Глава, чело, череп.
|
му̀урдан
|
मूर्धन्
|
море
|
mīra
|
Море; питие, напитка.
|
мѝира
|
मीर
|
мошеник, мошеничество
|
muṣ
|
Кражба, грабеж, отнемане, унищожаване.
|
муш
|
मुष्
|
мошеник, мошеничество (2)
|
miṣa
|
Фалшива външност [(б.а.: и самоличност (?)], измама.
|
миша̀
|
मिष
|
мощ, можене
|
maha
|
Мощен, силен, изобилен. (Б.а.: предполагам, че може да е допирна с "мъж" /виж и "мога"/.)
|
маха̀
|
मह
|
мра, умирам
|
mriyate (mṛ)
|
Умирам.
|
мрѝяте или мърѝяте
|
म्रियते
|
мразене, омраза
|
mrakṣya
|
Враждебност, неприязън.
|
мъракшя
|
म्रक्ष्य
|
Мусала
|
musalaka
|
Име на мистична планина, свързана с живота на Буда.
Б.а.: засега съществуват само недоказани предположения за името на връх Мусала, напр., че името идвало от Арабски.
|
мусальа̀ка
|
मुसल
|
Мусала (2)
|
musala
|
1. Мандало на камбана;
2. Епитет на Баларама и Баладева.
|
му̀сальа
|
मुसल
|
муцуна, муцунка / муцка
|
mukha
|
Уста, лик, лице, муцуна; англ. muzzle.
|
мукха̀
|
मुख
|
мъгла
|
meghaḥ
|
Мъгла, облак.
|
мьегха̀
|
मेघः
|
мъдо, мъде
|
madā
|
Семенна течност, сперма, похот, страст.
|
мада̀а
|
मदा
|
мъдър
|
|
Виж „памет“.
|
|
|
мъж
|
manuja
|
Мъж.
|
ма̀нуджа
|
मनुज
|
мъж (2)
|
mānuṣa
|
Мъж, човек.
|
ману̀ша
|
मानुष
|
мъзга, гъста течност
|
|
Виж "мозък".
|
|
|
мъка
|
mūka
|
Нещастен.
|
му̀ука
|
मूक
|
мълчалив, млък
|
mūka
|
Мълчалив, ням.
|
му̀ука
|
मूक
|
мънисто
|
maṇi
|
1. Бижу, кристал, перла; 2. maṇisopāna मणिसोपान – верига от златни мъниста.
|
ма̀ни
|
मणि
|
мърдам
|
mṛdnāti (mṛd)
|
Преминавам, стъпвам, удрям, докосвам, преодолявам, надминавам.
|
мръднаати или мриднаати
|
मृद्नाति
|
мъртъв
|
martavyam
|
Мъртъв.
|
мъ̀ртавям
|
मर्तव्यम्
|
мъртъв (2)
|
mṛta
|
Мъртъв, унищожен.
|
мрѝта
|
मृत
|
мътене
|
matya
|
Търкаляне; мъчителен. (В др. смисъл може да се тълк. и като: оран и валцуване.)
|
ма̀тя
|
मत्य
|
мътене (2)
|
|
Виж "майка".
|
|
|
място
|
stha
|
Място; стоящ (и стоене), пребиваващ, намиращ се във; съществуващ във или върху, или – сред.
|
ста
|
स्थ
|
мятане
|
mita
|
Хвърляне, хвърлен.
|
мѝта
|
मित
|
Н
|
навиване, отвиване, завиване, подвиване, повиване, свиване
(вер. произх. от бълг. корен "вит" или "вия /се/", б.а.)
|
vivāna
|
Вплитане, усукване, плетене.
|
вива̀ана
|
विवान
|
надежда, надяване
|
nadhas
|
Помощ, убежище. (Също и nādhas नाधस्, както и nātha नाथ, според sanskrit-lexicon.uni-koeln.de)
|
надхас
|
नधस्
|
надежда, надяване (2)
|
nāthita
|
Молба, искане и търсене; нуждаещ се от помощ, притиснат, по(д)тиснат. (Б.а.: този смисъл е при условие, че се разграничим от предполагаемия вероятен корен "давам". Може да има общо с "найда(м)" - остар. диал. форма на "намирам", или може би дори – на "търся".)
|
натхита̀
|
नाथित
|
надяване, надявам, надяна /остар. диал. – "надена", "наденяне"/
|
naddha
|
Закачен, събран, вързан, оборудван.
|
надха
|
नद्ध
|
надявам се
|
nādhate (nādh)
|
Търся помощ; моля. (Б.а.: "надявам /надяна, надена/", разбира се, има различно значение/.)
|
наадхате
|
नाधते
|
надничане, заничане, вничане (остар. жаргон) – взиране, вникване
|
niśā
|
Зрение. (Би трябвало коренът тук да е глаголът "никна" /Виж "никна"./, като оставам обаче с леко съмнение за "заничам", може би – "надничам / надниквам през", определени съчетания с "вникнах" /напр. "вътре в", "през", "се в"/, "проникновение" /преносният смисъл на "проникване"/. Възможно е и да са омоними.)
Niśāna निशान означава "наблюдение", "възприемане".
|
нѝшаа
|
निशा
|
наказание
|
kaśā
|
Камшик.
|
каша̀а
|
कशा
|
натъртвам
|
truṭati (truṭ)
|
Чупя, разкъсвам.
|
трутати
|
त्रुटति
|
натъртвам (2)
|
tṛhati (tṛh)
|
1. натъртвам
2. разбивам, смачквам Tarhayate (tṛh) има същия смисъл (б.а.)
|
тръхати
|
तृहति
|
натъртване
|
|
Виж "трус, трошене"
|
|
|
не
|
na
|
Не.
|
на
|
न
|
небеса
|
nabhasa
|
Небеса, небе, океан.
|
набхаса̀
|
नभस
|
невеста (невяста)
|
naivāsikā
|
1. Божествена обител.
2. Интерпретация чрез Старобългарски: „неводена (не е водена) (досега от мъж – б.а.)“ или „незнаеща“, може би и „непознаваща“ или „непознавана (досега от мъж – б.а.)“, или: "такава, която все още не е веща (знаеща); невежа".
|
неваасикаа или найваасикаа
|
नैवासिका
|
невеста (2)
|
niveśya
|
Въвеждане; оженен.
|
нивешя
|
निवेश्य
|
невеста (3)
|
navasthāna
|
Буквално: "имащ (винаги/всякога) ново място (?)". (Monier Williams не е съвсем сигурен в превода.)
2. "Вятър(ът)"; нестабилен, имащ фриволно поведение (avasthā अवस्था е "стабилен", б.а.).
|
навастхаана
|
नवस्थान
|
невеста (4)
|
niveṣṭa
|
Капак, плик. Niveṣṭana निवेष्टन означава "покриване, опаковане, обличане" (в случай, че я приемем като синоним на "булка" /вероятно от "було"; а защо не и обратното/).
|
нивеща
|
निवेष्ट
|
негов, неин, присъщ
|
naija
|
Негов, неин, собствен.
|
недза̀
нѐй (Н.)
|
नैज
|
нежност
|
snaigdhya
|
Нежност; привързаност
|
снайгдя или снегдя
|
स्नैग्ध्य
|
ни- (представка)
|
ni
|
1. Надолу, обратно, в, в рамките на;
2. Пред съществителни има значение на отрицание или липса (напр. "без").
(Б.а.: и двете значения едва ли са валидни за всички думи с тази представка.)
|
ни
|
नि
|
никна
|
nikhanati (nikhan)
|
Издигам, изправям /се/, пробивам /със стрела/.
|
никханати
|
निखनति
|
нисък, ниско
|
nīca
|
Нисък, ниско.
|
нѝича
|
नीच
|
нищо
|
nāsti
|
Нищо, несъществуващ.
|
на̀асти
|
नास्ति
|
нов
|
nava
|
Нов.
|
нава̀
|
नव
|
ноздра
|
nasra
|
Ноздра.
|
насра̀
|
नस्र
|
нокът
|
nakha
|
Нокът.
|
накха̀
|
नख
|
нос
|
nāsā
|
Нос.
|
на̀асаа
|
नासा
|
нося
|
|
Виж "садя".
|
|
|
нощ
|
niś
nakta
|
Нощ.
|
ниш
накта̀
|
निश्
नक्त
|
нужда
|
nuda
|
Натискане, тласкане, отпътуване, прогонване; виж "принуда" и "принуждавам, принудя". (Б.а.: в други случаи "нужда" може да се тълкува като "желание за".)
|
нуда
|
नुद
|
О
|
обвит
|
vita
|
Обвит, покрит.
|
вѝта
|
वीत
|
обожаване, обожание
|
bhajana
|
Обожание, поклонение, преклонение; (2) bhajati - глагол със същото значение
|
бха̀джана
|
भजन
|
обожавам
|
bhajati
|
Покланящ се; преклонения, боготворения.
|
бхаджа̀ти
|
भजति
|
обръщам
|
bhṛṇāti (bhṝ)
|
Изкривявам.
|
бхринаати
|
भृणाति
|
обръщане, обърнат, обратен
|
bhrānta
|
1. Обърнат, завъртян
2. Объркан или (букв.) "объркан в ума", сбъркан
Виж "блудница"; виж "въртене".
|
бхраанта
|
भ्रान्त
|
обувка
|
|
1. Със значение на "обвивка" (виж "на-виване" и "обвит"; 2. Виж "бутам". (б.а.)
|
|
|
овца
|
avika
|
Овца.
|
а̀вика
|
अविक
|
овца (2)
|
avi
|
Овца.
|
а̀ви
|
अवि
|
огласям, прогласям, възгласям, пригласям
|
hlasati (hlas) и (hras)
|
Звуча.
Б.а.: за съжаление няма почти никаква допълнителна информация за думата (също и като съчетание в сл. думи), за да се свърже с "глас" (виж). Производните на корена hras (и думата hrāsa) който е идентичен с hlas, обаче могат да бъдат изтълкувани като сходни, например с "крещя" (виж "крясък", "крещя"-2, но и – "кратък", "съкращавам"), освен че може и да е имало трансформиране между "р" и "л".
|
хльасати
|
ह्लसति
|
огън
|
agni
|
1. Огън; богът на огъня Агни; 2. Произх. на думата "агне" може да има общо с това, че богът Агни язди червен овен (пон. и козел), а в някои миниатюри - и агне, б.а.
3. Близко с "огъвам, огънат". Пламъците най-често имат и се изобразяват в огъващи се, змиевидни форми.
|
агнѝ
|
अग्नि
|
огън (2)
|
yajña
|
Жертвоприношение, огън, преданост.
|
ягня̀
|
यज्ञ
|
озарявам
|
|
Виж "зар".
|
|
|
око
|
go
|
Око.
|
го
|
गो
|
око (2)
|
akṣi
|
Око, очи.
|
а̀кши
|
अक्षि
|
око (3)
|
tāraka
|
Око.
|
та̀арака
|
तारक
|
око (4)
|
locana
|
1. Око, очи
2. Осветяване, блесване
|
льочана
|
लोचन
|
омайване, [омая (същ.)]
|
māyā
|
1. Мъдрост, свръхестествена сила, магия; 2. Името на майката на Буда;
3. Виж зн. на "майка".
|
ма̀аяа
|
माया
|
опак (прил.)
|
apāka
|
Разположен отстрани или отзад; отдалечен.
|
апа̀ака
|
अपाक
|
опасвам, препасвам
|
pasati (pas)
|
Връзвам, обвързвам, стягам; виж и "пояс, препаска".
|
пасати
|
पसति
|
орис, орисване
|
|
Виж „уроки, уричане“.
|
|
|
оръжие
|
ruja
|
Счупване, смачкване, разрушаване; болка.
|
руджа̀
|
रुज
|
оскъден
|
kadarya
|
Оскъден, стиснат, скъпернически, малко.
|
кадаря̀
|
कदर्य
|
оставен, оставяне
|
asta
|
Напуснат, изоставен, отделѐн; изчезване.
|
аста
|
अस्त
|
острие, остър
|
astra
|
Стрелка, оръжие, меч, остен, бодил;
śastra शस्त्र е "нож".
|
а̀стра
|
अस्त्र
|
отвара
|
|
Виж произхода на "варя".
|
|
|
отварям, затварям, притварям
|
|
Виж "двер, двери".
|
|
|
отвор
|
dvāra
|
Проход, път, вход, врата.
|
дваара̀
|
द्वार
|
отивам
|
eti (i)
|
Отивам, идвам, връщам се; пристигане.
|
ѐти
|
एति
|
оттатък / -а
|
tataḥ
|
Оттам, натам; виж "там".
|
та̀таха
|
ततः
|
отървавам, отърва
|
turvati (turv)
|
Спасявам, помагам да победи.
|
турвати
|
तुर्वति
|
П
|
падам
|
padyate (pad)
|
Падам.
|
падяте
|
पद्यते
|
падам (2)
|
patati (pat)
|
Падам, скачам (но и – "летя").
|
па̀тати
|
पतति
|
пазач
|
pālaka
|
пазач, защитник.
Може би все пак „палач“ има нещо общо с думата, въпреки че са антоними.
|
паалака
|
पालक
|
пазя
|
pāti (pā)
|
Пазя, защитавам, наблюдавам, гледам, следвам.
Със същия корен и значение са и: pāsati, pāsyati.
|
паати
|
पाति
|
пазя
|
pālayati (pāl)
|
охранявам, пазя, защитавам.
|
паалаяти
|
पालयति
|
Палада (омоним)
|
palada
|
Месояден.
|
пальа̀да
|
पलाद
|
палач
|
|
Виж "пазач".
|
|
|
палене
|
palita
|
Палене, нагряване, горене.
|
палѝта
|
पलित
|
палка
|
phalaka
|
дъска, острие.
|
пха̀лака
|
फलक
|
папане (жарг. форма на "хранене")
|
papāna
|
Смукане / смучене, гълтане (виж производните на корена pā).
|
папаана̀
|
पपान
|
памет
|
mati
|
Памет, съзнание, мисъл, спомен.
|
ма̀ти
|
मति
|
парирам
|
pariyāti (pariyā)
|
защитавам, пазя; отбягвам, избягвам, заобикалям
|
париаати
|
परियाति
|
парче
|
prahata
|
Нарязан на парчета, изрязан.
|
прахата
|
प्रहत
|
патица
|
śāpaṭika
|
Паун. (Б.а.: а може би – от специфичните звуци, които издава птицата.)
|
шаапа̀тика
|
शापटिक
|
патица (2)
|
|
Виж „птица (2)“
|
|
|
патък (остар. синоним на "чехъл")
|
pādukā
|
Чехъл / пантоф; обувка. [Б.а.: най-вероятно думата (както и др.) е навлязла и в Турски чрез арийските племена, населяващи територията преди и след нападението и превземането на Изт. Римска империя от турското племе.]
|
паадукаа
|
पादुका
|
патя, изпатя, изпатвам си (също и жарг. "опатквам")
|
pāṭayati (paṭ)
|
Премахвам, разрушавам, изкоренявам, чупя, разцепвам.
|
паатаяти
|
पाटयति
|
педя (диал. - "пѐда")
|
pada
|
Стъпка, крачка. (Б.а.: padyā पद्या озн. "стъпки", а една педя е равна на дължината на стъпалото.) Виж "пета̀".
|
педа̀
|
पद
|
пейка
|
phalakī
|
пейка.
|
пха̀лакии
|
फलकी
|
пека, печене
|
āpāka
|
Печене; фурна.
|
а̀апаака
|
आपाक
|
пелена (омоним)
|
pelinī
|
Зелка.
|
пелѝнии
|
पेलिनी
|
пелин (омоним)
|
pelin
|
Кон.
|
пелѝн
|
पेलिन्
|
перо, перна̀т
|
parṇa
|
Перо.
|
парана̀
парна̀ (Н.)
|
पर्ण
|
пета̀
|
pāda
|
Крак, стъпка. Виж "педя".
|
па̀ада
|
पाद
|
Петър, алт.тълк.
|
paṭara
|
Слънчев лъч.
|
патара̀
|
पटर
|
печене
|
pacana
|
Печене, готвене, огън.
|
пача̀на
|
पचन
|
печурка
|
pecur
|
Печене, готвене.
|
печур
|
पेचुर्
|
пеш, пеша, ходя пеш
|
pesati (pes)
|
Отивам, движа, ходя.
|
песати
|
पेसति
|
пиво
|
|
Виж "вода (4)".
|
|
|
пиене
|
pīti
|
Пиене.
|
пѝити
|
पीति
|
пита, питка
|
pitu
|
Храна.
|
пѝту
|
पितु
|
пита, питка (2)
|
piṇḍa
|
"Дневен хляб" (букв.), храна, прехрана, парче.
|
пинда
|
पिण्ड
|
пита, питка (3) (и чужд. „пица“)
|
piccaṭa
|
Питка.
|
пичата
|
पिच्चट
|
питателен
|
|
Виж "пита, питка".
|
|
|
питие
|
pitu
|
Питие.
|
пѝту
|
पितु
|
питие (2)
|
pītha
|
Питие, вода.
|
пита
|
पीथ
|
пиша
|
piśyate (piś)
|
Издълбавам, оформям, приготвям.
|
пишяте
|
पिश्यते
|
пия
|
pīyate (pā)
|
Пия.
|
пиияте
|
पीयते
|
пиян
|
pīta
|
Пиян.
|
пѝита
|
पीत
|
плавам
|
plavate (plu)
|
Плавам, плувам, къпя, измивам, заливам.
|
плавате
|
प्लवते
|
плаване
|
plava
|
Плаване, плуване.
|
пла̀ва
|
प्लव
|
плака
|
|
Виж "плоча".
|
|
|
плакат
|
phalaka
|
картина, кора, листо
|
пхалака
|
फलक
|
плащам
|
phalati (phal)
|
давам, получавам, подарявам, добивам, успявам.
Виж „плод“ и „плодя“
|
пха̀лати
|
फलति
|
плод
|
phalatā
|
плод, плодов, състояние на плода.
फल phala - „плод“, „награда“, „печалба“, „продукт“. Също, предполагаемо близка по изг. и зн. със "салата".
|
пха̀латаа
|
फलता
|
плодя, оплождам
|
phalati (phal)
|
Оплодявам /-ждам/ (от това значение вероятно произхожда и чуждицата „фалос“ /извинявам се, че за пореден път се абстрахирам от публ. източници/ ,б.а.; виж „плод“ и „плащам“).
|
пха̀лати
|
फलति
|
плоча
|
phalaka
|
плоча
|
пха̀лака
|
फलक
|
плюскам (жарг. синоним на „ям“)
|
pluşṇāti (pluṣ)
|
Пълня, изпълвам, поръсвам. Виж "празнувам".
|
плюшнаати
|
प्लुष्णाति
|
плюя (жарг. "плювам")
|
|
Виж "плавам". (Естествено, "плюя" - от "плюнка")
|
|
|
плява
|
palāva
|
Плява.
|
пальа̀ава
|
पलाव
|
плячка
|
phala
|
плячка
|
пха̀ла
|
फल
|
победа (и като гл.: "побеждавам" / "победя")
|
|
Виж "беда" [и - (2)]. [("По", "донасям, нанасям, причинявам" и значенията на "беда" [и - (2).]
|
|
|
поганец
|
pogaṇḍa
|
Деформиран.
"Поганец", освен възприетия народен израз за "плъх", има омоними, преведени в Италийско-Латино-Илирийския речник, на отец Арделио делла Белла, като "неверник, неверници, неверничество" ("погано, погани, поганство"). Речникът е изд. през 1728 г. (преизд. екз. в "Гугъл книги" е от 1785), когато поради политически и етнически причини, както и поради икономическите връзки на тогавашна Европа и Русия с османо-турците, лингвистите в голяма степен са отричали съществуването на българите (тогава поробени) и българския език.
|
по̀ганда
|
पोगण्ड
|
помнене, спомен, запомняне
|
|
Виж „мнение“ и „памет“. (Засега се въздържам за "помен", б.а.)
|
|
|
помня
|
manati (mnā)
|
Помня, повтарям си наум.
Виж „мнение“ и „памет“.
|
манати
|
मनति
|
поражение
|
parājaya
|
Има двояк превод:
"поражение, загуба" (за изгубилия);
"победа, завоевание" (за спечелилия),
също както "аз поразих" (победих) и "поразиха ме" (победиха ме).
|
парааджа̀я
|
पराजय
|
поръсване
|
|
Виж „пръска, пръскане“.
Виж зн. на "роса".
|
|
|
пояс, препаска
|
pāśa
|
Връзка, въже.
|
па̀аша
|
पाश
|
пра-, про- (представки)
|
pra
|
Напред, в предната част; далеч; прекомерно много; много.
|
пра
|
प्र
|
прав
|
pravat
|
Височина, издигане; виж "изправям се".
|
пра̀ват
|
प्रवत्
|
правене
|
pravṛtti
|
Активност, заетост, усилие, ползване.
|
пра̀вритти или праврътти
|
प्रवृत्ति
|
праг
|
praga
|
Преди, предишен, предидущ.
|
пра̀га
|
प्रग
|
празнувам, алт. тълк.
|
praśnāti (prāś)
|
Наслаждавам се; ям. (Б.а.: Едва ли има някой, който не знае откъде произхожда думата "празник" в езика ни.)
|
прашнати
|
प्रश्नाति
|
прасе
|
pṛṣat
|
Петнист, на петна; пъстър
И сега често прасетата имат петниста кожа, остатък от окраската на дивия им прародител. Има същата транскрипция като „пръска, пръскане“. Може и да се опитам да направя далечен паралел с "прашен, поръсен с прах".
|
пръшат
|
पृषत्
|
прасе (омоним)
|
|
Виж "праскане".
|
|
|
прасец
|
prasṛtā
|
Крак.
|
прасрътаа
|
प्रसृता
|
праскане (жарг. в прен. см. на "хранене")
|
prāśaka
|
Ядене, хранене; който се храни.
|
пра̀ашака
|
प्राशक
|
праскане (жарг. "чупене, трошене")
|
prasara
|
1. Бой, борба, битка, война; 2. Разпространие, разширяване 3. Поток, наводнение (виж "пръска / -не" и корена ѝ).
|
прасара̀
|
प्रसर
|
праскова
|
prasava
|
Раждане, потомство, плодове.
|
прасава̀
|
प्रसव
|
прах
|
parāga
|
Прах.
|
параага̀
|
पराग
|
прах (2)
|
|
Виж "парче".
|
|
|
прашам, прашуване,
прашане,
прошение (от Старобългарски)
|
praśna
|
Въпрос, запитване.
|
прашна̀
|
प्रश्न
|
прашам
|
pracchayati (prach)
|
Питам; моля.
|
прашаяти
|
प्रच्छयति
|
прашам (2)
|
prayācati (prayāc)
|
Моля, моля някого за; искам, да поискам.
|
праяачати
|
प्रयाचति
|
прегръщам, прегърна
(омоним)
|
gṛhṇāti (grah)
|
вземам, придобивам, улавям; виж и "горене";
и разбира се, че "прегръщам" идва от "прегръдка" (б.а.: "пред гърдите)
|
гръхнати
|
गृह्णाति
|
превъртане
|
parāvarta
|
Връщане, завъртане. Виж "въртене".
|
парааварта
|
परावर्त
|
превъртане (2)
|
parāvṛtti
|
обръщане, превъртане. Виж "въртене".
|
параавръти
|
परावृत्ति
|
прелест
|
|
Виж "лъскав, лъщящ".
|
|
|
пречка
|
|
Виж "причина".
|
|
|
принуда
|
praṇuda
|
Принуда, прогонване, плашене.
|
прану̀да
|
प्रणुद
|
принуждавам, принудя (остар. диал. "нудя")
|
praṇudati (nud)
|
Букв.: "натискам / притискам някого да направи нещо" (б.а.: "принуждавам"); възбуждам.
Виж "нужда".
|
прану̀дати
|
प्रणुदति
|
причина
|
prācīna
|
1. Предишен, споменат по-рано; преди; стар, древен; ѝзточен
2. Ограда,стена
|
праачиина
|
प्राचीन
|
приятен
|
priyatā
|
Приятен, скъп, обичан.
|
прията̀а
|
प्रियता
|
провокирам
|
pravakti (pravac)
|
Уча (някого), говоря. (Б.а. може би и в смисъла на "приучвам" или "подучвам". В Българския значенията са разнообразни, но близки смислово помежду си.)
Виж "вик" и "викам".
Сходно и с "провиквам се" и с "прозвуча(вам)".
Pravacanīya प्रवचनीय е учител.
|
правакти
|
प्रवक्ति
|
простор
|
prastara
|
Равнина, поле, плосък връх.
|
прастара̀
|
प्रस्तर
|
простирам (се)
|
stīryate (stṛ)
|
Разпространявам, разпръсвам.
|
стииряте
|
स्तीर्यते
|
простота
|
prastuta
|
Начало, начинание; започнат.
|
прасту̀та
|
प्रस्तुत
|
пространство
|
|
Виж "простор".
|
|
|
прося
|
|
Виж "прашам".
|
|
|
протест
|
pratiṣṭha
|
Съпротива; известен.
Някои от значенията на глагола pratiṣṭhati, с корен प्रतिष्ठा pratiṣṭhā (prati+ṣṭhā), са: „съпротивлявам се“, „устоявам“, „противя се“.
|
пратистха
|
प्रतिष्ठ
|
прошка
|
prasāda
|
Милосърдие, снизхождение / снизходителност, помощ, благоволение.
|
праса̀ада
|
प्रसाद
|
пръв
|
pūrva
|
Пръв, предишен, предшеств(ув)ащ; по-рано; стар.
|
пу̀урва
|
पूर्व
|
пръдня, пърдя
|
parda
pardate (pard)
|
пръдня
пърдя
|
парда̀
пардате
|
पर्द
पर्दते
|
пръска, пръскане
|
praseka
|
Поръсване, изливане, изтичане. Б.а.: вероятен корен - rasa रस; виж "роса".
|
прасѐка
|
प्रसेक
|
пръска, пръскане (2)
|
pṛṣat
|
Капка вода (пръска, б.а.), пръскане, поръсване;पृषत् pṛṣat е дъжд.
|
пръшат
|
पृषत्
|
пръскам (с течност)
|
pruṣṇoti (pruṣ)
|
Пръскам, къпя, овлажнявам. (Виж и "ръся".)
|
прушно̀ти
|
प्रुष्णोति
|
пръскане
|
praseka
|
Изтичане, изпускане, изливане, поръсване. (Виж "ръся".)
|
прасѐка
|
प्रसेक
|
пръст (земя)
|
pratiṣṭhā
pṛthivī pratyaya pratiṣṭhāna pārthiva
|
почва, земя
|
пратистхаа
прътхивии пратяя пратистхаана паартхива
|
प्रतिष्ठा
पृथिवी प्रत्यय प्रतिष्ठान पार्थिव
|
пръст, пръсти
|
pṛṣṭi
|
Докосване, контакт; лъч; ребро.
|
пръ̀шти
|
पृष्टि
|
пръст, пръсти (2)
|
prasṛta
|
1. Разтегнат, опънат, дълъг, удължен; 2. Длан
|
прасрѝта
|
प्रसृत
|
птица
|
paṭāka
|
Птица.
|
патаака
|
पटाक
|
птица (2)
|
pitsat
|
Птица.
|
пѝтсат
|
पित्सत्
|
птица (3)
|
pika
|
Птици.
|
пѝка
|
पिक
|
пчела
|
madana
|
Пчела. (Виж "мед")
|
мадана̀
|
मदन
|
пъкъл
|
pākala
|
1. Огън, пожар; 2. Б.а.: буквален превод - "доста черен"; 3. Вятър.
|
па̀акала
|
पाकल
|
пълен
|
pūrṇa
|
1. Пълен, изпълнен, пълнота;
2. Вода; съд, пълен с вода;
3. Изобилие.
|
пу̀урна
|
पूर्ण
|
пълзя, полазвам
|
|
виж "лазя"
|
|
|
пъп
|
kūpī
|
1. Пъп
2. Малък кладенец
|
ку̀упии
|
कूपी
|
пържа
|
bharjati (bhṛj)
|
Пържа
|
бхаргати
|
भर्जति
|
пържа (2)
|
pruṣ
|
Горя.
|
пруш
|
प्रुष्
|
път
|
patha
|
Път.
|
патха̀
|
पथ
|
пътник
|
pathika
|
Пътник.
|
па̀тхика
|
पथिक
|
пяна
|
phena
|
Пяна; също и "слюнка".
|
фѐна
пьен (Н.)
|
फेन
|
Р
|
работа
|
rabhodā
|
Отдаване или прилагане на сила.
|
рабху̀да
|
रभोदा
|
Рада, Радка, алт. тълк.
|
|
виж "радост"
|
|
|
радвам (се)
|
rādhyati (rādh)
|
Успявам, просперирам.
|
ра̀адяти
|
रध्यति
|
радост
|
rāddha
|
1. Щастлив, успешен; късмет
2. rāḍhā (राढा) - красота, разкош, великолепие
|
ра̀адха
|
राद्ध
|
радост (2)
|
rādhas
|
Благосклонност, милосърдие; свобода, успех; виж и rāddha
|
ра̀дхас
|
राधस्
|
раждам
|
prajāyate (prajan)
|
Раждам.
|
праждааяте
|
प्रजायते
|
раждам (2)
|
ājāyate (ā- jan)
|
Раждам.
|
ааджааяте
|
आजायते
|
раждане
|
prajana
|
Раждане.
|
праджана
|
प्रजन
|
размазвам, смачквам, смазвам, правя на пихтия, правя (го) мазало (в прен. смисъл - "унищожавам")
|
majjayati (majj)
|
Загивам, разрушавам; виж "мозък" (б.а.: вер. в см. на "правя на маз/с/ / мозък").
|
маджаяти
|
मज्जयति
|
разтървавам
|
|
Виж "вървя".
|
|
|
Рай
|
rayi
|
Богатство, съкровище.
|
раѝ
|
रयि
|
Райчо, Райна, алт. тълк.
|
|
Виж "Рай" и "лъскав, лъщящ, лъч".
|
|
|
рак
|
karka
|
рак
|
карка
|
कर्क
|
рана
|
vraṇa
|
Рана, възпаление.
|
варана̀ или врана
|
व्रण
|
рана (2)
|
rana
|
[Б.а.: последствие, съотв. – нараняване, от / при (?)] битка, война, конфликт
|
ра̀на
|
रण
|
рана (3)
|
arani
|
Болка.
|
аранѝ
|
अरणि
|
рев
|
rava
|
Рев, плач, вик, вой.
|
рава̀
|
रव
|
рева
|
ravoti (ru)
|
Пея, възхвалявам, буча, рева.
|
равоти
|
रवोति
|
ред
|
ṛta
|
Правилен, подходящ; твърд ред, закон, правило.
|
рта
|
ऋत
|
редовен, порядъчен
|
ṛtāvan
|
Спазващ реда, редовен; благочестив; свят.
|
рътааван
|
ऋतावन्
|
режа
|
reṣati (riṣ)
|
Разрушавам, наранявам, унищожавам, навреждам.
|
решати
|
रेषति
|
режа
|
riśati (riś)
|
кастря, отрязвам
|
ришати
|
रिशति
|
режа, срязвам
|
hrasati (hras)
|
Смалявам се, намалявам се („смален съм, намален съм“ – ориг.).
|
храсати
|
ह्रसति
|
река
|
rakhati (rakh)
|
Движа, отивам.
|
рахати
|
रखति
|
река (2)
|
raya
|
речен поток; бързина
|
рая
|
रय
|
реч
|
reca
|
Издишване.
|
реча̀
|
रेच
|
реч (2)
|
ṛc
|
1. Свещен стих на възхвала към някакво божество
2. Свещен текст
3. ṛca ऋच ръча - стих, свещен стих
|
ръч
|
ऋच्
|
реча̀ (остар. форма на гл. "река", "казвам"), изричам
|
recayati (ric)
|
Издишвам, изпускам.
|
речаяти
|
रेचयति
|
рѐша, рѐшене
|
|
Виж "рязане" и "режа".
|
|
|
решето, решетка
|
|
Виж "рѐша, рѐшене".
|
|
|
ридание, ридая
|
roda
rodana
|
Плач, ридание
|
ро̀да
ро̀дана
|
रोद
रोदन
|
риж, рижав
|
|
Виж "ръжда, ръждив".
|
|
|
Рим
|
roma
|
Дупка, кухина; вода.
|
рома
|
रोम
|
рисунка, рисуване
|
kṛṣṭi
|
рисунка, рисуване, чертеж
|
кръщи
|
कृष्टि
|
ров
|
ropa
|
Дупка, цепка.
|
ропа
|
रोप
|
рог, рога
|
śṛṅga
|
Рог, рога.
|
шръ̀нга
|
शृङ्ग
|
род
|
rodha
|
Покълване, отглеждане, нарастване.
|
ро̀дха
|
रोध
|
род, раждам
|
rodhati (rudh)
|
Раста, израствам.
|
родати
|
रोधति
|
рожба
|
hrasva
|
Малък, слаб, нисък; джудже. (Българската етимология на думата е неоспорима.)
Виж "рязане".
|
храсва
|
ह्रस्व
|
роса
|
rasa
|
Течност; вода.
|
раса̀
|
रस
|
румен (цвят)
|
aruṇa
|
Червен цвят. (Разбира се, Аруна е и митичен бог; б.а.)
|
аруна
|
अरुण
|
рус
|
ruśat
|
Бял, ярък, светъл.
|
руша̀т
|
रुशत्
|
рутене, срутване, рушене
|
ruta
|
Разбит на парчета, разбит, разделен.
|
рута
|
रुत
|
рутя, срутвам
|
|
Виж "натъртвам".
|
|
|
руквам
|
|
Виж "изригвам" и зн. 2 на "рухване".
|
|
|
рухване
|
|
Виж „рушене“.
|
|
|
рухване (2)
|
ṛhat
|
1. Малък, слаб, безсилен
2. Движение, отиване, ходене
|
ръхат
|
ऋहत्
|
рухване (3)
|
ruhaka
|
Дупка, празнота, пропаст.
|
рухака
|
रुहक
|
ручей
|
ṛkṣara
|
Дъжд, душ.
|
ръкшара
|
ऋक्षर
|
руча̀ (гл.)
|
rauti (ru)
|
Пея, възхвалявам, буча, рева.
|
раути или роти
|
रौति
|
ручане, ручам (остар. форма на "ям")
|
ruchi
|
Апетит, вкус [б.а.: вкусвам (?)]; ruchira (रुचिर) - апетитен, вкусен :
asya ruciṁ paśyatu - опитай (ruciṁ) това, моля.
|
ручѝ
|
रुचि
|
ручане, ручок (остар. диал. ф. на „храна“ и „хранене“)
|
roṭikā
|
Хляб. (रोटी roṭī е със същото значение). अहं रोटिकां न खादामि ahaṃ roṭikāṃ na khādāmi - "Аз не ям chapathis ("чапати" са индийски плоски питки, подобни на арабските).
|
ротикаа
|
रोटिका
|
ручило
|
|
Виж "руча̀".
|
|
|
ручок (остар. диал. ф. на „храна“)
|
rocaka
|
„Глад“, „апетит“, „стомашен“, „стимулиращ апетита“.
|
рочака
|
रोचक
|
ручок (2) (остар. диал. ф. на „храна“ и „хранене“)
|
rucaka
|
1. Приятен, остър, киселинен, тонизиращ, стомашен;
2. Сладък сок; лимон; 3. Зъб.
|
|
रुचक
|
руша
|
ruśati (ruś)
|
Наранявам, причинявам болка.
|
руша̀ти
|
रुशति
|
руша (2)
|
|
Виж "режа".
|
|
|
ръгане
|
|
Виж "рог, рога" и "оръжие"
|
|
|
ръж
|
ṛṣu
|
Блясък, пламък.
|
рашу̀
|
ऋषु
|
ръжда
|
rakta
|
Червен цвят. {„Ръжда“, може би, по-скоро да е сродна с „руша“ (?).}
|
ракта
|
रक्त
|
ръжда, ръждив
|
rāgavat
|
Червен.
|
раагава̀т
|
रागवत्
|
ръжен
|
|
Виж "оръжие".
|
|
|
ръжен (2)
|
|
Виж "ръж".
|
|
|
ръка
|
karaka
|
Ръка.
|
ка̀рака
|
करक
|
ръмжа
|
|
Виж „дрънкам“.
|
|
|
ръст
|
kṛṣṭa
|
удължен, пораснал, съставен
|
кръща
|
कृष्ट
|
ръст, раста, растеж
|
purastāt
|
горе, преди, отпред
|
пура̀стаат
|
|
ръст, раста, растеж (2)
|
ra + stha
|
Ra означава "давайки" (и "даване"), "придобиване" и "скорост", освен "огън", "яркост" и "злато".
Stha - място; стоящ (и стоене), пребиваващ, намиращ се във; съществуващ във или върху, или – сред. (Виж "място".)
|
ра + стха
|
र + स्थ
|
ръст, раста, растеж (3)
|
rā(s) + stha
|
Rās и Rā корените имат значение на "давам, дарявам". (Виж "ръся".)
Stha - място; стоящ (и стоене), пребиваващ, намиращ се във; съществуващ във или върху, или – сред. (Виж "място".)
|
раа + стха
раас + стха
|
रा + स्थ
रास् + स्थ
|
ръся
|
rās
|
Корен на "давам, дарявам". Има същото значение като корена rā - रा. (Виж "пръскам: и "пръскане")
|
раас
|
रास्
|
рязане (диал. форма: "резане")
|
reśaya
|
Нараняване.
|
рѐшая
|
रेशय
|
рязане, срязване
|
hrāsana
|
Скъсяване, намаляване. Виж "рожба".
|
храасана
|
ह्रासन
|
С
|
садя, насаждам, разсаждам, посаждам
|
nyasyati (nyas)
|
Садя, посаждам, поставям в земята, извеждам напред („напредвам“ – б.а.), „хвърлям или хвърлям върху“(букв.), свалям.
|
нясяти
|
न्यस्यति
|
сажди
|
|
Виж "кадя, кадене".
|
|
|
сайбия
|
sabhya
|
1. Добре възпитан, учтив, изискан човек
2. Съдия; намиращ се в съд или заседателна зала
|
сабхиа̀
|
सभ्य
|
сакам (остар. диал. форма на гл. "искам")
|
sacate (sac)
|
Търся.
|
са̀чате
|
सचते
|
сакане, сакам (остар. диал. форма на гл. "искам")
|
śāka
|
Помощ, мощ.
|
ша̀ака
|
शाक
|
Сакар, планина, алт. зн.
|
sakara
|
1. Лъчист
2. Divasakara दिवसकर – едно от имената на Суриа (слънцето)
|
сакара̀
|
सकर
|
салата
|
|
Виж „плод“.
(Още една от многото думи в Българския, погрешно определени като чуждици /понеже имало подобни в др. езици/, б.а.)
|
|
|
сам
|
samāna
|
Един, но и "еднакъв, един и същ".
|
сама̀ана
|
समान
|
самата, самият
|
samatā
|
Идентичен със, равностоен; самостоятелност.
|
сама̀таа
|
समता
|
самота
|
śamatha
|
Спокойствие; тих / -о.
|
ша̀матха
|
शमथ
|
Санскрит
|
saṃskṛta
|
Събран, конструиран, усъвършенстван, приготвен, завършен, осветен (религ.).
|
самскръта̀
|
संस्कृत
|
Сатана
|
śātana
|
Унищожаващ, разлагащ, разсичащ, упадъчен; унищожение, премахване, отрязване, изтръгване, подрязване (на крила); острене, точене / наточване.
|
ша̀атана
|
शातन
|
Сатана (2)
|
saṭā + na
|
Saṭā (सटा) - светлина, блясък, пламък;
na (न) - не (отрицание); празен, липсващ; идентичен; тънък; несмутим, неразделим, несломим, цял, непрекъснат; лента, окови; бижу, перла; война; подарък; име на Буда, име на Ганеша; като (подобно на).
|
са̀таа + на
|
सटा + न
|
Сатана (3)
|
saṭā + ṇa
|
Saṭā (सटा) - светлина, блясък, пламък;
ṇa (ण) - знание, сигурност; установяване; орнамент; лош човек; едно от имената на Шива или Буда; божество.
|
са̀таа + .на
|
सटा + ण
|
Сатана (4)
|
śatānanda
|
Едно от имената на Брахма, Кришна или Вишну; прилежащ на Вишну или Кришна; колесницата на Вишну.
|
шата̀ананда
|
शतानन्द
|
Сатана (5)
|
|
Други, подобни на Сата:
1. Sāta (सात) (саата) – даден, определен; унищожен; удоволствие, радост
2. Śata (शत) (шата) – сто
3. Śāta (शात) (шаата) – заострен, остър, тънък, слаб; щастлив, процъфтяващ; щастие, удоволствие, радост
|
|
|
свада
|
svadhā
|
Нож, брадва.
|
свадха̀
|
स्वधा
|
свастика
|
svasti
|
Щастие, успех, благосъстояние, просперитет.
|
свастѝ
|
स्वस्ति
|
сватба
|
svatva
|
Независимост, самостоятелно съществуване, собственост.
|
сва̀тва
|
स्वत्व
|
сватба (2)
|
svadhā
|
Самостоятелност, собственост, собствен дял.
|
свадха̀
|
स्वधा
|
сватба (3)
|
svadana
|
Дегустация, хранене, наслада.
Виж "сладко".
|
свада̀на
|
स्वदन
|
свекър
|
śvaśura
|
Свекър.
|
шва̀шура
|
श्वशुर
|
свекърва
|
śvaśrū
|
Свекърва.
|
швашру̀у
|
श्वश्रू
|
свещеник
|
sviṣṭa
|
Добре почитан или почитан.
|
свища
|
स्विष्ट
|
свят (прил.), светѝ, светия
|
|
Виж "светлина, светъл".
|
|
|
светлина, светъл
|
śveta
|
Светъл, бял, ярък; виж "бял".
|
швѐта
свит (Н.)
|
श्वेत
|
свидлив, свидливост
|
svatā
|
Собственост, принадлежност, себелюбие. (Виж и "сватба (2)".)
За думата "свидливост" в Българския е приета етимологичната връзка с гл. "виждам, видя".
|
свата̀а
|
स्वता
|
свирене, свирня
|
svaraṇa
svara
|
Силнозвучащ, ясноговорящ.
Звук, шум
|
сварана
свара
|
स्वरण
स्वर
|
свиря
|
sphūrjati (sphūrj)
|
викам гръмогласно, ръмжа
|
сфуурджати
|
स्फूर्जति
|
свиря (2)
|
svarati (svṛ)
|
Пея, звуча, блестя.
|
сва̀рати
|
स्वरति
|
свобода
|
śvobhūta
|
1. Буквално: "онова, което може да се случи утре"
2. Śvo + bhūta: виж значението на śvo в "свобода (2)"; bhūta - ставам; истински, съществуваш; действителност, факт; пречистен; получен; подходящ; благосъстояние, благоденствие
|
швобу̀ута
|
श्वोभूत
|
свобода (2)
|
svo
+
bodha
|
Б.а.: svo (स्वो) е дума в Хинди и Непалски (в Санскрит: sva - स्व), със значение: "собствен, самостоятелен, себе си"; bodha (बोध) - съзнание, пробуждане, буден. (Śvo - श्वो, "шво", в Санскрит се използва само като представка в думи, често сходни с по-горното значение.) Свързани, образуват дума със смисъл на "самостоятелност", "самосъзнание" и т.н. субективни интерпретации. Б.а.: в нашия език (Българския) "свобода" може да се определи като сложна дума, съставена от "сво" (свой, собствен) и "бода" (бъда, будя), най-вероятно със значение на "независимост".
|
|
|
свобода (3)
|
sva
+
bodha
|
Sva (स्व) - собствен, на себе си, свой, ро̀ден;
bodha (बोध) - съзнание, пробуждане, буден
Свързани, образуват думата स्वबोध (свабод), в превод от Хинди и Маратхи, означаваща "самоосъзнаване, самоосъществяване", и "самоопределение" на Непалски.
|
свабо̀д (Х.М.Н)
|
स्वबोध
|
свой
|
sva
|
Собствен, на себе си, свой, ро̀ден.
|
сва
|
स्व
|
сврака
|
|
Виж „врякане“, „свирене, свирня".
|
|
|
себе си
|
svayam
|
Себе си, за себе си; самостоятелен, лично.
|
свайо̀м или сваям
|
स्वयम्
|
седалка
|
sādana
|
Седалка, място.
|
са̀адана
|
सादन
|
седя, сядам
|
sadyate (sad)
|
Седя.
|
садяте
|
सद्यते
|
седя, седене
|
sāda
|
Седене (върху кон).
|
са̀ада
|
साद
|
седянка, (диал. "седенка")
|
|
Виж "седалка, място".
|
|
|
семейство
|
saṃtāna
|
Семейство, разклонение, раса.
|
самта̀ана
|
संतान
|
сено
|
śyāna
|
Сух, свит, тънък.
|
шѝаана
|
श्यान
|
сестра
|
svasṛ
|
Сестра
|
свасрѝ или свасръ̀
|
स्वसृ
|
сестра (2)
|
svaḥstrī
|
Божествена (света/свещена или собствена? - б.а.) жена.
|
свахстрии
|
स्वःस्त्री
|
сея, посея, насея
|
|
Виж „садя“. (Б.а.: "сея <> семе <> земя <> семейство /?/...)
|
|
|
сила
|
śīla
|
Добродетел, сила, морал.
|
шѝильа
|
शील
|
Симеон, алт. тълк
|
sīman
|
Връх, зенит; в най-голяма степен.
|
сиима̀н
|
सीमन्
|
синджир, верига
|
hiñjīra
|
Синджир. Верига, използвана за връзване на краката на слоновете.
Б.а.: "синджир" също е заемка в турски език (виж "патък", "леке", "хайде", и най-вероятно е съществувала (както и другите) в Българския отпреди нашествията на турските племена.
|
хинджийра̀
|
हिञ्जीर
|
син, синове
|
sūna
|
Син.
|
су̀уна
|
सून
|
синигер (омоним)
|
śiṅghāṇin
|
Слузест, сополив.
|
шѝнгаанин
синганин(Н.)
|
शिङ्घाणिन्
|
сияя
|
śyate
|
Блестя, сияя, лъщя.
|
сияте
|
श्यते
|
скала
|
skhalita
|
Паднал, капнал, спрян, откъснат; препъване
|
скхалѝта
|
स्खलित
|
скала (2)
|
sthala
|
Купчина земя, могила, твърда земя, суха земя, плоска повърхност.
|
стхальа
|
स्थल
|
скандал
|
skandha
|
1. Битка, война; 2. Б.а.: което е свързано с издигане (?); значенията на skanda (स्कन्द)] -"всичко, което скача ", 3. Рамо, горната част на гърба, изригване, цар, клон; виж "ка".
|
скандха̀
|
स्कन्ध
|
скандирам
|
skandati (skand)
|
Скачам, скачам върху; виж и "качвам".
|
скандха̀ти
|
स्कन्दति
|
скатавка, скатаване (жарг. дума за "мързеливец, мързел; скриване")
|
sakaitava
|
Измамник; измамно. Виж "кътам".
|
сакайтава
|
सकैतव
|
скачам (по смисъла на "съединявам"), скачвам
|
khacayati (khac)
|
Завързвам, скачвам, закрепям, връзвам.
|
качаяти
|
खचयति
|
скачане
|
skandin
|
Скачане, избухване.
|
скандѝн
|
स्कन्दिन्
|
скилидка
|
|
Виж "скала".
|
|
|
скубя
|
skubhnoti (skumbh)
|
държа (задържам, б.а.), спирам
|
скубхноти
|
स्कुभ्नोति
|
скъсвам
|
skunāti (sku)
|
мушкам, ръгам
Виж „кунем“.
|
скунаати
|
स्कुनाति
|
слаб
|
ślatha
|
Слаб, хилав, отпуснат.
|
шльа̀таа
слат (Н.)
|
श्लथ
|
слава
|
śravasya
śravas
|
Слава, похвала, похвално дело.
(Правилото "р" <> "л"; б.а.)
|
шравася
шра̀вас
|
श्रवस्य
श्रवस्
|
славянин (омоним)
|
ślavana
|
Неспособен, негоден, слаб, недъгав, куц.
|
шлавана̀
с'о̀ван (Н.)
|
श्लवन
|
сладък
|
svādu
|
Сладък
|
свааду
|
स्वादु
|
сладък (2)
|
hlāda
|
Наслаждение, удоволствие.
|
хльаада
|
ह्लाद
|
сладък (3)
|
śraddhā
|
Апетит, желание за хранене
|
шрадхаа
|
श्रद्धा
|
слана
|
śrāṇa
|
Влажен, мокър.
|
шра̀ана
|
श्राण
|
слизам (остар. диалект "слазам")
|
|
Виж "лазя".
|
|
|
слово
|
śrava
|
Звучене.
|
шрава̀
|
श्रव
|
слово (2)
|
śloka
|
Звук, шум; стих; слава.
|
шло̀ка
|
श्लोक
|
слон
|
śloṇati (śloṇ)
|
Събирам, натрупвам.
|
śloṇati
слон'ти (Н.)
|
श्लोणति
|
слон (2)
|
śloṇa
|
Куц, куцане.
|
шло̀на
слон (Н.)
|
श्लोण
|
слуз
|
śleṣman
|
Слуз, лепило, храчка.
|
шлѐшман
слѐсман (Н.)
|
श्लेष्मन्
|
слух
|
śruti
|
Слух, ухо. (Б.а: типичен пример на трансформация от "р" в "л". Обичайно е и от "ш" към "з".Или обратното?)
|
шру̀ти
|
श्रुति
|
слушам
|
śroṣyati (śru)
|
Слушам, чувам.
|
шрошяти
|
श्रोष्यति
|
слюнка
|
sṛṇīkā
|
Слюнка.
|
сръника
|
सृणीका
|
сляп
|
svap
|
(Корен на глагола svapati) Спя, заспивам.
|
свап
|
स्वप्
|
смая, смайване.
|
smaya
|
Усмихване; изненада, учудване. Виж "усмивка".
|
смая̀
|
स्मय
|
смаян
|
vismayana
|
Учудване, чудо.
|
вѝсмаяна
|
विस्मयन
|
смайвам
|
vismayate (vismi)
|
Чудя се, изненадвам се.
|
вѝсмаяти
|
विस्मयन
|
смея се
|
smayate (smi)
|
Смея се, усмихвам се.
|
смаяте
|
स्मयते
|
смърт
|
martyā
mara
mari
|
Смърт.
|
мъртя̀
ма̀ра
ма̀ри
|
मर्त्या
मर
मर्त्या
|
смърт (2)
|
smartavya
|
Да бъде помнен; живеещ само в спомените; спомен; възпоменание; скръбен спомен.
|
смартавя̀
|
स्मर्तव्य
|
смъртник
|
martavya
|
Нарочен или обречен да умре.
|
мартавя̀
|
मर्तव्य
|
смъртоносен
|
marta
|
Смъртоносен, смъртен; едно от имената на планетата Земя; светът на смъртните.
|
ма̀рта
|
मर्त
|
смях
|
|
Виж "смея се" и "смая, смайване".
|
|
|
снага, снажен
|
snāyu
|
1. Мускул, сухожилия
2. Буквално: "всякакви сухожилия или връзки в човешкото и животинското тяло, сухожилия, мускули, нерви, вени". ("Снаждам / -не" в Българския има значение на "свързвам / -не".)
(Б.а.: Макар да е публично прието "тяло" като значение на "снага", "снажен", например, по-скоро се възприема като "мускулест".
Вероятно е и да е съставена от "с-нага" ("но̀га, нозе, но̀ги" - "крак, крака", от Старобългарски език и български диалекти.)
|
снаю
|
स्नायु
|
снага, снажен (2
|
snāva
|
мускул
|
снаава
|
स्नाव
|
снага, снажен (3
|
snasā
|
мускул
|
снасаа
|
स्नसा
|
снаха
|
snuṣā
|
Снаха.
|
сну̀шаа
|
स्नुषा
|
сношавам (вулг. "еба")
|
yabhati (yabh)
|
Сношавам.
|
я̀бхати
|
यभति
|
сношение
|
snuṣāga
|
Полов акт със снаха.
|
сну̀шаaга
|
स्नुषाग
|
сношение, секс (вулг. "ебане")
|
yabhana
|
Сношение.
|
я̀бана
|
यभन
|
сол
|
sara
|
Сол.
|
сара̀
|
सर
|
сочене
|
sūcanā
|
Посочване, общуване; показващ, съвет, информация, препоръка; सूचक sūcaka е учител, разказвач, Буда; सूच sūca – указване, посочване, виждане; सूचयति sūcayati (sūc) – говоря, изразявам, посочвам.
|
суучанаа
|
सूचना
|
спонтанен (открит, отворен, неприкрит)
|
sphuṇṭati (sphuṇṭ)
|
Отварям, разширявам, разтягам. (Близко по изговор и смисъл със „сонда“, „фонтанела“, „фонтан“, /виж/ „шунда“.)
|
спхунтати или сфунтати
|
स्फुण्टति
|
срам
|
|
Виж "хромав". [(Б.а. на Урду "срам" е "шарм" (подобна и на shame).]
|
|
|
срам, срамота
|
śramaṇa
|
Лошо; подъл; усилие, труд; просяк; монах; гол; име на демон-змия.
|
шрамана̀
|
श्रमण
|
срамотия (старобълг. "полов орган")
|
|
Виж едно от значенията на "срам, срамота".
|
|
|
сребро
|
śubhra
|
Сребро.
Виж "хубост"
|
шубхра
|
शुभ्र
|
стабилен
|
sthāvara
|
стабилен, неподвижен
|
стаавара̀
|
स्थावर
|
стабилен (2)
|
stabdhi
|
Неподвижност, твърдост.
|
ста̀бдхи
|
स्तब्धि
|
стабилен (3)
|
stabdha
|
Неподвижен, твърд, подпрян.
|
стабдха̀
|
स्तब्ध
|
ставане
|
sthāyam
|
Ставане, изправяне; стоене, заемане на позиция.
|
стха̀ям
|
स्थायम्
|
стар
|
sthavira
|
Стар, старейшина, древен, в напреднала възраст, силен, твърд, солиден.
|
стхавира̀
|
स्थविर
|
стая
|
sthāya
|
Ставане, изправяне; стоене, заемане на позиция.
|
ста̀я
|
स्थाय
|
стѐна, стенание, стон
|
stanati (stan)
|
стѐна, викам, рева, въздишам
|
станати
|
स्तनति
|
стигам
|
stighnoti (stigh)
|
Стъпвам, преминавам, качвам.
|
стигхноти
|
स्तिघ्नोति
|
сто
|
śata
|
Сто.
|
шата̀
сат (Н.)
|
शत
|
стобор (остар. „ограда“)
|
stavaraka
|
ограда, парапет
|
ставарака
|
स्तवरक
|
стоене
|
sthā
|
Спиране, ограничаване; място, стоене; постоянно. Думата е и корен (не глаголен), и съществително.
|
стхаа
|
स्था
|
стоене (2)
|
stha
|
Място, земя; стоящ, пребиваващ, съществуващ.
|
стха
|
स्थ
|
стражар, стража
|
astrajīva
|
Войник.
|
а̀страджиива
|
अस्त्रजीव
|
страх
|
trāsa
|
Страх, ужас, безпокойство. Виж "треса се".
|
тра̀аса
|
त्रास
|
стрела, стрелям
|
|
Виж "острие, остър".
|
|
|
стрелка
|
|
Виж "острие, остър".
|
|
|
стряскане, стресване, стрес
|
|
Виж "страх".
|
|
|
стрина, стринка
|
straiṇa
|
Достолепна жена.
|
страѝна (с уд. на и, а не и-кратко)
|
स्त्रैण
|
струя
|
srū
|
Извор, поток, фонтан.
|
сруу
|
स्रू
|
стряскам
|
|
Виж "треса се".
|
|
|
стълб, стълба, стъбло
|
stambha
|
1. Стълб, стълба, стъбло
2. Твърдост, укрепване
|
стамбха
|
स्तम्भ
|
супа
|
sūpa
|
Супа
|
су̀упа
|
सूप
|
сурва
|
sūra
|
Слънце, божество; б.а.: вер. свързано с празник на раждането на слънцето (зимното слънцестоене по стария календар), на някой бог, ознаменувано с настъпването на новата година.
|
суура̀
|
सूर
|
суроватка
|
saurāva
|
Солен бульон.(Б.а.: виж "чорба". Близко по изговор със sara सर – "сол", и va व – едно от значенията за "вода".)
|
сора̀ва
|
सौराव
|
суроватка (2)(омоним)
|
surāvat
|
Съдържащ ликьор или алкохол.
|
су̀раават
|
सुरावत्
|
суча
|
cūṣati (cūṣ)
|
Смуча, суча.
|
цу̀ушати
|
चूषति
|
суша, същ.
|
śuṣka
|
Сух, сушен, изсъхнал.
|
шу̀шка
|
शुष्क
|
суша̀ (вер. и суча), глагол
|
śuṣyati (śuṣ)
|
Изсушавам, пресушавам, суша̀.
|
шу̀шяти
|
शुष्यति
|
събирам
|
sambharati (sambhṛ)
|
Събирам. Б.а.:sam (корен) + bhṛ [(корен) - bharati].
|
са̀мбарати
|
सम्भरति
|
събиране, събор
|
sambhāra
|
Събиране.
|
самбха̀ара
|
सम्भार
|
съд (за течност)
|
sūda
|
Кладенец.
|
су̀уда
|
सूद
|
съд, инстанция
|
sādhu
|
Правилен, добродетелен, почтен.
|
са̀адху
|
साधु
|
съд, инстанция (2)
|
sabhā
|
Съд (инстанция).
|
сабха̀
|
सभा
|
съдия
|
sudhī
|
Мъдър, умен, разумен, благочестив, религиозен; учител.
|
су̀дхи
|
सुधी
|
съдия (2)
|
|
Виж "съд, инстанция".
|
|
|
съдба
|
sadbhāva
|
Съществуване, достоверност, истина, правота, реалност.
|
садбха̀ава
|
सद्भाव
|
съкращавам
|
hrāsayati (hras)
|
Намалявам, съкращавам.
{Hrasate (hras) и hrasati (hras) имат същото зн.; б.а.}
|
храасаяти
|
ह्रासयति
|
сърбане, сърбам
|
|
Виж "суроватка" и "чорба".
|
|
|
сърдечен
|
sahṛdaya
|
Сърдечен, добросърдечен, искрен.
|
са̀хрдая
|
सहृदय
|
сърдя се
|
krodhayati (krudh)
|
Ядосвам, гневя се,
|
кродхаяти
|
क्रोधयति
|
сърцат, смел
|
śardha
|
Предизвикателен, дързък.
|
шарда̀
|
शर्ध
|
сърце
|
sahṛd
|
Сърце [б.а.: sanskritdictionary.com посочват, че sahṛd е и hṛdā हृदा (сърце)); [б.а.: балк. племе серди - "смели, сърцати" (?); Сердика (?) - сърцето на Стара България (?)];
(2) силен (на Хинди); (3) виж "гръд"
|
сахръдъ̀
|
सहृद्
|
сърбане
|
|
Виж "вода (5)"
|
|
|
сърп
|
sṛpa
|
Луна; б.а.: sarpa सर्प е змия.
|
сръ̀па
|
सृप
|
съскам
|
śuṣati (śuṣ)
|
Съскам (като змия).
|
шушати
|
शुषति
|
съюз
|
yoga
|
Съюз (съ-юз).
|
йога
|
योग
|
сянка
|
śaṅka
|
Страх, съмнение.
|
ша̀нка
|
शङ्क
|
сяра
|
|
Виж "сол".
|
|
|
Т
|
таджик
|
tājika
|
1. Перс, персиец /-и.
2. За първи път виждам, и то пък точно за тази дума, да липсват доказателствени препратки към класическите книжовни речници, при зададеното второстепенно значение на "арабин". Може би е заета от съвременната разговорна санскритска реч.
|
тааджика
|
ताजिक
|
тайна
|
|
Виж "тая̀".
|
|
|
тая̀
|
tāyate (tay)
|
Защитавам, пазя.
|
тааяте
|
तायते
|
там
|
tatas
|
Там; на това място.
|
та̀тас
|
ततस्
|
там (2)
|
idam
|
Там.
|
ѝдам
|
इदम्
|
там (3)
|
tad
|
Там; на това място.
|
тад
|
तद्
|
Таня, Таньо, алт. тълк.
|
tanuja
|
Означава както и "дъщеря", така и "син".
|
тану̀джа
|
तनुज
|
Таня, Таньо (2), алт. тълк.
|
tanu
|
Тънък, деликатен, фин.
|
тану̀
|
तनु
|
та̀раба
|
|
Виж "дърва".
|
|
|
таранка, вид каракуда
|
taraṇa
|
Сал, лодка.
|
тарана̀
|
तरण
|
тарапана
(омоним)
|
tarapaṇya
|
Товар, товарен.
|
тара̀паня
|
तरपण्य
|
таратайка (жарг. „амортизирано превозно средство“)
|
tartarīka
|
лодка
|
тартариика
|
तर्तरीक
|
татко
|
tāta
|
Татко.
|
та̀ата̀
|
तात
|
татул
|
tūla
|
Татул.
|
ту̀льа
|
तूल
|
тачене
|
ṭhakkura
|
Идол, божество, обект на благоговение, човек с (висок) ранг.
|
тхакку̀ра
|
ठक्कुर
|
твар (омоним)
|
tvara
|
Бързина, скорост, ускорение.
|
твара̀
|
त्वरा
|
творец
|
sṛtvarī
|
Майка.
|
сритварѝи
|
सृत्वरी
|
твой
|
tva
|
Твой; ти.
|
тва
|
त्व
|
твой (2)
|
tava
|
твой
|
тава
|
तव
|
твърд
|
dhīra
|
Твърд, постоянен, стабилен, мъдър, умент, смел, решителен, упорит
|
дхиира
|
धीर
|
тежест, тегло
|
taijasa
|
Метал; 2. Строгост, енергия, мощ, интензивност.
|
теджаса̀ или таиджаса̀
|
तैजस
|
те (л. мест.)
|
te
|
Те.
|
те
|
ते
|
тека
|
ṭekate (ṭik)
|
Отивам; 2. Виж и близката по изг. и значение "тичам".
|
текате
|
टेकते
|
тепам (диал. "бия", "удрям", "убивам"; "утепвам се" има зн. и на "падам", "пребивам се")
|
tepate (tep)
|
Падам; хвърлям. (б.а.: някъде казват "утепах се от колелото", "утепах се на земята", което обаче не изключва значението на "пребих се")
|
тѐпате
|
तेपते
|
тепане (същ. нар., от см. на "тепам")
|
ṭepana
|
Падане
|
тѐпана
|
टेपन
|
тесто, тестен
|
tasthāna
|
Податлив, гъвкав, пластичен.
|
тастха̀ана
|
तस्थान
|
тик
|
|
виж "тичам"
|
|
|
тикам
|
|
виж "тичам"
|
|
|
тичам
|
ṭikate (ṭīk)
|
Движа, пътувам, скачам.
|
тикате
|
टिकते
|
топене
|
tapa
|
горещина
|
та̀па
|
तप
|
топка, алт. тълк.
|
ṭopara
|
Чантичка (б.а: "малка чанта").
|
то̀пара
|
टोपर
|
топка, тупкане, топ, алт. тълк.
|
|
Виж "тупам".
|
|
|
топло
|
|
Виж "топене".
|
|
|
точа
|
|
Виж "тека".
|
|
|
точа (течност)
|
tuñjati (tuj)
|
Тека; давам;
2. Едно от значенията на корена tuj е "натискам".
|
ту̀нджати
|
तुञ्जति
|
точене, източване (на течност) (омоним)
|
taucchya
|
Празнота.
|
то̀уча или та̀уча
|
तौच्छ्य
|
точа, наточвам (острие)
|
tejate (tij)
|
Остря.
|
тѐджате
|
तेजते
|
точа (тесто)
|
|
Виж "точа (течност)".
|
|
|
точен, точно
|
tacchīla
|
подобен, обичаен, привичен
|
тачѝильа
|
तच्छील
|
точка
|
tucchaka
|
Празен (б.а.: произходът на "точка" в Български най-вероятно е от "точен")
|
туча̀ка
|
तुच्छक
|
точка (2)
|
|
Виж "точен, точно".
|
|
|
точка (омоним)
|
|
виж зн. на "точа, източвам течност (омоним)"
|
|
|
трак, траки,
алт. тълк.
|
tāraka
|
Принадлежащи на звездите, звезда, освобождаване, спасяване, пренасяне; командир или кормчия.
|
та̀арака
|
तारक
|
треперя
|
|
Виж "треса се".
|
|
|
треса (се)
|
trasati (tras)
|
Треса, треперя, страхувам се. Виж "страх".
|
trasati
|
त्रसति
|
три
|
tri
|
три
|
три
|
त्रि
|
триста
|
triśata
|
триста
|
тришата̀
|
त्रिशत
|
трус, трошене
|
truṭi
|
Унищожаване, счупване, загуба.
|
трути
|
त्रुटि
|
тръгвам
|
tṛkṣati (tṛkṣ)
|
Отивам, ходя.
|
тръкшати
|
तृक्षति
|
трън, трънак
|
tṛṇa
|
Трева; заострената връхна част на тревата; слама.
|
трѝна
|
तृण
|
туба
|
tumba
|
кратун(к)а
|
тумба
|
तुम्ब
|
тук
|
etad
|
Тук; това тук; виж "ето".
|
ѐтадъ'
|
एतद्
|
тумбак (диал. на „корем“)
|
tunda
|
корем
|
тунда
|
तुन्द
|
тумбак (2) (диал. на „корем“)
|
|
Виж „туба“.
|
|
|
Тунджа
|
|
Виж "точа (течност)"
|
|
|
тупам
|
topati (tup)
|
Наранявам.
|
topati
|
तोपति
|
тъдява
|
tad
|
Виж "там (3)".
|
тад
|
तद्
|
тъма
|
tama
|
Тъмнина, тъма.
|
та̀ма
|
तम
|
тънък
|
tanuka
|
Тънък.
|
тану̀ка
|
तनुक
|
тъп
|
tūpara
|
Тъп, глупав; животно с извадени рога; без рога.
|
ту̀упара
|
तूपर
|
търбух
|
|
Виж "утроба".
|
|
|
търкам
|
|
Виж „натъртвам“.
|
|
|
търкаляне, търкулване
|
tarku
|
вретено
|
тарку
|
तर्कु
|
търсене, тършуване
|
tarṣā
|
Желание, жажда.
|
тарша̀а
тъ̀рса (Н.)
|
तर्षा
|
търча
|
|
Виж „тръгвам“.
|
|
|
тътен
|
taṭati (taṭ)
|
ръмжа, удрям
|
татати
|
तटति
|
тяло
|
tala
|
Базов („базисен“ – б.а.), „долната част“ (букв.), „корен или семе, или събитие“ (букв.), ниво, повърхност, Шива.
Виж „талия“ и „дял“.
|
тала
|
तल
|
У
|
удар
|
|
1. Б.а: най-вероятно произходът е от "дар".
2. Виж: "Деря, дерящ".
|
|
|
удар (2)
|
udara
|
"Клане", но и "утроба".
|
уда̀ра
|
उदर
|
удар (3)
|
yudh
|
Бой, битка, война.
|
юдх
|
युध्
|
ужас, ужа̀сен
|
uccaṇḍa
|
Ужа̀сен, страшен, насилствен.
|
учча̀нда
|
उच्चण्ड
|
ужас, ужа̀сен (2)
|
ujjāsana
|
Клане, убиване.
|
уджа̀асана
|
उज्जासन
|
улулица, кукумявка
|
ulūka
|
Улулица, кукумявка, бухал, сова.
|
ульу̀ука
|
उलूक
|
ум
|
manyu
|
Ум.
|
маню
|
मन्यु
|
ум
|
mānasa
|
Ум, дух; душа; духовен, умствен; принадлежащ към духа или ума; аскети, принадлежащи към вид духовно учение; "с цялото си сърце" - букв.; мълчалив.
|
маанаса
|
मानस
|
ум (омоним)
|
ūma
|
Помощник, компаньон, приятел
|
у̀ума
ум (Н.Х.)
|
ऊम
|
умен
|
|
Виж „мнение“, "ум", „памет“, "внимателен".
|
|
|
ураган
|
uraga
|
Змия [б.а.: ураганът има спираловидна, змиеподобна форма; змей (?)]
|
ура̀га
|
उरग
|
уриниране, урина
(жарг. и старобълг. диал. форма: мочка, мочане)
|
mehana
|
Урина, уриниране.
|
мѐхана
|
मेहन
|
уриниране, урина (2)
(жарг. и старобълг. диал. форма: мочка, мочане)
|
mocana
|
Освобождаване, изпускане.
|
мо̀чана
|
मोचन
|
уриниране, урина (3)
(жарг. и старобълг. диал. форма: мочка, мочане)
|
mucyate (muc)
|
Отделям, изпускам, освобождавам, отървавам.
|
му̀чяте
|
मुच्यते
|
уриниране (остар. жарг. "шуркане, чуркане")
|
|
виж "вода (5)"
|
|
|
уроки, уричане
|
|
Виж „реч“.
|
|
|
усмивка
|
utsmaya
|
Усмивка.
|
у̀тсмая
|
उत्स्मय
|
усмивка (2)
|
smayana
|
Усмивка, нежен смях.
|
смаяна̀
|
स्मयन
|
уста
|
oṣṭha
|
Уста, устна / -и.
|
о̀уща
оста (Н.)
|
ओष्ठ
|
утре
|
uttara
|
Последващ, след, по-късно, бъдещ.
|
у̀ттара
|
उत्तर
|
утро
|
udarana
|
Покачващ, издигащ, нарастващ възходящ [б.а.: за слънцето (?)].
|
удара̀на
|
उदरण
|
утроба
|
udara
|
корем
|
уда̀ра
|
उदर
|
утроба (2)
|
|
Виж "удар (2)".
|
|
|
ухо
|
|
Виж "кухина".
|
|
|
уча, учене
|
ūha
|
Разбиране, добавяне, мислене, интелигентност, заключение, извод.
|
у̀уха
|
ऊह
|
учене
|
|
Виж "сочене".
|
|
|
Ф
|
фъ̀свам, фъ̀скам (жарг. форма на "бягам от- / на-някъде"), от "фъс" (махай се).
|
|
Виж "возя (2)".
|
|
|
Х
|
хайде
|
ayate (i)
|
Отивам, ходя, идвам (виж производните на корена i в санскр. речници). [Б.а.: най-вероятно думата (както и др.) е навлязла и в Турски чрез арийските племена, населяващи територията преди и след нападението и превземането на Изт. Римска империя от турското племе.]
|
аяте
|
अयते
|
хайде (2)
|
āyāta
|
Идване, пристигане, приближаване.
|
а̀ята
|
आयात
|
хамбар
|
|
Виж "събиране, събор".
|
|
|
хан, кан, повелител
|
khāna
|
Хан, повелител.
[Б.а: думата има близък строеж със старобългарската "KЪНѦЗЪ" (княз; "княз" и като изговор).]
|
кха̀ана
|
खान
|
хан, гостилница
|
kānana
|
Къща.
|
ка̀анана
|
कानन
|
ханджар
|
hantṛ
|
Убиец, убийство.
|
хантръ
|
हन्तृ
|
ха̀рно, ха̀рен (остар. диал. за "добре, хубав/ -о красив")
|
|
Виж "чар, чаровен".
|
|
|
хастар
|
āstara
|
Покритие, покривка, одеало; слама, диван.
|
а̀стара
|
आस्तर
|
хвалба, хваля
|
hvalā
|
Зашеметяване, треперене.
|
хвала̀
|
ह्वला
|
хвалебствен, похвален
|
phalavat
|
Успешен, доходен, ефективен, резултатен, плодовит.
|
пха̀лават
|
फलवत्
|
хваля (жарг. и диал. „фаля“)
|
|
Виж „плащам“ и „хвалебствен“.
|
|
|
хлад, хладно
|
hlādaka
|
Охлаждащ.
|
хльа̀адака
|
ह्लादक
|
ходя
|
hoḍate (hoḍ)
|
Отивам, ходя.
|
ходате
|
होडते
|
ходя (2)
|
hūḍati (hūḍ)
|
Отивам, ходя.
|
худати
|
हूडति
|
хора, раса
|
kṛṣṭi
|
мъже, хора
|
кръщи
|
कृष्टि
|
храна
|
āhāra
|
Хранене, храна.
|
aахаара̀
|
आहार
|
хранене
|
caraṇa
|
Хранене.
|
ча̀рана
|
चरण
|
хранене (2)
|
khāna
|
Хранене.
|
кха̀ана
|
खान
|
храня (се)
|
jaray
|
1. Консумирам; разлагам
2. Остарявам
|
джарай
|
जरय्
|
хромав (остар. форма на "куц")
|
srāma
|
Куц, сакат, болен; болест.
|
сра̀ама
|
स्राम
|
хубост
|
śubh
|
Красота.
|
шуб
|
शुभ्
|
хули (същ., мн.ч. на "хула")
|
gāli
|
Хулеща реч.
|
гаали
|
गालि
|
хулителен, хулещ
|
gālana
|
Хулителен. Виж „хули“.
|
гаалана
|
गालन
|
хълм
|
utkūlam
|
Нагоре (превод от up-hill).
(Да, наистина "хълм" има някакво сходство и с hill /б.а./, както и хиляди английски, вероятно и още толкова латински думи – с нашия език, един от най-древните познати езици всъщност.)
|
уткуулам
|
उत्कूलम्
|
хъркане
|
ghur
|
Хъркане; виж "гаргара"
|
гхур
|
घुर्
|
хъркам
|
ghuraghurāyate (ghuraghurāya)
|
Хъркам.
|
гурагхурааяте
|
घुरघुरायते
|
Ц
|
цар
|
sīra
|
Слънцето.
|
сиира
|
सीर
|
цар
|
śira
|
Глава. На Персийски سر (sar) също означава "глава"; سرور (sarvar) е: "главатар, предводител, принц, господар"; с подобно значение (на персийската дума) е śiras शिरस् в Санскрит.
|
шира
|
शिर
|
цар
|
pārtha
|
Цар. पार्थिव pārthiva е със същото значение, както и „земя“, „земен“.
|
паартха
|
पार्थ
|
цар (2)
|
sāra
|
Твърдост, сила, енергия, богатство, собственост; най-добър, великолепен, скъпоценен; конфедерален принц.
|
саара
|
सार
|
Цветан / -а / -ка, алт. тълк.
|
śvetanā
|
1. Зора, разсъмване
2. Виж "светлина".
3. На Непалски श्वेतना означава "бял"
|
швета̀наа
светана (Н.)
|
श्वेतना
|
цвят
|
|
Виж "светлина, светъл".
|
|
|
целувам (жарг. и диал. – "цункам")
|
cumbati (cumb)
|
Целувам; докосвам внимателно или нежно. (Б.а: "целувка" е cumba चुम्ब", а "целуване" – cumbana चुम्बन)
|
чу̀мбати
|
चुम्बति
|
цитат
|
|
Виж "чета̀".
|
|
|
цицка
(жарг. и диал. на зърно̀ на гърда)
|
śikhā
|
Зърно̀ (и на гърда), край или точка, връх, връхна точка, шип, струйка. शीकायति śīkāyati (śīkāya) – пръскам, накапвам.
|
шикхаа
|
शिखा
|
Ч
|
ЧавДар, алт. тълк.
|
|
Виж "човек".
|
|
|
чадене, чад (виж "кадя")
|
chada
|
Капак; покриване, прикриване.
|
чада̀
|
छद
|
чалга
|
chalika
|
Пеене (песен), придружено с жестикулиране; песен, състояща се от четири части.
|
чалѝка
|
छलिक
|
чар, чаровен
|
cāru
|
Елегантен, красив, утвърден, уважаван, обичан, любим. (Б.а.: близка смислово и изговорно с "цар")
|
чаару̀
|
चारु
|
чар, чародейство
|
karaṇa
|
чар; заклинание
|
карана
|
करण
|
чаша
|
caṣaka
|
Чаша.
|
ча̀шака
|
चषक
|
част
|
cha
|
1. Парче, фрагмент; разделителен (разделящ); отсичане
2. Чист
|
ча
|
छ
|
чедо
|
cheda
|
Част [от родителя (?) - б.а.], парче (б.а.: може би и в смисъла на "половинка"). На Персийски – (کودك koo-dak), (زاده zadeh).
|
чеда̀
|
छेद
|
чедо (2)
|
chanda
|
Радост, харесване, удоволствие, желание, предпочитание; очарователен, приятен.
|
чанда̀
|
छन्द
|
чедо (3)
|
chad
|
Отглеждам (коренова дума).
|
чад
|
छद्
|
чекрък (близка по изговор с "кръг")
|
cakra
|
Колело, кръг.
|
ча̀кра
|
चक्र
|
черта
|
cīra
|
Линия, ивица.
|
чиира̀
|
चीर
|
черта (2)
|
citrita
|
Боядисан.
|
читрѝта
|
चित्रित
|
чета̀
|
cetati (cit)
|
Възприемам, виждам, разбирам, преподавам, обучавам.
|
читати
|
चेतति
|
четири
|
catvāri
|
Четири (в една от Ведите).
|
чатва̀ари
|
चत्वारि
|
четири (2)
|
catur
|
Четири.
|
чату̀р
|
चतुर्
|
чиня (съвр. "правя", "струвам"), чини ми се (съвр. "струва ми се"), чини (съвр. "струва", "прави")
|
cinoti (ci)
|
Подреждам, строя, натрупвам, събирам, избирам, търся.
|
чѝноти
|
चिनोति
|
чист
|
|
Виж "част".
|
|
|
чичо
|
cācā
|
Чичо. (Б.а.: Ведически Санскрит)
|
ча̀ачаа
|
चाचा
|
човек
|
cavi
|
Красота, великолепие; лъч светлина. ("Цело век" – "живеещ цял век" /?/, б.а.)
|
ча̀ви
|
छवि
|
чорба
|
|
1. Виж "суроватка".
2. Виж "вода (5)".
[Б.а.: приема се, че думата е турцизъм, макар и да е перс. заемка в турския (На Персийски е: 1. شورابه shorāba /shorā-ba/ – "солена вода"; 2. شرب shorb – "пиене"; източникdsal.uchicago.edu.) Моето предположение е, че в древността повечето от турцизмите (тези, които са индоарийски заемки в османотурския) в езика ни, с течение на времето са възприети в Българския единствено заради изговорната им близост с българските им първоаналози (в случая виж "суроватка", "сърбане, сърбам"). Естествено, така нареченият "турски език" или по-скоро неговият предтеча – османотурският спада към алтайската езикова група – от своя страна рязко разграничена лингвистично от семейството на индоарийските и индоевропейските езици.]
Между другото, "шкембе" شکمبه shekambeh е персийска заемка.
|
|
|
чудо
|
codya
|
Чудо (и "учудване").
|
чо̀дя
|
चोद्य
|
чупене, чупя
|
cupa
|
Битка; докосване.
|
чупа̀
|
छुप
|
чупя
|
kṣapayati (kṣi)
|
Разрушавам, унищожавам.
|
кшапаяти
|
क्षपयति
|
чупя (2)
|
kṣipate (kṣip)
|
Разрушавам, унищожавам.
|
кшипате
|
क्षिपते
|
чурек (остар. жарг. форма на "пушек")
|
cūrṇaḥ
|
Прах.
|
чу̀урнах
|
चूर्णः
|
чурка (жарг.; жарг. "пишка")
|
|
Виж "шуртя, шуртене"; виж "вода (5)".
|
|
|
Ш
|
шавам
|
savati (su)
|
Движа, отивам.
|
савати
|
सवति
|
шаман
|
śamana
|
Проклятие, жертвоприношение, клане; успокояване.
|
шамана
|
शमन
|
щаман (2)
|
sāmana
|
Почитаем, уважаем, богат, спокоен.
|
саамана
|
सामन
|
шарен, шарка
|
sāra
|
Шарен, пъстър, петнист; осеян със.
|
са̀ара
|
सार
|
шарен, шарка (2)
|
śārita
|
Пъстър, оцветен.
|
шаарита
|
शारित
|
шатра
|
chatra
|
чадър (б.а: "чадър" е турцизъм с перс. заемка); chatrā छत्रा означава "гъба"
|
чатра̀
|
छत्र
|
шегувам се
|
sphuṇṭayati (sphuṇṭ)
sphuṇḍayati (sphuṇḍ)
|
Шегувам се, смея се. („Шега“ най-вероятно произхожда от Старобългарското. „шут“ /клоун/ и, съответно, „шут-ка“.
|
спхунтаяти или сфунтаяти
спхундаяти или сфундаяти
|
स्फुण्टयति
स्फुण्डयति
|
шепот
|
japa
|
шепот, мърморене
|
джапа̀
|
जप
|
шептя
|
japati (jap)
|
шептя, мърморя, моля се (отправям молитва)
|
джапа̀ти
|
जपति
|
шептя (2)
|
śapati / te (śap)
|
клеветя, проклинам
|
шапа̀ти
|
शपति
|
шушукам (жарг. "шушкам")
|
|
Виж "съскам".
|
|
|
шест
|
ṣaṣ
|
Шест.
|
шаш
|
षष्
|
шестак (остар. жарг. "шестица")
|
ṣaṣṭhaka
|
Шести, шестият.
|
шашта̀ка
|
षष्ठक
|
шеф
|
sevya
|
Господар; почитан, почитаем. (Б.а.: все пак, възможно е "шеф" и да не е фр. или англ. заемка.)
|
сѐвя
|
सेव्य
|
шивач
|
sivaka
|
Шивач.
|
сѝвака
|
सिवक
|
шиене
|
sīvana
|
Шиене, шев.
|
сѝивана
|
सीवन
|
шило
|
śilī
|
Шип, острие. Виж „шивач“.
|
шилии
|
शिली
|
ширит
|
sarit
|
Нишка, низ.
|
са̀рит
|
सरित्
|
шишарка
|
śikhara
|
Куличка, шип;, заострен.
|
шикхара
|
शिखर
|
шия (глагол)
|
sīvayati (siv)
|
Шия.
|
сиваяти
|
सीवयति
|
шляя се
|
salati (sal)
|
Отивам, ходя.
|
сальати
|
सलति
|
шум
|
saṃnati
|
Звук, шум
|
са̀мнати
|
संनति
|
Шумен, алт. тълк.
|
sumana
|
Очарователен, красив.
|
сумана
|
सुमन
|
шунда
|
śuṇḍā
|
Блудница; слонски хобот.
|
шунда̀а
|
शुण्डा
|
шуртя, шуртене
|
|
Виж "вода (5)"; виж "уриниране".
|
|
|
Щ
|
щастие
|
śasta
|
Щастие, щастлив; възхвала, възхвален; благоденствие.
|
ша̀ста
|
शस्त
|
Щерю, Щерьо, име, алт. тълк.
|
sthairya
|
Здравина, твърдост, стабилност.
|
стеря̀ или стаиря
|
स्थैर्य
|
щит
|
sthita
|
Защитаващ, твърд, постоянен.
|
щита̀
|
स्थित
|
Ю
|
юг
|
āgneya
|
Югоизточен; принадлежащ към огъня или бог Агни.
|
аагнея̀
|
आग्नेय
|
Я
|
Яга, баба Яга (омоним)
|
yāga
|
Жертвоприношение.
|
я̀ага
|
याग
|
ядене
|
adana
|
Хранене, ядене, храна.
|
адана̀
|
अदन
|
ям
|
jamati (jam)
|
Ям.
|
джамати
|
जमति
|
ям (2)
|
atti (ad)
|
Ям (остар. и жарг. "яда / я"), ядящ.
|
атти
|
अत्ति
|
ям (3)
|
ādayati (ad)
|
Ям, храня се.
|
аадаяти
|
आदयति
|
Янко / -а, алт. зн.
|
|
Виж "януари".
|
|
|
Янтра, българска река
|
yantra
|
1. Преграда, ограничение; подкрепа;
2. Мистична диаграма, за която се предполага, че притежава окултни сили.
|
янтра̀
|
यन्त्र
|
януари, Янус
|
janus
|
Раждане, създаване, рождество, живот. Аналогично значение има и jāna – जान.
|
джа̀нус
|
जनुस्
|
ярък, ярко
|
arka
|
Слънце, лъч, блясък, светкавица.
|
а̀рка
|
अर्क
|
ято
|
yūtha
|
Ято, стадо.
|
ю̀уута
|
यूथ
|
яхам, яздя
|
vahati (vah)
|
Водя, возя. (Б.а: voḍhā - водха̀ -वोढा е същият глагол в бъд. време. Според sanskrit.inria.fr други спрежения на гл. корен vah частично могат да са и: vakṣyati -वक्ष्यति , vahiṣyati - वहिष्यति, vahadhyai - वहध्यै.)
|
ваха̀ти
|
वहति
|
яхам, яздя (2)
|
yāti (yā)
|
Ходя, тръгвам, отивам, продължавам, напускам.
|
я̀ати
|
याति
|
яхам, яздя, езда (вер. връзка със старобълг. "ехати", зн. и "отивам", пътувам)
|
ejati (ej)
|
Движа, раздрусвам, клатя
|
ѐджати
|
एजति
|
Изтегляне на речника в pdf формат – версия от XVII август, 2018 г.
Източници[редактиране]
Благодарности към следните източници и помощници:
sanskritdictionary.com Sanskrit Dictionary with audio, търсене в няколко речника наведнъж. Звуковото възпроизвеждане (в бета стадий) често е неправилно (за точно, виж enjoylearningsanskrit.com/sanskrit-text-to-speech). Предлага доказателствени препратки към сканирани санскритски речници за много голяма част от думите (препратката се намира накрая на реда на намерената дума)..
sanskrit.inria.fr/DICO/index.en.html Sanskrit Heritage and Monier-Williams Dictionary (за смяна на речника - от падащото менню до Lexicon Access) Речникът предлага огромна информационна база за падежите и времената на санскритските думи (препратката се намира до намерената дума).
spokensanskrit.org Spokensanskrit Dictionary - изключително удобен за търсене и прегледен, но подвеждащ и не особено надежден източник. (Явно заради концепцията им за актуализиране на разговорния Санскрит, (може би) по тяхно предпочитание авторите въвеждат нови думи и добавят нови значения на думи от класическия Санскрит.) Препоръчителна повторна проверка на намерените там думи и в други речници.
enjoylearningsanskrit.com/sanskrit-text-to-speech, преобразуване на текст в звук, транслитерация IAST <> Devanagari
translate.google.com, Гугъл преводач
Благодаря и на фондация „Уикимедия“, собственик на проекта „Уикикниги"!
Външни препратки[редактиране]
learnsanskrit.org Learning Sanskrit;
sanskrit.inria.fr/portal, санскритски речници, литература, помощни материали и др.;
sanskrit-lexicon.uni-koeln.de, речници, опция за свалянето им;
sanskrit-lexicon.uni-koeln.de/scans/awork/apidev/simple-search/v1.0/list-0.2s.html - търсене поотделно във всеки от речниците (ляв клик в полето под dictionary за визуализиране на целия списък и избор);
sanskrit-lexicon.uni-koeln.de/scans/MWScan/tamil/index.html - търсене в два санскритски речника и един тамилски;
dsal.uchicago.edu/dictionaries/list.html - търсене в речници на Санскрит, Персийски и др. индоарийски езици; транслит.;
Информация за Санскрит в Уикипедия на Български;
Информация за Деванагари в Уикипедия на Български;
"Веда Словена" в Уикипедия на Български.
Бележки[редактиране]
Въведени са общо 1238 думи в също толкова на брой таблични редове (крайният брой на думите се формира според броя на редовете, като от този брой редове се изваждат 29 указателни /сумирането се извършва в LibreOffice Calc/). Българските и санскритските думи с преводите им, намиращи се в някои от редовете на колоната "Превод на Български", не се добавят към общия брой, а също и прозводните на основните думи в коланата "Дума на Български". Иначе казано, един ред се смята за една дума, макар и това да не е най-точният способ.
Подчертани са само допълнително проверените думи в два от речниците: sanskritdictionary.com и/или sanskrit.inria.fr/DICO/index.en.html. Подчертани са също близки по изговор плюс значение думи, на съответно преведената и проверана дума (срещу тях, в полето "Превод на Български", обикновено пише "Виж..." и проверената дума, а останалите клетки в реда са празни), вместо да се въвеждат едни и същи преводи заедно транслитериранията, за сродни думи.
Много от санскритските думи са намерени чрез търсения с десетки открити резултати, от които са подбрани най-близките по значение, изговор или подредба с техните български аналози.
Препоръчителни корекции
Вмъкване на вътрешни препратки.
Някои от думите не са отбелязани като чуждици (официално възприети погрешно, или не, като такива; напр. "чаша", "капак", "балък" и т.н. (не)вероятни турцизми, а също – гърцизми, латинизми, русизми, "славизми" и др. в езика ни; б.а. май успяха да ни накарат да подценяваме и принизяваме езика си, корените му и влиянието му в другите езици). Желателно е да се направи.
Остраняване на грешки в синтаксиса в колоната "Превод на Български".
Думите са избирани на случаен принцип и лична преценка за важността и разпространението им в Българския. Този начин отнема много време за намиране и анализиране на малък брой думи и не би бил толкова ефикасен, колкото претърсването от "А до Я", с използването на някакъв речник на Българския език.
От създателя на страницата
Словникът е в работна версия и съдържанието му често се редактира (в реално време)! Не е сигурно дали ще бъде продължен и завършен (най-вече поради недостиг на време) от автора му (поне докъм 1000 думи мисля да вкарам, преди да се заема с някакви, малки стилови корекции, и едва след което да си дам неопределена почивка). Дано идеята да бъде доразвита.
Някои от думите в колоната "Български изговор на санскритската дума" може да не са с поставено на правилната гласна ударение, защото при липса на информация за ударението (или поради моя немарливост) често е използвана все още изпробващата се звукова версия в http://sanskritdictionary.com, заради което е желателно да се извърши повторна проверка за точност на изговора на ударената гласна (например в sanskrit.inria.fr/DICO/index.en.html) на, предполагам, всички думи в колоната (въпреки че много от тях съм проверил, не съм отбелязал кои). Необходимо е да се знае, че в писмените източници за Санскрит за част от думите липсва информация за техните ударения.
Отговарям само за това, което аз съм направил, затова ще предоставя актуална препратка тук на последната версия на работата ми.
Нямам и не ще имам комерсиални претенции за собственост над работата по съставянето на този речник. Сторен е от един непрофесионалист в областта, на добра воля, с любознателност и добри чувства. Приемете го както желаете - на шега, или не съвсем - изборът е ваш.
Навигация
Не сте влезли в системата
Беседа
Приноси
Създаване на сметка
Влизане
Преглед
Редактиране
История
Търсене
Top of Form
Bottom of Form
Начална страница
Портал на общността
Текущи събития
Последни промени
Случайна страница
Помощ
Дарения
Инструменти
Какво сочи насам
Свързани промени
Качване на файл
Специални страници
Постоянна препратка
Информация за страницата
Цитиране на страницата
Обект в Уикиданни
Отпечатване/изнасяне
Създаване на книга
Изтегляне като PDF
Версия за печат
Езици
Добавяне на препратки
Последната промяна на страницата е извършена на 17 август 2018 г. в 21:07 ч.
Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното. Може да са приложени допълнителни условия. Повече информация ще намерите на страницата Условия за ползване.
Поверителност
За Уикикниги
Предупреждение
Мобилен изглед
За разработчици
Статистика
Използване на „бисквитки“
Top of Form
Bottom of Form
Начало
Книги с тематични извадки от Беседите
Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
1000 свещени формули
III. Сакрални формули на древни Божествени езици
Сподели с приятели: |
