Досие "Камиларя" 1925-1954 г. Цвета Трифонова

Да се установят всички, с които се среща в квартирата си и извън нея.

Да се установят местата, които посещава.

Ако лицето напусне София, наблюдението да продължи и да бъдем уведомявани.

Обекта да се работи под псевдоним "Брада".

Да се поддържа връзка с кап. Данчо Йорданов, началник отдел "николапетковисти", 8.II. 1952 г. София.

В шпионския сюжет стават необичайни неща - обектът Трифон Кунев става необичайно предпазлив, с изострена от годините проницателност улавя клопките и двуличието и успява да неутрализира някои от провокаторите. Предпазливостта му проличава от доносите, където се цитират думите му. Например пред "Балкан" (9.III. 51 г.) е казал, че "не трябвало да се прави нищо, защото винаги ще се намери някой провокатор, който ще провали всеки опит за каквато и да било работа и че нямало защо да се жертват хората". Пред агентката "Лидия" афишира, че сега е "ляв и ако комунистите се окажат в отбрана един ден, той ще отиде при тях"⁴. Ако"Лидия" и "Балкан" са имали малко ум, то трябва да са разбрали, че са разконспирирани и че Тр. Кунев знае кой стои пред него и как трябва да говори. Така стоят нещата и с агента "Тончо", пред когото старият демократ, понесъл толкова мъки заради убежденията си, заявява, че "комунистическия строй плюс по-голяма лична свобода - това е нашата цел". Ако е знаел, че тези мисли ще бъдат отнесени където трябва, то е постигнал целта си - агентурата сама се компрометира в очите на своите началници. Старият политик е нащрек, но други хора попадат в капана, най-често приятели, които го посещават. Така д-р Сарафов, дошъл да прегледа болния в квартирата му, вероятно предизвикан от провокатора, прави изказване, "че сме в робство и може би по-тежко от турското", докато Тр. Кунев не взема участие в разговора. Няма начин след такива думи известният столичен лекар да е останал извън "мрежата. По същия начин е "прихванат" и Кръстьо Ангелов, счетоводител в издателство "Народна младеж", бивш член на БЗНС, който пред агента "Острец"⁵ свободно изразява мислите си за "бандата на георгитрайковци" и затова, че сме "руска губерния". Сигурна съм, че след този донос в далечната 1951 г. К. А. е изчезнал от издателството и от счетоводителската гилдия изобщо. Може и да не е разбрал как и защо е станало това.

Половин век след събитията аз се забавлявам, когато разлиствам бланки с безкрайни мероприятия на ДС и агентурни доноси, дори не мога да си представя как е понасял ежедневието си човекът, който е внимавал за всяка казана дума и е усещал как непрекъснато вървят по петите му и следят всяка негова крачка. Такъв живот вероятно е същински ад и горко на този, който го е изпитал на свой гръб. Трифон Кунев е обречен на преследване до самия си край. Ето какви са последствията от донос на агента "Райков" на 15 август 1953 г., че "Тр. Кунев бил официален представител на БЗНС- задграничен и на Зеления интернационал и че поддържал връзките си много тайно, чрез д-р Кьорчева." Органите изпадат в паника или напротив - в радостно оживление ", като хрътка, надушила най- сетне мириса на дивеча.Само за два дни разработват и осъществяват операция "СВИРЧО". Съгласно заповед № 4857 от 17.VIII.1953 г.¹ за срок от 15 дни писателят да бъде проследяван от външни разузнавачи сутрин от 6 часа до 22 ч. вечер. Те висят пред квартирата му по двама на две смени и вървят след него през целия ден. В рапортите е фиксирано по часове и минути всяко негово действие - кога се подава на прозореца, кога излиза от къщи, по коя улица върви, в коя хлебарница и млекарница пазарува, какво точно си купува. Следват го в бръснарницата, при обущаря и дори в градския клозет до игрище "Юнак". Целта на тази плътна обсада е да се засекат хората, с които се среща и местата, които посещава. Ето какъв е резултатът от този кошмар, представен в заключителен рапорт с дата 15.IХ.1953 г.²

"По задача 4857 "Свирчо" установих следното:

I. Срещи: На 2. IХ. 1953 г. обекта се срещна с брат си Йордан К. Бояджиев, живущ на бул. Руски № 29.

II. Посетени места: Посещаваше често дома на Я. Георгиев на бул." Евлоги Георгиев" 104

Обекта всеки петък и вторник излизаше преди 5 ч. сутринта и ходи на места, определени за пазарни дни.

Наблюдават го на две смени 4 -ма младши и старши разузнавачи с номера 5282, 863, 8382, 920.

Обича грозде и всеки ден си купува пресно и кисело мляко. Носи цветя на хората, които посещава."

За мен остава загадка как тези нищожни "резултати" оправдават маниакалните планове, разработки и мероприятия, упорито фабрикувани в системата на ДС. Специално отделение "николапетковисти" с безброй началници, десетки платени доносници и щатни оперативни разузнавачи, технически мероприятия или т. н. днес специални разузнавателни средства - телефонно подслушване и прихващане на кореспонденцията, непрекъснато вербуване на хора чрез шантаж и психически натиск, проверки за огромен брой лица, контактуващи с "обектите" и накрая - един мижав рапорт, че огромната пара на безспир боботещата машина е отишла в свирката, а цялото трескаво "работене" се е оказало безполезно и безсмислено. След три години конспирации открили само, че този човек е възпитан, че е умен и наблюдателен, че обича грозде и освен това боледува и е безопасен. По-абсурдно, по-паразитно и нелепо ведомство от това не мога да си представя. Абсолютно злокачествена метастаза, създадена да вдъхва страх, а не да върши работа. Там се угояват, развращават и разрояват преданите охранници на властта, готови да смажат всеки, който е запазил зрънце от човешкото си достойнство. Нищо грядущо хуманно или полезно за страната и за народа не срещнах в тези печални тлъсти досиета - напротив, само зловонна смрад - оклеветяване на светли личности, пошли инсинуации за възрастни и уважавани хора (които не споменавам от срам и погнуса); грубост и безпардонност към съкровените тайни на личността; омраза и простотия, шантаж, заплахи и насилия; покваряване и пречупване на човека, който е бил принуден да служи на системата. Това античовешко, автоматизирано зло акумулира и разпръсква само отрицателни енергии сред обществото. Нормален, умен и кадърен човек не би могъл да работи там и да пропилее живота си по този начин. Дори лингвистичният аспект ги характеризира - вижте само кодовите наименования - "чукундури", "тиквеници"и пр.³ - това са думи от техния речник, а не от речника на интелектуалците, подложени на преследване и тормоз. Профанската лексика е код на всяка диктатурата, социолингвистично въплъщение на властта на безконтролната шизоидна охлокрация над разума, културата и нормалността. Абсурдите, случващи се в това злокобно ведомство, имат свое обяснение. Затова нищо чудно, че на 31 юли 1953 г. решават, че не трябва да се възстанови софийското жителство на Тр. Кунев⁴. Решението е взето от комисия, съставена от трима души с офицерски звания - майор, капитан, ст. лейтенант. Докато работех в архива на МВР, хиляда пъти си казах "Боже, пази България!" Сякаш разнебитеният 73-годишен самотник би могъл да отиде някъде другаде, освен в небитието, както и става само след шест месеца.

Това досие, "Камиларя", е може би най-дългото в хронологичен аспект - започва от 1923 г. и завършва със смъртта на писателя на 1. II. 1954 г. - обхваща 30 години от един човешки живот. От този скръбен ден е последният лист на ЛАР. Наистина е активна, щом съпътства страдалеца дори в последния му земен път до софийските централни гробища. Доносникът "Манолов" е бил на поста си, за да няма празно - щом това ЛАР приключва, трябва да започне друго. На погребението агентът е изброил поименно лицата, дошли да изпратят Тр. Кунев, известни като бивши съмишленици-опозиционери. Освен това цитира прощалната реч на архимандрит Василий, служител при храм "Ал. Невски", която била "изцяло с вражеско съдържание"⁵. Наистина е така - този достоен пастир казва смели и правдиви думи за личността и делото на Трифон Кунев, които са немислими при други обстоятелства. Последните му слова са, че "неговото дело ще се измери верно не сега, а в перспективата на историята". Това е заветът, успял да прехвърли бездната на времето, за да вдъхнови десетки хора половин век по-късно, след 1990 г.

Щом съдбата е спуснала завесата, то и Държавна сигурност си е изпълнила задачата по малтретиране и обезопасяване на "Камиларя". Логично е тя да сложи финал на тази безпощадна човешка и политическа драма. На 5. II., два дни след погребението, ръката на отмъстителите най-сетне слага резолюция: "Да се закрие разработката". Умрял."⁶

Разработката им отива в архива, но "камилчетата" - не. Нетленни са като духа на своя автор. Пробудени от праха на историята, те оживяват непокътнати и невредими, за да заемат мястото си в една дълга и славна хидалговска традиция - на политическата проза и фейлетонистика. Това е традиция, произтичаща от реалността, но едновременно с това е препълнена със стремежи да я осмива, да й въздейства и я възвисява. Високата гражданска мисия в нея се осъществява със специфични средства, достъпни за перото и таланта на доблестни хора с чисти помисли и всеотдайни роби на съвестта. Всяко едно от имената в тази сфера оставя в спомена на обществото отпечатъка на смел и саможертвен дух, рицарски посветен в борба със злото и тиранията… Но освен всички тези качества, творците от тази школа са наивници по душа. Всички до един вярват, че със слово и текст могат да поправят "недъзите на обществото". Сатирата според мен е изстъпленост на добротата, магнетично устремена към светлината на битието и готова да погине зарад нея. В поредицата се навързват имена на отци и синове, заради които все още не е срамно да си българин - Христо Ботев, Иван Вазов, Ст. Михайловски, Алеко Константинов, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Димитър Подвързачов, Райко Алексиев. Трифон Кунев е един от най-видните по творчество и съдба в тази редица, макар досега да бе премълчавано това. Но историята връща този песенен и присмехулен образ в духовната орбита на България и това не е случайно. Възкресението на "камилчетата", макар и след половин век, възмездява морално както страданията на автора, така и напразните усилия на ненавистта. Остроумните слова и мъдрите послания са трансформирани в колективен опит, в интелектуален капитал на нацията и отново могат да й служат, особено когато тя пак се задъхва от безсилие, стъпила за пореден път на ръба на провала и безизходността.