ГЛАВА ТРЕТА ФУНКЦИИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА

• 
  Подкрепата за личностно развитие е обща и допълнителна.
  
• 
  Детската градина осъществява дейности по превенция на тормоза и насилието, както и дейности за мотивация и преодоляване на проблемното поведение.
  
• 
  Допълнителната подкрепа се предоставя на деца със СОП, деца в риск, с изявени дарби, с хронични заболявания.
  
• 
  Допълнителната подкрепа се предоставя въз основа на оценката на индивидуалните потребности, която се извършва от екип за подкрепа за личностно развитие в ДГ, който се създава със заповед на директора за определеното дете
  
• 
  Екипът за подкрепа за личностно развитие идентифицира затрудненията, извършва оценка на индивидуалните потребности, изготвя и реализира план за подкрепа, извършва наблюдение.
  
• 
  Обучението на децата със СОП задължително се подпомага от ресурсен учител, съобразно потребността на детето.
  
• 
  В група в ДГ могат да се обучават до 3 деца със СОП
  

• 
  Учебната година започва на 15 септември е с продължителност 12 месеца. В случай, че 15 септември е почивен ден, тя започва на първия следващ работен ден.
  
• 
  Учебната година включва учебно време - от 15 септември до 31 Май и неучебно време – 01 Юни до 14 Септември.
  
• 
  Учебното време се състои от учебни седмици и учебни дни.
  
• 
  Учебното време се организира в педагогически ситуации. Броят и продължителността им се определят от ДОС за предучилищното образование и се фиксира в Програмната система
  
• 
  Педагогическото взаимодействие се организира в основни и допълнителни форми.
  
• 
  Педагогическата ситуация е основна форма на педагогическо взаимодействие.
  
• 
  Допълнителните форми на педагогическо взаимодействие са дейности, извън педагогическите ситуации, съобразно потребностите и интересите на децата.
  
• 
  В неучебно време се провеждат само допълнителни форми на педагогическо взаимодействие
  

• 
  06.30ч. до 08.30 ч. – прием на децата, дейности по избор, разговори, игри.
  
• 
  08.30 ч.до 08.40 ч. – утринно раздвижване
  
• 
  08.40 ч. до 09.00 ч.- закуска
  
• 
  09.00 ч. до 11.50 ч.- обучаващи ситуации, допълнителни форми /игрово-познавателни ситуации, практически ситуации, игри на открито. / между 10.00ч. и 10.15.ч. – подкрепителна закуска/
  
• 
  11.50 ч. до 12.40 ч. – обяд
  
• 
  12.40 ч. до 15 ч. / 15.30 ч./ - следобеден сън
  
• 
  15.30 ч.- следобедна закуска
  
• 
  15.45 ч. до 17.00 ч.- допълнителни форми /игрово-познавателни ситуации, практически ситуации, свободни игри/
  
• 
  17.00 ч. - 18.30 ч. индивидуална работа, изпращане на децата.
  

• 
  Проследяването на постиженията на детето се осъществява от учителите на съответната група в началото и в края на учебното време по образователните направления.
  
• 
  Проследяването на постиженията на децата за всяка възрастова група се определя от учителите в съответствие с методите и формите в програмната система и отразява съответствието с очакваните резултати.
  
• 
  Резултатите от проследяването на постиженията на детето се вписват в дневника на групата.
  
• 
  След изпълнение на дейностите по ал. 1 учителите информират родителите за индивидуалните постижения на детето.
  
• 
  В хода на предучилищното образование постиженията на детето се отразяват в детско портфолио.
  
• 
  Портфолиото на отделното дете съдържа:
  

• 
  Лични данни
  
• 
  Резултатите от проследяването на постиженията на детето
  

• 
  Материали за личностно му развитие.
  
• 
  Награди и отличия на детето
  
• 
  Резултатите от продуктивно-творческата дейност
  
• 
  Снимков материал от участие в отделни дейности
  
• 
  Доказателствен материал за участието на детето в отделни форми и събития, организирани от ДГ.
  
• 
  Други
  

• 
  В края на предучилищното образование портфолиото се предава на родителите
  
• 
  В 14-дневен срок преди края на учебното време учителят на съответната подготвителна група установява готовността на детето за училище.
  
• 
  Готовността на детето за училище отчита физическото, познавателното, езиковото, социалното и емоционалното му развитие
  

1. 
   Област на наблюдение. СТРАТЕГИЧЕСКО И ОПЕРАТИВНО ПЛАНИРАНЕ В ПРОЦЕСА НА УПРАВЛЕНИЕ НА
   

1. 
   Анкетно проучване мнението на родителите
   
2. 
   Анкетно проучване мнението на обществения съвет
   
3. 
   Професионалното портфолио на съответния педагогически специалист- документи, сертификати и материали, които доказват:
   

• 
  постигнатите резултати от напредъка на децата, които
  

• 
  грамоти и награди от участие в конкурси, състезания, олимпиади и др. на
  

други учители, на ДГ на децата и в риск, със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания;

• 
  участие в планирането и изпълнението на стратегията за развитие на
  

• 
  професионалните изяви, професионалното усъвършенстване и
  

4. 
   Протоколи от заседания на педагогическия съвет и от контролната дейност, осъществена от съответното регионално управление на образованието, от директора на институцията.
   
5. 
   Протоколи от заседания на педагогическия съвет, на Обществения
   

Тормозът в ДГ обхваща широк спектър от прояви. Това е явление със сериозни размери, което оставя дълготрайни последици върху психичното здраве и поведението както на децата, които търпят насилие, така и на онези, които го извършват или наблюдават. Последиците от насилието по специално в училище са особено тежки и продължителни и силно привличат общественото внимание.Българската дума, която отговаря най-точно на явлението, е „тормоз” („bullying”). Насилието в ДГ се среща изключително рядко

В България в официална употреба е дефиницията на понятието „насилие“, дадена в параграф 1, т. 1-5 от допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето. Две от определенията имат пряка връзка с насилието от деца върху деца, което е обект на настоящия механизъм.

Тормозът между връстници се разглежда от много автори като групов феномен (Craig and Peplar, 1997). Случаите на насилие се извършват в групова среда, в присъствието на други връстници и в отсъствието на възрастни. Дан Олвеус (Olweus, 1993) определя тормоза като сбор от съзнателни негативни постъпки, които са дълготрайни, насочени към един и същ ученик от страна на един ученик или група.

Ключови в разбирането за тормоза са следните характеристики на това поведение:

1. 
   Злонамерена проява, която има за цел да нарани или унижи дете; която има за
   

2. 
   извършва се от позиция на силата, като едната страна използва доминиращата
   

изолира от социалния живот;

3. 
   повтаря се многократно във времето, а не е еднократен и изолиран акт на
   

Тормозът обхваща много широк спектър от поведения: преки нападения (удряне, заплаха или принуда, дразнене, подигравка, наричане с обидни прякори, сексуални забележки, открадване или повреждане на лични вещи) или непрeки (например разпространяване на слухове или насърчаване на другите да отхвърлят или изключат някого от приятелската среда). Проявите на тормоз най-общо могат да бъдат разделени на следните основни групи: за травмите, включително едносрични отговори;

- безпокойство и крайности в поведението - от агресивност до пасивност;

Физически тормоз – например, блъскане, щипане, разрушаване, удряне, нанасяне на болка, спъване, затваряне в някое помещение;

Вербален тормоз – словесни изрази, които имат за цел унижат и оскърбят детето на база раса, пол, религия, сексуалност, увреждане или друго, с което се подчертава различие от останалите. Включва подмятания, подигравки, унижение, заплахи, обиди;

Психически тормоз – например, подмятане, подиграване, закачане, омаловажаване, заплахи, изнудване, повреждане на имущество, кражба и хвърляне на вещи, заплашителни погледи, неприятелско следене;

Социален тормоз – например, избягване, игнориране, изключване от дейността, одумване и разпространение на злобни слухове, натиск върху другите да не влизат в приятелски отношения с децата, обект на тормоз, изолиране;

Сексуален тормоз – представлява всяка форма на нежелано словесно, несловесно или физическо поведение със сексуален характер, имащо за цел или водещо до накърняване на достойнството на лицето, и по-специално създаване на смущаваща, враждебна, деградираща (принизяваща), унизителна или обидна обстановка. Включва измислянето на сексуализирани прякори или имена, коментари за външността на някой и подигравки със сексуално значение, неподходящо докосване, бележки и надписи със сексуално съдържание и т.н. до по-екстремни форми на нападане и насилие.

Конкретни примери, както и разграничаването на нивата на различните форми на тормоз с оглед причиняване на различна по степен вреда, са представени в Таблица 1. Класификация на формите на тормоз и предприемане на съответни действия.

Физическият тормоз е формата, която възрастните най-често забелязват и затова често мерките за справяне обикновено са насочени именно към нея. Психическият и социалният тормоз по-трудно могат да бъдат установени, тъй като те не са така видими, а и децата, от своя страна, нямат нагласата да споделят с възрастните за своите преживявания.

В много случаи социалният и психическият тормоз, като обидните думи и прякори, социалното изолиране и други се подценяват и считат за нормална част от процеса на социализация и израстване на децата.

Тормозът, независимо от това как се упражнява, е деструктивен и опасен вид насилие.

Следователно усилията за справяне с насилието от деца над деца в училище трябва да бъдат насочени към всички проявления на това явление, а не само към неговите физически форми.

Разпознаването на физическото насилие включва следните физически и поведенчески показатели:

- различни по вид и цвят натъртвания, включително синини, постоянни или чести червени петна, включително от пръсти, насинени очи, следи от ухапване;

- неправдоподобни или объркани обяснения

- лоша представа за себе си - децата смятат, че са заслужили насилието;

- прекалена отстъпчивост на детето и оставяне без протест да се прави каквото и да било с него;

- влошаване на здравословното състояние, което включва прилошавания, главоболие, отпадналост;

- влошаване на внимание и концентрация в дейностите

Разпознаването на психическото насилие включва следните физически и поведенчески показатели:

- детето може да стане затворено и изолирано, да не желае да контактува с връстниците си;

- агресивно поведение и/или поведение, насочено към привличане на вниманието, упорито непослушание, самонараняване;

- внезапни избухвания, които са необичайни за възрастта или за нивото на развитие на детето;

- бягане и криене, включително зачестили бягства от училище;

- загуба на доверие, неучастие в общите занимания , ниска самооценка;

- постоянно обличане на едни същи дрехи или отказ да сресва косата си); - психосоматични симптоми.

Основен принцип при изграждането на политиката за противодействие на тормоза в ДГ „Брезица“ е прилагането на цялостен подход, полагане на координирани и последователни усилия за предотвратяване на тормоза и създаване на сигурна училищна среда. Изграждането на защитна мрежа поставя ясни граници за формирането на ценности, правила и процедури, които не допускат прояви на насилие и тормоз в ДГ.

За ранното откриване на причините за насилие в ДГ, както и успешното намаляване на факторите, които са свързани със средата в ДГ и които допринасят за проявата на агресия и за утвърждаване на агресивни модели на поведение, ДГ „Брезица“ работи всекидневно чрез:

• системни усилия за възпитаване у децата на социални умения и нагласи, които не допускат насилие във взаимоотношенията;

• подобряване на физическата среда в ДГ (с фокус върху занималните), която не съдържа предпоставка за изява на агресивното поведение и в същото време създава условия за формирането на групата като общност;

• работа с нагласите към активно участие в дейностите, които намаляват съревнователния елемент между децата за сметка на екипната работа и споделяне на проблеми в общността на групата

• следване на последователни стъпки за подкрепа и разбиране на последиците от насилието и за справяне с неприемливото поведение на децата.
Политиката на ДГ „Брезица“ се реализира на равнище детско заведение и на равнище група, като на всяко едно от тези равнища се осъществяват дейности по превенция и интервенция (реакция).

Превенцията на тормоза включва комплекс от мерки, които имат за цел ограничаване и/или елиминиране на предпоставките и рисковите фактори, допринасящи за насилието. Превенцията поставя приоритет върху дейности на равнище група, например създаване на правила на отношения в групата, морално възстановяване на щета, тематични разговори в подходящо време, като по този начин се създава пространство за отработване на агресията чрез говорене, разиграване на ситуации, тяхното обсъждане и съответно осмисляне.

Интервенциите включват действия и мерки, които целят спиране и разрешаване на възникнала вече ситуация на тормоз, като се отчитат индивидуалните потребности на всяко дете, въвлечено пряко или косвено в ситуацията, и се прилага принципа на най-добрия интерес на детето. В по-голямата си част интервенциите включват отговора на ДГ при възникнали ситуации на тормоз.

2. Разработване и въвеждане на система за предотвратяване и противодействие на тормоза в ДГ

2.1. Дейности на равнище ДГ

2.1.1. Превенцията на равнище ДГ включва оценка на проблема, създаване на координационен съвет, изготвяне на план за противодействие на училищния тормоз и създаване на единни вътрешни правила.

• 
  Оценка на проблема
  

2. Оценката на тормоза (с един от изброените в т.1 инструменти) се извършва от учителите по групи до 3 седмици от началото на учебната година и до 3 седмици преди края на учебната година.

3. Резултатите се обработват в десетдневен срок от УКС за справяне с насилието.

4. След обобщаване на резултатите от изследването, резултатите от оценката и наличието на проблем се анализират на педагогически съвет.

• 
  Създаване на координационен съвет
  

Съветът се ръководи от председател - учител и включва учители, и родители.

• 
  Изготвяне на план за съответната учебна година за противодействие на
  

В началото на учебната година УКС изготвя план за противодействие на тормоза в детската градина. Този план съдържа описание на всички дейности по превенция и интервенция на равнище. Той е със срок една учебна година и се ревизира и актуализира всяка учебна година.

• 
  Създаване на единни вътрешни правила правила
  

2. УКС за справяне с насилието, съгласувано с учителите по групи договаря единен механизъм с ясно разписани отговорности, за предотвратяване и реагиране при проява на тормоз и насилие в ДГ.

3. Комисията за актуализиране на Правилника за устройството и дейността на при необходимост разработва предложения за промени в него, произтичащи от настоящия механизъм, предлага ги за обсъждане и приемане на ПС.

4. Администраторът на отговаря за запознаване на градинската общност с настоящия „Механизъм за противодействие на тормоза в ДГ „Брезица“, като публикува всички документи на сайта на ДГ.

5. Председателят на комисията за квалификация, съгласувано с директора предлага планиране на обучения за повишаване на квалификацията на учителите в областта за справяне с тормоз, с критични ситуации и др.

7. Провеждане на колективни и индивидуални срещи с цел информиране от учителите по групи „Какво е насилие и тормоз и как да го разпознаваме” .

- сред родители на родителски срещи и в приемното време на учителите по групи;

-разработване на мерки за привличане на родителите;

-осигуряване на реални партньорства с външни на ДГ служби, организации и специалисти, предлагащи услуги и програми за превенция и противодействие на насилието и тормоза в училище;

2.1.2. Интервенцията на равнище ДГ включва водене на Дневник и процедури за управление на информацията, иницииране на работа по случай и насочване на случай към други служби.

• Водене на Дневник на ДГ със случаи и управление на информацията

Дневникът със случаи се създава единствено за целите на анализа и планирането на цялостна политика за противодействие на насилието и тормоза в ДГ. В него се документират единствено ситуациите, съответстващи на нива две и три според приетата класификация (Таблица 1), при които е необходима и намесата на координационния съвет. Ситуацията, която следва да се впише в Дневника със случаи, съдържа следната информация: дата; какво се е случило – кратко описание на ситуацията, кога се е случило, кои са участниците; кой служител е регистрирал ситуацията – име и подпис; какво е предприето като действия (интервенция); кои отговорни участници са информирани (институции, органи, родители); как е приключила ситуацията или на какъв етап е и какво предстои.

На базата на вписаните ситуации, координационният екип извършва оценка на риска. Екипът е отговорен за анализа и разпознаването на деца, които участват и се въвличат в ситуации на тормоз, без значение дали извършват проявите или са пострадали от насилието. Анализът е подчинен на цели за извеждане на необходимост от индивидуална работа по случай с дете, което се намира в ситуация на риск. Екипът създава процедура за откриване и работа по случай в ДГ.

• 
  Процедура за откриване и работа по случай
  

При предприемане на индивидуална работа по случай с дете на базата на направения анализ, координирането на работата се осъществява от учителите по групи.

1. 
   Катя Лазарова – старши учител
   
2. 
   Емилия Димитрова - родител