Районът на ПУРБ има обекти на световното наследство, национално значими паметници и много други ресурси на културното и историческо наследство, включително и свързани с водата съоръжения. Всички тези обекти имат връзка с културните и визуални удобства в района на речния басейн и могат да бъдат определени още и като важни социални и икономически активи.
Археологическите останки са чувствителни към промените в качеството на водата, водните нива, замърсяването и използването на химикали при земеползването. Археологическите обекти от национално значение са защитени със закон като описани паметници.
Под водите на яз. Копринка се намира едно от най-големите археологически богатства на България – древния тракийски град Севтополис. Градът се намира на 20 метра под водата. Той е разположен на площ от 50 dka на 7 km западно от Казанлък и на 2 km от могилата Голяма Косматка. Подета е инициатива на община Казанлък Севтополис да се извади от водата и да стане достъпен за туристи.
4.8Отпадъци и техните местонахождения
Съществуващите проблеми, произтичащи от дейностите, свързани с управлението на отпадъците и водещи до замърсяването на повърхностните и подземни води и влошаването на тяхното качество, са:
-
Липсата на специализирани депа за строителни отпадъци, което води до неконтролирано изхвърляне на строителни отпадъци от граждани и фирми и формиране на незаконни сметища по поречието на реки и язовири и тяхното замърсяване;
-
Големият брой нерегламентирани сметища, много от които разположени в близост до реките и язовирите, което създава потенциална опасност за тези водни обекти;
-
Някои от депата не отговарят на изискванията на действащото законодателство, с което се създава опасност за замърсяване на повърхностните и подземни води;
Всички тези изброени проблеми водят до замърсяването на повърхностните и подземни води и влошаването на тяхното качество.
4.9Рискови енергийни източници: опасни вещества, шумове, вибрации, лъчения и други
По отношение на водите и водните обекти не са отбелязани проблеми свързани с шум, вибрации и лъчения.
Проблеми съществуват с води замърсени от промишлени предприятия с опасни вещества, които създават опасност както за водните организми и прилежащата околна среда, така и за населението в близост до замърсените водни обекти.
Проблеми могат да възникнат и при разливи на опасни вещества във водните обекти, в резултат на промишлена авария или инцидент.
4.10Материални активи
По отношение на материалните активи собственост на Басейнова Дирекция Източнобеломорски Район не са идентифицирани проблеми.
Проблеми съществуват с материалните активи прилежащи към водните обекти (хидротехнически съоръжения, преливници, кули, изпускатели, прагове и др.) поради недоброто им техническо състояние, а на някои места с липсата им.
Други материални активи, които оказват влияние върху водните обекти и се определят като създаващи екологични проблеми са лошото състояние на съществуващите хидромелиоративни съоръжения, остарелите водоснабдителните и канализационни мрежи, сметищата за отпадъци, депата за отпадъци, които не отговарят на нормативните изисквания, пътищата и инфраструктурата.
4.11Население, човешко здраве
Съществуващите екологични проблеми в района, имащи отношение към ПУРБ в аспект население и човешко здраве (т.е. въздействие от населението върху водните тела), са свързани с изразено точково и с дифузно замърсяване (натоварване) на водите от промишлеността, селското стопанство и битовите дейности, което влошава химичните и биологичните им качества, водоснабдяването на хората и създава здравен риск за населението. За Източнообеломорски район се оформят 3 основни групи значими антропогенни замърсявания на водите, които имат отношение към населението и човешкото здраве:
-
Замърсявания на водните тела с тежки метали (главно олово и кадмий); никел (специфично за басейна на р. Арда); живак (специфично за басейна на р. Марица, водосбора на р. Тополница); цинк, мед, цианиди, нефтопродукти (в някои “горещи” точки). Районът е със силно развита индустрия, замърсяването е свързано с производствените дейности, включително и замърсявания от стари руднични дейности, както и с недоброто пречистване на идустриалните отпадъчни води;
-
Органично (биогенно) замърсяване (от градски отпадъчни води, селскостопанска дейност и др.) – азот, азотни съединения, амониеви йони, фосфор, фосфати, общо органично натоварване;
-
Други замърсявания – повишено съдържание на нитрати, детергенти, пестициди, нефтопродукти.
4.12Проблеми, свързани с нормативната база -
Никоя от сега действащите български наредби, в които се споменава качеството на повърхностните води, не дава възможност за класифициране на състоянието на разглеждано повърхностно водно тяло в едно от петте състояния – много добро, добро, умерено, незадоволитело и лошо, както това се изисква от ЕРДВ. Повечето от тези наредби третират едностранчиво и непълно състоянието на повърхностните води – например в Наредба № 7/ 1986 г. за показатели и норми за определяне на качеството на течащите повърхностни води, водите са разделени само на три категории – първа, втора и трета. В случая не може да се намери начин за идентифициране на състоянието на дадено повърхностно водно тяло в едно от петте състояния по изискванията на ЕРДВ. Подобна е и невъзможността и непригодността на останалите български наредби за качество на повърхностни води да се използват при определяне на химичното състояние на водите в дадено повърхностно водно тяло.
-
Трябва да се отбележи, че при направената оценка на химичното състояние и използваната от екипа разработващ ПУРБ, класификационна система, нито едно повърхностно водно тяло не попадна в категория “много добро състояние”, въпреки че определен брой от анализираните водни тела се използват като източници за питейно-битово водоснабяване и се намират в райони с липса на всякакво антропогенно въздействие. В действителност тези тела са с много добри качества на водите съгласно изискванията на българските наредби за качество на води. Основната причина те да не попаднат в “много добро химично състояние” е, че използваната класификационна система е изключително строга по отношение на присъствието на някои химични елементи във водите – тежки метали. В класификационната система при нормите за много добро химично състояние не се допуска присъствието на тежки метали във водите, докато в много от нашите повърхностни води има присъствие на такива метали и елементи – в концентрации, които се дължат на фоново и естествено природно обогатяване – поради доказана липса на антропогенно въздействие. Възможно е в един по-късен етап на настоящия ПУРБ да бъдат разработени и утвърдени стандарти за качество на повърхностни води и да се използва друга класификационна система, която да отчита именно спецификата на фоновото обогатяване на повърхностните води в ИБР с определени химични елементи. Тогава тези повърхностни водни тела ще могат да бъдат определени като тела в “много добро химично състояние”;
-
Липса на разработени и действащи класификационни системи за оценка на състоянието на повърхностните водни тела;
-
Няма унифицирана методика за оценка на екологичното състояние (по данни за стойности на адаптирания ирландски биотичен индекс (АИБИ) – от хидробиологичен мониторинг на макробезгръбначни е разработен свой на БД и класификационна система подход) Проблеми има при избор на класификационна система за определяне на екологичен статус по стойностите на Индекс за оценка на екологичното състояние (EQR) и при определянето на типово специфични референтни стойности по показателя Адаптиран ирландски биологичен индекс (АИБИ);
-
Проблем е липсата на стандарти за качество на различните замърсители и съществуваща утвърдена и действаща класификационна система за категоризиране и определяне на състоянието или потенциала на повърхностните водни тела - категория езера;
-
Липса на унифицирана съвременна методика за определяне на минимално допустимия отток в реките с оглед осигуряване и поддържане на много добро и добро екологично състояние в отделните типове речни водни тела и опазването на биологичното разнообразие и пълноценност на водите в реките на България;
-
Липса на утвърдена и действаща методика за оценка на натиска от водоотнемане от повърхностните водни тела и оценката за въздействието от водовземане от повърхностните води.
Сподели с приятели: |
