Документи за оформяне резултата на упражнен данъчно осигурителен контрол- технология на съставяне и обжалване

Ревизионният доклад съдържа:

• 
  имената и длъжността на органите, които го съставят;
  
• 
  номера и датата на доклада;
  
• 
  данни за ревизираното лице;
  
• 
  обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването й;
  
• 
  извършените процесуални действия и установените факти и обстоятелства и доказателствата за тях;
  
• 
  направените фактически и правни изводи и основанията за тях;
  
• 
  предприетите действия за обезпечаване на публичните вземания;
  
• 
  предложение за установяване на задълженията;
  
• 
  опис на приложените доказателства;
  
• 
  подписи на органите по приходите, съставили доклада.
  

Ревизионният доклад се регистрира в програмен продукт на съответната дирекция по приходите, като получава дата и номер, след което същият, заедно с приложенията към него, се връчва в 3-дневен срок от съставянето му на ревизираното лице (физическо или юридическо) или на пълномощник. Пълномощното трябва да включва и текст, че пълномощникът има право да представлява съответното лице пред органите на НАП, да получава актове издавани във връзка с ревизии и проверки на упълномощителя както и да обжалва такива актове.

Срокът за подаване на възражение е 14 дневен и започва да се брои от деня следващ деня на връчването (чл. 117, ал.5 от ДОПК). Срокът изтича на четиринадесетия ден.

Изключително важно е да се знае, че се броят календарни дни. Това означава, че в срока се смятат и съботи, недели, а така също и официални празници. В практиката има едно лесно правило за броене на срока. Ако връчването на акта е в петък, то тогава срокът се смята: „От петък до петък през петък”, при 14 дневен срок. (Ако срокът е 7 дни: от петък до петък). В случай, че срокът (четиринадесетия ден) изтича в почивен ден, то тогава се счита, че срокът изтича в първия работен ден, следващ почивните.

Ревизираното лице в 14-дневен срок може да направи възражения срещу ревизионния доклад и да представи доказателства пред органите, извършили ревизията. По искане на ревизираното лице, ако 14-дневният срок се окаже недостатъчен, той се удължава, но не повече от 1 месец. В 3-дневен срок от изготвянето на ревизионния доклад органите, извършили ревизията (ръководителят на екипа), изготвя и представя на органа, възложил ревизията, уведомление за съставен ревизионен доклад. Издаването на ревизионния доклад извън 14 дневния срок се приема за нарушение на ДОПК, което може да доведе дори до отмяна на ревизионния акт, издаден въз основа на такъв ревизионен доклад.

В 2- дневен срок след получаване на уведомлението органът възложил ревизията издава заповед, с която определя органа по приходите, който следва да издаде ревизионния акт. В деня на издаване на заповедта, органът, възложил ревизията, я предава на компетентния орган. Органите по приходите, който могат да издават ревизионни актове, са лицата, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за националната агенция за приходите, а именно: служителите в централното управление и териториалните дирекции на агенцията, заемащи длъжност "главен експерт по приходите", "старши експерт по приходите", "експерт по приходите", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите".

Възражението против ревизионния доклад се подава от представляващия дружеството или от упълномощено лице. Ако се подава от упълномощено лице, то към жалбата освен доказателствата следва да се представи и пълномощно.

Възражението може да се отнася до целия ревизионен доклад, но може да се отнася и до негови части. Важно е да посочите ясно какво точно обжалвате и защо. Не е необходимо и не е задължително да ползвате правни термини, но е задължително да сте ясни при излагане на възраженията си. Към възражението задължително се представят доказателства. Внимателно трябва да се обмисли защитната позиция. Вашите твърдения не могат по- късно да се променят в хода да обжалването. Ако твърдите, че е налице едно обстоятелство, по - късно не можете да твърдите обратното.

При подаване на възражението можете да поискате отстраняване на грешки при изчислението, допуснати от ревизиращите органи, или други фактически грешки допуснати при написването на ревизионния доклад.

Съгласно чл.117, ал.5 предл.2 от ДОПК, когато срокът за подаване на възражението и представянето на доказателства е недостатъчен, имате правна възможност да поискате удължаване на срока за представяне на възражението и допълнителни доказателства. Искането трябва да бъде писмено и задължително да бъде направено преди изтичане на 14 дневния срок.

Възражението против ревизионния доклад е една възможност да се разреши спора между органите по приходите и ревизираното лице, ако този спор произлиза от липса на доказателства. Когато спорът е правен, то тогава почти винаги той се решава в съда. Разбира се във възражението може да изтъкнете всички свои аргументи срещу ревизионния доклад, както правни така и аргументи по доказателствата, но практиката показва, че резултат може да се очаква при спор по доказателствата. Ако във възражението изтъкнете някои пропуски при ревизията, те могат да бъдат отстранени при издаването на ревизионен акт, по тази причина трябва да прецените кои аргументи да си задържите за жалбата против ревизионния акт.

Ревизионният доклад се прилага, но не служи за мотив при издаването на ревизионен акт.