Ечник на най-открояващите се и често използвани сходни думи в санскрит и български

Водач (лидер), носител, превозвач, портиер (б.а.: или може би – "който седи на вход

Изтегляне 3.69 Mb. страница 2/19 Дата 07.11.2023 Размер 3.69 Mb. #119203

Водач (лидер), носител, превозвач, портиер (б.а.: или може би – "който седи на входа"). Виж "яхам, яздя". во̀дхри वोढृ водя Виж "яхам, яздя". возене vahana Носене, пренасяне; течащ. вахана̀ वहन возя Виж "яхам, яздя". возя (2) vaskate (vask) Отивам, ходя. ва̀скате वस्कते война, на Старобълг. - "рат" rāṭi Война, битка. ра̀ати राटि враг vairakṛt Враг. вера̀крит वैरकृत् врагин/я (остар.) vārakin Враг. ваара̀кин वारकिन् врана droṇa Врана. дро̀на द्रोण врата Виж "въртене". врата (2) dvāratā Врата. дваара̀таа द्वारता врачка Виж "реч". време vara Време (според Capeller's Sanskrit-English Dictionary). Varam varam - "много пъти", "често" (б.а.: или може би "от време на време"?). Една от хипотезите ми е, че "време" би могло да произхожда от "вървя", "вървим". вара वर време (2) bhrama Кръг; водовъртеж; грънчарско колело; местене, разместване, обърканост. бхрама̀ भ्रम вретено Виж "въртене". връзка vleṣka Примка, капан; б.а.: вер. и дума със зн. на "вход". велѐшка व्लेष्क врякане, вряканица Виж „реч“. втурване turvaṇi Действайки бързо или движейки се бързо. (Б.а.: коренът е turv. Същият присъства и в "спасявам" – виж "отървавам". Думата turvaṇi и значението ѝ са от Apte Practical Sanskrit-English Dictionary в sanskrit-lexicon.uni-koeln.de.) турва̀ни तुर्वणि въздух va Има значение и на "въздух", и на "вода". ва व вълк vrka 1. Вълк [б.а.: "върколак" (?)]; 2. "луна" (но и "слънце"). врѝка वृक вълк (остар. диал. от Зап. България и бившите провинции на България: "вук") Виж "буча̀". вълна̀ valana Вълнение, въртене в кръг, вълнообразно. ва̀льана वलन вълна̀ (2) vali Вълна̀. ва̀ли वली въ̀лна vāla Козина, четина. ва̀альа वाल въпрос vipraśna Съдбовен въпрос – б.а. (букв. „разпит на съдбата“). Виж „прашане“. випрашна विप्रश्न вървя tharvati (tharv) Отивам, вървя.[Б.а.: глаголът, най-вероятно, произхожда от "връз" (върху, над; връзва̀ло) > "навървям, връзвам" и "връв, връзка", или – обратния ред.] тхарвати थर्वति въртене vartana Въртене, обръщане, вретено. варта̀на варта̀н (Н.) वर्तन въртя vartate (vṛt) Завъртам, обръщам, търкулвам / търкалям, действам. врит वृत् върша vyarṣati (vyṛṣ) 1. Тека през, проточвам, пробивам, прониквам; 2. Виж "въртя". вяршати व्यर्षति вършея Виж *върша". вял, вялост vyalīka 1. Неприятно, болезнено; болка, скръб 2. Странно, фалшиво, неправилно, лъжа, измама вялиика व्यलीक вяра (на Староб. "вера") vaira Сила, мъжество, героизъм, враждебност. [Б.а.: древнобългарската дума "вера" може да бъде открита и (като корен) в други езици, с точно или прибл. значение на: истина, истинност, потвърждение] вѐра वैर вятър vāta Вятър, бог на вятъра, въздух. ва̀ата वात вятър (2) vātara Ветровит, буреносен. ва̀атара वातर вятър (3) vātyā Буря. ва̀атя वात्या вятър (4) vidhra Вятър. вѝдхра वीध्र вятър (5) viyat Въздух, небе. вият वियत् Г гад gada 1. Болест, отрова; 2. Реч, магия, изречение (виж "гадая"); 3. Гада е името на по-малкия брат на Кришна. гада̀ गद гадина gadin 1. Болен; 2. Едно от имената на Кришна; епитет на Вишну гадѝна गदिन् гадая gadati (gad) Говоря, казвам, разказвам [от गद (gada) - "изречение"]. gadati га̀дати (Н.Х.) गदति газя gāhate (gā) Потапям, навлизам, прониквам, скитам. гаахате गाहते гайда gāyati (gai) Пея, възхвалявам с песен; песни. гаая̀ти गायति Гана, Ганьо, алт. тълк. ghana 1. Щастливец, велик, успех, късмет, много; 2. Убиец, тъмнина, твърдост. гхана̀ хан (Н.Х.) घन гарван garva Горд, арогантен. гарва̀ गर्व гаргара gharghara Бълбукане, гъргорене; смеене, хъркане. гхаргхара̀ घर्घर гася Виж "газя" и "джасам". гина ghna Унищожение, премахване, поразяване с. гхна ган (Х.) घ्न гладене, заглаждане lāḍana галене лаадана लाडन глас gala Гърло гала̀ गल глас, гласна /глоса/ ghoṣa Звук, шум, гласна /глоса/ гхоша घोष глашатай ghoṣaka Глашатай гхошака घोषक глъч, глъчка Виж „глас“. гнет ghnata Убийство. гхната̀ घ्नत говедо gavendra Бик. гавѐндра गवेन्द्र говедо (2) go Говедо, скот, крава; (и др. см. зн.). го गो говоря gavate (gu) Звуча, издавам звук. гавате गवते голям golam Огромен, глобален. го̀лям गोलम् гора gotra Гора. го̀тра गोत्र горд, гордост gaurava Гордост, важност, тежест. го̀рава गौरव горд, гордост (2) guru Голям, широк, тежък, дълъг, труден, важен, уважаван, горделив, горд, ценен; почетно наименование на учител и родител. гуру̀ गुरु горе Виж "горд, гордост". горе (2) Виж "вдигам". горене ghṛṇa Топлина, нагряване, плам, жар, съчувствие, нежност. гхъ̀рина घृण горене gaura Блестящ, чист, красив, злато, златист, червеникав, жълтеникав. го̀ра गौर горчив ghora Отрова. гхо̀ра घोर горчив garada Отрова. га̀рада गरद горчица gaurika Бяла горчица; виж "горене" го̀рика गौरिक гост, на гости gostha Събиране, разговор, място за среща; (2) обор (от go - крава, shtha - място). В езикът ни "гости" и "гощавам, нагостих, гощавка" са синоними; виж "гощавам". Интересна прилика с чуждиците "дегустация, дегустирам". го̀щха го̀ста (Н.) गोष्ठ гощавам ghasati (ghas) Ям, поглъщам [б.а.: от ghāsa (घास) гха̀са - храна или ghasa (घस) гаса̀ - месо]. гхасати घसति гощавам, гощавка Виж "гост, на гости" грабвам gṛbhṇāti (grah) Завладявам, ограбвам, вземам. грибхна̀ти गृभ्णाति грабя, грабене grābha Сграбчване, стисване, хватка, грабващ; (2) демон, носещ болести. гра̀абха ग्राभ грабя, грабене (2) grabha Изземване. грабха̀ ग्रभ градене, изграждане kṛti правене, създаване, изпълнение, действие, дейност, творчество, работа. Вероятна основа на думи като: „градина“, „картина“, „кроеж“, „град“, „градеж“. Може би и за "кроя" (разбира се, в смисъла на „каня се да направя“ и „имам кроежи /планове/ да“). От корена kṛt कृत् кръти कृति градушка, град hrāduni Градушка, град. хра̀адуни ह्रादुनि грамада, грамаден grāmatā Много села. Б.а.: понастоящем с подобно име са българските села: Грамада, Грамаде, Грамаждано, Граматиково, Граматици. граама̀та ग्रामता грамада, грамаден (2) grāma Множество, село, хора, жители. гра̀ама ग्राम грамаден gura голям, най-важен, главен гура गुर грах Виж "гризя, гризане". грача, грачене Виж „огласям“, „изричам, реча“. („Гарван“ и „гарга“ е възможно да произлизат от „гърло“ /виж/ - б.а.) греба (оставям следи чрез силен натиск), драскам, дращя Виж "грабвам". греба, загребвам Виж "грабвам". грея Виж "горене". грива grīvā Врат. грѝиваа ग्रीवा грижа се, бавачка - от ост. жарг. "бава се" - "занимавам се" bhāvayati (bhū) Виж значенията на cherish. бхааваяти भावयति гризя grasati (gras) Ям, поглъщам. граса̀ти ग्रसति гризя, гризане grāsa Хапка, храна, преглъщане. гра̀аса ग्रास грозота, грозен ghora Ужасен, страшен гху̀ра घोर грях grāha Болест, парализа, хващане. гра̀аха ग्राह грях, грак graha grocati (gruc) Kражба, ограбване, разваляне. Kрада. гра̀ха грочати (груч) ग्रह ग्रोचति гълтам galati (gal) Ям (от gala - "гърло"), гълтам, поглъщам. галати गलति гълчѐне, гълча̀ galhati (galh) Обвинявам, критикувам. галхати गल्हति гънка; сгъвам, заедно с представките „на-, под-, пре-, раз-“ kūṇati (kūṇ) свивам, съкращавам, събирам, затварям куунати कूणति гърда, гръд kroḍā Гърда. кро̀дaа क्रोडा гърда, гръд (вулг. „цомба“) tumba ведро с мляко Виж „туба“. тумба तुम्ब гърди, гръд hārdi hṛdaya hṛd сърце ха̀aрди хръда̀я хъръдъ̀ हार्दि हृदय हृद् гърди (вулг. - "цици") chuchi бюст (ж. гърди) чу̀чи чичи (Н.) चुचि гъргорене Виж "хъркане" и "гаргара". гърло gala гърло гала̀ गल гърне, грънци ghūrṇa Търкаляне, клатене, въртене. гхуурна घूर्ण гърне, грънци (2) Виж „дрънкам“. Д да da предоставяне, предлагане, осъществяване да द да (2) bāḍham да, добре, разбира се ба̀дхам बाढम् даване dāvan davan, dada, dadha, dadi, daya, datr, danin, dashvas даaва̀н दावन् давам dadāti (dā) давам дадaа̀ти ददाति давам, давай (подкана за действие или движение?) dhāvati (dhāv) Тичам, отивам, скачам, ходя, бягам. (Б.а.: вероятно се касае за омоним.) дхаава̀ти धावति даден /-о dadi Давайки, даване, връчване. дади ददि Дамян, алт. тълк. dhāman dāman Слава, сияние, величие. Подарък, венец, лъч. дхaа̀ман да̀aман धामन् दामन् дан dāna Дарение, подарък. даaна̀ दान дандания daṇḍanīya 1. Заслужаващ или подлежащ на наказание 2. Daṇḍana दण्डन дандана̀ - бой, биене данданѝя दण्डनीय дар dhara Имащ, носещ, притежаващ. дхара धर дарак (гребен, а по-късно и машина за разчепкване на вълна) Виж "дера, дерящ (2)". дашен, дашна, даващ/а dāsate (dās) Давам. да̀aсате दासते две dve dvi Две; dvi. две дви द्वे द्वि двери, двер, староб. аналог на "врата /-ти" dvāra Врата; виж "отвор". дваaра̀ द्वार двеста dvesata Двеста. двѐсата द्वेसत движа, алт. тълкуване dvi + ja dvi + ga Dvi (द्वि) - "две" и като представка "дву-", "два пъти-" (англ. "twice"); [два крака (?)]; ja (ज) - бърз, бързо, скорост; ga (ग), като корен на дума - достигам, бъда, стоя. дви джа га द्वि ज ग двор Виж "отвор". дебелея ḍambhayati (ḍambh) събирам дамбхаяти डम्भयति девер devṛ devara Девер. дѐври дева̀ра देवृदेवर деля Виж "дял". ден dina Ден. дѝна दिन ден (2) dāna Дарение, подарък. даaна̀ दान дера, дерящ dara Скъсване, разцепване; 2. Страх. дара̀ दर дера, дерящ (2) dāraka Дерящ, разцепващ; darayati (dṛ) दरयति - гл. със същото зн. да̀aрака दारक дерт Виж „твърд“ и „дързост“. десет daśa Десет. даша̀ दश десет (2) daśat Десетка, десетима. даша̀т दशत् дете deva Дете [вероятно идва от de (दे) - cherrish]. дѐва देव дефекация (вулг. "сране") sarjana Дефекация, изхвърляне на екскременти, изхвърляне, изхождане. Също: सृजान sṛjāna – излят, изпуснат, изхвърлен सृजति sṛjati (sṛj) е гл. форма. са̀рджана सर्जन джасам (жарг. в см. на "удрям") jāsayati (jas) 1. Отивам, наранявам, изтощавам; 2. Виж "газя". джаaсаяти जासयति джуркане (разг. „смесвам, разбърквам“) Виж „гърне, грънци“. джолан Виж "кълка". дивя (се), дивен divya Очарователен, красив, омаен, магически, чудесен, небе. дѝвя दिव्य дим dhūma Дим, пушек, па̀ра. дху̀ума धूम длан, длани Виж "долу" добър, добре tāra Добър, отличен. таара तार долу tala 1. Долу, дъно, долна част, основа; 2. Длан, длани; 3. Шамар. та̀ла तल дом dama Дом, къща. дама̀ दम домаджана, дамаджана doha majjana Доха (виж "доене"); majjana - "вкарване". до̀ха маджа̀на मज्जन домаджана, дамаджана (2) dhamadhamā Звук от тръба или мех. дхамадха̀маа धमधमा доене duh Доене. духа̀ दुह् доене (2) dohana Доене (dohaja e мляко). до̀х'на или дохана दोहन досада sāda Умора, досада. саада साद досаден sādin sādana Отегчителен, уморителен. саадин саадана सादिन् सादन доя dhayati (dhe) 1. Смуча, пия, вземам; 2. Виж "даване" и "давам". дхаяти धयति доя (2) dohayate (duh) Доя (dohaja e мляко). дохаяте दोहयते доя, доене doha Доене. до̀ха दोह Драва, името на река drava Течен. драва̀ द्रव Драва, името на река (2) dravantī Река. драва̀нтии द्रवन्ती драг rāga Привързаност, любов, красота, хармония. ра̀ага राग драйфане (жарг. "повръщане") dravaṇa Втечняване, изтичане. дравана द्रवण дребен dabhra малък дабхра दभ्र дремя drāyati (drai) Спя. драяти द्रायति дреха Виж "дера". дреха (2) sivasa Дреха; виж "шивач". сѝваса सिवस дрънкам, дрънча gṛñjati (gṛj) Рева, звуча. грънджати गृञ्जति дувар dauvārika Портиер, пазач на портата. Виж "отвор". (Наподобява "дувар", възприето като "ограда".) даува̀арика или дова̀арика दौवारिक дума, алт. тълкуване dhma Духане, издухване; виж и dhūma - "дим, пушек, пара"; дхма ध्म Дунав dhanava Богат; виж "дан". дхана̀ва धनव Дунав (2) dhanavat Богат; море, океан; виж "дан". дханава̀т धनवत् дупка gupti дупка в земята, скришно място гу̀пти गुप्ति дух dehin Дух, душа. дѐхин देहिन् дух (привидение, призрак) dāsa Демон; учен човек, „познавач на универсалния дух“ - букв. (духовен човек /?/ – б.а.), невярващ (атеист /?/ – б.а.); слуга, служител, роб, човек от най-ниската каста (съсловие), дивак, варварин. (Циганите наричат по този начин /„дасове“ – б.а./ хората, приютили ги в държавите си, предполагам - от благодарност и в положителния смисъл, тоест „учен човек“ и „познавач на универсалния дух“. Мисля, че думата може да има и някакво сходство с „давам“ /виж/ „дашен“, или – "който /от/дава или му е дадено".) дааса दास духане dhma Духане, издухване. дхма ध्म дъжд tuṣāra Слаб дъжд (дъждец, б.а.), пръскане. тушаара तुषार дъжд, душ deśaka 1. Душ. 2. Дъжд. дешака देशक дълга dairgha Дължина. дѐргха दैर्घ дърва taravaḥ Дървета. тарава̀х तरव дърво dārva Дървен. (Б.а.: ако приемем, "дърво" като сложна дума в езика ни, тя би могла да бъде съставена от "дар" и "во", с предполагаемо значение на: 1. "Дарява въздух" 2. "Дар от/на водата". А пък изговорът на думата в някои дъщерни езици на Старобългарския може и да наподоби нещо близко до "дере /цепи, реже/ въздуха".) даарва̀ दार्व дърво (2) dāru Дърво, дървен. да̀ару दारु дърво (3) dru Дърво, гора. дру द्रु дърво (4) dhruva Твърд, фиксиран, стабилен. дхрува ध्रुव държа darhate (dṛṃh) Укрепвам, установявам, утвърждавам / затвърждавам. дархате दर्हते държа (2) dhārayati (dhṛ) Укрепвам, установявам, утвърждавам / затвърждавам. дхаарая̀ти धारयति държа (3) dharati (dhṛ) държа, поддържам дхарати धरति държава deśa Точка, част, място, област, площ, царство, държава (देशवासिन् deśavāsin – пребиваване /ориг. „живеене“/ в държава). (Разбира се, "държава" е от "държа" - б.а.) देश дързост, дръзкост dharṣa смелост, безсрамие, нетърпение. (Вер. произход в Българския – от „държа“; виж „държа“.) дхарша धर्ष дърт (жарг. „стар“) Виж „твърд“. дъщеря duhitṛ Дъщеря. ду̀хитр दुहितृ дявол devila Праведен, добродетелен, божествен (принадлежащ на божество). девильа देविल дял dala Парче, част, половина. дальа̀ दल дясно, десен dakṣiṇa 1. Дясно, десница; 2. Юг, южен дакшѝна दक्षिण Е е (гл. "съм", III лице, ед. ч.), старобълг. "естъ" asti "Е" (гл. "съм", III лице, ед. ч.), старобълг. "естъ". а̀сти अस्ति езеро sara езеро; също и „вода“ сара सर език (сет. орган) jihva Език (сет. орган), реч. джѝхва जिह्व език (фонетичен) bhāṣika Език, реч. бха̀ашика भाषिक ето etat Това. ѐтат एतत् ето (2) etad Тук, това. ѐтадъ' एतद् етърва (жената на брата на съпруга) yātṛ Етърва. я̀атри यातृ Ж жаба ajambha Жаба, както и "беззъб" ("а", като представка, често е отрицание, противоположност на последващата я дума, а jambha – "зъб"). аджамбха अजम्भ жабуркане (разг.), жабурене (лит.) Предположенията ми относно произх. на думата са: 1. От „джамба (замба) – зъб“ и „бъркане“, т.е. „бъркане на вода около и между зъбите“. 2. Издаване на звук като от жаба при плакненето на устата. 3. „Жабуркане“ и „цамбуркане“, макар и разл. по смисъл, може би имат някакво далечно сходство (?) Виж „зъб“ и "жаба". жар Виж "горене". желе jala Вода. джальа जल желязо śilāja Желязо. шильа̀аджа शिलाज жена jani Жена; съпруга. джа̀ни джанѝ (Н.Х.) जनि жив jiva Жив. джѝва джив (Н.Х.) जीव живак jivaka Жив, вода. джѝивака джѝивак (Х.) जीवक живот jivatha jivatu jiva Живот. джѝвата джийват (Н.Х) जीवथ жѝла, жѝли śilā Сухожилие; вена. шильа̀а शिला жлембя се (остар. жарг. "зъбя се, смея се) jambhā Отваряне на устата; виж "зъб". джамба̀а जम्भा жужа̀ gujati (guj) Жужа, бръмча. гуджати гу̀джати (Х.) गुजति З закачам, закачвам, заедно с представките „от-, по-, под-, пре-, раз-“ Виж „качвам, кача“. зала śālā Зала, голяма стая, къща, помещение. ша̀альаа ша̀льа (Н.) शाला замба (шило, игла) Виж "зъб". зар (в съчетание), заря, зарево Виж "зора", "горене" и "сурва". защита Виж "щит". звук, звучене svaccha Звук. свача̀ स्वच्छ звук, звучене (2) vāc Дума, разговор, реч, глас, свещен текст. ваач वाच् звуча, звук Виж "буча". звън hvāna Шум, вик. хва̀ана ह्वान звън (2) kvāna Звук, звучащ. кваана क्वान звъня kvaṇati (kvaṇ) Звуча, бръмча. кваанати क्वणति звъня (2) āhvānayati (ā- hvānay) Призовавам, свиквам. аахвааная̀ти आह्वानयति земя hemā Планетата Земя. хѐмаа хема̀ (Х.Н.) हेमा земя (2) śyāmā Земята. шяамаа श्यामा зима himā Зима, студ, скреж, сняг. хима̀а хѝма (Х.) हिमा змия kṛmi червей кръми कृमि знание jñāna Знание, познание, осъзнаване. гня̀ана гиа̀н (Н.Х.) ज्ञान знатен jñāta Учен човек, познат, известен. гньа̀ата ज्ञात зная jānāti (jñā) Зная. джаана̀ати जानाति зов, зова Виж "говоря". зора saura Слънчев, слънчев ден, син на слънцето; saurī सौरी – "жената на слънцето", както и букв. – "Богът Слънце". сора̀, саура सौर зора (2) Виж "горене" и "сурва". зреене jarayu Остаряване. (Jara е "възраст", "стар". Може да има общо с другото значение на jaray - "консумирам", т.е. "узрял" да е "годен за консумация" /виж "храня се/, б.а.) джараю जरयु зрея jrayati (jri) остарявам джраяти ज्रयति зъб jambha Зъб, уста, челюст; раздробяване, трошене. джамбха̀ जम्भ И Иван, алт. тълкуване jīvana Син; даващ живот; живот. джѝвана джѝван (Н.Х.) जीवन иго yuj Иго (хомот, подтисничество). юдж युज् ида, идвам Виж "отивам". избухване Виж "Боян". избуяване Виж "Боян". извор var Вода, езеро. вар वार् извъртян, извратен, развратен Виж "обръщане, обърнат, обратен". излизам Виж "лазя". изправям се pravate (pru) Пониквам; достигам до. правате प्रवते изригвам ṛghāyati (ṛghāya) Буйствам, треперя, ядосвам, измъчвам. ръгааяти ऋघायति изричам, реча̀ ṛcati (ṛc) Възхвалявам. ръчати ऋचति изтървавам, изтървам (вер. корен "търв"; раз-, о-) Виж "вървя". именно imathā По този начин. имата̀а इमथा Ирина, алт. тълк. iriṇa Рекичка, ручейче. ирина इरिण искам iṣ + kama Б.а: образувана е от две думи: iṣ इष् - "търся" и kāma काम - любов, желание, похот, страст, удоволствие. Такава дума (इष्काम) не се открива в санскр. речници, но Гугъл преводач я превежда от Непалски на Английски като I wish ("искам", "желая"). Изтегляне 3.69 Mb. Сподели с приятели: