1.3.3. Модел за самоактуализиране
Моделът на самоактуализиране или на човешкото саморазвитие се свързва основно с името на Маслоу , както и на Херцбърг, на базата на техните анализи на нуждите и убеждението им, че най-важните от тези нужди, свързани с дългосрочната мотивация, са тези, отнасящи се до самоизявата или самоусъвършенстването. С други думи удовлетворяването главно на материалните потребности води до краткосрочно мотивиране. Трайните мотиви се отнасят до развитието на личността, свързани със вътрешни за хората нужди, които не са предмет на външна контролна система.
Силно влияние върху разработването на този модел и други учени, като Макгрегър, който отбелязва, че „ …хората ще упражняват самонасочване и самоконтрол при постигането на целите на организацията до степен, до която те са съпричастни към тези цели” и Крис Аргирис, който смята, че всеки човек притежава потенциал за съвместна реализация с организацията при наличието на взаимен интерес.
Моделът за самоактуализиране може да се представи графично по следния начин:
Фиг. 4 Мотивационен модел за самоактуализиране
Този мотивационен модел подценява ролята на парите като мотиватор, но би могло да се спори, дали те трябва да бъдат главен мотиватор, защото те са средство за задоволяване на толкова много нужди, включително признанието, постиженията, статута и самоизявата. При този модел не е се обръща внимание и на комплексната връзка между задоволството от работата и качеството на изпълнение и влиянието на очакванията. (2 с.86-87)
Сподели с приятели: |
