Дворецът на бълхите
Изтегляне 3 Mb. Pdf просмотр
|
| АПАРТАМЕНТ №7: АЗ — Днес сте в добро настроение — каза с най-сладкия си глас Едже, която седеше на първия ред. Както винаги, отгоре до долу бе облечена в черно. Черно червило, черен лак, черен молив за очи, които изглеждаха още по-големи. Извадих от чантата си „Отчаянието е смъртоносна болест“ и я сложих пред нея. — Дойдох в отлично настроение за часа, а как ще изляза зависи от вас. Да видим дали сте прочели статиите — казах аз, като започнах с един от обичайните си уводи, с които сменях темата в четвъртъците. — Прочетохме от край до край „Възхвала на глупостта“ на Еразъм [1] , като частта, в която говори за Фортуна, сравнихме с това, което Макиавели [2] пише за Фортуна — каза Едже. Направих всичко възможно да обърна внимание на класа, а не на Едже: — И какво ще кажете за Фортуна? — Със сигурност е жена — подметна Едже, очевидно доволна, че омаловажи вниманието, което обърнах на класа. — И Макиавели, и Еразъм придават на Фортуна индивидуалност, както и женственост. И тъй като е жена, разбира се, не я смятат за достатъчно надеждна. По същия начин мислят и духовните водачи в църквата. И у нас нещата стоят така. Казваме „лоша съдба“ или „несполучливо стечение на обстоятелствата“. Казваме, че съдбата е сляпа или пък е блудница. Е, ако е сляпа, тъкмо няма да вижда на кого какво дава и със сигурност не може да се очаква да бъде честна. Ако е блудница, значи не е порядъчна. Понякога в ръцете си държи колело. Друг път, докато се върти, полата й образува окръжност. Затова я наричаме съдба. Не се знае кога за кого къде ще спре. Според Макиавели половината ни живот е управляван от Фортуна и не можем нищо да сторим. И все пак има начин да я накараме да се подчини на желанията ни. Тъй като представителите на политическата философия обикновено са мъже, изглежда, в лицето на Фортуна те виждат жена и единодушно търсят начини да я поставят на колене. 249 — Аха, а това, което наричаш Фортуна, нашата стара Кадер ли е? — попита Джан, който дори не се притесняваше, че не е чел статиите. В следващите минути коментираха нашата Кадер, като говореха един през друг. — Според мен да нападаме Макиавели от феминистична гледна точка, е доста елементарно — каза дребното момиче с къдрава коса и очила, чието име винаги бърках. Знаех със сигурност, че не понася Едже, но не ми бе ясно защо винаги седеше зад нея. — Да не би да си мислиш, че заради теб е живял по предварително начертан план? Да не би животът ти да е предопределен? Това е въпросът! Докато се е опитвал да се справи със съдбата, човекът очевидно се е съобразявал с религията. Нито епохата на Просвещението, нито напредъкът биха били възможни, без да отхвърлят Фортуна или да я поставят на колене, ако така ти харесва. Едже нервно се протегна и преметна крак върху крак. Имаше този навик. Знаеше, че краката й са красиви. Досега не бях попадал на ситуации, в които колегите ми да имат сериозни професионални проблеми заради клюки, свързани с любовни интриги с по-откачени студенти. Причината да не отвърна на интереса на Едже към мен не бе притеснението, че ще стигне до ушите на колегите. Проблемът не беше в преподавателския състав, а в това, какво ще си помислят самите студенти. И повече ме интересуваше какво ще говорят, отколкото какво ще си помислят. Защото със сигурност щяха да коментират. Всеки от тях имаше поне един близък приятел, с когото споделяше, той пък споделяше с друг и така до безкрай. И вече нямаше да съм преподавател, към когото проявяват интерес и уважение и чието мнение се почита, а щях да се превърна в някой, чиито недостатъци, лудости, закачки, подценяване, комплекси със сигурност се знаят. Гледах мъжете на средна възраст и си мислех, че всъщност връзката с младо момиче би поласкала честолюбието ми. Ала това бе нещо, което всеки миг можеше да тръгне в обратна посока и колкото и да продължеше, при първото подухване на ветрец, корабът лесно щеше да се обърне. А после писмата, които си написал, признанията, които си направил, тайните, които си споделил, всички тези неща накуп ще ти причинят неприятности. Сексуалните ти подвизи ще се разнасят от уста на уста и ще се превърнеш в играчка в ръцете на подрастващите. 250 Не си струваше. От всички студентки, които познавах, за никоя не си струваше да се проваля. Дори за Едже. — Всъщност най-добре е час по-скоро да си признаем, че не можем да управляваме съдбата си. Може да ми бъде потърсена отговорност за делата ми, но не и за причините, поради които съм вършила едно или друго — каза Едже, като ме погледна право в очите и разкърши рамене. — Още с раждането си идвам на този свят като дъщеря не на онзи, а на този мъж. Не мога да избера нито баща си, нито народа си, нито религията си, нито езика си… Ако ме бяха попитали какво мисля по въпроса, аз бих предпочела да бъда родена в друга среда. Ако бяха ми отговорили, не, няма как, бих предпочела да не съм се раждала. Колко е просто всъщност. Например, ако ти се беше родила на друго място, нямаше да бъдеш забрадена, а щеше да носиш кръстче на врата — добави и се обърна назад. Не стана обаче ясно коя от трите забрадени студентки, седнали една до друга, имаше предвид. — Аз пък вярвам в съдбата — отвърна Седа, която седеше в средата. — Не е точно така — отряза я Едже. — Ти вярваш в едно по- възвишено правосъдие. Казваш си: „Ще направя сега така, но след това за всяко нещо ще ми потърсят сметка“. Или: „Лошите ще бъдат наказани в ада, а добрите ще отидат в рая“ и подобни неща. В съзнанието ти има мисъл за справедливост, налага се да има, иначе вярата ти ще се разклати. Фортуна е точно в обратното положение. Тя няма нищо общо с отвъдния свят, а е прекалено земна. — Не мога да разбера защо сте се захванали с тази Фортуна! — сопна се Джем, който така бе приближил стола си към стената, сякаш всеки миг щеше да излезе през прозореца. — Проблемът не е във Фортуна, а в разликата между окръжността и чертата. Ако си представиш, че животът ти е линия, би могъл да предположиш, че ще победиш миналото и ще стигнеш до бъдещето. Но ако разбираш живота като окръжност, не може да става дума за напредък. Въпросът е в това дали приемаш повторенията, или не? Човек като Макиавели не може да приеме повторенията. Какво означава да си търпелив към тях? Това означава, че отново ще изживееш живота, който изживяваш в този момент. Че утре няма да бъде по-различно от днес. И стигаме до въпроса, който Ницше е задал за Русо. Ако в най-самотните часове на самотния ти живот от ада слезе демон, седне срещу теб и ти каже: „Не 251 се страхувай, приятелю, гарантирам ти, няма такова нещо като смърт. Има само повторения. Ще изживееш отново всичко, което си преживял до днес. После отново и отново. И това ще продължи по същия начин във вечността“, какво ще почувстваш тогава? Колко от нас биха могли да изживеят отново и отново този живот? Онези, които успеят да изтърпят капризите на Фортуна, със сигурност няма да полудеят. Толкова е просто. За да издържи живота, човек като Макиавели трябва да среже окръжността и да я превърне в черта. След това би могла да се роди мисълта за напредък И за индивидуализъм. Погледнах часовника си. Оставаха пет минути до края на втория час. — Впечатлен съм, че успяхте да се отклоните от темата — казах за и замълчах, докато вадех кутията с цигари. — За другата седмица ще довършите всичко, което трябваше да прочетете, и ще обсъждаме конкретен въпрос. Никой няма да говори празни приказки, просто така, по принцип. Третият час премина без коментари. Докато всички си водеха записки, Джем неспокойно гледаше през прозореца. Едже изяде пред очите ми половин пакет бадеми с шоколад. Едно парченце шоколад като закачлива бенка се залепи в ъгъла на устните й. [1] Виден мислител, философ, хуманист, теолог и филолог от епохата на религиозните борби между римокатолицизма и зараждащото се протестантство. — Бел.пр. ↑ [2] Италиански философ, държавник и историк от епохата на Ренесанса. Той е смятан за родоначалник на идеята за модерната държава и модерния владетел. — Бел.пр. ↑ |