Документи за оформяне резултата на упражнен данъчно осигурителен контрол- технология на съставяне и обжалване
Изтегляне 133.5 Kb.
|
| Изисквания за законосъобразност
Статутът на ревизионния акт се очертава от изискванията, на които той трябва да отговаря(чл. 112-120 от ДОПК). И тъй като се касае за индивидуален административен акт това означава, че ревизионният акт следва да е: издаден от компетентен орган в съответната форма да са спазени процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му да е съобразен с целта, която преследва законът Компетентността е властническо правомощие на определен от закона орган по приходите да може само той в определен случай, в определени териториални предели и за даден период от време или за конкретен случай да издава ревизионни актове. Компетентността се проявява като: материална териториална персонална повременна Както всяка компетентност на орган на държавно управление, така и тази на органа по приходите се различава от правоспособността и дееспособността на гражданско правните субекти. Последните имат възможност да упражнят или не своята правоспособност и дееспособност по свое усмотрение, докато органа по приходите, който притежава компетентност, има не само възможност, но и задължение да упражни тази компетентност. Не упражняването на компетентността е закононарушение. От видовете компетентност най-съществено практическо значение има персоналната. Тя се определя още като лична или степенна компетентност. Компетентният орган, който е овластен да издава ревизионен акт следва да е посочен или определен със заповед, издадена от органа, възложил ревизията. Така компетентността произтича не само от правната норма, но и след като се изпълнят двете условия: лицето да има качество на орган по приходите лицето от т.1 да е определено със заповед Когато ревизионният акт е издаден от некомпетентен орган, той е нищожен поради липса на компетентност.ревизионният акт се издава в 14-дневен срок от подаване на възражение или изтичане на срока за подаване на възражение. Този срок е инструктивен и с изтичането му възможността за издаване на ревизионен акт не се преклудира. И по-късно издаденият ревизионен акт ще е действителен на общо основание. Ревизионният акт може да бъде поправен при наличие на явна фактическа грешка, по инициатива на органа по приходите или по молба на заинтересованото лице. При поправка се издава ревизионен акт без да е необходима заповед за ревизия и ревизионен доклад. Ревизионният акт за поправка на явна фактическа грешка може да се обжалва едновременно с вече поправения акт или самостоятелно. Ревизионният акт се издава в писмена форма по определен образец. Това е така наречената формална гаранция за законосъобразност. Реквизитите на ревизионния акт са законоопределени в чл. 120 от ДОПК: 1. наименование на органа, който го издава 3. фактически и правни основания за издаване на акта 4. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението 5. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва 6. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. Когато органът е колективен, актът се подписва от председателя и секретаря на този орган. Ревизионният акт следва да съответства на международните актове, които са ратифицирани, влезли в сила и обнародвани в ДВ. При условие, че не е спазено това изискване ревизионният акт ще бъде незаконосъобразен по същество. Материална незеконосъобразност също ще е на лице, когато са нарушени материално правни данъчни разпоредби относно основанието и размера на данъка. При издаването на ревизионен акт следва да се спазят и процесуалните разпоредби за издаването му. Производството на ревизионният акт е съвкупност от действия, които подготвят крайния акт. То е необходима за да се изясни пълно, всестранно и обективно фактическата обстановка, която е от значение за издаването на законосъобразен ревизионен акт. Във връзка с това ще е на лице основание за отмяна на ревизионния акт, когато нарушаването на процесуалните правила е било съществено, т.е. да е повлияло върху съдържанието на акта. Напр. Ако това нарушение не беше допуснато би могло да се стигне и до други изводи, а от там и до издаване на друг акт. От особено значение при издаване на ревизионен акт са фактите и правните основания, въз основа на които е направено, т.е. това са мотивите на ревизионния акт. Мотивите следва да са конкретни съображения за издаване именно на този акт. Мотивите са нужни, за да могат да бъдат проконтролирани органи по приходите, по точно за да могат да се проверят съображенията им при издаването на ревизионния акт. Липсата на мотиви поставя в невъзможност висшестоящия административен орган и съдът да упражняват контрол за законосъобразност и представлява съществено нарушение на закона. Липсата на мотиви прави ревизионния акт незаконосъобразен и е основание за отмяната му. Мотивите следва да са изложени от органа, който издава ревизионния акт, едновременно с издаването на акта. Когато се преценява законосъобразността на ревизионния акт има значение обективното съответствие или несъответствие на акта с данъчния закон, а не намерението на издателя на ревизионния акт или неговото съзнание за допуснат порок на акта. Законосъобразността на ревизионния акт се отнася и за ревизионните актове, издадени на основание чл. 118 и чл. 122 от ДОПК.
Изтегляне 133.5 Kb. Сподели с приятели:
|