Дворецът на бълхите
АПАРТАМЕНТ №2: СИДАР И ГАБА
Изтегляне 3 Mb. Pdf просмотр
|
| АПАРТАМЕНТ №2: СИДАР И ГАБА С голямо притеснение Сидар следеше нещата, които момичето извади от раничката си: тюркоазена четка за зъби (така четките за зъби ставаха две), чаша с десетки отворени и затворени очи (значи чашите ставаха две), шампоан с жожоба (ето, че и шампоаните ставаха два), кутия с тампони (такова нещо нямаше вкъщи), хавлиена кърпа (хавлиените кърпи ставаха две), една камара книги и компактдискове (така книгите и дисковете ставаха цял куп). Когато се съгласи момичето да остане тук, всъщност нямаше това предвид. Каза й, че може да идва от време на време, а не да се нанесе. Ако това красиво момиче с рижа коса искаше да храни Габа с лешникови вафли, да гледа тавана, докато лежи на канапето, и да прави секс с него — да, той нямаше нищо против. Не виждаше нищо притеснително в присъствието й, докато в дома му имаше един Сидар, един Габа, едно момиче. Проблемът беше във вещите, които бе донесла със себе си. Когато някой се промъква в нечий живот, задължително носи със себе си разни неща. Всеки път, когато Сидар яхваше необузданите коне на хашиша и препускайки в галоп, те нахлуваха в лабиринта на мозъка му, се препъваше в един и същи въпрос: „Кое“? Ако пред него имаше две чаши, не можеше да вземе решение от коя да пие, ако имаше две хавлии, не знаеше с коя да избърше лицето си, от две книги, не може да реши коя да прочете, между два компактдиска се объркваше… За него това беше повече от труден въпрос. Много пъти му се бе случвало в едната си ръка да държи пакет с бисквити със сусам, а в другата — бисквити със сметана и да не знае какво да направи. Накрая установяваше, че е стоял четирийсет минути, без да мръдне. Колкото повече се опитваше да се измъкне от тази непоносима мъка, толкова по-бързо затъваше в нея. А щом избереше единия от двата предмета, мисълта му оставаше в другия. Като гладни пиленца, чиято майка още не се е върнала, предметите отваряха човчици и започваха да крещят: — Избери мен, Сидар! Моля те, избери мен! 295 Само че той не искаше да избира. Всички смятаха, че е предпочел Швейцария пред Турция. Това не беше точно така. Не беше избирал, просто си дойде, а може би някой ден щеше да си отиде. Напоследък все повече се замисляше дали самоубийството не е избор на една от две възможности, както мислят всички хора. Но също като Габа самоубийството за него бе единствено. Просто щеше да го направи. Но опреше ли до начините на самоубийство, отново се изправяше пред въпроса „Кой“. Защото тогава пред него се разкриваха какви ли не възможности. Когато яхваше конете на наркотиците, дори да можеше да стигне до прага на самоубийството, отново се сблъскваше със същото затруднение. Тогава газовата печка в кухнята, въжето, което можеше да се залюлее от тръбата, дето минаваше през средата на хола, лекарствата, самобръсначките в банята и мостът над Босфора в един глас започваха да крещят: — Избери мен! Моля те, избери мен! — Не можеш да останеш тук — каза на момичето, избягвайки погледа й. — Нали те попитах, ти не каза не! — Знам — каза Сидар, втренчен в един паяк на тавана. Преглътна и продължи: — Взех друго решение. |