Акт за прихващане на данъчни задължения

Недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите (НАП), се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП.

По реда на ДОПК може да се извърши прихващане и с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.

Ако няма изискуемо или погасено по давност задължение за прихващане, недължимо платените или събрани суми се връщат (възстановяват) на лицето.

По принцип прихващането и възстановяването представляват право за лицето, но по изключение възстановяването може да бъде негово задължение.

На възстановяване подлежат сумите, които са били възстановени незаконосъобразно от бюджета в полза на лицето. В този случай е налице задължение за лицето. Това задължение се смята за задължение за данък, а когато са били възстановени надвнесени осигурителни вноски - за задължение за осигурителна вноска.

Процедурата, по която може да се извърши прихващане и/или възстановяване, е различна.

Правото на прихващане и/или възстановяване може да бъде извършено:

* направо по подадена декларация за подоходен или местен данък или по искане за възстановяване на такъв данък;

* по ревизионен акт;

* по акт за прихващане или възстановяване, който се издава като последица от извършена проверка.

Актовете, с които се признава право на приспадане или връщане на внесени суми, се издават в условията на обвързана компетентност - органът по приходите не може да преценява какъв да бъде данъкът или неговият размер, а трябва да приложи законоустановените предпоставки, при които възниква правото или задължението. По това тези актове си приличат с актовете, с които се определят задължения за данъци и осигурителни вноски, а в хипотезата, когато е назначена ревизия, актът е един и същ - ревизионен акт. Това са декларативни актове. Затова правата могат да се определят с ревизионен акт или акт за прихващане или възстановяване, а могат да се упражнят и по подадена декларация или искане за прихващане и/или възстановяване на определени видове данъци.

Със заверяването на посочената от лицето банкова сметка с цялата претендирана сума, съответно с получаването на съобщението за пощенския запис, се смята, че искането на лицето за възстановяване на надвнесената сума е изцяло удовлетворено.

Прихващането или възстановяването може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на пет години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.

След постъпване на искането може да се възложи извършването на ревизия или проверка.

Ако е възложена проверка, тя приключва с акт за прихващане и/или възстановяване, или с отказ от прихващане и/или възстановяване на претендираната сума.

Актът за прихващане и/или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. Независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът за прихващане или възстановяване е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Ако актът е обжалван по съдебен ред, издаването на ревизионен акт е допустимо до влизане в сила на съдебното решение.

Органът по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на:

* суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище;

* незаконосъобразно отказани за възстановяване суми;

* присъдени суми, обезщетения и направените разноски.

Недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите.

В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени.

Ако е направено искане за прихващане и/или възстановяване от страна на задължено лице и органът не се произнесе в срок, е налице мълчалив отказ. Жалба против мълчаливия отказ може да се подаде в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне.

Когато лицето не е обжалвало мълчаливия отказ, то може да подаде ново искане за прихващане или възстановяване.

Когато по административен или съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отменяне.