Описание на защитените зони, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на ПУРБ

4Описание на защитените зони, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на ПУРБ.

4.1Защитени зони по Директива 92/43/EEC (директива за хабитатите)

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 3130 Олиготрофни до мезотрофни стоящи води с растителност от Littorelletea uniflorae и/или Isoeto-Nanojuncetea, 3160 Естествени дистрофни езера, 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества , 4070 * Храстови съобщества с Pinus mugo, 6150 Силикатни алпийски и бореални тревни съобщества, 6170 Алпийски и субалпийски варовикови тревни съобщества, 6230 * Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините, 62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества, 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища, 8110 Силикатни сипеи от планинския до снежния пояс, 8120 Сипеи върху варовити терени и калциеви шисти във високите планини, 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове, 8310 Неблагоустроени пещери , 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum, 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 91BA Мизийски гори от обикновена ела, 91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори, 91D0 * Мочурни гори, 9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea), 9530 * Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор, 95A0 Гори от бяла и черна мура.

Предмет на опазване са следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: видра (Lutra lutra), Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Планински кефал (Leuciscus souffia), Ручеен рак (Austropotamobius torrentium), Кордулегастер (Cordulegaster heros).

Водните площи (вкл. стоящи и течащи води) заемат 1 % от площта на зоната.

ЗЗ “Рилски манастир” попада изцяло в границите на Природен парк (ПП) “Рилски манастир” и опазва 39% от високопланинските растителни видове и 30% от видовете птици. Тук се срещат 52 световно застрашени растения и животни, като 6 от видовете растения са местни, 27 български и над 90 са балкански ендемити. 203 медицински вида растения са открити тук и 38 вида ядливи гъби. Паркът е с най-богато разнообразие на хабитати в България и цяла Европа. На такава малка територия са открити 85 вида местообитания, 22 от които са в категорията застрашени за Европа и изискват специфични мерки за опазване.

В Стандартен формуляр на СЗЗ от НЕМ Натура 2000 са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 3130 Олиготрофни до мезотрофни стоящи води с растителност от Littorelletea uniflorae и/или Isoeto-Nanojuncetea, 3160 Естествени дистрофни езера, 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества , 4070 * Храстови съобщества с Pinus mugo, 6150 Силикатни алпийски и бореални тревни съобщества, 6170 Алпийски и субалпийски варовикови тревни съобщества, 6230 * Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините, 62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества, 6410 Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви (Molinion caeruleae), 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища, 8110 Силикатни сипеи от планинския до снежния пояс, 8120 Сипеи върху варовити терени и калциеви шисти във високите планини, 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове, 8310 Неблагоустроени пещери , 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum, 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180 * Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91BA Мизийски гори от обикновена ела, 91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори, 91D0 * Мочурни гори, 91E0 *Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 9270 Гръцки букови гори с Abies borisii-regis, 9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea), 95A0 Гори от бяла и черна мура.

Предмет на опазване са и следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: видра (Lutra lutra), Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), Ручеен рак (Austropotamobius torrentium).

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition, 5130 Съобщества на Juniperus communis върху варовик, 5210 Храсталаци с Juniperus spp., 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, 4090 Ендемични оро-средиземноморски съобщества от ниски бодливи храстчета, 40А0 * Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества, 6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea, 62А0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества, 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 6510 Низинни сенокосни ливади, 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, 8310 Неблагоустроени пещери, 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum, 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180 * Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91BA Мизийски гори от обикновена ела, 91E0 *Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91Н0* Панонски гори с Quercus pubescens, 91М0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91W0 Мизийски букови гори, 92А0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba.

Предмет на опазване са и следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: видра (Lutra lutra), Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), ), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), обикновен щипок (Cobitis taenia), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), Ручеен рак (Austropotamobius torrentium).
Защитена зона “Скрино” BG0001013

Защитената зона включва два района: Скринския пролом на река Струма между планините Конявска и Осоговска и долината на река Фролош.

Зоната е южна граница на разпространение на местообитание 91HO, както и вероятно северната граница на разпространение на вида Testudo graeca в Западна България (жизнени популации с много ниска плътност). Проломът опазва представителни крайречни местообитания. Зоната е важен стъпков биокоридор за видовете риби и прилепи.

Зоната е застрашена от плановете за строеж на нови малки ВЕЦ, които разрушават крайречните местообитания, променят естествените хидрологични характеристики и вредят на ихтиофауната. При бъдещо разширяване на пътищата в зоната е необходимо да се вземат мерки за опазване на защитените местообитания и дефрагментация местообитанията на едри бозайници. Зоната e застрашена от западане на екстензивната паша, обусловила съществуването на полу-естествените сухи тревни и храстови местообитания и съответно най-добрите местообитания за видовете Testudo. Голям проблем е изсичането на старите гори и засаждането на чужди горски видове. Разораването на земята преди засаждане на нови горски насаждения също е заплаха за биоразнообразието. Едновременно с това дъбовите гори са с издънков характер и са силно уязвими от деградация и изместване от други видове.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 3270 Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p., 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, 5210 Храсталаци с Juniperus spp., 6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea, 62А0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества, 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 6510 Низинни сенокосни ливади, 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum, 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180 * Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91АА * Източни гори от космат дъб, 91BA Мизийски гори от обикновена ела, 91E0 *Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91М0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91W0 Мизийски букови гори, 92А0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba, 9530 * Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор.

Предмет на опазване са и следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: видра (Lutra lutra), Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), Обикновен щипок (Cobitis taenia), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), Ручеен рак (Austropotamobius torrentium).

Една от най-големите и разнообразни защитени зони в България. В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества, 40В0 Родопски съобщества на Potentilla fruticosa, 5130 Съобщества на Juniperus communis върху варовик, 5210 Храсталаци с Juniperus spp., 6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea, 62А0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества, 6230 * Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините, 62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества, 6410 Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви (Molinion caeruleae), 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 6510 Низинни сенокосни ливади, 6520 Планински сенокосни ливади, 7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища, 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, 8310 Неблагоустроени пещери , 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum, 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180 * Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91АА * Източни гори от космат дъб, 91BA Мизийски гори от обикновена ела, 91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори, 91D0 * Мочурни гори, 91E0 *Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 9270 Гръцки букови гори с Abies borisii-regis, 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа, 91W0 Мизйски букови гори, 9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea), 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba, 9530* Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор, 9560 Ендемични гори от Juniperus spp., 95А0 Гори от бяла и черна мура, 92С0 Гори от Platanus orientalis.

Предмет на опазване са и следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: видра (Lutra lutra), Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), Ручеен рак (Austropotamobius torrentium).
Защитена зона “Огражден - Малешево” BG0000224

Защитената зона обхваща по-голямата част от планината Огражден и най-южната част от Малешевска планина. В билните части са запазени стари букови и дъбови гори и значителни по площ слабо населени зони. Значими са долините на реките Лебница и Рибник. Те са слабо повлияни от човека. Крайречните гори от Alnus glutinosa и Salix sp. (приоритетен хабитат 91Е0) и горите от Platanus orientalis (92С0) формират една от най-качествените крайречни галерии в страната. Реките в зоната са запазени в техните естествени или полуестествени състояния. Крайречните тераси са слабо фрагментирани. Ниските части на планините граничат с долинaтa на рекa Струма и включват местообитания със значително средиземноморско влияние и местообитания формирали се под влиянието на екстензивната паша на кози и овце.. От зоната са изключени части в които в миналото са създавани иглолистни култури. Ихитофауната е богата и разнообразна (важен източник на храна за популацията на видра). Има 11 вида, 3 от които са включени в Приложение ІІ на Директива 91/43/ЕЕС и 9 вида херпетофауна, 5 от които са включени в Приложение ІІ на същата Директива. Това прави зоната Огражден – Малешево една от най-ценните за опазването на ихтиофауната, херпетофауната и естествените местообитания. Естествената речна система на планината е от много голямо значение за миграцията на рибата.

Зоната съхранява непроменени от човешка дейност крайречни местообитания – 92C0 Гори от чинар преминаващи във високите части (над 500 – 600 мнв) в 91E0 Елшови глаерии. По долината на Лебница се намират едни от трите най-представителни места за 92CO в България – вековни чинарови гори без човешка намеса освен традиционна паша на животни по околните склонове. Зоната е едно от малкото места в България, където има съхранени семенни дъбови гори (91M0 и 9170). В откритите и ниско разположени местообитания в зоната са установени едни от най-високите известни плътности за вида Testudo graeca. В зоната е мястото с най-високото установено находище на вида Testudo hermanni в България - 1450 мнв. Ниските части до 500- 600 метра, в близост до долини с наличие на вода и през сухите месеци, са важни за опазването на Elaphe situla и Elaphe quatorlineata.

Реките в зоната са екокоридори и са важни са видовете риба и изграждането на мини ВЕЦ ще ограничи и дори ще прекрати тяхната миграция. Естествените характеристики на речните корита ще се променят, ще се увеличи човешкото въздействие върху крайречните екосистеми. Значителна заплаха е изсичането на крайречни гори, корекцията на речни корита и други хидротехнически конструкции, както и залесяването с горски монокултури. Широко разпространените чужди видове Amorpha fruticosa (много агресивен вид, особено върху влажните низини на крайречните тераси) е друга заплаха за естествените екосистеми. Зоната e застрашена от западане на екстензивната паша обусловила съществуването на полу-естествените сухи тревни и храстови местообитания и съответно най-добрите местообитания за видовете Testudo.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 5210 Храсталаци с Juniperus spp., 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea, 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 6510 Низинни сенокосни ливади, 6520 Планински сенокосни ливади, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum, 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180 * Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91АА * Източни гори от космат дъб, 91BA Мизийски гори от обикновена ела, 91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори, 91E0 *Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91М0 Балкано-Панонски церово-горунови гори, 9260 Гори от Castanea sativa, 91W0 Мизийски букови гори, 9530* Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор, 9560 Ендемични гори от Juniperus spp., 92С0 Гори от Platanus orientalis.

Предмет на опазване са и следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: видра (Lutra lutra), Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), Ручеен рак (Austropotamobius torrentium), бисерна мида (Unio crassus), Офиогомфус (Ophiogomphus cecilia).

Зоната е разположена в югозападната част на Родопите и обхваща облесени и просторни територии (обработваема земя и пасища). Основните реки с добър воден режим са Места и Доспат и притокът Сърнена. Няма големи населени места на територията на зоната. Районът е сух с много малко реки. Защитената зона обхваща най-долното долното течение на река Места преди преминаването й в Гърция и околните планински склонове и по-малки притоци. Реките са запазени в техните естествени или полуестествени състояния. Река Бистирца има много добре представен приоритетен хабитат с код 91Е0. Зоната е еднственото място по Долна Места, където се срещат естествени хабитати 92А0. Ихтиофауната е представена от 11 вида, 3 от които са включени в Приложение ІІ на Директива 91/43/ЕЕС (важен източнек на храна за популацията на видра) и 7 вида херпетофауна, 3 от които са включени в Приложение ІІ на същата Директива. Установените в района хабитати са значително повлияни от човешка дейност. Повечето от територията се използва за земеделие и се наблюдава интензивна ерозия. Хабитатът на хазмофитна растителност върху варовиковите скали в долина Доспат, до село Туховица е с високо качество. Този хабитат е най-важната и представителна част на района на Доспатското дере. Зоната е важен биокоридор за миграция на мечката свързващ популациите в Родопите и Пирин, като залесените крайгранични части осигуряват ключови ненаселени местообитания за хранене и присъствие на индивиди при тяхната миграция. Зоната е важен стъпков биокоридор за речната ихтиофауната. Това е единственото и най-северно място по долината на река Места с местообитание 92А0, което тука е представлено със съвсем малки силно фрагментирани участъци, но има отлични възможности за неговото възстановяване. Районите с екстензивно земеделие и животновъдство са най-важното място за опазване на Testudo graeca по долината на Места в България. Видовете и местообитанията в зона Долна Места са уязвими от възможно изграждане на мини ВЕЦ. Има също така голям натиск от страна на лова. Съществува заплаха от замърсяване с индустриални и битови отпадъци, изграждане на кариери, добив на инертни материали, изсичане на горите.

Отпадъците около реките и в население места представляват известна опасност за района. Зоната e застрашена от западане на екстензивната паша обусловила съществуването на полу-естествените сухи тревни и храстови местообитания и съответно най-добрите местообитания за видовете Testudo. Събирането на костенурки за храна е сериозен проблем в някои части. Необходимо е предотвратяване на интензификация на човешките дейности и присъствие в залесените части за да се запазят условията за миграция на мечката. Бракониерството на мечки е сериозен проблем.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 5210 Храсталаци с Juniperus spp., 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, 8310 Неблагоустроени пещери, 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 91АА * Източни гори от космат дъб, 91E0 *Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91М0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 92А0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba, 9530 * Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор.

Предмет на опазване са и следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: видра (Lutra lutra), Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), Ручеен рак (Austropotamobius torrentium).

Водните площи (вкл. стоящи и течащи води) заемат 14 % от площта на зоната.

Зоната включва долината на река Струма с околните ниски хълмове, част от тях с вулканичен произход, преди влизането на реката в Гърция. Към зоната се включва и притока Струмешница до границата с Република Македония и свързващите тази река малки притоци към съседните планини.

Зоната е непрекъснат биокоридор по реката свързващ обкръжаващите района по-високи планини. В зоната се намира най-представителната площ с местообитание 92A0 в цяла Западна Болгария. Тук 92A0 е представено с вековна представителна гора от Populus alba, която в миналото е доминирала цялото поречие на Струма в тази й част, но сега площта е намаляла многократно след корекции на река Струма и заместване естествената растителност с изкуствена. Съществуват добри условия за възстановяване на това местообитание на значителни площи в цялата зона. В зоната се опазват вековни гори от чинар растящи в по-горното течение на река Струмешница и нейните по-малки притоци – едно от трите най-представителни места за опазването на този тип местообитание (92C0) в България. На много места даже в най-ниските части има и вековни галерии и с Alnus glutinosa (91Е0*). Зоната е едно от двете места в България с наличие на местообитание 6420. Зоната е единственото място в Западна България за опазване на много редкия за България вид Mauremys caspica. Храсталачните и тревни местообитания по хълмовете и склоновете на речните долини формират естествена мозайка от местообитания и биокородори за термофилната фауна – Elaphe situla, Elaphe quatorlineata, Testudo graeca, Testudo hermanni.

Зоната e застрашена от западане на екстензивната паша обусловила съществуването на полу-естествените сухи тревни и храстови местообитания и съответно най-добрите местообитания за видовете Testudo.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 5210 Храсталаци с Juniperus spp., 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea, 62А0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества, 6420 Средиземноморски влажни съобщества на високи треви от съюз Molinio-Holoschoenion, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, 91АА * Източни гори от космат дъб, 91E0 *Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91М0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 92А0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba, 9260 Гори от Castanea sativa, 92С0 Гори от Platanus orientalis,92D0 Южни крайречни галерии и храсталаци (Nerio-Tamaricetea и Securinegion tinctoriae).

Предмет на опазване са и следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: видра (Lutra lutra), Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Южна блатна костенурка (Mauremys caspica), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), Обикновен щипок (Cobitis taenia), Распер ^{(Aspius aspius),} европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), Ручеен рак (Austropotamobius torrentium), бисерна мида (Unio crassus), Офиогомфус (Ophiogomphus cecilia).

Водните площи (вкл. стоящи и течащи води) заемат 6 % от площта на зоната.
Защитена зона “Река Места” BG000102

Защитената зона обхваща средното течение на река Места между Гоцеделчевското поле и Разложкото поле и прилежащите склонове на Пирин и Родопите. Зоната е важен биокоридор между Пирин и Родопите.

Видовете и местообитанията в зоната са уязвими от възможно изграждане на мини ВЕЦ. Значителна заплаха е изсичането на крайречни гори. Корекцията на речни корита и други хидротехнически конструкции, както и залесяването с горски монокултури също са заплахи за реката и крайречните местообитания. Широко разпространените чужди видове Amorpha fruticosa (много агресивен вид, особено върху влажните низини на крайречните тераси) са друга заплаха за естествените екосистеми. При бъдещи проекти за разширение на международният път до Гърция следва да се предприемат мерки за дефрагментация на местообитанията на мечката и сухоземните костенурки. Съществува потенциална заплаха от западане на екстензивната паша, обуславяща съществуването на полу-естествените сухи тревни и храстови местообитания и съответно най-добрите местообитания за видовете Testudo. Бракониерството на мечки и костенурки е сериозен проблем.

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Река Места” BG0001021 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion; 4070* Храстови съобщества с Pinus mugo; 5210 Храсталаци с Juniperus spp.; 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи); 6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea; 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс; 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii; 8310 Неблагоустроени пещери; 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum; 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum; 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion); 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum; 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склон; 91AA* Източни гори от космат дъб; 91BA Мизийски гори от обикновена ела; 91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори; 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори; 91W0 Мизийски букови гори; 9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea); 9530* Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор; 95A0 Гори от бяла и черна мура. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); дива коза (Rupicapra rupicapra balcanica); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); дългоух нощник (Myotis bechsteini); европейски вълк (Canis lupus); кафява мечка (Ursus arctos); остроух нощник (Myotis blythii); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); маришка мряна (Barbus plebejus); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); ручеен рак (Austropotamobius torrentium); обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides); калинорфа (Callimorpha quadripunctaria); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); полиоматус (Polyommatus eroides).

Влажните ливади, мезофилните ливади заемат 3 % от площта на защитената зона, а водните площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) – 1 %.