Дворецът на бълхите
АПАРТАМЕНТ №5: СНАХАТА И ДЕЦАТА
Изтегляне 3 Mb. Pdf просмотр
|
| АПАРТАМЕНТ №5: СНАХАТА И ДЕЦАТА — Мамо, защо да идваме с теб? — попита момиченцето. — Че какво лошо има? Не искате ли да видите къде работи майка ни? — каза снахата, като се опитваше да върви в крак с тях. Всъщност нямаше представа как ще обуздае дребосъците, така че през целия ден кротко да седят в едно гише, в което се продават билети за кино; притесняваше се, че шефът й ще се ядоса. Но след като рано сутринта се скара със свекър си заради това, което научи предишния ден, бе толкова нервна, че не бе в състояние да мисли трезво. Когато приближиха ъгъла на улица „Журнал“ погледна назад. Седемгодишният й син беше на около два метра след тях, идваше. Въпреки че непрекъснато бе атакуван от студените погледи на минувачите, изглеждаше безкрайно доволен, че след две години излиза от Двореца на бълхите. Тъгата, която я обземаше, като го гледаше, потисна обърканите й мисли. Съзнаваше, че през целия си живот бе отделяла най-малко време за болното си момче, и все пак от трите си деца бе най-привързана към него. Децата, които са болни по рождение, за разлика от братята и сестрите си, както и от връстниците си, принадлежат само на майките си и това никога не се променя. Щом стигнаха до ъгъла, тя даде знак на големия си син да побърза. Точно в този момент една съсухрена ръка я потупа по рамото. — Дъще, как да стигна до тази улица? — извади едно смачкано листче и й го подаде. Беше една прегърбена старица с прокъсано бежово манто. Снахата пусна ръцете на децата, взе листа и се опита да прочете написаното. Но понеже не можа да разчете разкривените, неясно изписани букви, поклати глава и подаде обратно листа с адреса. — Мамо-о-о, защо не можа да кажеш?! — изпищя момиченцето. От очите й започнаха да се ронят сълзи. Състоянието на братчето й не беше по-добро. Бе напъхал и двата си палеца в устата и докато ги смучеше, непрекъснато повтаряше: — Каза ли го, каза ли го? 253 — Не знаеше — обади се седемгодишното момче, което ги беше настигнало и бе осъзнало ситуацията. Като чуха това, двете по-малки деца започнаха да се тръшкат и да плачат още по-силно. — Какво не знаех? — попита майка им, ужасно притеснена, и поглеждаше ту към децата си, ту към възрастната жена. Но вместо отвор, чу сподавено подсмърчане и звука от смученето на пръст. |