-ви индикативен показател: Приемане на изменения в Конституцията, които премахват всички двусмислия по отношение на независимостта и отчетността на съдебната система

1.1-ви индикативен показател: Приемане на изменения в Конституцията, които премахват всички двусмислия по отношение на независимостта и отчетността на съдебната система

След като започна да работи пълноценно в края на май 2008 г., инспекторатът продължи да изпълнява графика си на планови проверки в съдебен район Велико Търново и съдебен район Варна. Извършена бе и първата планова проверка в съдебен район Бургас, с която инспекторатът понастоящем е проверил три от пет съдебни района в България. В резултат на плановите проверки бяха образувани няколко индивидуални дисциплинарни производства от юни 2008 г. насам и бяха отправени множество конкретни и общи препоръки за подобряване на съдебната практика. Същевременно инспекторатът препоръча да бъдат издадени тълкувателни решения на Върховния касационен съд по две дела и на Върховния административен съд по две дела вследствие на противоречива съдебна практика.

В периода август 2008 г.—май 2009 г. инспекторатът е извършил 126 проверки въз основа на постъпили индивидуални сигнали² и 9 проверки ex-officio вследствие на публикации в медиите. Въз основа на първоначалните констатации инспекторатът реши да разшири първоначалния обхват на проверките в няколко случая, за да се включат и допълнителни аспекти.

Инспекторатът продължи да извършва тематични проверки, т.е. проверки на причините за забавяния на дела на високо равнище, към които се проявява особен обществен интерес. След първата тематична проверка, извършена през първата половина на 2008 г., на причините за честото връщане на дела от съдилищата в прокуратурата Върховният касационен съд организира няколко регионални конференции, на които бяха обсъдени констатациите и препоръките на инспектората. Сравнителните данни за 2007 г. и 2008 г. показват намаляване на броя на върнатите дела.

Висшият съдебен съвет действа като орган за налагане на санкции при дисциплинарни нарушения. Случаите на такива нарушения се предават на Съвета от инспектората и от административните ръководители на съдилищата. И в двата случая анализът на фактите се придружава от предложение за налагане на наказание. Ако делата са предадени от административните ръководители на съдилищата, се извършват допълнителни проверки. Анализ на дисциплинарната практика на Висшия съдебен съвет показва, че в повечето случаи ВСС потвърждава предложените от инспектората санкции. В повечето случаи инспекторатът към ВСС започва производство. В някои случаи се наблюдава несъгласие между двата органа, а в други са установени несъответствия при дисциплинарната практика на различните дисциплинарни комисии на ВСС³.

В резултат на проверките са започнати 44 дисциплинарни производства от юли 2008 г. насам, включително четири искания за освобождаване от длъжност⁴. До средата на юни Висшият съдебен съвет е взел решение по 19 дела. При 10 дела предложението на инспектората е прието, при три дела са наложени по-ниски санкции, а по 6 дела предложенията на инспектората са отхвърлени от Съвета. Като цяло, Висшият съдебен съвет трябва да предприема системни последващи действия във връзка с общите и тематичните проверки на инспектората и на слабостите при еднаквото прилагане на законодателството.

2.2-ри индикативен показател: Гарантиране на по-прозрачен и ефективен съдебен процес чрез приемане и прилагане на нов Закон за съдебната власт и на нов Граждански процесуален кодекс. Докладване за въздействието на тези нови закони и на Наказателно-процесуалния кодекс и Административнопроцесуалния кодекс, преди всичко върху досъдебната фаза

Министерството на правосъдието продължи работата си по изготвянето на стратегия за нова наказателна политика и нов Наказателен кодекс. Първият проект на стратегията бе разпространен сред администрацията и трябва да бъде разгледан от новото правителство. В оценяването на стратегията участваха външни експерти, които дадоха препоръки за нов Наказателен кодекс. Паралелно с изготвянето на нова стратегия за наказателната политика, през последните 12 месеца бяха внесени относително несъществени изменения в Наказателния кодекс: въведена бе наказателна отговорност за юридическите лица по дела за измами и бе увеличено наказанието за измами със средства от ЕС. Както посочи Комисията по-рано, ефикасността на съдебната система продължава да бъде ограничавана от структурно остарелия Наказателен кодекс, в който се наблюдава неподходящо разграничаване между различни равнища на престъпления, за които се прилагат едни и същи съдебни и административни производства.

С влезлия в сила на 22 април 2009 г. Закон за амнистия България възнамерява да намали работната натовареност на съдебната система посредством прекратяване на висящи дела и освобождаване от наказателна отговорност за редица престъпления, за които максималната присъда е до пет години лишаване от свобода и които са били извършени по непредпазливост преди 1 юли 2008 г. Въпреки че все още няма списък на конкретни дела, които са били прекратени в прилагане на Закона за амнистия и на които ще бъде направена оценка, злоупотребата със служебно положение не се изключва от амнистията, ако е извършена по непредпазливост. В момент, когато се води разследване на системна измама със средства от ЕС, приемането на закон за амнистия, който може да освободи от наказателна отговорност държавни служители с функции в областта на финансовия контрол, изпраща противоречиви политически послания.

Въпреки че правомощията в досъдебната фаза на различните правоприлагащи органи, по-специално на полицията и на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), бяха правно изяснени, de facto продължава да е налице припокриване на правомощия. Въпреки че ДАНС няма разследваща функция, събраните от нея доказателства могат да бъдат официално използвани в съда, ако са събрани по искане на прокурор и с потвърждението на съдия. В практиката обаче съдилищата често не признават тези доказателства. Освен това всяка информация, събрана преди започването на официално разследване, не може да бъде използвана в съда, дори ако е неопровержима. Все още не е установен ефективен парламентарен контрол над ДАНС. Направените наскоро законодателни изменения, ограничаващи достъпа до данни от телефонни разговори, бяха определени като сериозна пречка пред ефикасното разследване на престъпления. Сформираните съвместни екипи под ръководството на прокуратурата отбелязаха първите си успехи, по-специално при съдебното преследване на измами, свързани с ЕС (вж. 4-ти и 6-ти индикативен показател). Реформата на полицията, която бе стартирана в началото на 2008 г., продължава. Обединяването на различни полицейски части в единна криминална полиция, набирането на персонал с разнороден професионален опит, например в сферата на информационните технологии или на финансите, и реформата на разследващата полиция представляват сами по себе си положителни развития. Все още обаче не се наблюдават значими ползи за ефикасността на досъдебното производство. Броят на служителите, обучението и оборудването не са достигнали оптимално равнище. По-ниските заплати в полицията в сравнение с ДАНС доведоха до преместването на квалифициран персонал. Внедряването на служители на Националната следствена служба в прокуратурите може да се възприеме като стъпка за постигането на по-ефикасно използване на ресурсите в досъдебната фаза. Конституционният съд потвърди това⁶.

Продължават да са налице значителни разлики в прилагането на законодателството от съдилищата въпреки напредъка, който бе постигнат в уеднаквяването на съдебната практика посредством девет тълкувателни решения на Върховния касационен съд (ВКС), някои от които бяха взети по инициатива на инспектората към Висшия съдебен съвет. Броят на издадените от ВКС тълкувателни решения значително се увеличи в сравнение с предишни години. Освен издаваните от ВКС тълкувателни решения еднаквото прилагане на законодателството следва да бъде допълнително насърчавано посредством систематично предприемане на действия от Висшия съдебен съвет и Върховния касационен съд във връзка с несъответствия в прилагането на законодателството, като това може да стане, например, чрез съвместни срещи със съдии от съответния съдебен район⁷.

Въпреки законовото изискване съдебните решения все още не се публикуват масово на уебсайтовете на съдилищата⁸. Неизпълнението на това изискване възпрепятства прозрачността и противоречи на усилията за уеднаквяване на съдебната практика. Висшият съдебен съвет трябва да даде насоки на съдилищата, да предоставя техническа помощ (например стандартен софтуер) и да следи за публикуването на съдебните решения.

България предоставя подробни и аналитични данни за мониторинга на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Между август 2008 г. и май 2009 г. бяха извършени три мониторингови проверки, като всяка от тях обхващаше няколкомесечната практика на няколко административни съдилища⁹. Част от мониторинга бе целенасочен съгласно критерии за определяне на риска или минали резултати. Като цяло, прилагането на законодателството от съдилищата се смята за относително задоволително. Също така бяха установени няколко забавени производства в резултат на непълни съдебни досиета. Отчетена бе нуждата от допълнително обучение като коригираща мярка. Като цяло, системата за мониторинг на прилагането на Административнопроцесуалния кодекс, която България установи през март 2007 г., може да се смята за напълно развита. През последните 12 месеца проверките зачестиха в сравнение с предходния период. В резултат на мониторинга през 2008 г. и след консултации със съдилища понастоящем се подготвят законодателни изменения в АПК и във вторичното законодателство за съдебните такси.

От август 2008 г. мониторингът на новия Граждански процесуален кодекс (ГПК) се осъществява въз основа на нови критерии¹⁰. От тогава инспекторатът към Министерството на правосъдието е извършил 19 проверки. В направените от него основни констатации фигурира и непоследователност при процедурните стандарти. България докладва, че са предприети коригиращи действия на равнище съдилища. Поискани бяха две тълкувателни решения на Върховния касационен съд в сферата на гражданското право. Към настоящия момент новият ГПК все още не е постигнал очакваните съществени ползи за ефикасността и бързината на протичане на съдебните производства. Като основна слабост се посочва бавното и неефективно изпълнение на съдебните разпореждания, по-специално на разпорежданията за плащания. През май 2009 г. бе приет Закон за изменение на Гражданския процесуален кодекс. Целта на измененията е да се подобри изпълнението на съдебните решения и да се предвиди възможност за ново разглеждане на граждански дела вследствие на решения на Европейския съд по правата на човека. Необходимо е ефектът от тези изменения върху прозрачността, бързината и ефикасността на съдебните производства да се следи отблизо. В допълнение, България трябва спешно да осигури електронното публикуване на всички съдебни решения, като надлежно спазва правилата за защита на данните и личния живот (вж. по-горе). Тъй като публикуването на съдебните решения продължава да бъде откъслечно и несъгласувано, е трудно да се установи наличието на непоследователна съдебна практика и да се внесе касационна жалба по гражданскоправни въпроси. Следователно ползата от касацията като средство за стимулиране на последователна юриспруденция в случай на противоречива съдебна практика продължава да бъде ограничена.

След приемането на новия проект на Закона за нормативните актове се очаква да се подобри общото качество на законотворческия процес посредством една-единствена кодификация на различните етапи от законодателния процес и ясни правила за прозрачност и обществен дебат. Въвеждането на предварителна и последваща оценка на въздействието на законодателството може да се смята за положителна стъпка по отношение на предвидимостта на законите и качеството на обществения дебат. Оценка на въздействието на този закон трябва да се направи при прилагането му.