Дърводелецът (нов поглед към исус)

ВЪВЕДЕНИЕ

Напуснах мотела на разсъмване в една юлска утрин и потеглих на изток по междущатско шосе – 40 от Елбюкуерке, щата Ню Мексико. Току-що бях напуснал чертите на града, когато още веднъж си дадох сметка, защо наричат Ню Мексико Земята на Очарованието. Изгревът, заедно с грапавите планини Сандия като фон и обраслите с кактуси клисури на преден план напълно ме заслепиха с блясъка си и аз намалих скоростта на колата, доколкото можех, за да се насладя на един от природните спектакли. Издигащите се, хълмисти облаци тази сутрин светеха с гладък жълт отблясък, великолепно контрастиращи на тъмно-моравото величие на планините. Миля след миля сцената ме омайваше, докато извиках на глас: "Благодаря Ти, Господи, че ми позволи да наблюдавам тази прекрасна картина!" След това си зададох въпроса: "Защо Исус подари този невероятен изгрев само на нас, няколкото пътници?" Мислех си за многото невидяни залези, за нечутите песни на птиците, за есенните цветове в отдалечени места, където не може да проникне човешко око. Чувствах, че трябва да науча нещо повече за щедростта на този Исус, за несметната Му щедрост, която Го направи така обичан и достъпен. В този дух Наполеон, френският генерал, отбелязал: "Всичко в Христос ме удивлява. Неговият дух ме плаши. Няма никакви подходящи термини за сравнение между Него и който и да е друг на света. Колкото повече се приближавам, толкова по-внимателно проучвам, че всичко е над мен – всичко остава велико, в смайващо великолепие." С този дух на благоговение, моля, присъединете се към мен, когато отправяме нов поглед към този величествен Исус – Божий Син и Човешки Син, Цар на царете и Господ на господарите – в серия от забележителни срещи с хората от Неговото време, млади и стари, учени и неуки, религиозни водачи и онези, които изглежда не проявяват някакъв определен интерес към духовните въпроси.

"И тя ще роди син, когото ще наречеш ИСУС, защото Той е, Който ще спаси людете Си от греховете им" (Матей 1:21).
ГЛАВА 1

НАЙ-ВЕЛИКИЯТ БОЖИ ДАР ЗА ЧОВЕКА

Комикът и режисьорът Уди Алън веднъж в интервю бил запитан: “Не сте ли щастлив, че чрез Вашите постижения сте придобили безсмъртие?” Алън навъсено отговорил: “Кой го е грижа за придобиването на безсмъртие чрез постижения? Интересувам се повече, как мога да получа безсмъртие без да умирам.” Минаването на годините събужда в сърцата на всички нас един вик за неизменност. На шестдесет и седмия си рожден ден Били Греъм каза: “Никога не съм си давал сметка, че животът е толкова кратък.” Всеки, който е достигнал петдесетте си години, ще Ви каже същото: “Търся условие за съществувание, което да не подлежи на промяна, приятелства, които времето да не може да повреди и дом, където смъртта да не може да нахлуе. Джон Байл в своята книга "И ВЕЧНИЯ ЖИВОТ" казва: "В същност не краткостта на живота ни притеснява – притеснява ни неговата временност, не факта, че той свършва толкова скоро, но самият край: и още по-дълбоко фактът, че дори когато той трае, не е направен от нищо друго, освен от краища, от срещи и раздели, от спомени и копнежи и едното следва другото." Настоящият свят наистина е временен. Това не е реалният свят. Тук на всичко настъпва край. Идва времето, когато Великият цигулар Ол' Опри ще изсвири последния си тон, играчът на бейзбол ще удари последната си топка, а актрисата от Бродуей ще излезе за последен път на сцената.

Това е лошата новина. Добрата новина е, че Бог е предвидил решение на проблема за нетрайността. Решението намираме в Йоан 3:16: "Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот." Исус Христос е най-великият Божи дар за човека! Нещо повече, Бог приготвя за нас ново небе и нова земя. Исус казва: "Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене. В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето Съм Аз, да бъдете и вие" (Йоан 14:1-3). Мексин Доуд Дженсън пише: "Аз съм мечтател. Нещо ме кара да съм сигурен, че в небето Бог ще има някакво малко място, което ще мирише като деня за печене в моето детство." Сигурен съм, че в небето ще се долавя ароматът на цветята. Ако това е едно от нашите благословения тук – едно от добрите неща в живота – тогава защото не и във вечността?" Когато за първи път чух ораторията на Хендел, сърцето ми бе затрогнато и сълзи потекоха по бузите ми. Но това беше само един ромон на чувствата в сравнение с пеенето на последната част на Бетховеновата девета симфония под диригенството на Фриц Райнер." Когато наближихме края, под негово ръководство всеки струнен инструмент, всеки цимвал, всеки тромпет от великия Чикагски Симфоничен Оркестър, всеки глас в Шведския Хоров Клуб се движеха с пълна скорост и потресаваща сила." Внезапно – всичко свърши." По гърба ми продължаваха да лазят тръпки. Горещите сълзи бликаха от очите ми..."

Радвам се, че Бог е планирал вечността за нас. Цялото това време ще бъде заето – да се чуе всичко, да се обясни всичко, да се помирише, почувства и усети небето такова, каквото е." Божието ново небе и нова земя ще бъдат постоянни.
"А Детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него" (Лука 2:40).
ГЛАВА 2

РАННИТЕ ГОДИНИ НА ИСУС

Не се знае много за живота на Исус като момче, въпреки че онова, което ни е открито е забележително. Писано е, че Той "напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците" (Лука 2:52).

Очевидно тук се срещаме с добре оформен младеж, Който имаше Своите предимства. Някои предполагат, че Той е прекарвал голяма част от времето Си сред природата, ровейки се в нейните тайни, размишлявайки върху Писанията и търсейки в молитва Своя Отец. Но Той не беше самотник. Смесваше се с хората от Назарет, един град, станал пословичен със своята злонамереност. Съвършеното развитие на характера на Исус от ранно детство до възмъжаване, без грях, е може би най-удивителният факт от целия Му живот. На 12-годишна възраст, когато родителите Му Го заведоха в Ерусалим на празника Пасха и когато причастността на земната Му мисия започна да осенява ума Му, Той сърдечно закопня да разбере по-ясно натурата на определеното Му дело. Той остана в храма, земния дом на Своя небесен Отец, за да се свърже занапред с Него. В ретроспективен план, най-прекрасното нещо за Исусовия живот бе, че макар небесното служене за нас да бе сгъстено в три и половина кратки години, Неговото щедро сърце бе винаги чувствително за благоуханните цветя, разцъфтели край пътя. Той не пропускаше да погледа лилиите. Онзи, който пропуска лилиите, пропуска и Бога. Той не пропускаше плевелите край брега, нито играта на децата, нито лептата на вдовицата. И дори в Своята младост Той "се бавеше в храма", за да размишлява върху духовните неща. Казва се, че размишлението е най-добрата част от молитвата, защото в молитвата ние говорим на Бога, но в размишлението ние разговаряме с Него. Когото Исус стана юноша, в работните часове на деня Той се превърна във висша класа дърводелец. Мъченикът Юстин казва: "Той имаше навика да работи като дърводелец, докато беше сред хората, изработвайки плугове и яреми. Има легенда, че Исус от Назарет е правел най-добрите яреми в цяла Галилея и хората от близо и далеч са се стичали да купуват яремите, които Исус е правел." Сигурно е било цяло удоволствие да се наблюдава Исус, боравещ със Своите сечива. Ние всички искаме да видим един истински професионалист в работа. В края на тази глава, аз се връщам към познатите думи: "А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците." Прекрасни думи, наистина!

ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА НА ИСУС С ДЕЦАТА

Съгласно обичаите от Исусовото време, майките са се грижели децата им да бъдат докоснати и благословени от някой виден равин след техния първи рожден ден. Същото намираме и в следния пасаж от Марко 10:13-16: "Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха. Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: 'Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство. Истина ви казвам: "Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него."' Прегърна ги и ги благослови, като положи ръцете Си на тях." Несъмнено, децата са били привлечени към Исус от Неговите благи и любезни маниери. Той ги изведе до най-висшите ценности, чрез които личността влиза в Божието царство. Както и да е, качествата на скромност, мир и радост не заслужават едно дете да заеме първо място в Божието царство. Децата, по свой собствен начин могат да бъдат най-арогантните, враждебни и намусени от всички създания. Тяхната идентификация с Божието царство е липсата им на сила и нуждата им от помощ. Пълното доверие отпуска детето в обятията на родителя. Така е и с всички, които влизат в Божието царство. Първо трябва да почувстваме нашата слабост, нашата безпомощност, нашата греховност, преди да можем да застанем пред Учителя и да се научим напълно да Му се доверяваме. Френсис Д. Сейлс веднъж каза: "Нищо не е така силно като благостта и нищо не е така благо като истинската сила." Това е подходящо описание на нашия Господ. Исая казва за Него: "Той бе угнетяван, но смири Себе Си, и не отвори устата Си; като агне, водено на клане." В Своята кротост Той не произнесе нито дума на порицание. Христос, ставайки човек, ограничи онова, което за Него бе най-скъпоценното от всичко – Своето безпрепятствено общение с Бог-Отец. Какво мълчание пада върху човешкия дух, когато се опитаме да разберем, какво се е случило, когато вечният Син стана човек! Благостта на Исус сияе в това решение. Той мислеше толкова много за теб и мен, че се реши завинаги да се откаже от Своето най-голямо съкровище – Своето тясно общение с Бог-Отец. Ние не можем да разберем любов като тази; ние можем само да я приемем и да Го прославяме заради нея.

"Аз Съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете" (Йоан 10:10).
ГЛАВА 4

ИСУС – БОЖЕСТВЕНИЯТ ПАСТИР

Вероятно най-познатият и най-обичаният от всички псалми е 23-ият, познат навсякъде като Пастирският псалм. За нас е важно да знаем, че в Йоан 10:1-30 Исус завинаги се свърза с този псалм. Той каза: "Аз Съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете… Аз Съм добрият пастир и познавам Моите и Моите Мене познават, също както Отец познава Мене и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете." Псалм 23, който красноречиво говори за служенето на Исус, доставя едновременно удоволствие за младежа и утешение за възрастния човек. Наричан е по много начини – Бисерът на псалмите, Славеят на псалмите, Песента на Пастира за Своето Стадо и т.н.

Августин отбелязва, че този псалм е бил химнът на мъчениците. Несъмнено върху този псалм са съчинени повече поеми и химни, отколкото върху останалите псалми. Той носи една вест за хората от всеки век. Но той е нещо повече от Пастирски псалм. Той обрисува не само картината на Исус, нежният Пастир, водещ Своето стадо да си почине и да се нахрани "на зелени пасища", "край тихи води" и пазещ го от опасностите на пустинята, но също така и благия Домакин, осигуряващ преизобилие от храна и загрижен за Своя гост. Псалмът завършва с изповядване на пълното доверие в Пастира любящо да води Своето дете през този живот и да го забавлява като Негов гост завинаги в Царството на славата. Псалм 23 е универсален в своя апел. И то точно защото говори за Исус, Спасителя на света.

ИСУС СЕ СРЕЩА С НОЩЕН ПОСЕТИТЕЛ

Колко забележителен е фактът, че Никодим, членът на "Кой кой е в Ерусалим", търсеше посред нощ Исус, един селски пътуващ проповедник!

Защо дойде той? Страхуваше ли се или се срамуваше да бъде видян с Исус през деня? Толкова много ли бяха хората, изискващи Исусовото внимание през деня? Без съмнение, Никодим е бил свидетел на някои от чудесата на Исус. Той определено е споделял с останалите юдеи надеждата за политически Месия, който би освободил нацията от оковите на Рим. Сигурно е бил объркан, когато Исус е обяснил духовната природа на Своето царство. За да започне разговора, Никодим допуска мисълта, че Исус е учител изпратен от Бога. Тогава Исус прави нещо драматично. Той отговаря на приятелското Никодимово изречение чрез директно идване на същината на проблема. Той не си губи времето с второстепенни въпроси. Неговото изказвани "Истина, истина ти казвам" още в самото начало приковава вниманието. Вечната съдба на Никодим ще виси на това, как той ще чуе и ще отговори на онова, което Исус сега ще каже: "Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой от горе, не може да види Божието Царство." Никодим не би се стреснал, ако чуеше Исус да потвърждава, че не евреите трябва "да се родят отгоре", за да "видят Божието Царство", но самата идея, че той, обрязаният юдеин, стои извън кръга на спасението, беше нова и обезпокоителна мисъл. Никодим знаеше, че Исус не говори за физическо новорождение. Но идеята, че той, благочестивия юдеин, се нуждае от духовна опитност, беше материя, която в дадения момент той не желаеше да приеме. По време на този разговор Исус изрече най-паметния от всички библейски текстове: "Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот" (Йоан 3:16).

Божията любов обгърна цялото човечество, но ползва директно само онези, които й отговарят. За да бъде напълно ефективна, любовта изисква взаимност. Никодим беше предпазлив по натура и открито не се обяви за последовател на смирения Назарянин, докато Той не беше разпънат на кръст (Йоан 19:39). Семето, засято през онова историческо нощно посещение, попадна на плодородна почва, за да принесе изобилен урожай.
"А който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот" (Йоан 4:14).
ГЛАВА 6

ИСУС И ЖЕНАТА ПРИ КЛАДЕНЕЦА

Авторът на книгата на Йоан е познат като ученика, "когото Исус обичаше." Той беше палестински юдеин, чиято цел да пише е да представи Христос в Неговата божественост, за да предизвика вяра в своите читатели. Йоан пише: "А тия са написани, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име" (Йоан 20:31). В четвъртата глава от Йоановото евангелие Исус се придвижва от Неговото среднощно посещение с Никодим, един от религиозните "в тълпата", към среща с една жена, чието име никога не ни е дадено – един аутсайдер, един самарянин, идваща със своето бреме на самота и вина. Исус, "уморен от пътуване", я среща на каменния бордюр на кладенеца и й предлага "жива вода". Той започва разговора, като я моли: "Дай Ми да пия." Утешително е да знаем, че Исус също е изпитвал жажда, глад, умора и болка, така както и ние. Той стана едно с нас, за да ни помогне при всички възникващи обстоятелства. В описваното време Исус не се е нуждаел да минава през славещата се с лоша репутация провинция Самария по Своя път към Галилея. На самаряните се е гледало като на нечисти предатели на юдейската кръв. Самарянството е било комбинация между отстъпническата еврейска религия и езичеството. Но четвърти стих казва, че Исус "трябваше да мине през Самария". Защо? Защото Той знаеше пренебрегнатостта и духовния глад на самарянския народ и че Неговият Отец Го беше изпратил за целия свят - не само за част от него. Това е един великолепен пример за щедрата любов на Учителя към народ, когото евреите са считали за нечисти кучета. И тъй, Исус седна и говори с жената. Цялата история (Йоан 4:1-42) е шедьовър на изкуството на спечелването й за Царството. В този процес има четири основни момента:

1) Събуждане на желание за нещо по-добро (ст. 7-15).

2) Събуждане на убеждение за личната нужда (ст. 16-20).

3) Зов за решение да познаеш Исус като Месия (ст. 21-26).

4) Стимул да се действа съобразно това решение (ст. 28-30,39-42).

Моля, прочетете сами тези стихове. Славно е приключването на Исусовата среща с жената при кладенеца. Тя отиде при своя народ и им разказа за срещата си с Христос. И поради нейното вярно свидетелстване за онова, което се е случило, мнозина "повярваха в Него". По време на двата дни, прекарани от Исус в самарянското село, тези хора, не евреи, първо научиха, че Исус е Спасителят на света. Той не направи никакво физическо чудо сред тях, но само направи Себе Си познат. Те са били аутсайдери и сега те вече са включени. Той беше дошъл също и за тях!

ИСУС СЕ СРЕЩА С БОГАТИЯ МЛАД НАЧАЛНИК

Историята за богатия млад началник намираме във всичките три синоптични Евангелия, което означава важността на предадения ни урок (Матей 19:16-26; Марко 10:17-27; Лука 18:18-27). От тези доклади на Библията става ясно, че младият мъж е бил ревностна личност – той "се завтече" към Исус, беше почтителен – "коленичи пред Него"; интересуваше се, къде да намери мир – "Какво ми още не достига?" Но когато Исус го накара да осъществи Неговите изисквания, да допусне Бог наистина да бъде Бог в неговия живот, той не можа да Му предаде ръководството на живота си. Богатствата, силата, привилегиите, съпътстващи парите, стояха на пътя на този млад човек и го възпираха да намери Бисера с Голяма Цена. Бог не искаше неговите пари; Той искаше самия него. Бог дава на определени хора таланта да правят пари. Ако младият човек беше направил онова, което Исус искаше – "Иди, продай все що имаш и раздай го на сиромасите" – той скоро щеше да бъде обезщетен с богатство и може би то дори щеше да е увеличено. Ето такъв Бог имаме ние. Бог иска нашите сърца, нашите умове. Не се иска силно развит ум, за да си християнин, но се иска целият ум, който имаме. Младият началник се страхуваше да се довери на Бога и да Му се покори. Дитрих Бонхофер казва: "Само онзи, който се покорява, истински, вярва; и само онзи, който вярва, истински се покорява." Младият мъж беше виновен и в известна форма законничество, една религия на "Направи си сам". Той беше пазил заповедите, каза той. Но той се нуждаеше от новорождение; нуждаеше се от ново сърце. Очевидно е, че му липсваше състрадание към бедните, което ни кара да се замислим не страдаме ли и ние от материализъм. Малахия 3:8 казва: "Ще краде ли човек Бога? Вие обаче Ме крадете. Обаче думате: 'В какво Те крадем?' В десятъците и в приносите." Историята за богатия младеж приключва с трагична нотка за него: "Момъкът... си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот." Той беше заменил вечния живот за няколко кратки години на земно удоволствие. От друга страна, историята завършва с хепи-енд. Тя ни напомня, че всички хора могат да влязат в Божието царство. Исус каза: "За човеците това е невъзможно, но за Бога всичко е възможно" (Матей 19:26).

"И Господ се обърна, та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: 'Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене'" (Лука 22:61).
ГЛАВА 8

ПЕТЪР СЕ ОТРИЧА ОТ ИСУС

Защо Исус избра Петър за един от Своите ученици? Исус можеше да чете характера. Той знаеше, че Петър е човек с много страни за изглаждане, като не на последно място бе импулсивността му. Очевидно Исус видя огромни възможности в големия рибар. Петър беше човек на подчертаните крайности, притежаващ забележителни качества и сериозни дефекти – на пръв поглед противоречиви черти, съществуващи едновременно. Той беше обикновено сърдечен, великодушен, смел, но можеше да бъде и егоистичен, самохвален, импулсивен или безразсъден. В момент на криза можеше да докаже, че е слаб, страхлив и колеблив.

Никой никога не можеше да бъде сигурен, коя черта от характера му ще надделее. В нощта на измяната Петър беше пръв в изповядването на лоялност към Спасителя. Той претендираше: "Живота си ще дам за Тебе." Но Петър беше онзи, който се отрече, че познава Учителя и потвърди трите си отричания с клетва. Осъзнавайки твърде късно, какво е направил, "той излезе вън и плака горко." В този момент Петър не беше напълно обърнат като индивид, но Исус не го отхвърли, но му позволи да развие вярата си. След възкресението на Исус, първият от дванадесетте ученици, на когото Той се яви, беше Петър и в ранната сутрин, когато Исус се срещна с учениците Си на Галилейския бряг, Петър беше първия, който поздрави Учителя. При този случай Исус даде на Петър тройна възможност да изповяда своята вяра и любов и така да отстрани всяко съществуващо съмнение в умовете на съучениците на Петър относно неговата лоялност. На Петдесятница, напълно обърнат, Петър проведе най-великата проповед, записана в Деяния 2 глава, вдъхновеният адрес на която разреши на 3000 души да приемат в Исус като Месия. Петър стана неустрашимият лидер на Ранната църква и в края умря като мъченик.

КРЪЩЕНИЕТО НА ИСУС

Защо Исус трябваше да бъде кръстен? Този въпрос озадачава човека. Това е било забележителна част от Исусовото служене и затова събитието е отбелязано в три от четирите Евангелия. Нещо повече, само при три случая Бог-Отец прогласява с глас от небето, свидетелствайки за Своето благоволение в Неговия Син – при кръщението Му, при Преображението (Матей 17:5; 2 Петрово 1:16-18) и когато Исус за последен път напуска Храма (Йоан 12:28). Нека тогава да поразсъждаваме за целта на Исусовото кръщение от Йоан Кръстител. Намираме отговора в 15-ти стих на Матей 3 глава, където Исус казва: "Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко що е право." При Своето кръщение Исус пренебрегна и отхвърли личния Си живот. Той вече не беше просто съвършен човек сред хората. Отсега нататък Той беше посветен на Своята активна публична дейност като техен Спасител. Христовото смирение на кръщението от Йоан беше печатът, който потвърди Йоановото служене и удари небесен печат на одобрение върху него. Следващата цел на Исусовото кръщение се крие в мисълта, че като наш пример – това е както уместно, така и прилично – трябва да приеме този обред. Разбира се, Той нямаше грях, от който да се покае, въпреки че Йоановото кръщение беше зов за покаяние. Исусовият акт на кръщение беше едно свидетелство за истинската Му връзка с Царството и за пряката Му връзка с Бога, владетеля на Царството. Фактът, че Исус отиде при Йоан при реката Йордан, за да бъде кръстен и че Той "веднага излезе от водата" отбелязва, че кръщението е било чрез потапяне. Важно е също така да се отбележи и че при кръщението на Исус Божият Дух слезе върху Него. Йоан свидетелства: "Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него. И аз не Го познах, но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, Той ми рече: 'Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, Който кръщава със Светия Дух'" (Йоан 1:32,33). По този начин Йоан получава уверение, че този Исус е Царят, идещ в Неговото Царство.

"Тогава Исус идва с тях на едно място, наречено Гетсимания и казва на учениците Си: 'Седете тук, докле отида там да се помоля...' Дохожда при учениците Си, намира ги заспали и казва на Петра: 'Как! Не можахте ли ни един час да бдите с Мене? Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно'" (Матей 26:36,40,41).
ГЛАВА 10

ИСУС И БДЯЩИТЕ

Когато наближи времето за Исусовата смърт на кръста, Той и Неговите ученици отидоха в Гетсиманската градина. Градината, която е разположена на източния склон на Елеонския хълм, може да е принадлежала на някой от учениците, след като Той често я е използва като любимо място за отмора. Близо до входа в градината Исус моли учениците си да седнат на земята. След това взема Петър, Йоан и Яков, най-близките Му приятели, и отива на едно уединено място. Писанието казва, че Исус "захвана да скърби и да тъгува" (Матей 26:37). Съдбата на света лежеше на везните, защото точно в това време Исус, като нашия велик Носител на Греха, най-остро чувстваше, че греховете на човечеството Го разделят от Отца. Бездната беше толкова дълбока, толкова черна, толкова широка, че Неговият дух изтръпна пред нея. Той осъзнаваше, че не трябва да използва божествената Си сила, за да избегне това. В Своята човечност Той трябваше да понесе последиците на човешкия грях. Като човек Той трябваше да издържи Божия гняв против престъплението. Несъмнено тези мисли са преминавали през главата Му. Времето за решението бе настъпило. Той можеше да напусне човешкото семейство и да се върне в безопасността на небето. Той копнееше за симпатията на Своите приятели. Искаше да чуе, че те се молят за Него и за самите себе си. Точно тогава Той се обърна към тях и каза: "Душата Ми е прискърбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене." Тогава Исус измина известно разстояние, падна по лицето Си и се молеше: "Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; но не обаче както Аз искам, но както Ти искаш." Исус беше дошъл на земята, за да върши волята на Отца и тук, в най-критичния момент от земния Му живот – когато целият Универс гледаше с напрегнато учудване и удивление – Той не забрави Своята мисия. Три пъти Исус се моли със същата благоговейна молитва и трите пъти Той намери тримата ученици заспали. Бдящите напълно Го разочароваха. Писанието казва: "Тогава дохожда при учениците и казва им: 'Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.'" Решението беше взето! Исус щеше да плати цената за човешкото изкупление. Той щеше да отиде на Голгота и да бъде умъртвен на кръста.

Това бе цената, която нито един човек не може напълно да разбере. Ние можем само да приемем това доказателство за божествената любов и да Го славим за това сега и през цялата вечност.

МАРИЯ ИЗМИВА КРАКАТА НА ИСУС

В Лука 7:36-50 е записана историята за Мария, една блудница, измила нозете на Исус. Това се случило по време на прием, даван от един религиозен лидер, заможен фарисей на име Симон. Исус бе излекувал Симон от проказа и той, искайки да изрази благодарността си, подготви един прием и покани Исус като почетен гост. Празникът се състоял във Витания в деня, предшестващ триумфалното влизане на Исус в Ерусалим, по-малко от една седмица преди разпятието. Несъмнено, Мария не е била сред поканените гости, но е наблюдавала от тълпата. По някакъв начин тя е носела със себе си един скъпоструващ парфюм, чиято цена е била около 50 долара, еквивалентни на заплатата за 300 работни дни на хората от онова време. Исус почиваше на постелката, беше събул сандалите Си. Мария се промъкна, за да "помаже" нозете на Исус, без да бъде забелязана от никого, докато ароматното благоухание на алабастрената кутия от благовонното масло не изпълни стаята. Мария вероятно не е имала намерение да пролива сълзи на радост и благодарност върху нозете на Исус. Но когато тя коленичи, за да извърши помазването, сълзите й започнаха да текат въпреки опитите й да ги задържи и закапаха върху нозете Му преди да е извършила помазването. Всеобщо разпространено е било мнението, че за жената е позор да разпусне косата си на публично място. Но вероятно неподготвена за тази непредвидена нужда от хавлия, тя посегна към косата си. В някои ориенталски страни – и днес, както и в древността – навсякъде целувката е обща форма на поздрав. Да прегърнеш нечии нозе и да ги целунеш е била подходяща и почтена демонстрация на най-висше уважение. Съгласно гръцкия оригинал, тя многократно е целувала нозете Му. Имало е няколко причини за действията на Мария. В Своята милост Исус бе простил нейните грехове. Той бе извикал любимия й брат Лазар от гроба. Тя беше чула Исус да говори за предстоящата Му смърт и в своята дълбока любов и тъга тя копнееше да Му изкаже почитта си. Исус дълбоко оцени жеста на Мария. "Истина ви казвам", заяви Исус, "гдето и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори." Гледайки напред в бъдещето, Исус говореше с увереност за неговото евангелие. То трябваше да бъде проповядвано по целия свят. И докато съществуваше Евангелие, дарът на Мария щеше да пръска аромата си и сърцата щяха да се благославят от нейния неизучен акт. Царствата щяха да изгряват и залязват; имената на монарси и завоеватели щяха да се забравят; но делото на тази жена ще бъде обезсмъртено на страниците на Свещената история. Докато вече не съществува време, тази счупена алабастрова кутия ще разказва за изобилната любов на Бога към падналата раса.

"А Исус му рече: 'Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?'" (Лука 22:48).
ГЛАВА 12

ЮДА ПРЕДАВА ИСУС

Евангелието представя предателството на Христос от Юда, един от Неговите дванадесет ученици, като ужасно, дяволско престъпление. То е познато като най-черното дело в човешката история. Но то не трябваше да се случи. В продължение на три години Юда бе в ежедневен контакт с Учителя. Той чу Неговите благи слова, присъства на Исусовите чудеса, видя Неговото състрадание и нежност, както и силата и благородството на характера Му. Юда имаше това и още много, много повече предимства пред всички нас. Това е един наистина ценен урок, как пътуването към греха се определя от момента. Една погрешна постъпка и една лоша мисъл, наслагвани едно върху друго ни водят до най-големите дълбочини. Помислете всички, щедрото Исусово търпение спрямо този ученик продължаваше ден след ден. Дори когато Той срещна Юда след неговия договор с враговете на Христос, Той поздрави Юда с "приятелю". Нашето човешко естество би предпочело да се отдръпне от някого, когото смята за дяволско въплъщение. Той бе крадец, касиерът на дванадесетте, избран поради бизнес-проницателността си и търговските си умения. Но Исус не мисли по начина, по който ние мислим; Той не действаше, по начина, по който ние действаме и в Своето дълго търпение Той понасяше всичко, докато Юда не хвърли жребия и най-накрая Исус Му каза: "Каквото вършиш, върши го по-скоро." Колко чудесно е, че Исус дългодърпеше заедно с нас. Той не е само милостив, Той е многомилостив. Той не само спасява, Той може съвършено да спасява. И в най-мрачните ни моменти Той казва: "Никога няма да ви напусна, нито да ви забравя", "Елате при Мене и Аз ще ви успокоя", "Моят мир ви давам." Както в случая на Юда, идва време, когато човешкият бунт против Бога достига точката, от която връщане няма. Това е и Съдният ден за цялото човечество. "Ето, сега е спасителен ден." Кой знае, какво може да ни донесе утрешният ден? Историята за Юда завършва трагично. "И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде и се обеси" (Матей 27:5). Не трябваше да се случи по този начин. Никой не трябва да бъде изгубен поради греха, който е извършил. Изгубеният отхвърля простителността и очистването, предпочитайки да остане в греха. Това могат да бъдат серия от шансове, но Последният съд ще разкрие, как всяка изгубена личност отново и отново е презирала Светлината, която свети в нейната помрачена душа.

"И Той Сам, носейки кръста Си излезе; и дойде на мястото, наречено Лобно, което на еврейски се казва Голгота" (Йоан 19:17).
ГЛАВА 13

ИСУС НОСИ СВОЯ КРЪСТ

Беше настанало времето, когато Исус трябваше да страда на кръста и да умре за греховете на целия свят. Едно огромно множество от хора бе събрано, за да Го последва от съдебната зала на Пилат до Голгота, едно място извън Ерусалим, където щеше да се извърши екзекуцията. Пилат Понтийски, римският губернатор, който осъди Исус да умре на кръста, не е представен в бляскава светлина от светските писатели на своето време. Фило казва за него, че е бил "с непреклонна натура и, притежавайки упоритост, суров." Знаейки, че е невероятно непопулярен, той желаеше да угоди на юдеите по въпрос, който не му костваше нищо, въпреки че съзнаваше, че обвиненията, отправени към Исус са фалшиви. Когато Исус премина през вратата на Пилатовия двор, кръстът, приготвен за Варава – еврейски престъпник, хвърлен в затвора за разбойничество и убийства по времето на Исусовия съдебен процес и когото народът предпочете да бъде освободен по-скоро, отколкото Исус – беше положен върху Неговите наранени и окървавени рамена. Двамата приятели на Варава, който трябваше да бъдат екзекутирани по същото време, също носеха кръстовете си. Исус носеше кръста Си до където можеше, но скоро той стана твърде тежък за Него и Спасителят падна на земята. Той не беше ял нищо от Пасхалната вечеря заедно с учениците Си. Беше се борил със сатанинските агенти в Гетсимания, остро бе почувствал предателството на Юда и провала на Неговите ученици да Го подкрепят. Той понесе подигравките по време на съда и два пъти беше измъчван от Римския бич – един жесток камшик от кожени ремъци, на които бяха нанизани парчета от метал или кост, за да увеличат страданието. Исус за втори път се опита да вдигне кръста, но падна в безсъзнание на земята. Екзекуторите Му видяха, че за Него е невъзможно да носи по-нататък бремето Си. По това време Симон Киринейски, един странник, който бе дошъл от чужбина, бе накаран да вдигне кръста на Исус. Симон беше чувал за Исус. Синовете му бяха повярвали в Спасителя, но самият той не беше ученик. Носенето на кръста към Голгота бе благословение за Симон и винаги след това той благодареше на провидението. Това го накара да вземе върху си кръста на Христос по собствен избор и дори бодро да застане под бремето му. Името на Симон остава завинаги съхранено в Святото слово. Скоро след като Киринеецът извърши своята задача, Исус умря на кръста – не само за Симон, но и за всички хора.
"Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието, докарващо нашия мир и с Неговите рани ние се изцелихме" (Исая 53:4,5).
ГЛАВА 14

ВОЙНИЦИТЕ ПРИКОВАВАТ ИСУС НА КРЪСТА

"И Го разпънаха" (Матей 27:35). Да разпънеш някого означава "да умъртвиш чрез приковаване или завързване за кръста, оставяйки да умре на показ." Исус висеше на кръста в продължение на няколко часа. Една от любимите ми книги, "ЖИВОТЪТ НА ИСУС", описва сцената по следния начин: "Непорочният Божи Син увисна на кръста с наранена от бичуване плът. Същите ръце, които тъй често се бяха протягали, за да благославят, бяха приковани на дървени греди. Нозете, които тъй неуморно ходеха, за да служат и вършат услуги от любов, бяха забити с шипове за дървото. Царствената Му глава бе прободена от трънения венец. От треперещите Му устни се изтръгна плачевен вик и всичко това, което понесе – кървавите капки, стичащи се от главата Му, от ръцете му, от нозете Му, агонията, разтърсила тялото Му и неизказаната мъка, изпълнила душата Му, когато Отец Му се скри от Него, заявяват на всеки човек: 'Заради тебе Божият Син се съгласи да понесе товара на вината. Заради тебе Той разруши царството на смъртта и разтвори вратите на рая. Този, Който усмири разярените вълни и ходи по бурното море, Който принуждаваше демоните да треперят и болестите да напускат жертвите си, Който отваряше очите на слепите и възвръщаше мъртвите към живот, принесе Себе Си на кръста като жертва, и то от любов към тебе. Той, Носителят на греха, понесе гнева на Божията справедливост и заради тебе Сам стана грях'" (с.424). Кой може да изрази дълбочината на значението на Христовия кръст? Той смущава човешкия ум, защото в него се крие величие над човешкото разбиране. Наистина, кръстът е минутно откровение за нашите безчувствени сетива за безкрайната цена, която Исус плати за нашето изкупление. Защо бе нужно това щедро прахосване на жертвата на кръста? Единственият отговор е, че Бог е любов и любовта никога не пита колко малко може да се даде, а колко много. Освобождаването на американските пленници от Ливан ни напомня за по-раншното завръщане на 52-те пленници от Иран. Онова, което повечето от нас не знаят или са забравили, е какво най-много помогна на пленниците по време на дългите месеци, когато са се чувствали забравени и изоставени. Когато всичко свърши, пленникът Брус Ленгън каза, че онова, което най-много му помогнало, била картичката по случай Свети Валентин, изпратена от едно малко момиче. В нея се казвало: "Америка просто не е Америка без теб." Може би на кръста Исус е мислил за теб и е казвал: "Небето просто не би било небе без теб." Това е смирена мисъл, нали? И е истина. Той би умрял на кръста, отказвайки се от общението с Отец, завинаги, заради теб. Всъщност, Той ти казва: "Аз Съм те избрал." Каквото и да правиш, нека тази нотка на величие винаги да трепти в сърцето ти.
"Няма Го тук; защото възкръсна... " (Матей 28:6).
ГЛАВА 15

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ИСУС

От всички събития, свързани със земния живот на Исус, несъмнено най- величествените са Неговата смърт и възкресение. На тези два кардинални исторически епизода се основава валидността на цялата християнска вяра. В 1 Кор. 15:14 Павел пише: "Ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра." Има два важни аспекта, свързани с възкресението на Христос засягащи вярващите. Първо, тъй като Христос живее, ние също ще живеем вечно. Исус каза: "Моите овце слушат гласа Ми... и Аз им давам вечен живот" (Йоан 10:27,28). Павел пише, че ние ще получим безсмъртие при Второто пришествие на Христос (1 Коринтяни 15:51-54). Вторият аспект за възкресението не е така добре познат. А той е, че силата на възкресението дава чудна възможност на християните да живеят христоподобен живот. Удивителен факт достоен за повторение е, че същата сила, която възкреси Христос, сега работи в сърцата на вярващите. Текстовете потвърждават, че християнинът сега живее духовен (новороден) живот. "Възлюбени, сега сме Божии чеда" (1 Йоан 3:2).
"Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата Си любов, с която ни възлюби, даже когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени) и, като ни възкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса" (Ефес. 2:4-6).

Сега сме Божии синове и дъщери!
ГЛАВА 16

КАКВО ЩЕ НАПРАВИШ С ИСУС?

В срещите на Исус с хората от Неговото време и в смъртта и възкресението на нашия Господ, ние виждаме едно предизвикателство да живеем християнски живот. Нека си спомним, че много по-висш, отколкото най-висшата човешка мисъл може да достигне, е Божият идеал за нас. Наша привилегия е да живеем необикновен живот, да се издигнем над нивото на посредствеността. Чрез Божията благодат ние можем да се погрижим за нашия живот. Можем да направим нещата да се случват. Можем директно да се свързваме с нашия небесен Баща помнейки, че ние да бъдем някои, защото в очите на Бога ние сме някои, също можем да притежаваме всичко онова, което Исус получи от Бога. А това включва и новорождението чрез вяра в Исус Христос. Чрез вяра ние ставаме син или дъщеря на Бога. Всеки един от нас има своя мисия в този живот. Бог има индивидуален план за нас. Това е добър план, защото такъв е и Богът, Който имаме. Ние можем да направим нещо, което никой друг не би могъл да направи, за да оформим света, в който живеем. Римляни 6:11 е чудесен текст. Нека да го прочетем: "Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса." Помислете, какво означава това! Един нов молитвен живот, който не може да бъде отречен. Едно ново приятелство с Бога чрез изучаване на Библията, молитва и размишление. Правене на неща, които по-рано си отбягвал, опасявайки се от неуспех. Достигане до хората, от които по-рано си странял, страхувайки се да не бъдеш отблъснат. Научаване на неща, които по-рано са изглеждали скучни, защото когато някой се съедини с Христос, възниква нов свят; старият ред е невалиден и е сложено начало на нов ред. Сега ти вече имаш свободата на зависимостта – зависимостта от Бога, Който е обещал да задоволи всяка твоя нужда.

Когато продължих пътя си на изток през онова благоговейно, славно утро в Ню Мексико, забелязах, че един шофьор на камион се бе отбил в страни от пътя. Преминавайки край него, успях да видя, че бе сложил главата си върху една от ръцете си. Винаги от тогава съм се чудил, дали той спеше или бе буден, наслаждавайки се на великолепната гледка. Стигнах до извода, че шофьорът символизира всяко едно човешко същество в нашата реакция на щедрото великолепие на Исус – ние или спим, или сме будни за безкрайните възможности, които ни предлага приятелството с Него. Когато разсъждаваме за историята за Исус и жената при кладенеца в по-горните глави на тази книга, ние разбрахме, че има четири основни стъпки, които Исус използва, за да я спечели за Своето царство. И ако тази книга е стимулирала мисленето ви и е предизвикала във вас желание за по-тясна връзка и приятелство с Исус, вие можете да изминете същите четири семпли стъпки.

1) Осъзнайте желанието си за нещо по-добро, отколкото имате (Йоан 4:7-15).

2) Осъзнайте вашата нужда от Исус във вашия живот (Йоан 4:16-20; Римл. 3:23).

3) Вземете определено решение да поканите Исус в живота си и му се предайте всецяло (Йоан 4:21-26).

4) Действайте съобразно това решение. Вървете при Него в молитва, молейки Го да влезе в сърцето ви и Му се предайте (Йоан 4:28-30,39-42; Ефес. 2:8). Вашата молитва може да бъде от рода на: "Господи, аз разбирам моята нужда от тясна връзка с теб. Приемам великия Дар на спасението, което Ти Си направил възможно за мен. Изповядам греховете си и ги изоставям зад мен, чрез твоята сила. Каня те да бъдеш Господ на моя живот и Ти се предавам всецяло. Благодаря Ти за този Твой Дар. Амин."