Обжалване на ревизионен акт по съдебен ред

- наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя, съответно и на пълномощника, ако се подава от пълномощник, и адреса за кореспонденция;

- посочване на акта или действието, против които се подава;

-всички доказателства, които жалбоподателят иска да бъдат събрани;

- в какво се състои искането;

- подпис на подателя.

Към жалбата се прилагат:

- пълномощно, когато се подава от пълномощник;

- препис от жалбата за органа по приходите;

- писмени доказателства;

- документи за платени държавни такси, когато се дължат такива.

Жалбата се подава чрез решаващия орган до административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването на решението. Непроизнасянето на решаващия орган в законоустановения срок се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част.

В тези случаи жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му.

В 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, чрез когото е подадена, е длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на компетентния за разглеждането й съд. Ако в този срок преписката не бъде изпратена на съда, жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата направо до съда. Съдът изисква преписката служебно.

Съдът разглежда жалбата с участие на страните. Прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо, в защита на държавен или обществен интерес.

При разглеждането на жалбата се призовават решаващият орган и жалбоподателят.

Когато в същия съд са образувани дела по жалби срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, съдът може по своя инициатива или по искане на някоя от страните да ги обедини в едно производство за общо разглеждане и решаване.