контекста на родителски конфликти и раздяла, рискът идва от факта, че детето има твърде конкретно мислене и възприема всяка ситуация буквално, като поставя себе си в центъра на позитивното или негативното. Дори да има развита относителна автономност, има опасност детето да се травмира от собствено чувство за вина, че то е виновно за раздялата и конфликтите. Естествено е да се страхува от изоставяне. Може да усеща несигурност в бъдещето, да регресира, да се появят нощни кошмари, депресия, енуреза, енкопреза, да се наблюдават агресивни и автоагресивни прояви Стадий на конкретните операции възрастта между 7 и 12 години детската мисъл става значително по гъвкава. През този период децата успяват да разсъждават по- генерализирано и постепенно се разделят с егоцентризма си. Те използват добре логиката и съумяват да съпоставят личния си опит с общия, но все още срещат затруднения в използването на дедуктивното мислене (от общото към частното). На тази възраст те могат да разбират и работят с няколко категории на един обект без да ги объркват. Поради факта, че детето в този период показва една идея повече зрялост, е възможно при влошени отношения детето да бъде въвличано в коалиции с единия или другия родител, да бъде натоварвано емоционално да посредничи между родителите. Възможно е да се появят емоционални, поведенчески и психосоматични
