Обжалване на ревизионен акт по административен ред

Контрола върху ревизионния акт е властническа дейност, която се осъществява в системата на приходната администрация. Правната уредба е чл. 152, 155 ДОПК. Посоченият компетентен орган е наречен в чл. 152 (2) решаващ орган.

Право да обжалва акта има данъчно задължено лице, като трябва да има правен интерес да обжалва. Такъв ще е налице ако този способ на защита ще доведе до благоприятни за него последици. Интересът е налице и когато задължението е платено. На общо основание правото на обжалване принадлежи и на правоприемниците. Чрез жалбата се образува производството пред решаващия орган.

Обжалването не спира изпълнението. Възможност да се поиска спиране на изпълнението като, за да се постанови спиране се иска предоставяне на обезпечение. Според практиката, ако в хода на ревизията е наложена обезпечителна мярка, тя служи и като основание за спиране. Ако се предлагат нови обезпечения, решаващият орган, ако приеме обезпечението, указва на публичния изпълнител при НАП да впише обезпечителните мерки, след което се произнася с решение за спиране.

Актът се обжалва само за неговата законосъобразност. Срокът е 14 дневен от връчването на акта и е преклузивен. Подадената след срока жалба се оставя без разглеждане с решение, което подлежи на обжалване пред съответния административен съд, а той се произнася с определение в 30–дневен срок (чл. 147).

Законът дава възможност и за възстановяване на срока за обжалване, като е приложим чл. 26 ДОПК, който препраща за условията за възстановяване на срокове към АПК. Жалбата се подава, чрез началника на териториалната дирекция, където е регистриран данъчен субект, в писмена форма. Реквизитите на жалбата са:

• 
  наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя, съответно и на пълномощника, ако се подава от пълномощник, и адреса за кореспонденция;
  
• 
  посочване на акта или действието, против които се подава;
  
• 
  всички доказателства, които жалбоподателят иска да бъдат събрани;
  
• 
  в какво се състои искането;
  
• 
  подпис на подателя.
  

• 
  доказателствата, за които се предлага постигане на споразумение. В 7-дневен срок органът по приходите, издал обжалвания акт, може да посочи писмено пред решаващия орган и жалбоподателя доказателствата, за които предлага постигане на споразумение по реда на тази глава, независимо дали с жалбата е направено предложение;
  
• 
  искане за спиране изпълнението на ревизионния акт. Искане за спиране на изпълнението може се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана.
  

• 
  пълномощно, когато се подава от пълномощник;
  
• 
  писмените доказателства.
  

1. непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството по обжалването, или

2. допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването.

В тези случаи производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта.

Не се допуска повторно връщане на преписката за нова ревизия. Решаващият орган проверява законосъобразността на акта изцяло, без да се ограничава от основанията, посочени в жалбата.

Ревизионният акт в частта, която не е отменена с издаденото решение от решаващия орган, може да се обжалва чрез него пред окръжния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването на решението.

Дава се възможност страните да се споразумеят за безспорността на някои доказателства. Това споразумение се одобрява писмено с резолюция от решаващия орган по жалбата. Той не може да се произнесе по нея преди изтичането на 14-дневен срок от началото на срока за произнасяне по жалбата, с която е направено предложението за постигане на споразумение. За доказателствата, за които е постигнато споразумение, не се допускат нови доказателства за опровергаването или потвърждаването им в производството по административното и съдебното обжалване. Предложение за споразумение по доказателствата може да направи и органът издал обжалвания акт в седемдневен срок от получаване на жалбата.

Решаващият орган има възможност да отмени акта изцяло или частично, но да върне преписката със задължително указание за издаване на нов ревизионен акт. Има само две хипотези, при които той може да направи това – непълнота на доказателства и съществено нарушение на процесуални норми. Тези две хипотези на чл.152 от ДОПК намират приложение изключително рядко в практиката.

В ДОПК е посочено, че 45 дневният срок по взаимното писмено съгласие може да бъде продължен до 3 месеца. Правната последица от неспазването на сроковете за произнасяне е: непроизнасянето в срок се смята за потвърждаване на ревизионния акт в обжалваната част.

Решението се връчва в 7 дневен срок от произнасянето, след което тече срокът за обжалване по съдебен ред.

Подаването на жалба по административен ред е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването по съдебен ред. Ревизионния акт не може да бъде обжалван по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред