Дворецът на бълхите
АПАРТАМЕНТ №1: МУСА, МЕРЙЕМ, МОХАМЕД
Изтегляне 3 Mb. Pdf просмотр
|
| АПАРТАМЕНТ №1: МУСА, МЕРЙЕМ, МОХАМЕД Тази сутрин портиерът Муса се събуди по-рано от обикновено заради врявата в другата стая. Когато отиде в хола, видя Мохамед, затиснат между креслото и стената. Направи се, че не събира молбата за помощ в очите му и седна да закуси. Отегчен, взе едно резенче бяло сирене и го сложи в устата си, след което, докато го дъвчеше, бавно се протегна към чайника. Но в момента, в който напълни чашата, се намръщи. Чаят бе изстинал. Подаде на жена си чашата с чай, но тя въобще не го забеляза, тъй като се опитваше да избута с крак креслото, а в същото време пъхаше листенца магданоз в разрязано по средата хлебче. Погледа на Муса, който разбра, че трябва да се справи сам с положението, бе също като движенията му — бавен и отегчен. Той огледа наоколо. Подмина безпомощния взор на сина си, инспектира натъпканите кресла, масички, столове, очерта въображаема окръжност в средата на хола, след което отново се загледа пред себе си. Тази сутрин коремът на Мерйем му изглеждаше още по-голям. Муса погълна половината сирене от чинията, три филийки хляб и останалите в купичката маслини и без да обели дума, излезе от къщи. Тътрейки крака, се насочи към бакалията на отсрещния тротоар. Бакалинът, който винаги седеше пред магазина на плетена табуретка и разглеждаше хората по улицата, както и онези, дето влизаха и излизаха от Двореца на бълхите, още не бе дошъл. Това, което правеше бакалията по-различна от останалите в Истанбул, не бе качеството на стоките в нея, а самият бакалин. Той така се бе сраснал с магазина си, че дълго смяташе за невъзможно да го оставя отворен, докато него го няма. Но с времето установи, че клиентите идват в различни часове на деня и когато магазинът е затворен, престават да идват. От друга страна, тъй като не искаше да пропуска молитвите, като ходеше до джамията, оставяше магазина на луничавия си помощник. Помощникът му бе синът на брат му, ала бакалинът смяташе, че роднинските връзки не бива да се смесват с работата, както зехтинът и водата трябва да стоят в различни съдове. Затова в магазина не се държеше с него като със син на брат си, а като с помощник. Колкото до 239 момчето, то никога не свикна с мъжа, който през шестте дни от седмицата само му нареждаше и го караше да върши какво ли не, а в неделя или по време на байрама, когато се събираше целият род, му подаряваше шоколади, които в магазина дори не можеше да докосне, и с обич го галеше по косата. По време на семейните сбирки чичо му се държеше така, сякаш се виждаха за първи път, при това сутринта го бе наругал жестоко пред всички, а после като че ли се преобразяваше и го питаше: „Кажи, синко, какво прави днес след училище“? В този момент му се искаше земята да се отвори и да го погълне. Веднъж на курбан байрам заклаха един доста едър овен. Целия ден изкараха в ядене, поглъщайки чай, кафе, бадемови сладкиши, кавърма, таратор, булгур с месо, айрян, компот от кайсии, пилаф с месо, баклава с фъстъци, грис халва в памет на починалите, грозде, дини, отново баклава с фъстъци… През нощта момчето получи силни болки в стомаха. На сутринта беше блед като платно, а и малко закъсня. Със собствените си уши чу страшните ругатни на чичо си, както и коментара, че всеки помощник трябва да си ляга рано и да става рано. Понеже не можеше да приеме, че нервният бакалин в магазина е сърдечният му чичо, накрая намери решение на проблема — започна да го възприема като двама различни човека. Неприятното в тази работа бе, че когато майка му или баща му го молеха да предаде нещо на чичо си в магазина и той отговаряше „добре“, някъде дълбоко в него ставаше късо съединение и той забравяше да предаде това, което му бе поръчано, Муса вървеше към магазина, тътрейки обувки, а през това време луничавият помощник бе оставил книгата със стихове от Корана на тезгяха. С едно око към вратата и с ръка в шкафа за ядки, чоплеше солени фъстъци и учеше наизуст стих от Корана. Муса съвсем не бе свикнал да става рано. Когато влезе в магазина и видя, че няма какво да прави там, реши лично да разнесе хляба на живеещите в блока. Пристъпи към стъклената вратичка на шкафа за хляб и внезапно спря. От мястото, на което стоеше, се виждаше оградата на Двореца на бълхите. Показа на луничавия помощник това, което видя. Двамата застанаха един до друг и прочетоха надписа. — Само да не го види Мерйем — каза Муса и тихичко се засмя. — Че защо? — попита помощникът, като метна нагоре един фъстък, но не улучи устата си. |