Дванайсетте тайнствата на христос

В дейността си на земята Иисус Христос извършва, наред с останалите си дела, две специфични опрощения и отказва едно. Те са за нарушения на Седмата заповед: "Не прелюбодействувай!" и на десетата заповед, отправена специално към мъжете - "Не пожелавай нищо, което е на ближния ти". Тази заповед е единствената, която е повторение на Седмата, въпреки че нито веднъж Той не изявява конкретно отношение към мъжа - прелюбодеец. Изобщо в Новия завет не намираме изразено отношение към мъжа, нарушаващ тези заповеди. Веднага възниква въпросът: Защо е така?

Тук ще разгледаме опрощението на Христос към трите типа нарушения на горната заповед от жените. Причината да разглеждаме именно тях е старата езотерична тайна за проявата на енергиите ЯН (мъжката) и енергията ИН (женската). Последната е матрициращата същност на реализираното в материята творчество - раждането. Като пазителка на тайнството и притежаваща органите да възпроизвежда "по вид и подобие", жената е отговорна за еволюирането на физическото тяло на човешкия род. Тя формува тялото на бъдещия плод чрез качеството на личната си енергийна същност, която заедно с биологичния импулс на зачатието (Метода) осъществява изграждането на бъдещата структура - детето - Програмата (ДНК)⁹, по която ще се реализира то като организъм..

Методът се състои в специфичен контрол при реализирането на най-съществения процес в оплождането на яйцеклетката - Синапсисът, чиято лична характеристика предопределя начина на скачване на хромозомите (бивалентните връзки) и неговата специфика - така нареченият Кросинговър. На базата на този процес се предопределя и принципът, по който РНК ще разкодирва от ДНК нужните й участъци, за да реализира формите (органите) и качествата на бъдещия организъм. На ниво първично делене на клетките, този процес е изключително важен, защото предопределя принципите, по които Четирите основни (базови) енергийни вибрации ще структурират смесените структури на тялото на плода. В езотериката те са известни като кодовете вода, огън, въздух и земя. Това са кодове. Всъщност става въпрос за четири базови субстанции на материята и енергията им, които дават Октоадичното (осемстепенно) разпределение на техните вътрешни отношения. Тези субстанции определят специфичната функция за осъществяване на отношенията им по двойки. За всяка двойка тя е различна и в същото време притежаваща структури за контактност и взаимодействие с още една, плюс допълнителни възможности за останалите две. Влиянието на последните две обаче е минимално и има по-скоро нюансиращ характер.

Ако си послужим със съвременната терминология ние говорим за вълновите характеристики на материята, в които влиза и така наречената интерференция¹⁰.

Програмата за споменатото по-горе подреждане е с изходен вариант у съответните родители и носи тяхната лична вълнова характеристика. Тази лична специфика на двете родителски ДНК (хромозомният израз на половата клетка) е Третото ниво от развитието на ДНК като нова програма за новия организъм. Припомняме и Третата степен на реализацията на Първи закон на ТЕО, която гласи: Енергията ИН формува материята, структурира я чрез Метода ЯН, но я матрицира според собствените си потенциали и качества. Казаното тук е в пряка връзка с Втори закон на ТЕО - законът за Гаметогенезата и Законът за Клетъчните структури¹¹. Споменатите закони и следствия от тях са ръководителите на процеса Синапсис. Под тяхно въздействие протича кросинговането на бивалентните връзки и определянето на реда и принципите по които РНК ще извлича от ДНК нужната информация при клетъчното (структурно) изграждане на даден орган или част от него. Този процес започва от най-ранно клетъчно ниво -веднага след като се обособят първите четири клетки, тоест когато зиготата се е разделила на четири клетки. Това са четирите майчински, родителски клетки на всички бъдещи органи на тялото. Тук няма да разискваме как става този процес и каква е спецификата на вътрешното енергийно и ДНК преструктуриране, за да се получат четирите енергосъстояния, наречени в езотеричните науки вода, земя, огън и въздух. Уточняваме само, че всяка от четирите клетки притежава по един от тези кодове - енергия, която предопределя основната характеристика на органите, които тази клетка ще твори чрез личното си делене. Не можем да обясним и изключително сложния процес на енергийно и химическо пренастройване на ДНК на клетката, след всяко нейно делене, поставящо началото или края на структурирането на даден орган. Важно и съществено необходимо за нашата тема е знанието, че:

1. Четирите клетки, пряко произлезли чрез делене от зиготата, стават майки на четирите типа клетъчни структури, които дават четирите вида органи на нашето тяло.

2. Всяка от тези четири клетки има за основен, базов код, типа енергия, характерна за именуващата я субстанция: вода, земя, огън и въздух.

3. Базовият тип енергия не е единствен. В него е вплетена субстанцията на още един - като второстепенен и на другите два - като допълнителни. Допълнителните не могат да оказват друго влияние, освен да служат за кодове на РНК при матрицирането на участъци от ДНК, които трябва да бъдат разработвани на определено ниво от структурирането на органите.

4. Всеки базов тип енергия дава специфична характеристика на всички произлезли от нея клетки,¹² плюс характера на втория код, влияещ на базовия. Така се определят двуполюсните кодове на енергията на всички клетки, едната от които е ЯН, а другата ИН тип. Характеристиката на допълнителните е хармонизираща или подчертаваща едната от двете енергии.

Според Закона за Клетъчните структури и пренасянето на техните принципи в половите клетки, последните трябва да пренесат при зачатието всички характеристики и на половия живот, който са водили родителите. Киноварното поле на жената има способността да запаметява всичките полови енергии, проникнали в половата система на жената и да ги пренася в Дългата памет на рода и вида (родовата ДНК). Мъжът няма Киноварно поле, затова не може да пренесе такава информация в бъдещия плод. Ето тук се корени тайната, защо при Христос не водят мъжа - прелюбодеец, а само жената. И защо евреите считат майката за по-специфичен родител от бащата, въпреки че всички закони и принципи в юдаизма са приоритетно мъжки. На базата на всичко казано по-горе, ние ще разкрием до известна степен забулената в тайна реакция на Иисус Христос. Както всичко при Него и тези Му постъпки не са разяснени от християнските апологети на Новия завет. Облягайки се на завещаното ни от хилядолетия знание на колобрите на Танг-Ра, ние ще се опитаме да осветлим тези три вида отношение на Христос към жените, нарушавали Седмата заповед.

Преди това ще внесем още малко информация в принципната позиция на Христос към Седма заповед на Мойсей. Текста намираме в евангелието от Матей - гл. 5,стих 32:

"Аз пък ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, той прелюбодействува."

Текстът ясно и категорично определя една единствена причина, която може да послужи за развод - прелюбодействието. Така внесената поправка на заповедта на Мойсей, да се дава бракоразводно писмо от мъжа на жената, е отменена за християните и предопределя изрично следствията от раздялата между съпрузите по отношение на половото наследство в бъдещото поколение, което разведената жена би родила. Иисус е бил наясно с всички произтичащи за поколенията следствия. Още повече - Христос въвежда и нравствената категория на енергийното прелюбодействие, изрично подчертано още от Мойсей като забрана специално за мъжете -Десетата заповед: "Не пожелавай!" Мойсей е знаел за енергийното въздействие на енергията ЯН върху матрициращата същност на енергията ИН (жената, половата й система). Дълбоко и добре закодирано знание, което египетският посветен е въвел под формата на изрична забрана към мъжете. Процесите на въздействие на мощната енергия ЯН върху енергията ИН са добре описани в книгата Теория на енергийния обмен - обща част", затова сега няма да ги разглеждаме подробно. За нашата тема е важно само да напомним на читателя, да проследи внимателно текстовете на Новия завет и да ги съпостави с текстовете от Теорията на енергийния обмен, за да открие сам онази вътрешна зависимост, която винаги е съществувала и ще съществува, и на която съвременната наука все още не обръща нужното внимание. Това, разбира се, не прави проблема по-незначителен, нито пък следствията от него, защото познанието е процес на еволюционно развитие, а принципите на битието са извечни, кардинални и неразрушими. На определено ниво от развитието на ума те стават достояние не само на посветените, но и на цялото човечество. В Десети стих на същата глава Христос изрично обяснява на апостолите, че разказаната притча е за да се даде възможност на всички да чуят, но всъщност само на апостолите е дадено да знаят тайните небесни: "Вам е дадено да знаете тайните на Царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират." (изт.)

Сега е настъпило времето, когато определени, знаещи хора, могат да разкриват тези тайни чрез кодовете (които владеят) за специфичен прочит на словата от свещените текстове. Известна кодировка притежават и текстовете, които ще разгледаме по-долу.