Доклада на комисията до европейския парламент и до съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка
-ти индикативен показател: Вземане на по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, особено по границите и в местното управление
Изтегляне 375.34 Kb.
|
5.5-ти индикативен показател: Вземане на по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, особено по границите и в местното управлениеПрез последните 12 месеца България взе редица превантивни мерки. Сред тях са модернизиране на информационното оборудване в 28-те регионални служби на Националната агенция за приходите, чрез което ще се даде възможност за по-сложни и по-ефикасни проверки, преразглеждане на закона за образованието, за да се намалят възможностите за корупция в училищата и университетите, създаване на медицински инспекторат към Министерството на здравеопазването и въвеждане на системата „единен фиш“ на 10 от 11-те сухопътни гранични контролно-пропускателни пункта, благодарение на което размерът на събраните такси се увеличи значително23. Резултатите от тези мерки трябва да бъдат измерени в бъдеще. Същевременно България предприе стъпки за укрепване на комисията за борба с корупцията към Министерския съвет. Понастоящем председател на комисията е заместник министър-председателят, който координира действията за борба с корупцията на централно равнище. Комисията участва също така в подготвянето на нова стратегия за борба с корупцията въз основа на анализ на преразглеждането на съществуващата стратегия и консултации със заинтересованите страни, сред които и неправителствени организации. Генералният инспекторат на комисията за борба с корупцията към Министерския съвет координира, оказва техническо подпомагане и контролира работата на инспекторатите към отрасловите министерства. Освен това с подпомагане от ЕС бе създаден централен уебсайт за подаване на сигнали за престъпления за корупция. Сайтът дава възможност да се подават жалби срещу всички държавни институции и да се проверява статусът на жалбата на по-късен етап. Нямаше качествени данни, за да се извърши оценка на действията, предприети във връзка с получените сигнали. Следва да се отбележи, че не се предприемат действия по анонимни сигнали. Все още обаче не са предприети ефективни превантивни действия в уязвими сектори като здравеопазването и образованието, нито пък на местно равнище. За да се постигне системен напредък при отстраняването на възможностите за корупция в уязвими сектори като здравеопазването и образованието и в местното управление, е необходимо да се увеличи броят на служителите в генералния инспекторат и в различните инспекторати към министерствата и агенциите и да се приложи по-деен подход24. Следователно на политическо равнище трябва да се обсъди възможността за увеличаване на капацитета на инспекторатите и те да бъдат упълномощени законово и политически да заемат по-дейна позиция за идентифициране и намаляване на сферите, в които има риск от корупция. Следвайки направените през октомври 2008 г. препоръки в рамките на финансиран от ЕС проект за борба с корупцията, генералният инспекторат трябва да дава, въз основа на оценки за риска, системни насоки относно идентифицирането на уязвимите места и изготвянето на коригиращи мерки и тяхното прилагане на инспекторатите на различните административни служби и на 28-те местни служби на централния инспекторат. Дейността на 28-те областни обществени съвета за борба с корупцията, които бяха сформирани на местно равнище, следва да бъде засилена в сътрудничество с гражданското общество. Трябва да се разгледа възможността за укрепване на законовите правомощия и административния капацитет на генералния инспекторат, като това укрепване следва да бъде съпътствано от строг мониторинг и оценка на въздействието на предприетите от Министерския съвет мерки, която да бъде извършвана в сътрудничество с гражданското общество. Международните оценки от Световната банка и Transparency International показаха слаб напредък по отношение на възприятието на корупцията в България25. Подадени бяха няколко сигнала за купуване на гласове на изборите за Европейския парламент и на парламентарните избори през юли, въпреки че гражданското общество предприе кампания за предотвратяването на тази практика; прокуратурата започна няколко разследвания ex-officio26. През януари 2009 г. българският парламент прие закон, с който се забранява размяната на земя. Размените на земя обаче продължиха и дори се ускориха до деня, в който законът влезе в сила. 6.6-ти индикативен показател: Прилагане на стратегия за борба с организираната престъпност, която се съсредоточава върху тежките престъпления, изпирането на пари, както и върху системното конфискуване на имуществото на престъпниците. Докладване за нови и текущи разследвания, повдигнати обвинения и присъди в тези областиВследствие на доклада на Комисията от юли 2008 г. България преструктурира съдебното преследване на организираната престъпност и промени подхода в тази област. За разлика от преструктурирането на съдебното преследване на измами със средства на ЕС, по отношение на организираната престъпност не бяха създадени постоянни съвместни екипи. Съществува един постоянен екип, който осъществява координирането между различните участващи органи, а съдебното преследване по отделните случаи се извършва от екипи, сформирани на ad-hoc основа. България обяснява непостоянния характер на съвместните екипи за преследване на организираната престъпност със сложните и променящи се изисквания при разследванията, нуждата да се изпита надеждността на служителите и евентуални притеснения за тяхната сигурност. Оперативната информация се разменя на централно, а не на местно равнище, за да се запази нейната поверителност. Също така обаче беше посочено, че този начин на организиране трябва да бъде заменен от постоянна структура през следващите месеци, за да се запази сегашният устрем за действия. В бъдеще трябва също така да бъдат въведени подходящи мерки за сигурност и защита на служителите. Структурната промяна в организацията е съчетана с адаптиране на методиката на съдебното преследване в борбата с организираната престъпност. За разлика от предишната практика, от септември 2008 г. съдебното преследване е насочено към ограничен брой значими случаи, които вече са известни на правоприлагането. Членовете на тези групи се разследват за извършени наскоро престъпления, за които има ясни доказателства. Благодарение на това производство ще бъдат постигнати ефективни присъди посредством производството за решаване на делото със споразумение и използването на съкратеното съдебно следствие, след като подсъдимият направи признания, като по този начин ще се избегне дълъг процес, който може да завърши без присъда27. След като първата присъда бъде приведена в действие, съдебното преследване за други престъпления, като изпиране на пари, и вторите присъди ще бъдат улеснени. България докладва, че структурните промени и промените в методиката при съдебното преследване са довели до по-динамични разследвания, създали са взаимно доверие между институциите и първите резултати вече са налице. В резултат на използването на съкратено съдебно следствие и на производството за решаване на делото със споразумение България докладва, че досега са били осъдени 36 членове на групи на организираната престъпност във връзка с делата срещу Веселин и Христо Данови и срещу Димитър Желязков („Митьо Очите“)28. Първите резултати от тази прагматична стратегия са обнадеждаващи. Успехът ѝ обаче ще зависи от това дали първите присъди за относително леки престъпления ще бъдат последвани от присъди за по-тежки престъпления, където съгласно закона не може да се използва производството за решаване на делото със споразумение (например при убийство) или обществото по-трудно ще приеме използването на това производство. В допълнение на това понастоящем тази методика се използва само при малко на брой дела. Освен това решението на прокурора да използва производството за решаване на делото със споразумение следва да се основава на задълбочен анализ, а не да бъде в резултат на състоянието на правната система. В крайна сметка съдебните органи трябва да решават всички дела за организирана престъпност в България по ефикасен начин, включително по-старите и висящите дела. Съдебната практика в областта на организираната престъпност трябва да бъде засилена. Важен елемент при съдебните действия срещу организираната престъпност е системното съдебно преследване на случаите на изпиране на пари. България все още не преследва изпирането на пари независимо от основното (или първоначалното) престъпление въпреки решение на Върховния касационен съд29, което подкрепя тази практика. Отбелязано бе, че по принцип съдилищата изискват доказателства за изпиране на пари и за първоначално престъпление, както и доказателство за пряка връзка, което е трудно да се докаже на практика. Поради това прокуратурата често решава да започне съдебно преследване за избягване на данъци или други престъпления, които е по-лесно да се докажат, отколкото изпирането на пари. Системното преследване на изпирането на пари, независимо от първоначалното престъпление, следва да бъде насърчавано като най-добра практика в България, тъй като се подкрепя от съдебната практика на Върховния съд. От средата на 2008 г. напредъкът на Комисията по конфискуване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД), значително се подобри. Между 1 април 2008 г. и 7 май 2009 г. съдът е предприел действия по над 130 искания на КУИППД за замразяване на имущество, а 75 мотивирани предложения на КУИППД за конфискуване на имущество са били изпратени на съда. Само по три случая на конфискуване обаче има взети решения от съдилищата на последна инстанция30. Същевременно правната рамка за конфискуването на активи и за финансовите разследвания продължава да бъде неподходяща: своевременното замразяване на имущество по дела за организирана престъпност има важен възпиращ ефект. За да се постигне този ефект, замразяването на имуществото трябва да се извършва възможно най-рано и в най-голямата възможна степен. Настоящата правна рамка и съдебна практика в България не изпълняват нито едно от тези изисквания: замразява се твърде малко имущество и твърде късно. Въпреки че, както изглежда, приложимата правна рамка дава възможност имуществото да се замразява, когато започне официално разследване, например за изпиране на пари, замразяването се извършва едва след няколко месеца в досъдебната фаза или в момента на повдигане на обвинение. По този начин замразяването губи по-голямата част от оперативния си ефект. Освен това правните ограничения не позволяват да се замразява имущество на лица, които не са законово обвързани (например служители, приятели, бизнес партньори), и на членове на семейството, ако те могат да докажат, че са закупили имуществото. Същевременно престъпниците прехвърлят средства, като предпочитат да използват такива канали. Законовите изменения, целящи по-голяма ефикасност на замразяването и конфискуването на имущество, които бяха предложени през ноември 2008 г., бяха отхвърлени с голямо мнозинство депутати от всички партии31. Правилно насочените разследвания ex-officio на необяснимо забогатяване могат да бъдат начална точка за разследване на данъчни измами, изпиране на пари и други престъпления, които са свързани с организираната престъпност. В България обаче се извършват твърде малко такива разследвания. Като цяло, съдебното преследване действа по конкретни сигнали от органите за административен контрол. Получените такива сигнали обаче са твърде малко, тъй като органите за административен контрол не са достатъчно дейни или пък не разполагат с достатъчен капацитет, като Сметната палата32. България трябва да улесни разследванията на необяснимо забогатяване, като въведе законово изискване за вписване на активните и пасивните заеми в данъчната декларация. Отделът за финансово разузнаване към ДАНС — бившето независимо Бюро за финансово разузнаване към Министерството на финансите — постигна задоволителни резултати при докладването за подозрителни финансови операции. Повечето банки и небанкови институции изпълняват изискването за докладване. Продължава да се смята, че при операциите с пари в брой има най-голям риск от изпиране на пари и организирана престъпност, особено когато става въпрос за прехвърляне на недвижими имоти. Ставайки част от ДАНС, отделът за финансово разузнаване изгуби капацитета си за извършване на проверки на място. Тази важна празнота в закона трябва да бъде спешно запълнена. Като цяло, продължават да са налице слабости в съдебната практика както в досъдебната, така и в съдебната фаза, като важни дела биват забавяни или спирани. Слабостите, които са от особено значение за съдебното преследване на случаи на организирана престъпност в досъдебната фаза, се отнасят до допустимостта на доказателства, ефективната защита на свидетели и нуждата от по-специализирано оборудване и умения. Слабостите на съдебната практика в съдебната фаза са свързани с дълги забавяния на дела по формални причини, като посочваните от подсъдимите доводи представляват очевидна злоупотреба, но могат да бъдат обосновани съгласно Наказателно-процесуалния кодекс33. Реформата на правоприлагащите органи, които се занимават с тежки престъпления, все още не е консолидирана. Както бе отбелязано в индикативен показател 4, все още не е достигнат пълният капацитет на новосформираната криминална полиция и на новата разследваща полиция. Все още са налице законови противоречия в правомощията на ДАНС, както и припокриване в разделението на правомощията между ДАНС и полицията. Държавите-членки докладват за постоянни слабости в сътрудничеството с българските правоприлагащи органи, като например във връзка с поверителността на разследванията и оказването на съдействие по случаи, в които са замесени влиятелни личности. Към настоящия момент реформата на правоприлагането продължава, като все още не е довела до по-голяма ефикасност на разследването и досъдебната фаза. 1България прие необходимите изменения в Конституцията на 2 февруари 2007 г. Новият Закон за съдебната власт бе приет от Народното събрание на 24 юли 2007 г. и влезе в сила на 10 август 2007 г. 2За същия период от време в инспектората са били подадени общо 1642 сигнала. 3Важна част от нарушенията се отнасят до забавяне на изслушването по делата в съда. При Съвета се наблюдава тенденция работното натоварване на магистратите да се разглежда като основание за освобождаване от дисциплинарна отговорност, докато инспекторатът, опирайки се на практиката на Европейския съд за правата на човека, смята това само за смекчаващ фактор при квалифицирането на дисциплинарното нарушение. 429 дела засягат съдии, 3 дела засягат прокурори, 3 дела засягат следователи и 9 дела засягат административни ръководители на съдилища. 5Присъдите по дела за тежки престъпления, изглежда, се издават най-вече въз основа на признания, придружени от доказателства in flagranti (например записи на телефонни разговори при подслушване, видео наблюдение). 6Решение № 5 от 9 юли 2009 г. 7Съвместните срещи на равнище съдебен район бяха организирани от Върховния касационен съд в отговор на тематичната проверка на инспектората при връщането на дела от съда на прокуратурата по формални причини. В резултат на тези срещи бе отчетено значително намаляване на върнатите дела. 8При проверка на случаен принцип на уебсайтовете на няколко съдилища на 24 юни 2009 г. бе установена липса на последователност при изпълнение на изискването за публикуване на съдебни решения. Информацията на уебсайтовете се различава и не е лесно достъпна. В повечето случаи при изписване на цялото наименование и номера на делото може да бъде видян един-единствен резултат. При проверката на пет уебсайта на съдилища бе установено, че един съд не е публикувал никакви дела, един съд е публикувал кратки резюмета без мотивите на решенията, а останалите три съдилища са публикували избрани дела, използвайки непоследователни критерии за подбор. 9Първата външна мониторингова проверка обхвана съдебната практика на 25 съдилища през първата половина на 2008 г., втората проверка обхвана съдебната практика на други 27 съдилища за цялата 2008 г., а други мониторингови проверки бяха насочени към конкретни съдебни райони и съдилища, определени въз основа на критерии за риска. 10Новият Граждански процесуален кодекс влезе в сила през март 2008 г. 11Понастоящем докладите на инспектората не се вземат системно под внимание — било то положително или отрицателно — в решенията на ВСС за назначаване. Това се обяснява с равнопоставено третиране, тъй като не всички български съдилища са били проверени (3 от петте апелативни района в България). Личното досие на кандидата не е физически налично във ВСС, когато се взема решение за назначаване. Това решение се взема преди всичко въз основа на оценката на работата, изготвена от местна комисия за оценяване. 12Одобрената от ВСС методика съдържа десет критерия за подбор на кандидатите в три основни области на квалификация: професионална квалификация, бизнес квалификация и морал. 13ВСС е въвел високи стандарти за прозрачност при този процес на назначаване: всички заседания могат да бъдат следени изцяло посредством видео връзка в отделна стая и досиетата на кандидатите трябва да бъдат публично достъпни на уебсайта на ВСС. При проверка на място обаче не бе възможно да се открие публикувана информация за процедурите за подбор, както бе посочено на уебсайта на съвета. 14Комисията бе уведомена за два конкретни случая като примери за значителни разминавания между годишните доклади за оценяване и професионалните резултати на магистратите. В единия случай при годишното оценяване не е било взето предвид доказателство за лошо управление (оправдаване вследствие на изгубване на материални доказателства и на съдебно досие по дело за убийство), а във втория случай допусната сериозна съдебна грешка не се е отразила на годишния доклад за оценяване. 15Понастоящем констатациите на инспектората се вписват едва до 5 % в годишното оценяване на работата на магистратите. Те все още не се вписват изцяло в личните досиета. 16По искане на Министерството на правосъдието неправителствена организация представи анализ на правителствената програма за осъществяване на съдебната реформа, който ще допринесе за изготвянето на нова стратегия за съдебната власт за периода 2009—2013 г. В анализа се заключава, че предприетите досега мерки за реформа на съдебната власт все още не са отстранили основните недостатъци на системата, които са осезаеми за гражданите, като трудния достъп и бавните производства. Също така в анализа се посочва, че съдебната реформа и борбата с корупцията са тясно свързани помежду си в сфери като ефикасност и прозрачност на съдебната власт и механизми за контрол: затова двете могат да напредват единствено ако се извършват заедно. 17Бившият директор на софийското топлофикационно дружество „Топлофикация“ Валентин Димитров бе осъден през юни. При делата за измами срещу бившия директор на Държавен фонд „Земеделие“ Асен Друмев и срещу бившия директор на Национална агенция „Пътна инфраструктура“ Веселин Георгиев се отчитат различни процедурни забавяния и напредъкът е бавен. Делото за измами по САПАРД срещу Марио Николов бе спряно и ограниченията за пътуване срещи всички обвиняеми бяха отменени, след като адвокатът на един от обвиняемите внесе кандидатурата на своя клиент за депутат в парламента. 18С въвеждането на наказателна отговорност за юридическите лица по дела за измами България изпълнява Европейската конвенция за защита на финансовите интереси на ЕС. 19При преразглеждането на Закона за политическите партии на 13 януари 2009 г. държавната субсидия за политическите партии бе увеличена два пъти; те вече не могат да приемат анонимни дарения. Размерът на даренията от правни субекти и физически лица е ограничен до 10 000 BGN годишно. 20Това определение на конфликта на интереси се основава на член 52, параграф 2 от Финансовия регламент на ЕО. 21На срещата на Гражданския консултативен съвет и заместник министър-председателя Плугчиева в началото на февруари бяха предложени за обсъждане изменения в 13 законови акта. Целта на измененията е да се подобри мярката за ограничаване и борба с корупцията и организираната престъпност. Част от тях бяха изготвени от представители на изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Промените засягат по-конкретно Наказателно-процесуалния кодекс, Наказателния кодекс, Търговския закон, Закона за обществените поръчки, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Закона за задълженията и договорите, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Кодекса на труда, Закона за фискалните устройства, Закона за данък върху добавената стойност, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за кредитните институции и Закона за концесиите. 22Освен това в правилата, регламентиращи декларациите за имуществото, съществуват редица недостатъци, например не е необходимо да се декларират произведения на изкуството и бижута; трябва да се посочи само общият размер на банковите активи, като не се изисква подробна информация за размера и сметките. Същевременно глобите за неизпълнение на задължението за подаване на декларация за имуществото не са достатъчно възпиращи. 23През юли българските власти обявиха, че системата „единен фиш“ няма да се използва за регистрирани в ЕС автомобили на граничен контролно-пропускателен пункт „Калотина“ от 1 юли и на граничен контролно-пропускателен пункт „Капитан Андреево“ от 15 юли, за да се намалят забавянията на границата. 24Генералният инспекторат към Министерския съвет има петима служители, а инспекторите в отрасловите министерства се състоят обикновено от един или двама души. 25Според TI 76 % от анкетираните българи смятат предприетите от правителството мерки за неефективни. 26Няколко неправителствени организации сформираха коалиция; асоциацията на работодателите предложи награда за разкриването на случаи на купуване на гласове. 27При съкратеното съдебно следствие се изисква присъда под минималното наказание, определено в закона за съответното престъпление. Съкратеното съдебно следствие може да се използва, ако всички подсъдими по делото направят признания и се съгласят да се откажат от упражняването на някои свои права, например изслушването на свидетели. Използването на това производство позволява продължителността на съдебния процес да се сведе до минимум в замяна на договорена и следователно относително лека присъда. 28България докладва за следните издадени присъди. В делото срещу Веселин и Христо Данови бяха издадени 19 присъди. Веселин Данов бе осъден на три години лишаване от свобода, а Христо Данов — на една година, като и в двата случая бе използвано договорено с прокуратурата производство за решаване на делото със споразумение; 13 членове на тази престъпна група бяха осъдени на между 1 и 3 години лишаване от свобода. Освен това бяха повдигнати обвинения срещу водача на групата Иван Славков и четирима други членове. Общо 12 присъди бяха под законовия минимум (съкратено съдебно следствие), а 7 бяха над законовия минимум. По делото срещу Димитър Желязков („Митьо Очите“) бяха произнесени присъди срещу 17 души, като самият Димитър Желязков бе осъден на 4 години и 6 месеца, а 16 други членове на групата получиха присъди между 1 и 5 години. Общо 12 присъди по това дело бяха под законовия минимум (съкратено съдебно следствие), а 5 бяха над законовия минимум. Според общите данни, предоставени за цялата територия на България, от 2006 г. насам присъдите са нараснали три пъти. През 2008 г. бяха отчетени 183 присъди за членство в организирана престъпна група и 345 повдигнати обвинения. До 2006 г. не бяха регистрирани никакви присъди, през 2006 г. бяха произнесени 28 присъди, през 2007 г. бяха произнесени 52 присъди за лишаване от свобода и 11 оправдателни решения. Не бе възможно да се направи качествен анализ на предоставените общи данни. 29Решение № 34 от 10 март 2009 г. 30Между 1 април 2008 г. и 7 май 2009 г. КУИППД е образувала 178 производства за идентифициране на имущество, придобито от престъпна дейност, което представлява нетно увеличение с 83 % в сравнение с 97-те дела, образувани между май 2007 г. и май 2008 г. През същия период КУИППД е внесла в съда 130 мотивирани становища за замразяване на имущество на обща стойност 97,9 млн. BGN, което е увеличение с 53 % като стойност и с 47 % като брой дела. Що се отнася до конфискуването на имущество, от 1 април 2008 г. до 7 май 2009 г. са образувани 75 дела на стойност 62 млн. BGN, което представлява увеличение със 102 % като брой дела и с 419 % като стойност в сравнение с предходните 12 месеца. Съдилища от първа инстанция са взели решения по две дела за конфискуване през юни 2008 г. и по 18 такива дела през май 2009 г., понастоящем присъдите по 3 дела са станали ефективни и е конфискувано имущество на стойност 700 000 BGN. По последните две дела съдът от последна инстанция е взел решение, че конфискуването може да се извърши независимо от първоначалното престъпление. 31Основните притеснения на комисията са свързани с липсата на собствени правомощия за разследване, поради което е невъзможно тя да образува дела ex-officio, ограниченото определение в член 4 („свързани лица“), съгласно което може да бъде конфискувано само имущество, прехвърлено на съпрузи, роднини по възходяща линия и малолетни деца, но не и имущество, закупено от тях (често с парите на лицето, за което се прави проверка). Комисията не може да замразява имущество, което е прехвърлено на лица, които не са законово обвързани, или на зависими лица (например приятели, служители). Тези ограничителни правила сериозно застрашават ефикасната работа на КУИППД и дават възможност лицето, за което се прави проверка, да избегне относително лесно конфискуването на имущество. Минималната стойност на имуществото за образуване на дело от КУИППД (около 30 000 EUR) е много висока за българските стандарти и не отговаря на икономическата реалност. Прагът следва да бъде занижен. Освен това няма ясни правни насоки за метода, който следва да се използва за оценяване на имуществото. Следователно подсъдимите често оспорват стойността на имуществото, което принуждава КИУППД да поиска да бъде направена скъпа външна експертиза. 32По едно конкретно дело („Олигарх“) прокуратурата започна разследвания на необяснимо забогатяване въз основа на информация във вестник за 100 автомобила „Бентли“, регистрирани в България. Въз основа на данните за регистрациите, предоставени от органа по пътищата, бяха извършени претърсвания в покрайнините на София, вследствие на които бяха образувани 10 дела за изпиране на пари. 33Няколко важни дела бяха спрени и подсъдимите бяха освободени, тъй като се кандидатираха за парламентарните избори на 5 юли. Тези лица продължават да бъдат на свобода въпреки неуспешното си представяне на изборите. BG Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 375.34 Kb. Сподели с приятели:
|