Държавата прави фирма, ще внася липсващи лекарства
ГУРБЕТЧИИ ПРЪСКАТ 20 БОНА ЗА НОВА УСМИВКА
Изтегляне 363.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Немски пломби падат след две седмици
- Зъб за зъб
- МЗ прави фирма за доставки на дефицитни лекарства
ГУРБЕТЧИИ ПРЪСКАТ 20 БОНА ЗА НОВА УСМИВКАТелеграф стр. 4-5 
Гурбетчии пълнят зъболекарските кабинети през лятото. Нашенци, работещи в чужбина, масово използват отпуските си в родината, за да блеснат с изцяло нова усмивка. Четиричленно семейство, завърнало се у нас през ваканцията, брои средно 20 000 лева за пълната промяна, съобщиха стоматолози пред "Телеграф". Според тях гастарбайтерите ни цяла година заделят от заплатите си и се връщат да си оправят кариесите, защото тук им излиза 4-5 пъти по-евтино. Случвало се дори месеци наред да търпят болката заради развалените си зъби само и само да не се охарчат за скъпо лечение в чужбина.
Гурбетчиите предпочитат да дадат 80 лева за пломба в България вместо 150 евро в други европейски страни. Почистване на зъбен камък у нас струва под стотачка, а в Брюксел например излиза двойно. Поставянето на мостове, протези, коронки, фасети и импланти гълта цяло състояние зад граница. Затова сънародниците ни с охота дават по 5 бона накуп за всички тези екстри у нас. В Швейцария само един преглед плюс снимка надвишава хилядарка. Металокерамиката във Франция и Швеция е четири пъти по-скъпа, отколкото у нас, а лечението на пулпит излиза пет пъти повече. Водата, с която пациентът изплаква устата си, също се плаща, а ако някой си запише час и не се яви, получава по пощата известие за санкция в размер на 300 или 400 евро. Брекети Най-голям удар по джоба на родния гурбетчия обаче са брекетите. Поставянето им много рядко се покрива от здравните каси в чужбина и всеки, който трябва да ги носи, се прибира в България. Вътрешни брекети в Брюксел например излизат 12 000 евро, а външни - 6000. У нас поставянето им е три пъти по-евтино. В Англия зъболекарските услуги са сред най-скъпите в Европа. "Наложи се веднъж през нощта да посетя спешен кабинет, цените започваха от 60 паунда, което е близо 140 лева, само да те погледнат", оплака се Здравко, който от 10 години живее на Острова. Самите услуги били и много некачествени. "Винаги, като си дойда в България, посещавам зъболекар, тъй като цените са приемливи. Само преди месец платих за лечение и пломба 120 лева на зъб. Единственото, което са ми правили в Англия, е почистване на зъбен камък, което ми излезе в пъти по-скъпо, отколкото в България", разказа още нашенецът.
Не само емигрантите използват лятото, за да извайват усмивката си. Много чужденци също го правят. Масова практика е македонци да се лекуват в Кюстендил, защото е евтино и местните стоматолози са добри. Сред клиентите на родните специалисти все по-често има германци, руснаци, гърци, турци, румънци и италианци. Тъща от Велико Търново редовно води зет си от Неапол да си оправя кариесите в България. Вече трета поредна година неаполитанецът Дженаро оставя съпругата си българка да пази къщата на брега на Тиренско море и идва на гости на тъстовете си за по седмица-две. Целта на посещението му е както да натовари буса със зимнина, така и да си оправи зъбите. Дженаро си е "заплюл" една от местните стоматоложки, която вече трето лято активно работи върху усмивката му. Той не може да ползва здравните осигуровки от родината си в България, затова му се налага да си плаща на свободни цени. Като редовен клиент обаче още първата година той е постигнал споразумение със зъболекарката си и минава по-тънко. Миналата година за десетина дни непрекъснато чегъртане върху кариесите му неаполитанецът е платил между 350 и 400 лева. Твърди, че за същите тези услуги в родината му цената е щяла да бъде четирицифрена.
Няма по-лоши стоматолози в целия ЕС от тези в Германия, твърдят препатили родни гурбетчии. Пломба, поставена на български гастарбайтер от зъболекар в Дюселдорф, паднала още на втората седмица. Когато нашенецът отишъл с нея в ръка да иска обяснение, зъбарят само свил безразлично рамене и му обяснил, че ще направи нова, но ще трябва отново да си плати пълната цена. В друг случай, пък, стоматолог в центъра на Берлин направил пломба и поставил коронка на българин върху кътник с недоизваден нерв. Няколко седмици по-късно зъбът отново започнал силно да го боли. За щастие, по това време мъжът си бил в България и отишъл при зъболекар в родния си град. Когато местният стоматолог видял каква я е свършил германският му колега, се хванал за главата. Наложило се рязане на короната, разбиване на пломбата и още доста работа по зъба, които от затварянето под короната вече бил започнал да забира и гнои. Накрая, зъбът все пак бил спасен, а пациентът платил за близо едноседмичния труд на българският зъболекар толкова, колкото броил на германеца за малко повече от час некачествена работа. Зъб за зъбТелеграф стр. 12
Страх от зъболекарския стол сигурно изпитва всеки втори българин. И предпочита да лекува болката с ракия, вместо да изпитва ужаса от жуженето на машинката в устата си. Заради пословичното треперене от зъболекаря статистиката е зловеща. 35-годишните нашенци имат средно по шест извадени зъба, а над 250 000 пенсионери са напълно беззъби. Българите зад граница също търпят. Търпят болката с години, за да не се охарчат. Заделят от заплатата си и вместо да разпускат на плажа, използват лятото, за да оправят развалените си зъби в България. Понякога обаче е късно и трябва да играят клещите. Освен че тук е евтино, оказва се, че нашите стоматолози са сред най-добрите в Европа. Но докога ли ще останат тук? Имайки предвид лошата репутация на немските, нищо чудно скоро българи да слагат пломбите и на германците.
Здравното министерство ще направи държавно дружество, което да доставя липсващи от пазара лекарства. "Не виждам никакъв проблем в това държавата, МЗ, да има собствена търговска фирма, която да може да се намесва там, когато търговският интерес очевидно преобладава над обществения", обяви здравният министър Петър Москов. Според него става въпрос главно за лекарства без аналог, когато търговецът не вижда достатъчно полза да ги продава на нашия пазар. От началото на годината до 31 юли от позитивния лекарствен списък, по който здравната каса плаща лекарства, са изключени 152 медикамента, съобщи пред БНР проф. Николай Данчев, председател на Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. От тях за 107 е постъпило заявление от фирмите, останалите са изключени по решение на НЗОК, допълни той. Обикновено фирмите спират лекарства, за които са счели, че нямат печалба. Причината е, че за да се плаща с публични средства даден препарат у нас, той трябва да е най-евтин в сравнение с цените на 9 държави в Европа. Москов цитира данни, че за последните години от позитивната листа са делиствани около 3000 позиции. "Явно лекарите имат традиция за изписване по търговски марки, а не по международно непатентно име и дори много евтини референти не могат да се наложат на нашия фармацевтичен пазар при лекарствата, които се реимбурсират за домашно лечение", добави проф. Данчев. Според него пациентите са достатъчно защитени, тъй като по закон фирмите са длъжни да уведомят МЗ година и половина преди да изтеглят даден медикамент от пазара. Възможността МЗ да направи фирма и да се намесва при доставките на лекарства е предвидена в промени в Закона за лекарствата, обясни Москов. Тази седмица той ще мине на окончателно одобрение от ръководството на министерството, след това ще бъде пуснат за публично обсъждане и през септември ще влезе в Народното събрание. СТРАННОСТИ "Странно е, че публичното мнение се подвежда по индустриални интереси, разказани като интереси на пациентите", каза Петър Москов по повод проверките в онкоклиниките и опита да се намалят разходите за онкопрепарати с 30%. "За първите 6 месеца на 2016 г. в сравнение с първите 6 месеца на 2015 г. лекуваните пациенти са с над 5% по-малко, т.е. по-малко хора са имали нужда от онкологично лечение. Едновременно с това разходите за онкология за същия този период са нараснали с 25.7%. На фона на същите лекарствени протоколи за същия този период нямаме нови терапии, които да кажем, че биха оскъпили лечението. Това само по себе си би трябвало да е обществено изискване касата да провери защо при намаляваща бройка пациенти при същите протоколи на лечение има увеличаване на стойността", каза здравният министър.
Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 363.5 Kb. Сподели с приятели:
|
