами със средства от ЕС, установяването на наказателна отговорност за юридическите лица по дела за измами18, новото законодателство за финансиране на политическите партии19 и, по-специално, приемането на новия Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Все още обаче е прекалено рано да се направи оценка на въздействието на новоприетото законодателство.
Комисията смята, че предотвратяването на конфликта на интереси е основно изискване, за да се защитят финансовите интереси на ЕС, и важен превантивен елемент в борбата с измамите и корупцията. В края на март българското правителство поиска от Комисията насоки във връзка със Закона за предотвратяване и разкриване на конфликта на интереси. В този контекст Комисията посочи, че според нея определението на „конфликт на интереси“ в закона трябва да бъде по-широко, за да обхване политически, икономически или друг общ интерес20. Освен това Комисията изрази безпокойство за ефективното прилагане на закона, за което е необходима подходяща стандартизирана методика за оценка на риска и контролиране на декларациите за конфликт на интереси, които се подават съгласно закона. Някои от повдигнатите от Комисията въпроси бяха взети под внимание при ревизирането на закона, но липсват разпоредби, гарантиращи неговото ефективно и равнопоставено прилагане. За децентрализираното прилагане на закона са необходими достатъчен капацитет и функционална независимост на контролните органи. За да се гарантира ефективното прилагане на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликта на интереси и да се направи оценка на неговото въздействие, България трябва да изготви насоки за прилагане и да изработи подходяща централна система за докладване.
За ефективната защита срещу измами и корупция е нужно да се извърши хоризонтален преглед на законодателството, като целта е да се подобри капацитетът за прилагане на властите и да се намалят възможностите за измами и корупция. Първата поредица от полезни законови изменения бяха обсъдени на публична среща в началото на февруари. България трябва да предприеме действия по тези предложения и да продължи да включва публичните органи и гражданското общество в публичните консултации с оглед да се подобрят правоприлагането и предотвратяването на корупцията21. По-специално, следва да се разгледа възможността за въвеждане на забрана за плащания в брой в някои сфери като недвижимите имоти и за вписване на договорите за заем в данъчните декларации. Както бе отчетено по-рано, законодателните изменения доведоха до ефективно намаляване на прозрачността за собствеността на активите на дружествата, тъй като съгласно Закона за търговския регистър вече не се изисква да се вписват промените при придобиването и прехвърлянето на акции след първото вписване. Това намаляване на прозрачността се отразява отрицателно на финансовите разследвания. Неотдавнашното приемане на Закон за амнистия, който обхваща злоупотребата със служебно положение, изпраща противоречиви политически сигнали.
Прилагането на закона не може да бъде поверено единствено на съдебните органи. За да се постигне значителен напредък както в прилагането, така и в предотвратяването на измамите и корупцията, е важно България да подобри капацитета на различните органи за административен контрол и да настоява тези органи да предприемат дейни мерки. Това трябва да бъде направено за контролните органи, които управляват средства от ЕС, като Държавен фонд „Земеделие“ и Национална агенция „Пътна инфраструктура“, както и за всички други държавни органи, изпълняващи важни контролни функции, като Сметната палата, Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“. Както Комисията отчете по-рано, недостатъчният капацитет на Сметната палата, например, продължава да възпрепятства ефективните проверки по декларациите за имуществото и ефективния контрол върху финансите на политическите партии22. Националната агенция за приходите не е подготвена да оценява пазарната стойност на недвижимите имоти в рамките на разследване за изпиране на пари чрез прехвърляне на недвижими имоти с изкуствено завишени цени. В действителност такива проверки не се извършват системно вследствие на анализ на рисковете. За да се постигне устойчив напредък в предотвратяването на корупцията, е необходимо да се засили прилагането на законодателството и да се дадат правомощия за действие и достатъчно ресурси на административните органи от основно значение като Сметната палата и Националната агенция за приходите, които да бъдат придружени от твърди мерки на политическо равнище.
Сподели с приятели: |
