При бедствия и терор мобилни групи от лекари ще помагат на място

При бедствия и терор мобилни групи от лекари ще помагат на място

• Роден на 29 август 1959 г. в Средец

• Завършва медицина във Варна през 1985 г. Започва работа във Военна болница - Бургас

•От 1992 г. е във ВМА, където през 2004 г. оглавява Катедрата по анестезиология, реанимация и интензивно лечение

• Министър на здравеопазването в служебното правителство на Марин Райков през 2013 г.

• Удостоен със звание бригаден генерал и назначен за началник на ВМА през юни 2014 г.

• Председател на дружеството по анестезиология

- Ген. Петров, как се готви Военномедицинска академия за големи инциденти, тероризъм, епидемии, недай си Боже - война?

- Поддържаме структурите си в готовност и имаме добра комуникация с институциите, както и разчети как да действаме при нужда. Трябва да си даваме сметка какво се случва около нас. Не да ни обхваща психоза и да грабваме пушките, но да сме подготвени.

ВМА вече проведе няколко учения на отряда за бързо реагиране, едно от които изненадващо. Резултатите за време и реакция бяха отлични. Сега купуваме и нова техника с още надуваеми палатки, в които ще могат да се обработват много пациенти едновременно. Става дума за мобилни формирования с много бърза реакция, които ще оказват медицинска помощ на място, каквато другите не могат да окажат. При катастрофата в тунела "Витиня" например видяхме много бърза реакция на спешната помощ, веднага 10-15 линейки отидоха на място. Какво могат да направят обаче техните 10-15 лекари - само първоначални животоспасяващи действия и транспорт. При нас мобилните екипи с тези модули отиват и работят на място.

- До какво ниво може да оказват помощ?

- До ниво спасяване на живота и стабилизация на пациента, а след това вече той се изтегля към болница. Тези екипи от реаниматори, хирурзи, травматолози на място могат да дренират пневмоторакс, да спрат кръвотечение, да направят интубация, кардио-пулмонална ресусцитация. Става дума за мини-реанимация, която много бързо отива и се разполага на място. В новите палатки може да се посрещнат между 30 и 50 пациенти едновременно.

- Да. Нашият спешен център бе дискриминиран години наред, но вече получава финансиране наравно с другите.

Нека погледнем обаче какво е спешност. Точен пример имаме от вторник, когато Боян Петров и Андрей Ковачев бяха блъснати от кола в Кресненското дефиле.

На 10-ата минута, след като бяхме уведомени, изпратихме 2 реанимобила с екипи. На 40-ата минута те се обадиха оттам, консултираха, взеха мерки на място и изтеглиха пациентите тук. Двамата бяха настанени в реанимацията на ВМА. Ето как покриваме целия разгърнат пакет спешност - не само да приемаш, а друг докарва, но да помогнеш на място и да транспортираш с поддържане на жизнените функции. Това стана в рамките на 2 часа и спечелихме време.

- В голяма степен е вярно. Първо, хормони ли, страсти ли избиват, но някаква лудост като че обхваща хората и стават много катастрофи. Винаги през август имаме и много пострадали мотористи. Като че ли хората губят задръжки, почват да пият повече, да падат от тераси.

Месец на ремонтите е -падат и от покриви, от стълби и дървета. Има злоупотребяващи с пиене и ядене - идват в кома. От чисто преяждане се стига до панкреатити, а другият бум е след Коледа. Да не забравяме и жегите и резките климатични обрати, които също влияят.

Има и още нещо. През август доста болнични структури също почиват, намаляват персонала и целият поток пациенти се насочва към 2-3 места в София. При нас става като гара разпределителна.

- Хората трябва да бъдат разумни и да помнят, че не са сами на пътя. Ако аз внимавам зад волана, този зад мен или встрани може да е разсеян и трябва да мисля и за него. Да не забравяме истината, че да живееш в общество, сред хора, и да си напълно свободен, е невъзможно.

- Не само дълго, но и въобще не е сигурен резултатът. Много млади си отиват от катастрофи или остават инвалиди. което е безкрайно глупаво.

- Определено. Има отпадане на задръжки, първичност в реакциите. Всеки ден се бият на пътя. Това няма да доведе до нищо добро. Агресивният нека помни, че ако днес посегнеш на някого, защото те е засякъл, винаги има по-силен от теб и утре ще те набие

По-добре е да бъдем колегиални, да отстъпим. Много пъти ми се е случвало в посока Калотина някой да ми пресече пътя - задължително му отстъпвам, като видя, че е чужденец. На чуждо място е, не е видял маркировката, нормално е да се обърка -с всеки се е случвало. Трябва да си помагаме. Силен и достоен си, когато се държиш джентълменски, другото е простащина и слабост.

- ВМА приема много тежки случаи. Как се справяте с толкова много пациенти с тежки травми в условията на бюджетен лимит?

- ВМА е в отлично финансово състояние благодарение на нашите мерки за стабилизация и на подкрепата на държавата в лицето на министрите на отбраната, финансите, здравеопазването и на премиера.

Плащаме всичко заявено, не се формира нов дълг. Остава известна сума от старите задължения, но се надявам да се справим и с нея. Напрежение, свързано с финансирането от НЗОК, се усеща в някои наши структури в страната -например във Военна болница -Плевен, където още миналата година започнаха рестрикдии от регионалната каса. Те налагат болницата да прекратява плановия прием всеки месец след 12-о - 13-о число, което ще я съсипе. Писахме до здравната каса и се надявам да има решение.

Искаме справедливост а не парите на другите

Ако се спазва принципът, че пациентът определя коя е добрата болница и води парите след себе си, логично е да си получим заслужените пари.

- В софийската болница на ВМА адекватно ли е финансирането?

- Не беше, но бе коригирано. Благодаря на шефа на надзорния съвет и на оперативното ръководство на НЗОК, че нашият бюджет постепенно бе вкаран в нормални параметри. Само преди 1 г. и тук спирахме работа по средата на месеца и имаше напрежение.

- Първата посока е да има и други осигурителни субекти, не само НЗОК да договаря дейностите. Втората е сегашният механизъм за работа на болниците - по .s Търговския закон, да се промени.

Това ни вкарва във всекидневно противоречие: как да излекуваш болния по правилата и да не допускаш финансова загуба за болницата. Стига се до компромиси заради цените, от които лекарите трябва да бъдат освободени. Лечението на най-тежките случаи - като политравмите, продължава да е недофинансирано и чрез него се формират дългове. Този модел още действа и трябва да се търсят нови решения.

Още по-голяма е групата на пациентите, които постъпват по конкретна диагноза, по една клинична пътека, но на гърба си имат и други болести. Докато лекуваме едната, настъпват усложнения с останалите и цялостното лечение излиза далеч извън финансовите рамки на пътеката. Ясно е, че лечението на млад и здрав човек и възрастен хроничноболен по една и съща пътека е коренно различно и струва различно.