Документи за оформяне резултата на упражнен данъчно осигурителен контрол- технология на съставяне и обжалване

Въз основа на ревизионният доклад, съставен след извършване на данъчната ревизия, органът по приходите, определен със заповед от органа, възложил ревизията, издава ревизионния акт, с който определя конкретното данъчно задължение. Той го издава след като провери данните и доказателствата, установени и събрани по време на ревизията, прецени направените възражения и дадените допълнителни доказателства.

Издаването на ревизионния акт се налага доколкото съдържащите се в данъчните правни норми общи и абстрактни правила за поведение трябва да се претворят в действителни, чрез установяване на определени правни отношения между данъчните субекти и органите по приходите. Те най-често се пораждат въз основа на издаден ревизионен акт, като са своеобразен посредник между данъчните правни норми и конкретното данъчно правоотношение. Ревизионният акт е необходим елемент от правният механизъм за реализиране на данъчните отношения, защото чрез него всъщност се прилага данъчната правна норма върху конкретни данъчни отношения. Макар данъчните задължения да възникват ex lege, то все пак е необходимо оформянето им и практическото им привеждане в действие, а това става чрез ревизионен акт.

Наред с другите юридически актове, издавани от органите по приходите, ревизионните актове са важна форма за извършване на данъчното облагане и цялостното осъществяване на данъчната дейност в данъчния процес. Органите на приходната администрация установяват данъчният фактически състав, определят конкретно породилите се за държавата права и задължените данъчни субекти със задължения, следващи от данъчния закон. Тези свои действия органите по приходите обличат в ревизионен акт. В този смисъл ревизионният акт е правната форма на действията на органа на приходната администрация и тя е таза, която го прави задължителен властнически акт.

По своето съдържание ревизионните актове се характеризират с това, че те са проява на върховенството на държавата по отношение на данъчните субекти. Те са властнически актове, породени от самата същност на данъка, като проява на властническо върховенство на държавата. При издаване на ревизионните актове, компетентния орган по приходите действа като носител на власт, упражнява правосубектността си.

Ревизионните актове са индивидуални административни актове. Съгласно Закона за административното производство индивидуални административни актове са актовете, издавани от ръководители на ведомства, от кметовете на общините, от кметовете на кметства и на райони и от други органи на общинската изпълнителна власт, както и от други овластени за това органи, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказите за издаване на такива актове. Ревизионните актове са индивидуални актове, издадени от органа по приходите по повод определяне на конкретно данъчно задължение. Чрез ревизионните актове се определят и индивидуалните данъчни задължения на ФЛ и ЮЛ.

За данъчното право ревизионният акт има същото значение, каквото е значение на сделките за Гражданското право и Търговското право. Ревизионните актове са актове на държавното управление в сферата на данъците и актове по прилагане съдържанието на данъчно-правните норми, за разлика от вътрешно служебните актове от приходната администрация. Ревизионните актове имат външно действие, т.е. те засягат правните субекти, намиращи се извън вътрешно служебната йерархия в системата на приходната администрация.

Като индивидуални административни актове, ревизионните актове обвързват поведението на определени данъчни субекти по повод на точно определен фактически състав, свързан с определени права и задължения. По своята правна същност ревизионният акт е декларативен акт, т.е. с него се признава едно съществуващо право, а ме се поражда такова. Това право е правото на държавата да получи едно данъчно вземане, респективно задължение на данъчния субект да го плати. Ревизионният акт е акт по прилагане на диспозицията на данъчно-правната норма. Предназначението на ревизионния акт е да определи конкретно данъчно задължение на конкретен данъчен длъжник, като го направи ликвидно и изискуемо, а това означава да се посочат:

1. правното основание

2. размерът на данъка

3. срокът, в който данъкът се дължи

Ревизионният акт има своята определеност, защото данъчният субект за който се отнася се запознава с неговото съдържание. И доколкото с ревизионния акт се признават възникнали преди издаването му данъчни задължения, а не се поражда данъчен дълг, то ревизионният акт има действия от момента на възникване на предвидените в данъчно-правната норма факти, т.е. на данъчните субекти се възлага задължение от момента на издаване на ревизионният акт.

Ревизионният акт е акт-решение, защото има декларативно действие. С него се признават факти и обстоятелства, засягащи права и задължения на конкретни правни субекти, когато тези права и задължения са възникнали в посочените от закона случаи, преди самото издаване на акта. Органите по приходите са задължени от правната норма да декларират пораждането на данъчно задължение, т.е. те са длъжни да издадат ревизионен акт. С оглед на съдържащите се в ревизионния акт предписания, а именно че ревизионният акт създава за данъчните субекти само задължения, то той се причислява към категорията на утежняващите актове.