Допълнителната информация, предоставена по-долу, отразява настоящото наличие на данни
Изтегляне 0.74 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Директива 91/676/ЕЕС за замърсяването с нитрати от земеделски източници
КАЧЕСТВО НА ВОДИТЕ Директива 91/271/ЕЕС за пречистването на градските отпадъчни води Designation of sensitive areas The background material for the identification of sensitive areas will be available in 2002, after finishing of the PHARE CBC Project 9904-04 “Feasibility study for Identification of Sensitive areas in the Mesta, Struma, Arda, Tundja and Maritza River Basins in accordance with the criteria of Directive 91/271/EC (specified in Annex II)”. The designation of sensitive areas for the entire territory of the country is expected to be finalized subsequently one year later (2003). То ще бъде извършено в рамките на Програма Phare – национална съгласно Финансов меморандум 2001. Bulgaria is aware of its shared responsibility for the conditions of the Black Sea and Danube River, which is reflected in its participation in international activities related to the protection of this water bodies. (Convention on Co-operation for the Protection and Sustainable Use of the Danube River and Convention of the protection of Black Sea against pollution) The Bulgarian Republic is involved in preparing joint action plans and implementing the proposed measures. Искането за преходен период е свързано с големите по мащаб инвестиции и необходимо време за реализиране на програмите по изграждане/реконструкция на канализационните системи на населените места, изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води и осигуряване на необходимата степен на пречистване на индустриалните отпадъчни води, зауствани в канализациите на населените места. Последователността на изграждане на пречиствателните станции за отпадъчни води са съобразени с критериите за приоритетност на директивата и специфичните национални условия (размер на здравния риск, степен на изграденост и ползваемост на канализационните мрежи, брой на населението, наличие на източници на питейно водоснабдяване, застрашени от заустването на непречистени отпадъчни води, зони с води за къпане, защитени територии, води за обитаване от риби и пр., както и заустване в трансгранични водни течения). Статус на пречистване на градските отпадъчни води
Общото количество на отпадъчните води, отведени от обществената канализация и стопанските единици /без ВЕЦ и АЕЦ/, са 944 345 хил.м3, от които 29% са непречистени. От пречистваните преди заустване отпадъчни води около 60% са третирани с биологични методи на пречистване. От канализационните системи на населените места са отведени 670 194 хил. м3 отпадъчни води, включващи 82573 хил.м3 отпадъчни води от стопанските единици. От общото количество отпадни води, отведени от канализациите на населените места /670 194 хил. м3/, 248 028 хил.м3 не са преминали през обработка, а 422166 хил.м3 са преминали през селищни пречиствателни станции за отпадъчни води /от тях 14437 хил.м3 са обработвани чрез механични методи на пречистване, а 407729 хил.м3 - с биологични методи./. Към настоящия момент в страната са изградени 61 ГПСОВ, от които 11 са само с механично пречистване на водите. Те обслужват над 53 населени места и пречистват 63-65% от целия обем отпадъчни води от канализационните системи на населени места. Планира се до края на 2006 г. да бъдат изградени 36 приоритетни станции за населени места, чийто отпадъчни води формират преобладаващия обем отпадъчни води от градски канализации, които не се пречистват. Строителството на някои от тези пречиствателни станции вече е започнало, а за други етапът на подготовка за започване на строителството е пред завършване. Предстои актуализиране на Националната програма, която да обхване всички населени места в страната от 2 000 до 10 000 еквивалентни жители. Националната програма за изграждане на канализационни мрежи и довеждащи колектори до ГПСОВ в населени места с над 10 000 еквивалентни жители следва приоритетите на Програмата за изграждане на пречиствателните станции. В рамките на проект на Световната банка “The challenges of Complying with EU Environmental Directives” е направено обща оценка на разходите за постигане на съответствие с изискванията на Директивата, съгласно което:
За обезпечаване на горепосочените инвестиции България мобилизира максимално всички възможни вътрешни и външни източници на финансиране: средства от Държавния бюджет (ДБ), Националния фонд за опазване на околната среда (НФООС), Националния доверителен екофонд (НДЕФ) и външни средства от ISPA, PHARE програма, кредити от EIB и програми за двустранно сътрудничество с различни страни. До края на 2003 г. България ще представи подробна техническа информация, както и детайлен план с междинни цели и с необходимите финансови разчети. Директива 91/676/ЕЕС за замърсяването с нитрати от земеделски източници Министърът на околната среда и водите е отговорен за:
Министърът на земеделието и горите е отговорен за изготвяне и утвърждаване на правила за добра земеделска практика. МЗГ и в частност Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия (НСРЗКА) извършват мониторинг за съдържанието на нитрати във водите за поливане. През 1999 г. МОСВ започна изпълнението на проект "Оценка на замърсяването на подземните води в България с опасни вещества във връзка с изпълнение на програмата за хармонизиране със законодателството на Европейския съюз". Предвижда се до края на 2003 г. да бъде извършена инвентаризация на източниците на опасни вещества в цялата страна. В рамките на същия проект ще бъдат определени водите и водните обекти, които са замърсени или уязвими. През м.юни 2001 г. започна работа проект "Опазване на водите от замърсяване, причинено от нитрати от земеделски източници", финансиран по REAP. Проектът предвижда до края на годината да бъдат:
В момента в МЗГ се изпълнява проект 9810-02-01 по програма PHARE “Разработване на детайлни мерки за Националния план за развитието на земеделието и селските райони по Програма САПАРД за България”, който следва да приключи в края на 2001 г. Проектът подпомага разработването и на мярка 1.3. “Развитие на селскостопански дейности, целящи опазването на околната среда”. Мярката предвижда изготвянето на Кодексите за добра земеделска практика съгласно Регламент ЕС/1257/99 на ЕС и правилата за прилагането му ЕС/1750/99, които представляват специфични правила за добра земеделска практика за пилотните агроекологични проекти, финансирани по тази мярка. Предвижда се резултатите от работата по двата проекта да бъдат обобщени чрез издаването на Кодексите за добра земеделска практика. Очаква се те да бъдат готови в началото на 2002 г., след приключването на двата проекта.
Състоянието на крайбрежните Черноморски води и водите на крайбрежните езера, застрашени от еутрофикация е както следва (сезонно се контролира съдържанието на биогенни елементи в тези води):
Съгласно чл. 5 на Директива 86/280/ЕЕС страните-членки трябва изготвят програми за преустановяване на замърсяването с опасни вещества, които са посочени в приложение ІІ на директивата, от значими източници за които няма емисионни норми на общността или национални стандарти. За страните-членки изпълнението на тези програми трябва да се осъществи не по-късно от 5 години след влизане в сила на директивата. Изискванията на чл. 5 на Директива 86/280/ЕЕС са напълно транспонирани в чл. 9 на Наредба № 6 за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (ДВ, бр.97 от 2000 г.). Съгласно цитираната наредба програмите за преустановяване на замърсяването с опасни вещества от посочените значими източници ще бъдат утвърдени от министъра на околната среда и водите и от директорите на басейновите дирекции. Програмите трябва да съдържат най-подходящите мерки и технологии за замяната, задържането и/или рециклирането на опасните вещества и изпълнението им да се осъществи в срок, не по-дълъг от 10 години от датата на влизане в сила на наредбата. През третото тримесечие на 2001 г. Регионалните инспекции по околната среда и водите започнаха идентифицирането и инвентаризациятацията на източниците на опасни вещества, които попадат в обхвата на чл. 5 от Директива 86/280/ЕЕС, респективно чл. 9 от Наредба № 6. Този процес ще се осъществи в тясно сътрудничество с индустриалния сектор и се предвижда да завърши до средата на 2002 г. Въз основа на инвентаризацията ще бъде разработена програма от специфични мерки за замяната, задържането и/или рециклирането на опасните вещества. Програмата ще включва срокове и необходими средства за изпълнението на предвидените мерки за всеки източник. Съгласно препоръката на ЕК ще се положат всички усилия от наша страна реализацията на програмата да завърши до датата на присъединяването ни към ЕС. Изискванията на Директива 76/464/ЕЕС и нейните “дъщерни” Директиви са транспонирани в Закона за водите, Наредба № 6 за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти и Наредба № 7 за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места. Република България предлага преходен период до 1.12.2008 г. за прилагане изискванията на директивите само за веществата: 1,2 дихлоретан; трихлоретилен; перхлоретилен и трихлорбензен. През третото тримесечие на 2001 г. Регионалните инспекции по околната среда и водите започнаха инвентаризацията на източниците на отпадъчни води, съдържащи опасни вещества от списък І, за които има емисионни норми в директивите. Този процес ще се осъществи в тясно сътрудничество с индустриалния сектор и се предвижда инвентаризацията да завърши до средата на 2002 г. Въз основа на резултатите от инвентаризацията ще бъде изготвена план-програма за прилагането и постигането на емисионните норми по “дъщерните” директиви в сроковете, определени в Наредба № 6 и посочени по-долу. План-програмата ще включва конкретни технически мерки и необходимите инвестиции за тяхната реализация. Разрешителен режим за заустване на отпадъчни води и административното му прилагане. Прилагане на “комбиниран” подход” при определяне на индивидуалните емисионни ограничения в разрешителните за заустване на отпадъчни води: Със Закона за водите е въведен разрешителен режим за всички зауствания във водни обекти на отпадъчни води, в.т. и на тези, които съдържат опасни вещества от списък І и ІІ. Компетентните органи за издаване на разрешителни са МОСВ и басейновите дирекции. На практика разрешителният режим започна да се прилага от началото на 2001 г., след обнародването на Наредба № 6. В разрешителните се определят индивидуалните емисионни ограничения за източника на отпадъчните води въз основа на т.н. “комбиниран подход”. Индивидуалните емисионни ограничения в разрешителните не може да бъдат по-либерални от емисионните норми по “дъщерните” директиви за опасните вещества от списък І, но може да бъдат по-строги от тях, ако това се налага за постигане на целите за качеството на водите на водоприемника на отпадъчните води. В разрешителните за заустване на отпадъчни води от съществуващи предприятия се определя и срока за постигането на определените индивидуални емисионни ограничения. Съгласно Наредба № 6 сроковете за постигането на индивидуалните емисионни ограничения в разрешителните, по отношение на опасните вещества от списък І от съответните индустриални сектори, не могат да бъдат по-дълги от:
Преходен период до 1.12.2008 г. се предвижда за 1,2 дихлоретан, трихлоретилен, перхлоретилен и трихлорбензен. За новите предприятия разрешителни се издават само ако в тях се прилагат най-добрите налични техники и индивидуалните емисионни ограничения трябва да са съобразени с тях. Съгласно Наредба № 7 при заустването на отпадъчни води, съдържащи опасни вещества, в канализационните системи на населените места се прилагат изискванията на Наредба № 6, в която са транспонирани емисионните стандарти и изискванията на “дъщерните” директиви. Изготвяне на програми за намаляване на замърсяването с опасни вещества от списък ІІ До края на 2002 г. се предвижда да бъде извършено идентифицирането на източниците на отпадъчни води, съдържащи опасни вещества от списък ІІ. Въз основа на получената информация ще се пристъпи към разработването на програми с конкретни мерки и необходимите инвестиции, за намаляване замърсяването с опасни вещества от списък ІІ. Предвижда се окончателното изготвяне и приемане на програмите да стане до края на 2004 г., т.е. преди датата на присъединяването ни към ЕС, а сроковете за реализацията на мерките в програмите да не бъдат по-дълъг от 6 години след приемането им. Източниците на опасни вещества от списък ІІ подлежат също на разрешителния режим по Закона за водите. В разрешителните за заустване на отпадъчните води, съдържащи опасни вещества от списък ІІ, индивидуалните емисионни ограничения ще се определят въз основа на целите за качеството на водоприемниците на отпадъчните води. Целите за качеството на водоприемниците (имисионни норми) по отношение на опасните вещества, съдържащи се в директивите на ЕС, са транспонирани в: Наредба № 4 за качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми; Наредба за качеството на водите за къпане (ще бъде утвърдена и обнародвана до края на т.г.); Наредба за качествените изисквания към повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване (ще бъде утвърдена и обнародвана до края на т.г.). В Министерство на околната среда и водите предстои изпълнението на Twinning проект по Програма PHARE’2000 –“Институционално укрепване на национално и регионално ниво за прилагане на Директиви 98/83/ЕС, 75/440/ЕЕС, 76/160/ЕЕС, 78/659/ЕЕС, 79/923/ЕЕС и 76/464/ЕЕС и дъщерните й директиви”, разработен съвместно с Министерство на здравеопазването и консорциум от Франция и Германия. Подпроект Б, изпълняван в Министерство на околната среда и водите, се занимава изцяло с прилагането на директивите за водите за къпане, риби и черупкови организми и замърсяването на водите с опасни вещества. Проектът цели цялостна оценка на настоящото състояние на съответните води и свързани с тях системи, разработването на анализи на празнотите с оглед изискванията на ЕС, изготвяне на съответни инвестиционни, мониторингови, обществени и др. програми, разширяване на съществуващи и изграждане на нови информационни и за бази данни системи, картиране посредством ГИС на съответно избрани пилотни области и пр. Директива 80/778/ЕЕС, допълнена и изменена с директива 98/83/ЕС за качеството на водата, предназначена за консумация от човека Директива 80/778/ЕЕС, допълнена и изменена с директива 98/83/ЕС, е напълно транспонирана в българското законодателство чрез Наредба № 9 за качествата на водата, предназначена за питейно-битови цели. Цялостният контрол по спазване изискванията на тази наредба се осъществява от органите на държавния санитарен контрол (Министерство на здравеопазването и хигиенно-епидемиологичните инспекции). В страната са изградени следните административни структури на централно и регионално ниво:
Министерство на здравеопазването, с оглед ефективното прилагане на тази наредба и укрепване на съществуващите административни структури, планира до края на 2001 г. провеждане на обучение на местните компетентни органи. Предвижда се и е в процес на изграждане информационна система “Околна среда – здраве”, която включва модул “Води”. Регионалните структури на МЗ и водоснабдителните организации съвместно разработват програми и извършват постоянен и периодичен мониторинг на качествата на питейната вода. Местните компетентни органи изготвят ежегодни доклади за качествата на питейната вода. На базата на тях органите на централно ниво изготвят тригодишен обобщен национален доклад. Първият национален доклад ще се изготви за периода 2002 – 2004 година.Съгласно разпоредбите на Наредба № 9 при необходимост МЗ предоставя събраната информация и обобщения Национален доклад за изпълнение на задължения на българското правителство по международни договори в тази област. Органите на централно и местно ниво са длъжни да осигуряват достъп на потребителите до обективна и актуална информация относно качествата на питейната вода.
Относно Директива 75/440/ЕЕС за качеството на повърхностните води, предназначени за питейно-битови цели е разработен проект на Наредба за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, която въвежда напълно европейската директива. в българското законодателство. Предвижда се наредбата да бъде приета и да влезе в сила до 31.12.2001 г. В Министерство на здравеопазването предстои изпълнението на Twinning проект по Програма PHARE’2000 – “Институционално укрепване на национално и регионално ниво за прилагане на Директиви 98/83/ЕС, 75/440/ЕЕС, 76/160/ЕЕС, 78/659/ЕЕС, 79/923/ЕЕС и 76/464/ЕЕС и дъщерните й директиви”, разработен съвместно с Министерство на околната среда и водите и консорциум от Франция и Германия. Подпроект А се отнася изцяло до прилагането на двете директиви за питейните води, целейки следните резултати:
Резултатите от проекта ще се използват за изготвяне на допълнителна информация, която ще бъде предоставена на ЕК през 2004 г. Каталог: bulgarian -> eurozone -> negotiations -> CH 22 CH 22 -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС CH 22 -> Приложение №2a Автомобилни бензини оловосъдържащи – в сила до 31 декември 2003г CH 22 -> Приложение №3a Автомобилни бензини не съдържащи олово – в сила от 1 януари 2004г CH 22 -> Позиция за преговори глава 22 negotiations -> Към европейски съюз negotiations -> Външни отношения negotiations -> Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта CH 22 -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС CH 22 -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС Изтегляне 0.74 Mb. Сподели с приятели:
|