Директива 79/409 ЕЕС за опазване на дивите птици

6.2Директива 79/409 ЕЕС за опазване на дивите птици

По отношение на видовете предмет на опазване в защитените зони по Директива 79/409 за птиците, могат да се предложат следните смекчаващи мерки при изграждане на Градски пречиствателни станции за отпадъчни води, баластриери и МВЕЦ.

• 
  Точно маркиране на маршрутите за подходите към строителните петна на терена, за да се предотврати допълнителното унищожение на растителност и нарушаване на прилежащи терени;
  
• 
  Строителните работи да се извършват извън размножителният сезон на повечето животински видове, който е от април до юни, за да се избегне тяхното безпокойство. Подходящо е строителните дейности да започнат рано на пролет (м. февруари - март) или есен (септември – октомври), когато птиците и останалите животни не са заели гнездови и размножителни територии;
  
• 
  Да се предвидят и маркират местата за временно депониране на материали от изкопните дейности, които да са извън границите на защитената зона и да са на максимално възможно разстояние от водния обект;
  
• 
  Да се предвидят и маркират местата за временно складиране на строителните материали, които да не са извън границите на строителната площадка или да не засягат естествени природни местообитания;
  
• 
  Стриктно да се спазват правилата за противопожарна безопасност;
  
• 
  Да не се допуска изхвърлянето на строителни, битови и хранителни отпадъци;
  
• 
  Недопускане на разливи на горива и смазочни материали от строителните машини;
  
• 
  Да не се третират с химически вещества тревната покривка, пътищата и реките;
  
• 
  Трасетата на водопровода и ел. захранването да са в сервитутите на съществуващите полски пътища;
  
• 
  Да се извършат оценки за съвместимост на ПУП на всяка конкретна ГПСОВ, като се предвидят алтернативи за местооположението й и техническите параметри;
  
• 
  При изграждането на язовири, определянето на местоположението им и проектирането задължително трябва да се направи пълна оценка на видовете и популационните им загуби в рамките на зоната, загуба на гнездови субстрати, трофични местообитания и местообитания по време на миграция. Да се потърсят алтернативни решения с цел намаляване на отрицателните въздействия.
  

7Разглеждане на алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитените зони, включително нулева алтернатива.

Доколкото липсата на алтернативни решения в плана противоречи на чл. 6 на Директива 92/43/ЕЕС и на Наредбата за оценки за съвместимост, разглеждаме допълнителните, предложени в оценката смекчаващи и компенсиращи мерки, като предложена алтернатива.

Като правило, в потенциално засегнатите защитени зони от НЕМ Натура 2000 нулевата алтернатива, която означава отказ от прилагане на предвидените мерки, няма да допринесе за подобряване и запазване на структурата и функциите, с оглед предмета и целите за опазване. В случаи, когато се налага укрепване на бреговете и дъното на реките, се препоръчва обхватът на тези мерки да се сведе до минимум, и да се използват естествени местни материали (дърво, камък). При изпълнение на мерките да се прилагат предложените компенсиращи мерки за снижаване на отрицателното въздействие върху хабитатите и видовете.

По отношение на природните местообитания, нулевата алтернатива е несъвместима с предмета и целите на опазване на защитените зони. Това предполага и запазване или дори увеличаване в бъдеще на нивата на замърсяване във водните тела, засилване на негативния кумулативен ефект, запазване на отрицателнто въздействие на дейности, осъществени в миналото – изсичане на крайречни гори, добив на инертни материали, корекции, водовземания с различни цели, ВЕЦ и др.. Заради това не препоръчваме нейното изплълнениe.

Като несъвместими (с оглед на известните досега факти) с предмета и целите на опазване на защитените зони и постигане на благоприятно природозащитно състояние на видове и местообитания, считаме извършването на нови корекции в тези зони и строеж на нови язовири, в които могат да бъдат увредени крайречни местообитания и речни видове. Поддръжката на съществуващи корекции може да бъде изпълнявана, ако се вземат в предвид направените препоръки. Проектите за изграждането на язовири трябва да бъдат предмет на отделни оценки за съвместимост с предмета и целите на опазване на засегнатите защитени зони, след извършване на картиране на природните местообитания и местообитанията на видове в зоните, които могат да бъдат негативно повлияни от строителството, за да се оцени точно влиянието им върху тях.

След изпълнение на посочените по-горе условия, считаме че реализацията на мерките предвидени в ПУРБ няма да доведе да съществени негативни последици. Неблагоприятни въздействия, като загуба на местообитания, кумулативен ефект, фрагментация, възможност за навлизане на инвазивни видове – ще се наблюдават главно по време на изпълнение на строителните дейности, но някои (инвазивни видове, повишена опастност от аварии и т.н.) – и по време на експлоатацията на съоръженията. Тези въздействия ще имат временен и локален характер. За избягване и минимализиране на всякакви негативни въздействия трябва да на конкретните ПУП на ГПСОВ да бъдат правени оценки за съвместимост, като бъдат предлагани и алтернативни решения, които да бъдат оценявани с оглед на постигане на благоприятно природозащитно състояние на видове и местообитания – предмет на опазване на зоните. Тези мерки са недостатъчни и трябва да бъдат допълнени с такива, които да направят този план адекватен на задължителната необходимост от поддържане водозависимите ключови елементи на защитените зони в благоприятно природозащитно състояние.

8Картен материал с местоположението на обектите/трасетата на плана, програмата и проекта/инвестиционното предложение спрямо защитените зони и техните елементи.

В Приложение 2 е представена карта с местоположенията на установените източници на въздействия върху водите и на мерките, предвидени за осъществяване в ПУРБ по отношение на защитените зони.

В Приложение 3 са представени декларациите и документите на експертите, разработили настоящата ОС.

9Заключение за вида и степента на отрицателно въздействие съобразно критериите по чл. 22.

По отношение на ихтио- и безгръбначната фауна, реализацията на мерките предвидени в ПУРБ няма да доведе да съществени негативни последици. Неблагоприятни въздействия, като причиняване на смъртност, избягване на рибите – ще се наблюдават само в хода на изпълнение на строителните дейности и тези въздействия ще имат временен и локален характер.

Необходимо е като мярка за реализиране на целите на ПУРБ да бъде предвидено изграждането на рибни проходи и байпаси в участъците с изградени ВЕЦ.

По отношение на орнитофауната мерките ще окажат положително въздействие върху видовете водоплаващи и водолюбиви птици, свързани през различни периоди от годината с водните екосистеми. Негативното въздействие от строителството на ПСОВ и язовири с прилежаща инфраструктура може да бъде значително занижено от правилния избор на площадката и допълнителна оценка за всеки един обект върху видовете и хабитатите предмет на опазване в зоната.

9.1Наличие на причини от първостепенен обществен интерес за реализирането на плана или съображения във връзка с човешкото здраве, обществената сигурност или благоприятни въздействия върху околната среда.

Реализирането на плана е свързано с необходимостта от изпълнение на задълженията на страната, свързани с подобряване на екологичното състояние на водите, както и с опазването на биологичното разнообразие в тях.

9.2Предложени компенсиращи мерки.

• 
  Да се изготвят проекти (след консултация със съответните специалисти) към този план за възстановяване на увредени местообитания и местообитания на видове, от минали въздействия (напр. корекции на речни течения, пресушавания на влажни зони и др.).
  

Очакван ефект: Постигане на благоприятно природозащитно състояние на местообитанията и местообитанията на видове растения и животни, които са пряко свързани с речните течения.

• 
  Да не се извършват нови корекции в защитени зони и защитени територии, чийто предмет на опазване са водозависими местообитания и видове. При поддържане и възстановяване на съществуващи корекции, това да се извършва след оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони.
  

Очакван ефект: Постигане на благоприятно природозащитно състояние на местообитанията и местообитанията на видове растения и животни, които са пряко свързани с речните течения. Ограничаване до възможно най-ниски стойности на кумулативния ефект върху местообитанията и местообитанията на видовете – предмет на опазване в зоните.

• 
  Да се преустанови издаването на разрешителни за водоползване за ВЕЦ в НАТУРА 2000 защитените зони, чиито предмети и цели на опазване са речни и крайречни местообитания, риби и водни безгръбначни животни.
  

Очакван ефект: Постигане на благоприятно природозащитно състояние на местообитанията и местообитанията на видове растения и животни, които са пряко свързани с речните течения. Ограничаване до възможно най-ниски стойности на кумулативния ефект върху местообитанията и местообитанията на видовете – предмет на опазване в зоните.

• 
  Да не се издават разрешителни за баластриери, които са по-големи от 1 дка и когато сумарната им площ надхвърля 1% от площта на реката в зоните от НАТУРА 2000, в които се опазват риби, крайречни и водни местообитани и водни безгръбначни животни.
  

Очакван ефект: Постигане на благоприятно природозащитно състояние на местообитанията и местообитанията на видове растения и животни, които са пряко свързани с речните течения. Ограничаване до възможно най-ниски стойности на кумулативния ефект върху местообитанията и местообитанията на видовете – предмет на опазване в зоните.

• 
  Да се предвидят мерки за залесяваня с възстановяване на естествената растителност в поречията на реките, там където тя е била заменена от горски култури, както и да се предложат ограничения в сечите на крайречни гори.
  

Очакван ефект: Постигане на благоприятно природозащитно състояние на местообитанията и местообитанията на видове растения и животни, които са пряко свързани с крайречната растителност. Ограничаване до възможно най-ниски стойности на кумулативния ефект върху местообитанията и местообитанията на видовете – предмет на опазване в зоните.

• 
  Преди извършване на оценки за съвместимост на предвидените язовири в защитени зони по Директива 92/43 да бъде извършено картиране на местообитанията и видовете в поречията на реките, за защитените зони, които мога да бъдат засегнати от изграждането на тези язовири.
  

Очакван ефект: Ограничаване до възможно най-ниски стойности на кумулативния ефект върху местообитанията и местообитанията на видовете – предмет на опазване в зоните и прецизиране на анализа на оценката за съвместимост.

• 
  Корекциите на речните прагове да са съобразени с възможностите за миграция на потамодромните видове риби.
  

Очакван ефект: Предотвратяване на фрагментацията на биокоридорите.

• 
  Да се прилагат добри практики при дейности за укрепване на речните брегове и дъна, съобразени със съвременните технологии и материали.
  

Очакван ефект: Предотвратяване на увреждане на водни местообитания (на риби, земноводни и безгръбначна фауна).

• 
  Корекциите на речните дъна да се осъществяват в извън размножителния период на рибите обитаващи съответния район.
  

Очакван ефект: Предотвратяване на унищожаването на хайвер, ларви и малки рибки.

• 
  При невъзможност да бъдат преодолявани речните прагове – да бъдат изграждани рибни проходи или байпас.
  

Очакван ефект: запазване на целостта на рибната популация чрез поддържане на генетичен обмен между инидивидите й.

• 
  Да се изграждат буферни водоеми (адаптативни езера) към пречиствателните станции.
  

Очакван ефект: Намаляване на негативното въздействие на инцидентно или хронично заустване на недопречистени отпадни води от ПСОВ.

• 
  ПСОВ да са съобразени технологично с типа и количеството на отпадните води.
  

Очакван ефект: Висока ефективност на водопречиствателния процес.

10Наличие на обстоятелства по чл. 33 ЗБР и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР - когато заключението по т. 9 е, че предметът на опазване на съответната защитена зона ще бъде значително увреден от реализирането на плана и че не е налице друго алтернативно решение.

На този етап и при изпълнение на препоръките от т. 7 на настоящята оценка, няма причини да се приеме, че осъществяването на дейностите, предвидени по този план могат да причинят значително отрицателно въздействие върху видове и природни местообитания, предмет на опазване на зоните, така че няма основание за прилагане на разпоредбите на чл. 34 от ЗБР.

Но те не са напълно достатъчни за да се осъществи основната цел на защитените зони - поддържане на видовете и местообитанията – предмет на опазване на защитените зони в благоприятно природозащитно състояние. Заради това предлагаме да бъдат допълнени с компенсиращи мерки, в предвид на силния кумулативен ефект в много от зоните, който е влошил БПС на видовете и местообитанията – предмет на опазване и свързани с водните тела.

Благоприятно въздействие върху околната среда и намаляването на рисковете за човешкото здраве са причини от първостепен обществен итерес, които налагат изграждането на ГПСОВ. Те са обстоятелство по чл. 33 на ЗБР.

11Информация за използваните методи на изследване, методи за прогноза и оценка на въздействието, източници на информация, трудности при събиране на необходимата информация.

• 
  Закон за опазване на околната среда (обн. ДВ, бр.91/25.09.2002 г., ……посл. изм. и доп. ДВ бр. 47/23.06.2009).
  
• 
  Закон за биологичното разнообразие (Обн. ДВ. бр.77 от 9 Август 2002г, …..посл. изм. и доп. ДВ. бр.19 от 13.03.2009г.)
  
• 
  Закон за защитените територии (обн. ДВ, бр.133/11.11.1998 г., …посл. изм. и доп. ДВ бр. 19/ 13.03.2009.);
  

• 
  План за управление на Национален парк „Централен Балкан”, 2001 - 2010 год.
  
• 
  Ръководство за определяне на местообитанията от европейска значимост” – Световен фонд за дивата природа Кавръкова, В,., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., и Белев, Т. /ред./ WWF, Федерация „Зелени Балкани”, Дунавско-Карпатска програма с финансовото съдействие на МОСВ, гр. София, 2005 г., 126 с.
  
• 
  Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природни местообитания, изд. МОСВ, обн., ДВ, бр. 23 от 10.03.1995 г.; ратифицирана, ДВ, бр. 13/1991, в сила за България - 01.05.1991.
  
• 
  Директива 92/43/ЕЕС за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, 1991
  
• 
  Директива 201/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 за оценка на влиянието на някои планове и програми върху околната среда, Официален журнал I, 197, 21/07/2001 Р 0030-0037.
  
• 
  Справочник на съществуващите методи за оценка и прогноза на въздействието върху околната среда” , 1997, МОСВ.
  
• 
  Наредба на МОСВ, за оценка на въздействието върху околната среда (ДВ, бр. 3/2006 г.)
  
• 
  Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, в сила от 11.09.2007 г. Приета с ПМС № 201 от 31.08.2007 г. Обн. ДВ. бр.73 от 11 Септември 2007г,
  
• 
  Ръководство в помощ на управлението на защитените зони от мрежата НАТУРА 2000. Съставители: И. Зафиров, Д. Ботева; С. Аладжем. 2008 г., 48 с.
  
• 
  Инструкция за оценка на защитени зони по чл. 7 ал. 3 във връзка с чл.6 ал.1 т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, включващи местообитания на видове птици
  
• 
  Национален план за опазване на биологичното разнообразие. 2000.МОСВ.
  
• 
  Национален план за действие на кафявата мечка в България.
  
• 
  Стандартни формуляри за защитените зони по НАТУРА 2000
  
• 
  Бондев, Ив. 1991. Растителността на България. Университетско издателство “Кл. Охридски”, София.
  
• 
  Червена книга на Р България. 1985. т.1-2. София. БАН.
  
• 
  Флора на Република България, том 1-10
  
• 
  Определител на висшите растения в България (Кожухаров (ред.) 1992).
  
• 
  География на България. Акад. изд. “Проф. М. Дринов”, София.
  

Разработена от ПОВВИК АД октомври, 2009

Изтегляне 1.03 Mb.

Сподели с приятели: