Единна методология за обследване най-добрия интерес на детето
Изтегляне 0.99 Mb. Pdf просмотр
|
| 2.1. през погледа на съдията: Ролята на съдията в съдебно производство, касаещо начина на упражняване на родителските права, е обект на правна регламентация в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), Семейният кодекс (СК) и Закона за закрила на детето (ЗЗД). По същество съдията следва на самостоятелно основание да направи индивидуална оценка на най-добрия интерес на детето, на база на което да бъде постановен и окончателния съдебен акт. В контекста на това – изслушването на детето се извършва на основание чл. 15 от ЗЗД, чл. 59, ал. 6 от СК и чл. 123, ал. 2 от СК. Последното се базира на чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, съгласно който съдилищата на самостоятелно основание дължат охраняване на най-добрия интерес на детето във всяко едно производство, което може да афектира последните. С оглед на това, съдията има двузначна роля – от една страна, той действа като инстанция с правомощия да вземе окончателно решение по отношение на детето и начина на упражняване на родителските права, а от друга страна – има качеството на самостоятелен субект, извършващ оценка на най-добрия интерес на детето. Предвид ограничената или изцяло липсваща експертиза у съдиите в сферата на детското развитие и психология, както и недостатъчната професионална подготовка относно определянето на това дали дадено решение може да бъде оценено като положително или не, съдиите разчитат на редица процесуални способи за събирането с различни доказателствени средства информация относно най-добрия интерес на детето. Пример за подобни доказателства са 36 доклада, изготвян от Дирекция „Социално подпомагане“, психологични и психиатрични експертизи, изслушвания в съдебна зала на становищата на вещи лица, назначени по делото, изслушване на детето и неговите родители. Макар изслушването на детето да е сочено като един от способите за събиране на информация за установяване на неговия най-добър интерес, последното не следва да бъде квалифицирано като отделно доказателство по смисъла и значението на глава 14 от ГПК. Доказателствата и доказателствените средства са императивно законовоустановени в ГПК и тяхното приложение не подлежи на разширително тълкуване. Същевременно допускането на събирането на дадени доказателства се осъществява отново по едноличната преценка на съдията след тяхното поискване от страните. За постановяването на събирането на едно или друго доказателствено средство следва да се направи преценка доколко последното има значение за решаване изхода на делото, относимо е към предмета на спора и е направено своевременно в хода на процеса 10 . Следва да бъде отбелязано, че изслушването на детето в съдебното производство не отговаря на така посочените критерии, респективно не може да бъде прието че последното съставлява доказателство, на което съдът може да основе своето решение. По същността си изслушването на детето е процесуално действие, което заема самостоятелна категория, различна от тази на доказателствените средства, и нямащо каквато и да е доказателствена тежест. Това е така, защото от една страна детето не отговаря на изискванията за свидетел и показанията им, а от друга страна – неговото изслушване не цели установяването на факти и обстоятелства по делото, а единство самостоятелната оценка на неговия най-добър интерес и предпочитания. С това може да бъде обяснено и защо на практика ГПК не реферира към изслушването на детето, а единственото място, където това е нормативно закрепено е СК и ЗЗД. Материално-правният обхват на нормативните актове, в които се предвижда изслушването на детето, служат като ясна индиция за специалния статут на изслушването, което на практика не съставлява доказателствено средство по делото, а единствено способ да се обезпечи детския интерес. Последното следва да се отчита със заострено внимание от съдиите предвид факта, че доста често спрямо детето се 10 Пунев Б., Гачев В., Хорозов Г., Митева Д., Танев Д., Кръшкова, Балевска Е., Топалов К., Влахов К., Златарева М., Обретенова М., Бобатинов М., Кюркчиев С. „Граждански процесуален кодекс“ ИК „Труд и право“, 2012 37 предприемат редица подходи сходни на прилаганите такива по отношение на свидетели. При улавянето на подобни тенденции, както от страна на самите съдии, така и от страна на адвокатите или останалите процесуални представители по делото, последните следва да бъдат срочно преустановени, а процедурата по изслушването на детето да продължи по дължимия ред чрез задаването на относими за възрастта и зрелостта въпроси единствено от страна на съдията. Практически проблем, пред който съдиите доста често са изправени, са конкретните сфери на обследване, по които следва да бъде събрана информация, респ. да бъде изслушано детето. Следва да бъде ясно указано, че детето няма статут на страна в производството, нито има правомощия относно решението за неговото местожителство или родител, на когото преимуществено ще бъде предоставено упражняването на родителските права. Последното е от значение поради факта, че въпросите към детето не следва да бъдат относно негови предпочитания или оценка на качествата на всеки от родителите. Напротив – в хода на изслушването пред съдия основен фокус е разкриването на спецификите от отделните сфери на живот на детето и как едно бъдещо решение относно начина на упражняване на родителски права може да допринесе за неговото благосъстояние. Следва да се отбележи, че изслушването на детето е задължително ако последното е навършило 10 години съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗЗД. Последното не следва да препятства изслушването на детето и в случай, че същото е по-малко при съобразяване на спецификите на неговата възраст и емоционална зрялост. Изслушването на детето винаги не би било допустимо ако се установи, че това би навредило на неговите интереси. За установяването на това се извършва една предварителна оценка от страна на съдията, базирана изцяло на наличния доказателствен материал по делото. Съответно – съдията дължи мотивирано произнасяне по делото, аргументиращо дали и защо едно изслушване би било допустимо или не. С цел обезпечаване най-добрия интерес на детето следва да бъде въведен и единен стандарт по еднозначно установени критерии, които да подлежат на изследване във всички дела, в които правата на децата могат да бъдат засегнати. Последните биха съдействали за уеднаквяването на съдебната практика и обезпечаването на единен стандарт, осигуряващ детския интерес в 38 негова най-голяма пълнота. Това би способствало и за постигането в действителност на устойчиви решения, които в максимална степен охраняват най-добрия интерес на детето и полагат основите на единен стандарт, приложим в подобни случаи. Предвид това, с настоящото се предлага въвеждането на инструмент, приложим спрямо всички казуси, в които следва да бъде определено дали дадено разрешение отговоря на най-добрия интерес на детето. Последното е от същностно значение предвид факта, че съдията е единственият орган, имащ правомощия в случаите на спор за упражняване на родителски права да осъществи подобна оценка при определяне на режима на лични контакти и начина на упражняване на родителските права. На практика това е и основната отличителна характеристика между съдията и останалите експерти, участващи в процеса по намиране решение на родителски конфликт. За разлика от съдията, нито адвокатът, нито медиаторът, социалният работник, психолог или терапевт има правомощия за даване на окончателно решение в случай на спор относно начина на упражняване на родителските права или развод. Поради това и е препоръчително да се приемат критерии, които да са достатъчно изчерпателни и които да съдействат на съдиите в подбора на доказателства, които следва да бъдат събрани допълнително в случай, че се установи, че наличните по делото такива не дават информация по някоя от посочените по-долу области. Изтегляне 0.99 Mb. Сподели с приятели:
|