Екологична оценка и swot анализ – Оценка за съвместимостта на проект на План за управление на речните басейни в Западнобеломорски район за басейново управление

6Предложения за смекчаващи мерки, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на ПУРБ върху защитените зони и определяне на степента им на въздействие върху предмета на опазване на защитените зони в резултат на прилагането на предложените смекчаващи мерки.

Предложените мерки в ПУРБ са адекватни за опазване на водните басейни и за подобряването на състоянието на речните басейни до 2015 г., Те са съвместими, но не са достатъчни по отношение на природните местообитания и видовете, които са свързани с водните тела и са обект на опазване на защитените зони. Предложени са много мерки за подобряване на БПС (благоприятния природозащитен статус) на тези видове и местообитания, вкл. и превантивни – напр. водни тела с участъци ограничение на баластриери, контрол на водите, изпускани от язовири и ВЕЦ. Не са предвидени мерки насочени към възстановяване на воден режим на влажни зони и заливни гори, възстановяване на трофичните параметри на речните екосистеми (борба с инвазивните видове), изграждане на рибни прагове и др. Като косвени мерки, насочени освен за подбряване на общото състояние на водните тела, но към подобряване на условията за водните организими и местообитания, могат да се приемат освен изграждането на ГПСОВ, също така и укрепване на ерозирали брегове, възстановяване на увредени от добив терени, разрушаване на прагове и бентове, които затрудняват миграциите на водните организми и др.

Много от водните тела са увредени от значителен негативен кумулативен ефект свързан с промени в хидрологичния режим, вследствие на стари корекции и пресушавания, емитери, прагове, изсичане и почистване на крайречна растителност, залесяване с нетипични инвазивни видове, водовземания, действуващи ВЕЦ, зауствания, баластриери и др. В някои поречия предстоят да бъдат изградени нови ВЕЦ и др. кумулативни негативни влияния. Трябва да се предвидят мерки за възстановяване на увредени или унищожени местообитания и местообитания на видове, предмет на опазване на зони и свързани с водните тела, както и превантивни мерки за предотвратяване на нови дейности, които биха влошили благоприятното природозащитно състояние на видове и местообитания – обект на опаване в зоните.

Като комплексна смекчаваща мярка трябва да се извършат оценки за съвместимост на ПУРБ на всяка конкретна ГПСОВ, на планове за поддръжка и възстановяване на на съществуващите корекции, както и изграждането на язовири, като ако е възможно се предвидят по възможност алтернативи за местоположението им и техническите им параметри.

Друга комплексна мярка е забраната за изграждане на ВЕЦ и добив на инертни материали в зони, с предмет на опазване видове и местообитания, които са свързани пряко с водните тела.

6.1Директива 92/43/EEC за хабитатите

• 
  Мярката да се осъществява в извън размножителния период на рибите от съответната зона, за да бъде предотвратено безпокоиството на рибите;
  
• 
  Височината на речните прагове да се съобрази с миграционите възможности на потамодромните видове, обитаващи съответния участък;
  
• 
  При прагове, надхвърлящи тези възможности – да се предвиди изграждането на рибни проходи и байпаси, поддържащи проходимостта на биокоридора.
  

Поради силното негативно въздействие на тази дейност върху предмета и целите на опазване на НАТУРА 2000 зоните, считаме, че корекциите са несъвместими с предмета и целите на защитените зони, ако такъв предмет са крайречни и речни местообитания и видове животни, свързани с реките. При поддържането на съществуващи корекции, попадащи в защитени зони, за които има съществени причини да бъдат запазени като такива (защита на селища и земеделски земи от наводнения), се дават следните препоръки:

• 
  Ако мероприятията засягат територии в непосредствена бризост или са в границите на хабитати, включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC (от типа: 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae, 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion), да бъде запазена максимално съществуващата естествена растителност по бреговете, особено дървесната. Мярката е с висока степен на положително въздействие при прилагане;
  
• 
  Където е възможно да не се прочистват формациите от различни видове върби, основно изграждащи хабитат 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba. Мярката е със значима степен на положително въздействие при прилагане;
  
• 
  Да се предвиди дългосрочен мониторинг (времетраене, отговорна структура и начин на прилагане да бъдат уточнени индивидуално за всяка конкретна територия, инвеститор и т.н.). Контрол да бъде осъществен от РИОСВ по места. Мярката е със значима степен на положително въздействие при прилагане.Мярката да се осъществява в извън размножителния период на рибите от съответната зона, за да бъде предотвратено унищожаването на вече хвърления хайвер, както и на ларвите и малките рибки.
  

Язовирите са с много значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване на защитените зони. В някои случаи, както в защитена зона река Места BG000102 (язовир „Места”) и в защитена зона Огражден –Малешево BG000224 (яз. Никудин), изграждането на язовира много вероятно ще доведе до преминаване в неблагоприятно лошо състояние на някои местообитания и местообитания на видове, свързани с реката, както и до значителна фрагментация на самата зона. Предвидените язовири в защитени зони „Пирин” (язовир „Банско”) и „Рилски манастир” (язовир „Илийна река”), съответно противоречат на Закона за защитените територии, защото влизат в противоречие със заповедите за обявяване и с плановете за управление на националния и природния паркове, в границите на които попадат.

В случай, че бъде взето решение за изграждане на язовири извън защитените зони, но в близост до тях, препоръката е да се предвиди изграждането на рибни проходи и байпаси, в зависимост от биологичните изисквания на ихтиофауната и екологични условия на участъка, с цел възстановяване на непрекъснатостта на водното тяло и осигуряване възможност за миграции и обмен на индивиди.
Изграждане на ГПСОВ

• 
  При опрделяне местоположението на предстоящите за изграждане станции, да се избягват територии, заети от хабитати включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC, както и в близост до тях. Това може да се улесни, ако се предложат алтернативни площадки на местоположението. Тази мярка би имала много висока степен на положително въздействие при прилагане;
  
• 
  При рекултивационни и озеленителни дейности в района на площадката на ПСОВ, особено на локализираните далече от населените места или урбанизирани зони, да се използват видове, присъщи изцяло на прилежащата или близкоразположена естествена територия. Мярката би имала много висока степен на положително въздействие при прилагане;
  
• 
  Важна мярка е запазване максимално съществуващата растителност, особено дървесните, при използване подходите за изграждане на зауствания и площадките и водонапорните съоръжения при изграждането на ВЕЦ по поречията. Мярката е с висока степен на положително въздействие при прилагане;
  
• 
  Да се предвиди изграждането на стъпала за допречистване на водите – буферен водоем (адаптативни езера) за самопречистване;
  
• 
  Технологичната схема на ПСОВ да бъде съобразена със състава и количеството на отпадните води;
  
• 
  При възможност да се избягва заустването на ПСОВ в зоните на обитание на хидробионти включени в Приложение 2 на Директива 92/43/EEC, както и в близост до тях.
  

При издаването на сегашните режими на разрешителни за МВЕЦ и добива на инертни материали, не се взема предвид най-основното предназначение на защитените зони – не само да опазват видовете и местообитанията, които са предмет на опазване, но и да ги поддържат в благоприятно природозащитно състояние (БПС). В повечето случаи влиянието на ВЕЦ и добива на инертни материали и промените, които причиняват в хидрологията и повечето химически и физически параметри на водните тела, влошават благоприятното природозащитно състояние на обектите на опазване в зоните. Тези промени са свързани не само с пряко унищожаване на индивиди, създаване на физически прегради при миграциите на органимите, или наводяване (респ. отводняване) на площи, заети от природни местообитания, но и с косвена промяна на местообитанията, чрез промяна на абиотичните параметри на средата, като количество разтворен кислород, степен на еутрофикация, грунт, скорост на речното течение и мн. др. В този смисъл изграждането на ВЕЦ от всякакъв тип (руслов и деривационен), при който се отнема повече от 20 до 30% водни количества влияят изключително негативно върху защитените зони и не трябва да бъдат допускани там. В проектоплана на БД не са определени ограничения и/или забрани за изграждане на ВЕЦ и инертни материали. Необходимо е да се добавят следните мерки, за да се неутрализира в бъдеще цялостното негативно влияние върху БПС на видовете и приодните местообитания, пряко свързани с водните тела, поне в един възрастов период от развитието си.

• 
  Да се направи оценка на съществуващите МВЕЦ, баражи и други подобни съоръжения, които нарушават екологичния интегритет на реките и всички те да бъдат оборудвани с рибни проходи, отговарящи на екологичните изисквания на местната ихтиофауна, както и на съвременните технологични възможности и добрите практики;
  
• 
  При издаване на разрешителни за такива обекти, в зони в които не са обявени за опазване на речни и крайречни местообитания и местообитания на видове, е необходимо да се изисква ДОВОС и Оценка за съвместимост, които задължително да включват непосредствени теренни проучвания върху местообитанията и видовете в потенциално засегнатия речен участък, както да бъде представен план за собствен мониторинг в течение на поне 3 години след пускане на обекта в експлоатация, който да обхваща речни участъци с дължина около 1 км над и под съответния обект.
  
• 
  Считаме, че разрешителни за водоползване на нови МВЕЦ и добив на имертни материали в защитени зони, чийто предмет на опазване са крайречни и речни местообитания, както и видове животни, свъразни с течащи води (реки), не трябва да бъдат предоставяни в бъдеще. Такива местообитания са 92D0 Южни крайречни галерии и храсталаци (Nerio-Tamaricetea и Securinegion tinctoriae), 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris, 92С0 Гори от Platanus orientalis, 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae, 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 7220* Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion), 7230 Алкални блата, 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, 3270 Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p., 3130 Олиготрофни до мезотрофни стоящи води с растителност от Littorelletea uniflorae и/или Isoeto-Nanojuncetea, 6420 Средиземноморски влажни съобщества на високи треви от съюз Molinio-Holoschoenion,. Такива животински видове са: Lutra lutra, Emys orbicularis, Bombina bombina, B. variegata, Triturus karelinii, Triturus cristatus, T. dobroticus, Aspius aspius, Barbus meridionalis, Barbus plebejus, Barbus cyclolepis, Sabanejewia aurata, Cobitis taenia, Cobitis elongata, Gobio uranoscopus, Gobio albipinnatus, Cottus gobio, Austropatamobuis torrentium, Unio crassus, Theodoxus transversalis, Coenagrion ornatum, Coenagrion mercuriale, Ophiogomphus cecilia, Leucorhinia pectoralis, Cordulegaster heros, Lycaena dispar и др.
  
• 
  Осъществяване на едногодишен предварителен мониторинг на реките – хидрологичен, фрагментиране, земноводни, риби, безгръбначни, като конкретизирането на дължината на участъка да става от компетентния орган при преценка необходимостта от ОВОС и ОС;
  
• 
  Поради голямото значение за жизнеността и устойчивостта на популациите на видовете, предмет на опазване в ЗЗ – бозайници, влечуги, земноводни, риби и безгръбначни, да се предвидят потенциални биокоридори, свързващи локалните им популации. Поради това е необходимо при планиране и изграждане на хидросъоръжения предварително да се оцени техния ефект върху местообитанията и да се търсят начини за разрешаване на съществуващи проблемни точки. В докладите по ОВОС при строеж на нова или модернизирането на съществуващата транспортна инфраструктура (пътища или железопътни линии), да се взима под внимание, ако същата преминава през местообитанията на гореизброените животни и предварително да бъдат оценени всички фактори и тяхното влияние върху свободното предвижване и свързаността на популацията; да се избегне пресичането на най-важните и уязвими части от местообитанията и коридорите вътрешно свързващи популацията; да се предвидят и изградят специални места за преминаване на мечки и други животни над или под пътища с голям трафик чрез тунели, виадукти, зелени мостове и др;
  
• 
  Реките като екокоридори са важни за редица видове и подобни конструкции ще ограничат и дори ще прекратят тяхната миграция. Необходимо е да се предприемат дефрагментационни мерки при пресичане на долини служещи като биокоридори чрез запазване на естествените характеристики на речните корита и намаляване на човешкото въздействие върху крайречните екосистеми;
  

• 
  Контрол над екологичния отток след язовирната стена и след ВЕЦ. Мярката има изцяло положително влияние върху видовете и местообитанията – обект на опазване в зоните. Допринася за ограничаване на негативните влияния, които могат да влошат тяхното благоприятно природозащитно състояние;
  

• 
  Мониторинг и оценка на състоянието на рибните популации;
  
• 
  Програми, мерки и планове за възстановяване и опазване на редки и застаршени видове риби, хидробионти и техните местообитания;
  
• 
  Зарибяване;
  
• 
  Овладяване развитието на популацията на мидата Зебра;
  
• 
  Контрол върху бракониерството;
  
• 
  Изграждане на рибни проходи;
  
• 
  Ограничаване еутрофикацията на влажната зона;
  
• 
  Противоерозионни мероприятия;
  
• 
  Възстановяване и поддържане на водния режим на заливни гори, влажни зони и др. водни тела. Мярката има изцяло положително влияние за видове и местообитания, които са обект на опазване в защитените зони, защото допринася за подобряване на тяхното благоприятно природозащитно състояние;
  
• 
  Поддържане на оптимален хидрологичен режим и химически състав на водата;
  
• 
  Отстраняване на част от тръстиката и създаване на открити водни площи;