Дванайсетте тайнствата на христос

Тайнството на Евхаристията е едно от най-специфичните чудеса на Христос, като имаме предвид, че тук проблемът не се свежда до явно и зримо чудо, което впечатлява и активизира отношението на хората към Неговите дела и идеи, а е сведено до една дълбока и строго съхранена за идните поколения трансформация. Нейните истински същности Христос не скрива от човечеството, но запазва процеса на действието за избраниците - апостолите. От четирите евангелски текста разбираме, че Христос извършва самото тайнство, преди да отстрани Йуда Искариот от трапезата. Нарича го дявол преди това, но го оставя да види тайнството - да участва в неговото предаване на човешкия род, като религиозно тайнство. Това единствено свое тaйнство, свързано дълбоко с освещението на свещенослужителите Му, не подлежи на съхраняване, а на достъпност до всички хора - грешници и праведници, дори за самите представители на сатаната. Величието на този единствен религиозен завет и неговата по-късна канонизация са прякото превъплъщение на тайната за Хляба и Виното. Двете субстанции, които вече разгледахме и обяснихме.

Завещаването за трансформирането на една материя в друго нейно енергийно ниво е ритуал, откриващ ни способностите на посветен от най-висш ранг, можещ да промени субстанцията, без да промени вида (формата). Нека си спомним, че според законите на съвременната химия този процес се нарича Валенция¹⁴.

Валентността на материята е енергиен процес, свеждащ се до промяна на субстанцията само от пренареждане на атомната й структура. Така въглеродът може да бъде и диамант, и графит. А водата в Кана галилейска стана на вино. Проблемът сега обаче е да остане субстанцията същата, но така да се промени нейното енергийно състояние, че да изразява вече други специфични качества. И виното и хлябът остават същите, но стават идеен и субстанционален изразител на кръвта и плътта. И то не на човешката, а на божествената кръв, на Небесните посветени, дошли да служат на хората. Плътта на смокинята не го нахрани и затова бе изсушена до корен. Неговата трябва да нахрани човечеството.

Плътта на този най-велик от всички посветени, слизали в тяло някога на Земята, дава и до днес наследството си чрез тайнството на Причестяването. Такова, каквото само Православието го знае и изпълнява.

Христос благославя, обяснява и поема към последното дело от своя Път на Земята. Той завещава на бъдещите църковници своя последен завет: как да трансформират етерната енергия на Растителното царство - основата на енергията, поддържаща живота на земята. Това е единственото тайнство, което предава на посветените дванайсет избраници. Завещава им още едно, но за него изрично ръкополага Петър трикратно - тайната на ръкополагането. Така свещенството днес има два завета от неговите тайнства, пряко пренесени върху човечеството (християнството) и върху Църквата Му.

От този благословен хляб Той позволи да яде и Йуда. След което му каза - "Върви и върши по-бързо каквото има да вършиш". Велика е тази втора тайна на Евхаристията - и дяволският свят ще бъде допуснат да яде от Неговото тяло, за да:

1. има право на спасение, ако прозре като Йуда същността на предателството си към Отеца

2. се сбъдне предсказанието, че всичко, което се преобърне и следва заветите Му, ще има милостта Му

3. реализира своя сакрален символ, употребяван и до днес от хората - рибата. Третият личен знак на Христос е Риби - знакът на епохата. Йуда Искариот има астрологичен знак Риби -строго кармична душа, която иска - не иска, трябва да приеме съдбата си. Така душата "риба", в епохата на Сина Божи ще може да освободи себе си от кармичните натрупвания. Каквото извършва сега душата - риба, го извършва само за себе си или срещу себе си.

Евхаристията е дело на непознати за нас енергии, които по своята същност посветените знаят, че са в основата на енергийната организация на материалните тела на Четирите царства на Земята, но само Петото царство (Човешкото) може да ги употребява, защото има развит интелект и отношение към космоса и Създателя. Не животинската вярност, основана на инстинкта, а индивидуализираното осъзнало битието си съзнание. Защото само хората са "вид и подобие" на Твореца. Непознати енергии, но можещи да бъдат овладeни от ръкoположените му служители. Само тези, обаче, които имат наследството на Петровото ръкополагане и обезателно в храмовата обител - върху олтара. Няма ли олтар - няма тайнство и църковност. Другото е клубове и вечеринки - човешки неща.

Извършил евхаристийното причестяване, Христос дава негласно опрощение на Йуда, защото Той знае, че "синът на погибелта" трябва да изпълни ролята си и че така служи на делото на Отеца. Това е първото евхаристийно действие над грешните души. Второто го произнася от висотата на Кръста, като опрощава всички, участвували в смъртта Му - Прости им Господи, те не знаят какво вършат! За да се изпълнят другите Му заветни думи към хората: Да не бях идвал на този свят, грях нямаше да имате, но Аз дойдох!

Именно затова днес Църквата извършва първо Изповед, Опрощение и едва тогава Причастие. Не свещеническо пристрастие към ритуалност е канонизирало тези ритуали, а дълбоко знание за тайни, завещани от Христос. Владиката на посветените, Синът Божий - Христос, със завета на Евхаристията е дал най-масовото тайнство на човечеството, заедно с покръстването. Но докато Кръщението е тайнство, в което душата още не принадлежи на Небесния пастир и може да бъде извършвано без да бъде съзнателен процес, както е при малките деца, при Причастието вече имаме категория на Вярата и Чистотата. А това е вече Нравственост. Ето тайната на Евхаристията - причестяването издига, чрез енергиите на трансформираната материя, духовните потенциали на човека на друго, по-високо духовно ниво. Както материята на виното и хляба преминават на друго ниво, така и душата издига на друго ниво собственото си съзнание и качество.

Тук трябва да отбележим още, че Евхаристията е тайнство, което Христос сам демонстрира пред своите посветени ученици. Той извършва обредни движения при благославянето, които въпреки разширенията и усложненията, наложени по-късно при ритуализацията от Църквата, запазват Неговите съществени структурни елементи. Евхаристията е ритуал на Христос, пряко завещан на Църквата.

Кръщението, например, което споменахме по-горе, не е ритуал на Христос. Тайнството на кръщението носено първо от старозаветния Йоан Кръстител, е пряко прехвърлено върху апостолите и особено върху Петър. Христос не кръщава. Той ръкополага, овластява, дава поръчения и изпраща да кръщават, но самият Той не кръщава никого.

Като египетски посветен, Христос (както и Мойсей) изучава Звездната религия и нейните приложими в материята на Земята тайнства. Той принципно ги владее, но като ритуалност и умения да си служи с тях, в конкретната обстановка на Земята, е нужно да бъде запознат, така да се каже, с техническите страни на въпроса. В Египет Той усвоява и прилагането на Звездните закони за еволюцията на Монадата (духът) в материалните светове. Овладява Седемте тайнства на Посвещението за човешкия род и Седемте тайни за Небесното посвещение, известни на посветените като Четиринадесетте къса от тялото на Озирис. Двете системи, обединени в едно общо енергийно ниво, дават възможност за трансформации на личната ни духовност. Иисус е трябвало да усвои тези тайни и спецификата им на сливане, защото е знаел, че ще дойде времето, когато трябва Светият Дух да слезе на земята не само над посветените служители, но и над целия християнски свят. А това е огън, слизащ в духовното тяло на човека. Затова Кръстителят предупреждаваше от самото начало: Аз ви кръстя с вода, но иде Един, Който ще ви кръсти с Дух Светии и огън" (Матей: гл.З/11).

За да се стигне до този момент, човекът трябва да се пречисти и чрез тайнството на Евхаристията да пригоди енергийното и духовното си тяло към възможността да бъде посетен от Светия Дух - Небесният огън.