242
Изглежда, чайките споделяха мнението на възрастната жена.
Понеже открай време живееха в Истанбул, вместо да се хранят с месо свикнаха да ядат боклук и бяха станали неделима част от този
безкраен чревоугоден цикъл, който непрекъснато произвеждаше отпадъци от живота и живот от отпадъците.
Всяка вечер и всяка сутрин Мадам Лелче седеше на балкона,
който гледаше към неугледните сгради, струпани като кутийки по хълма отсреща. Тя потъваше в мълчание и като чайките слушаше бученето на града, което се сливаше със свистенето на вятъра. Ако в този последен етап от живота й имаше
възможност да се роди отново,
където пожелаеше и като друг вид същество, без съмнение щеше да избере отново да се роди в Истанбул и да бъде чайка.