5.5-ти индикативен показател: Вземане на по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, особено по границите и в местното управление
През последните 12 месеца България взе редица превантивни мерки. Сред тях са модернизиране на информационното оборудване в 28-те регионални служби на Националната агенция за приходите, чрез което ще се даде възможност за по-сложни и по-ефикасни проверки, преразглеждане на закона за образованието, за да се намалят възможностите за корупция в училищата и университетите, създаване на медицински инспекторат към Министерството на здравеопазването и въвеждане на системата „единен фиш“ на 10 от 11-те сухопътни гранични контролно-пропускателни пункта, благодарение на което размерът на събраните такси се увеличи значително23. Резултатите от тези мерки трябва да бъдат измерени в бъдеще.
Същевременно България предприе стъпки за укрепване на комисията за борба с корупцията към Министерския съвет. Понастоящем председател на комисията е заместник министър-председателят, който координира действията за борба с корупцията на централно равнище. Комисията участва също така в подготвянето на нова стратегия за борба с корупцията въз основа на анализ на преразглеждането на съществуващата стратегия и консултации със заинтересованите страни, сред които и неправителствени организации. Генералният инспекторат на комисията за борба с корупцията към Министерския съвет координира, оказва техническо подпомагане и контролира работата на инспекторатите към отрасловите министерства. Освен това с подпомагане от ЕС бе създаден централен уебсайт за подаване на сигнали за престъпления за корупция. Сайтът дава възможност да се подават жалби срещу всички държавни институции и да се проверява статусът на жалбата на по-късен етап. Нямаше качествени данни, за да се извърши оценка на действията, предприети във връзка с получените сигнали. Следва да се отбележи, че не се предприемат действия по анонимни сигнали.
Все още обаче не са предприети ефективни превантивни действия в уязвими сектори като здравеопазването и образованието, нито пък на местно равнище. За да се постигне системен напредък при отстраняването на възможностите за корупция в уязвими сектори като здравеопазването и образованието и в местното управление, е необходимо да се увеличи броят на служителите в генералния инспекторат и в различните инспекторати към министерствата и агенциите и да се приложи по-деен подход24. Следователно на политическо равнище трябва да се обсъди възможността за увеличаване на капацитета на инспекторатите и те да бъдат упълномощени законово и политически да заемат по-дейна позиция за идентифициране и намаляване на сферите, в които има риск от корупция. Следвайки направените през октомври 2008 г. препоръки в рамките на финансиран от ЕС проект за борба с корупцията, генералният инспекторат трябва да дава, въз основа на оценки за риска, системни насоки относно идентифицирането на уязвимите места и изготвянето на коригиращи мерки и тяхното прилагане на инспекторатите на различните административни служби и на 28-те местни служби на централния инспекторат. Дейността на 28-те областни обществени съвета за борба с корупцията, които бяха сформирани на местно равнище, следва да бъде засилена в сътрудничество с гражданското общество. Трябва да се разгледа възможността за укрепване на законовите правомощия и административния капацитет на генералния инспекторат, като това укрепване следва да бъде съпътствано от строг мониторинг и оценка на въздействието на предприетите от Министерския съвет мерки, която да бъде извършвана в сътрудничество с гражданското общество.
Международните оценки от Световната банка и Transparency International показаха слаб напредък по отношение на възприятието на корупцията в България25. Подадени бяха няколко сигнала за купуване на гласове на изборите за Европейския парламент и на парламентарните избори през юли, въпреки че гражданското общество предприе кампания за предотвратяването на тази практика; прокуратурата започна няколко разследвания ex-officio26.
През януари 2009 г. българският парламент прие закон, с който се забранява размяната на земя. Размените на земя обаче продължиха и дори се ускориха до деня, в който законът влезе в сила.
6.6-ти индикативен показател: Прилагане на стратегия за борба с организираната престъпност, която се съсредоточава върху тежките престъпления, изпирането на пари, както и върху системното конфискуване на имуществото на престъпниците. Докладване за нови и текущи разследвания, повдигнати обвинения и присъди в тези области
Вследствие на доклада на Комисията от юли 2008 г. България преструктурира съдебното преследване на организираната престъпност и промени подхода в тази област. За разлика от преструктурирането на съдебното преследване на измами със средства на ЕС, по отношение на организираната престъпност не бяха създадени постоянни съвместни екипи. Съществува един постоянен екип, който осъществява координирането между различните участващи органи, а съдебното преследване по отделните случаи се извършва от екипи, сформирани на ad-hoc основа. България обяснява непостоянния характер на съвместните екипи за преследване на организираната престъпност със сложните и променящи се изисквания при разследванията, нуждата да се изпита надеждността на служителите и евентуални притеснения за тяхната сигурност. Оперативната информация се разменя на централно, а не на местно равнище, за да се запази нейната поверителност. Също така обаче беше посочено, че този начин на организиране трябва да бъде заменен от постоянна структура през следващите месеци, за да се запази сегашният устрем за действия. В бъдеще трябва също така да бъдат въведени подходящи мерки за сигурност и защита на служителите.
Структурната промяна в организацията е съчетана с адаптиране на методиката на съдебното преследване в борбата с организираната престъпност. За разлика от предишната практика, от септември 2008 г. съдебното преследване е насочено към ограничен брой значими случаи, които вече са известни на правоприлагането. Членовете на тези групи се разследват за извършени наскоро престъпления, за които има ясни доказателства. Благодарение на това производство ще бъдат постигнати ефективни присъди посредством производството за решаване на делото със споразумение и използването на съкратеното съдебно следствие, след като подсъдимият направи признания, като по този начин ще се избегне дълъг процес, който може да завърши без присъда27. След като първата присъда бъде приведена в действие, съдебното преследване за други престъпления, като изпиране на пари, и вторите присъди ще бъдат улеснени. България докладва, че структурните промени и промените в методиката при съдебното преследване са довели до по-динамични разследвания, създали са взаимно доверие между институциите и първите резултати вече са налице. В резултат на използването на съкратено съдебно следствие и на производството за решаване на делото със споразумение България докладва, че досега са били осъдени 36 членове на групи на организираната престъпност във връзка с делата срещу Веселин и Христо Данови и срещу Димитър Желязков („Митьо Очите“)28. Първите резултати от тази прагматична стратегия са обнадеждаващи. Успехът ѝ обаче ще зависи от това дали първите присъди за относително леки престъпления ще бъдат последвани от присъди за по-тежки престъпления, където съгласно закона не може да се използва производството за решаване на делото със споразумение (например при убийство) или обществото по-трудно ще приеме използването на това производство. В допълнение на това понастоящем тази методика се използва само при малко на брой дела. Освен това решението на прокурора да използва производството за решаване на делото със споразумение следва да се основава на задълбочен анализ, а не да бъде в резултат на състоянието на правната система. В крайна сметка съдебните органи трябва да решават всички дела за организирана престъпност в България по ефикасен начин, включително по-старите и висящите дела.
Съдебната практика в областта на организираната престъпност трябва да бъде засилена. Важен елемент при съдебните действия срещу организираната престъпност е системното съдебно преследване на случаите на изпиране на пари. България все още не преследва изпирането на пари независимо от основното (или първоначалното) престъпление въпреки решение на Върховния касационен съд29, което подкрепя тази практика. Отбелязано бе, че по принцип съдилищата изискват доказателства за изпиране на пари и за първоначално престъпление, както и доказателство за пряка връзка, което е трудно да се докаже на практика. Поради това прокуратурата често решава да започне съдебно преследване за избягване на данъци или други престъпления, които е по-лесно да се докажат, отколкото изпирането на пари. Системното преследване на изпирането на пари, независимо от първоначалното престъпление, следва да бъде насърчавано като най-добра практика в България, тъй като се подкрепя от съдебната практика на Върховния съд.
От средата на 2008 г. напредъкът на Комисията по конфискуване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД), значително се подобри. Между 1 април 2008 г. и 7 май 2009 г. съдът е предприел действия по над 130 искания на КУИППД за замразяване на имущество, а 75 мотивирани предложения на КУИППД за конфискуване на имущество са били изпратени на съда. Само по три случая на конфискуване обаче има взети решения от съдилищата на последна инстанция30. Същевременно правната рамка за конфискуването на активи и за финансовите разследвания продължава да бъде неподходяща: своевременното замразяване на имущество по дела за организирана престъпност има важен възпиращ ефект. За да се постигне този ефект, замразяването на имуществото трябва да се извършва възможно най-рано и в най-голямата възможна степен. Настоящата правна рамка и съдебна практика в България не изпълняват нито едно от тези изисквания: замразява се твърде малко имущество и твърде късно. Въпреки че, както изглежда, приложимата правна рамка дава възможност имуществото да се замразява, когато започне официално разследване, например за изпиране на пари, замразяването се извършва едва след няколко месеца в досъдебната фаза или в момента на повдигане на обвинение. По този начин замразяването губи по-голямата част от оперативния си ефект. Освен това правните ограничения не позволяват да се замразява имущество на лица, които не са законово обвързани (например служители, приятели, бизнес партньори), и на членове на семейството, ако те могат да докажат, че са закупили имуществото. Същевременно престъпниците прехвърлят средства, като предпочитат да използват такива канали. Законовите изменения, целящи по-голяма ефикасност на замразяването и конфискуването на имущество, които бяха предложени през ноември 2008 г., бяха отхвърлени с голямо мнозинство депутати от всички партии31.
Правилно насочените разследвания ex-officio на необяснимо забогатяване могат да бъдат начална точка за разследване на данъчни измами, изпиране на пари и други престъпления, които са свързани с организираната престъпност. В България обаче се извършват твърде малко такива разследвания. Като цяло, съдебното преследване действа по конкретни сигнали от органите за административен контрол. Получените такива сигнали обаче са твърде малко, тъй като органите за административен контрол не са достатъчно дейни или пък не разполагат с достатъчен капацитет, като Сметната палата32. България трябва да улесни разследванията на необяснимо забогатяване, като въведе законово изискване за вписване на активните и пасивните заеми в данъчната декларация.
Отделът за финансово разузнаване към ДАНС — бившето независимо Бюро за финансово разузнаване към Министерството на финансите — постигна задоволителни резултати при докладването за подозрителни финансови операции. Повечето банки и небанкови институции изпълняват изискването за докладване. Продължава да се смята, че при операциите с пари в брой има най-голям риск от изпиране на пари и организирана престъпност, особено когато става въпрос за прехвърляне на недвижими имоти. Ставайки част от ДАНС, отделът за финансово разузнаване изгуби капацитета си за извършване на проверки на място. Тази важна празнота в закона трябва да бъде спешно запълнена.
Като цяло, продължават да са налице слабости в съдебната практика както в досъдебната, така и в съдебната фаза, като важни дела биват забавяни или спирани. Слабостите, които са от особено значение за съдебното преследване на случаи на организирана престъпност в досъдебната фаза, се отнасят до допустимостта на доказателства, ефективната защита на свидетели и нуждата от по-специализирано оборудване и умения. Слабостите на съдебната практика в съдебната фаза са свързани с дълги забавяния на дела по формални причини, като посочваните от подсъдимите доводи представляват очевидна злоупотреба, но могат да бъдат обосновани съгласно Наказателно-процесуалния кодекс33.
Реформата на правоприлагащите органи, които се занимават с тежки престъпления, все още не е консолидирана. Както бе отбелязано в индикативен показател 4, все още не е достигнат пълният капацитет на новосформираната криминална полиция и на новата разследваща полиция. Все още са налице законови противоречия в правомощията на ДАНС, както и припокриване в разделението на правомощията между ДАНС и полицията. Държавите-членки докладват за постоянни слабости в сътрудничеството с българските правоприлагащи органи, като например във връзка с поверителността на разследванията и оказването на съдействие по случаи, в които са замесени влиятелни личности. Към настоящия момент реформата на правоприлагането продължава, като все още не е довела до по-голяма ефикасност на разследването и досъдебната фаза.
BG BG
Сподели с приятели: |