Елена Вайт " Познаването на Светия е разум."
Изтегляне 2.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Бог – участник в страданията
- “Не е както гледа човек”
- Работници от простия народ
- Възможност за възпитание
- Наследството на нашите деца
- Възможностите на майката
- Учителят; широка подготовка
- Най-важната квалификация
- Съчувствие и прозорливост
- Нашият източник на помощ
- Най-съвършена подготовка
Делото на живота“...Но едно правя...” Определена целЗа да се постигне успех в кое и да е направление, нужна е строго определена цел. Който иска да успее истински в живота, трябва да има винаги пред очи целта, достойна за неговите усилия. Такъв идеал е поставен пред днешната младеж. Най-благородната цел, която търси отзвук в човешките сърца, е определена от Бога с даването на Евангелието на света в това поколение. Тя открива широко поле на работа за всеки, чието сърце е докоснато от Христос. Божията цел за младежтаБожията цел за израстващите край нашите огнища е много по-широка, по-дълбока и по-висока, отколкото може да обхване ограниченото ни виждане. В миналите времена Бог е призовавал от средата на скромните онези, които е видял, че са верни да свидетелстват за Него в най-висшите среди на този свят. А и много от младите днес, които растат както Даниил расна в своя дом в Юдея, които изучават Божието слово и Неговите дела и учат уроците на вярна служба, ще свидетелстват в законодателни и съдебни зали или в царски дворци за Царя на царете. Множества ще бъдат призовани за по-обширна служба. Целият свят се отваря за Евангелието. Етиопия простира ръце към Бога. От Япония, Китай и Индия, от все още тъмните страни на Америка, от всяка част на този наш свят долитат виковете на поразени от греха сърца, които желаят да се запознаят с Бога на любовта. Милиони и милиони не са чули почти нищо за Него, или за любовта Му, разкрита в Христа. Те имат право като нас да получат това познание и да се възползват от милостта на Спасителя. Ние, които сме получили това познание и можем да го споделим с нашите деца, наш е дългът да отговорим на техния вик. На всяко семейство и училище, на всеки родител и дете, над които е изгряла светлината на Евангелието, се задава при днешната криза, въпросът, зададен на царица Естир при онази страшна криза в израйлевата история: “А кой знае дали не си дошла ти на царството за такова време, каквото е това” (Естир 4:14). Бог – участник в страданиятаОнези, които обсъждат резултата от бързото или бавното разпространяване на Евангелието, го обсъждат по отношение на себе си или на света. Малко мислят за отношението Му към Бога. Малко се замислят върху това, какви страдания е причинил грехът на нашия Създател. Цялото небе страдаше с Христовата агония; но това страдание не започна, нито свърши с Неговото явяване в човешки образ. За нашите притъпени чувства кръстът е разкриване на онази болка, която още от начало грехът причини на Божието сърце. Всяко отклонение от правото, всяко жестоко дело, всяка несполука на човечеството да достигне Неговия идеал причинява скръб на Бога. Когато над Израил идваха бедствия, които бяха само сигурните последствия на отклонението им от Бога – покорени от неприятелите им, жестокости и смърт - “Неговата душа се смили за окаянието на Израиля”. “Във всичките им скърби Той скърбеше;... дигна ги и носи ги през всичките древни дни” (Съдии 10:16; Исая 63:9). Когато дойде краятНеговият Дух “ходатайства в нашите неизговорими стенания”. Както “цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи досега” (Римл. 8:26,22), така и сърцето на вечния Баща страда от съчувствие. Нашият свят представлява една голяма болница, една сцена на окаяност, която не можем да си представим дори и мислено. Ако бихме били в състояние да схванем това положение такова, каквото е в действителност, товарът ни би бил ужасен. Бог обаче чувства всичко това. За да унищожи греха и последиците от него, Той пожертва Своя възлюбен Син и ни даде сила, чрез сътрудничество с Него, да сложим край на това нещастие. “И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът” (Матей 24:14). “Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар” (Марко 16:15). Христовата заповед към Неговите последователи е, че не всички са призвани да бъдат проповедници или мисионери в обикновения смисъл на думата, но всички могат да бъдат негови съработници, в разнасяне “благата вест” между своите ближни. Заповедта е към всички: големи и малки, учени и прости, стари и млади. Грешки във възпитаниетоКато имаме предвид тази заповед, можем ли да възпитаваме синовете и дъщерите си за един живот на почтена формалност, външно изповядващ се за християнски, но лишен от Христовата самопожертвователност, живот, над който присъдата на Онзи, Който е истината, ще гласи: “Не те познавам”? Себелюбива целХиляди вършат това. Те възнамеряват да осигурят за децата си ползите от евангелието, но отричат неговия дух. Но това не може да бъде. Пренебрегващите привилегията да общуват с Христос служейки Му, отхвърлят единственото средство, което би ги направило годни да участват и в Неговата слава. Те отхвърлят възпитанието, даващо в този живот сила и благородство на характера. Много бащи и майки, възпирали децата си да не носят Христовия кръст, са се уверявали късно, че по този начин са ги отдавали на врага на Бога и човека. Те са запечатвали погубването на децата си не само за бъдещия, но и за сегашния живот. Изкушението ги е побеждавало. Израствали са за проклятие на света, за скръб и срам на онези, които са им дали живот. Погълнати от ученеДори и когато се стремят да се подготвят за служба на Бога, мнозина биват отклонявани от целта чрез погрешни методи на възпитание. На живота се гледа изобщо, като че се състои от различни периоди: период за учене и период за действане; или период за подготвяне и период за приложение. Младежите биват изпращани на училище, за да се обучават за служба в живота чрез познанията, добивани от книгите. Но откъснати от отговорностите на всекидневния живот, те биват погълнати от учене и често загубват от погледа си истинската цел на живота. Пламенността на тяхното първоначално посвещение угасва и мнозина се привързват към някой личен, егоистичен стремеж в живота. Откъснати от животаКогато завършат образованието си, хиляди констатират, че стоят далеч от действителния живот. Толкова дълго време са се занимавали с отвлеченото и теоретичното, че когато става нужда да употребят всичките си сили, за да се справят със суровата борба на всекидневния живот, оказва се, че не са подготвени за това. Вместо за благородното дело, което са си били поставили за цел, те изразходват силите си в борба за едно жалко съществуване. След като преживеят няколко разочарования, не можейки дори да изкарат прехраната си по честен начин, мнозина прибягват до разни престъпни деяния. Светът бива ограбен от службата, която би могъл да получи; Бог бива ограбен от душите, които копнее да издигне, облагороди и почете като Свои представители. Много родители грешат като правят разлика между децата си, когато стане въпрос за тяхното възпитание. Те са готови да направят всичко за доброто бъдеще на онова от тях, което изглежда най-умно и способно; но за децата, които не са така обещаващи, смятат, че не е нужно да им се предоставят подобни възможности. Смята се, че едно незначително образование е достатъчно за изпълнението на обикновените длъжности на живота. Кого да възпитаваме?Но кой е способен да избере от едно семейство децата, върху които ще почиват главните отговорности? Колко често човешките разсъждения са бъркали в това отношение! Спомнете си за опитността на Самуил, когато бе изпратен да помаже един от синовете на Есей за цар над Израил. Пред него се явиха седем благородни наглед младежи. Когато погледна първия - красив, със стройно телосложение и царствена стойка, пророкът извика: “Несъмнено пред Господа е помазаникът му”. Но Господ каза: “Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце”. Така и за всичките седем свидетелството бе: “Нито тогова е избрал Господ” (1 Царе 16:6,7,9). И докато Давид не бе повикан от стадото, на пророка не бе позволено да изпълни мисията си. “Не е както гледа човек”По-старите братя, от които Самуил искаше да направи своя избор, не притежаваха качествата, които Бог смяташе, че са необходими за един владетел на народа. Горди, себелюбиви, самоуверени, те бяха отхвърлени, за да бъде избран онзи, когото малко зачитаха, запазил простотата и искреността на своята младост, и който, смятайки се за малък в собствените си очи, можеше да бъде обучен от Бога да носи отговорностите на царството. Така и днес, в много, пренебрегвани от родителите си деца Бог вижда способности, далеч превъзхождащи способностите, заради които други са смятани за много по-обещаващи. А що се отнася до възможностите на живота, кой може да определи, кое е велико и кое – нищожно? Колко много работници, заемащи скромни постове в живота, са постигали резултати, на които и царе биха завидели, защото са задействали влияния за благословението на света! Тогава нека всяко дете получи възпитание за най-висшата служба в живота. “Сей семето си заран и вечер не въздържай ръката си, защото не знаеш кое ще успее, това ли или онова...” (Екл. 11:6).
Избиране на занятиеСпецифичното място, което ни се определя да заемем в живота, е свързано с нашите способности. Не всички достигат едно и също развитие или изпълняват с еднакво умение една и съща работа. Бог не очаква от исопа да достигне размерите на кедъра или маслината, нито маслината – височината на стройната палма. Но всеки трябва да се стреми да се издигне дотолкова, доколкото му позволява съединението на неговите сили с Божествените. Причина за неуспехМнозина не се развиват според очакванията защото не включват в действие силата, която е в тях. Не са включили в действие Божествената сила, така както биха могли да сторят това. Мнозина биват отклонени от онова, в което биха могли да постигнат истински успех. Търсейки по-голяма почит или по-приятна задача, те се опитват да постигнат нещо, за което не са годни. Много хора, чийто таланти са пригодени да изпълняват известна служба, имат амбицията да навлязат в друга почетна професия; и такъв, който би могъл да е успешен фермер, занаятчия или медицинска сестра, не изпълнява достатъчно добре службата на проповедник, адвокат или лекар. От друга страна, има и хора, които биха могли да заемат отговорни постове, но поради липса на енергия, прилежание и постоянство се задоволяват с някое по-леко занятие. Ние трябва да се придържаме по-тясно към Божия план за живота. Да вършим най-добросъвестно работата, която е най-близо до нас, да предоставяме пътищата си на Бога и да внимаваме на упътванията на Неговото провидение – това са правила, които гарантират успех при избиране на професия. Този, Който дойде от небето, за да бъде наш пример, прекара почти тридесет години от живота си в обикновена механична работа; но през това време изучаваше Словото и делата на Бога, подпомагаше и поучаваше всички, които можеше да достигне с влиянието Си. Когато почна Своята публична работа, Той обикаляше и лекуваше болните, утешаваше наскърбените и проповядваше евангелието на бедните. Това е делото на всички Негови последователи.
Пример в служба“По-големият между вас нека стане като по-младия, и който началства – като онзи, който слугува. Защото... Аз съм всред вас като онзи, който слугува” (Лука 22:26,27). Любовта и верността към Христос са извор на всяко истинско служене. Във всяко сърце, докоснато от Неговата любов, се поражда желание да работи за Него, желание, което трябва да се насърчава и направлява правилно. На бедните, оскърбените, невежите или нещастните в дома или съседството не трябва да се гледа като на нещастници, а като на такива, които ни дават ценен случай за служене. В тази служба, както във всяка друга, умението се постига чрез изпълняването на самата служба. Човек развива способностите си, когато изпълнява обикновените задължения на живота и като служи на страдащите и нуждаещите се. Без това и най-добрите и добронамерени усилия са често безполезни, а даже и вредни. Хората се учат да плуват във водата, а не на сушата.
Църковни отношенияДруго задължение, на което твърде често се гледа леко, но което трябва да бъде изяснено на младежите, отворили сърцето си за Христос, е задължението им в църковните отношения. Отношението между Христос и Неговата църква е много интимно и свято: Той е женихът, а църквата – невястата; Той е главата, а църквата – тялото. Тогава свързването с Христа означава свързване с Неговата църква. Църквата е организирана за служба; и в един живот, посветен на служба за Христос, свързването с църквата е една от първите стъпки. Верността към Христос изисква вярно изпълнение на църковните задължения. Това е важна част от възпитанието на човека; и в една църква, пропита от живота на Учителя, то ще води пряко към работа за света навън.
Младежки дружестваМладите могат да намерят случаи за полагане на ползотворни усилия в много направления. Нека се организират в групи за християнска служба и това сътрудничество ще служи за помощ и насърчение. Родители и учители, които се интересуват от работата на младите, ще могат да им помагат със своя по-богат опит, за да бъдат усилията им наистина успешни за добро. Чуждестранни мисииПознанството буди съчувствие, а съчувствието е пружината за ефикасна служба. За да се пробуди у децата и младите съчувствие и пожертвователен дух към страдащите милиони в далечните страни, те трябва да се запознаят с тези страни и техните народи. Нашите училища могат да постигнат много нещо в това направление. Вместо да изучават геройските подвизи на Александър и Наполеон от историята, учениците да изучават живота на мъже като апостол Павел, Лутер, Мофат, Ливингстон и Кари и настоящата, всекидневно развиваща се история на мисионерската служба. Вместо паметта им да се обременява с ред имена и теории, които не са от значение за живота им, и за които, веднъж напуснали училището, едва ли се сещат, нека изучават всички страни с оглед на мисионската работа и се запознаят с народите и техните нужди. Работници от простия народШироко е полето за работа в това приключващо дело на евангелието и повече от когато и да било преди то трябва да си спечели помощници от средата на обикновения народ. Както млади, така и по-възрастни ще бъдат призовани от полето, от лозето и от работилницата и изпратени от Учителя да разнасят Неговата вест. Много от тези хора не са имали голяма възможност да получат образование; но Христос вижда в тях качества, които ги правят способни да изпълнят Неговата цел. Ако посветят сърцата си на делото и продължават да учат, Той ще ги подготви да работят за Него. Този, Който познава дълбочините на нещастието и отчаянието на света, знае и средствата, носещи облекчение. Навсякъде Той вижда души в мрак, превити от грях, скръб и болка. Но вижда също и способностите им, висините, до които могат да стигнат. Макар човеците да са злоупотребили с Божията милост, да са прахосали дарбите си и да са загубили достойнството на богоподобни, Създателят все пак ще бъде прославен в тяхното изкупление. Изборът на СпасителяЗадачата да се работи за нуждаещите се в затънтените краища на земята Христос възлага на хората, можещи да съчувстват на непросветените и заблудените. Той е готов да помага на онези, чиито сърца могат да бъдат трогнати от съчувствие, макар ръцете им да са груби и несръчни. Той ще работи със способните да видят в злощастието милост и в загубата – печалба. В светлината на Този, който е Виделината на света, ще се види, че трудностите са привилегии, че в бъркотията има ред и в привидния неуспех – успех. Ще се види че бедствията са прикрити благословения и страданията – милости. Работниците от средата на простия народ, споделящи мъката на своите ближни, както техният Спасител споделяше скърбите на целия човешки род, ще видят чрез вяра как Той работи заедно с тях. “Близо е великият ден Господен. Близо и много бърза” (Софония 1:14). Светът трябва да бъде предупреден. Хиляди и хиляди млади и възрастни трябва да се подготвят според силите си да се посветят на това дело. Доста сърца вече отговарят на зова на Учителя и тяхното число ще се увеличава. Всеки християнски възпитател да съчувства и помага на такива работници и да окуражава поверените на неговата грижа млади да се приготвят и присъединят към другите.
Помощник-учителят “Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.” подготовка“Старай се да се представиш одобрен от Бога...” Възможностите на майкатаПървият учител на детето е майката. През периода на най-голямата възприемчивост и най-бързото развитие неговото възпитание е предоставено до голяма степен на нея. На нея е даден първият случай за оформяване на характера към добро или зло. Тя трябва да цени важността на този случай и да умее повече от всеки друг учител да го използва най-добре. И все пак работата на никой възпитател не се цени толкова малко, колкото нейната. Най-незначителни систематични старания се полагат в работата на тази, чието влияние при възпитанието е най-силно и най-обширно. Липса на подготовкаЧесто пъти онези, на чиято грижа е поверено малкото дете, са невежи по отношение на неговите физически нужди; те имат малко познания върху здравните закони или принципите на развитието. Нито пък са добре подготвени да се грижат за неговото умствено и духовно развитие. Може да са квалифицирани да ръководят някое предприятие, или да блестят в обществото; може да имат ценни постижения в литературата и науката; и все пак да не разбират много от възпитанието на едно дете. Главно поради тази липса, и особено поради занемаряването на физическото развитие в ранните години голяма част от човешкия род умира в детска възраст, а и между достигналите зрелост има много, за които животът е само бреме. Възпитание за родителите Върху бащите и майките лежи отговорността за ранното и по-нататъшно възпитание на детето, затова от тях се изисква да бъдат напълно подготвени за тая своя задача. Преди да се замислят да станат бащи и майки, мъже и жени трябва да се запознаят със законите на физическото развитие – с физиологията и хигиената, със значението на родителското влияние, със законите на наследствеността, на здравето, облеклото, телесното упражнение и лекуването на болести, трябва да имат също и разбирания върху законите на умственото развитие и нравственото възпитание. За Безпределния възпитателното дело е толкова важно, че Той изпрати от Своя трон пратеници при една бъдеща майка, за да й отговорят на въпроса: “...как трябва да се направлява детето и какво да прави то?” (Съдии 13:12), и да дадат наставления на един баща за възпитанието на обещания син. Възпитанието никога не би постигнало това, което би трябвало и би могло да постигне, докато родителите не осъзнаят напълно важността на делото и не се подготвят за великата си отговорност. Учителят; широка подготовкаВсички признават, че учителят трябва да е подготвен основно за професията си; малцина обаче съзнават кое е най-необходимото при тази подготовка. Който цени и разбира отговорността на възпитанието на младите, съзнава, че обучението само в литературно и научно отношение не е достатъчно. Учителят трябва да има много по-широка култура от тази, която може да се получи от книгите. Той трябва да има не само силен ум, но и широта на ума; не само да е с голяма душа, но да е и с голямо сърце. Най-важната квалификацияСамо Този, Който създаде разума и определи неговите закони, може да разбира напълно нуждите или да направлява развитието му. Принципите, които Той е дал относно възпитанието са единственият сигурен водач. Най-важната за всеки учител квалификация се състои в познаването на тези принципи, както и в приемането им като ръководна сила в личния живот. Практическият опит е много необходим. Редът, дисциплината, точността, самообладанието, веселото настроение, безпристрастието, себепожертвователността, честността и учтивостта са жизнено важни качества, които той трябва да притежава. Тъй като младите са заобиколени от толкова много посредствени характери, от толкова много фалш, нужно е думите, държанието и обноските на учителя да представят възвишеното и истинното. Децата много лесно откриват всяка пристореност или някоя друга слабост или недостатък. Учителят ще спечели уважението на учениците си само когато открива в характера си принципите, на които се старае да научи и тях; неговото положително влияние ще бъде трайно само когато го практикува във всекидневните си отношения с тях.
Физическа енергияЗа почти всяка друга квалификация, която допринася за успеха му, учителят е до голяма степен зависим от физическата си сила. Колкото по-добро е здравето му, толкова по-добра ще бъде и работата му. Отговорностите му са тъй изморителни, че от него се изисква специално усилие да запазва силата и бодростта си. Често сърцето и мозъкът се уморяват така, че го завладява една почти непреодолима склонност към студенина, безразличие или раздразнителност. Негов дълг е не само да се противопоставя на такива душевни настроения, но и да избягва тяхната причина. Трябва да пази сърцето си чисто, благоразположено, вярно и състрадаващо. За да бъде винаги твърд, спокоен и весел, той трябва да запази силата на мозъка и нервите си. Тъй като в неговата работа качеството е много по-важно от количеството, той трябва са се пази от претоварване – да не се опитва да предприема твърде много неща в своя кръг от задължения; да не приема други отговорности, които биха го направили негоден за неговата работа; да не участва в забавления и социални срещи, които по-скоро изчерпват, отколкото ободряват силите.
Труд на откритоУпражненията на чист въздух, особено изразяващи се в някакъв полезен труд, е едно от най-добрите средства за възстановяване на тялото и ума; а примерът на учителя ще събуди у учениците интерес и уважение към ръчния труд. Учителят трябва да съблюдава съвестно здравните принципи във всяко направление. Да върши това не само за своя полза, но и заради влиянието, което ще упражни над учениците си. Трябва да бъде умерен във всичко; в храна, в облекло, в работа, в развлечения той трябва да бъде пример. Умствени постиженияФизическото здраве и правдивостта на характера трябва да бъдат съчетани с интелектуални постижения. Колкото повече истински познания има учителят, толкова по-добра ще бъде работата му. Училищната стая не е място за повърхностна работа. Учител, който се задоволява с незадълбочени познания, не ще постигне много в работата си. Висок образецНо полезността на учителя не зависи толкова от действителното количество на неговите постижения, колкото от образеца, към който той се стреми. Истинският учител не се задоволява с бавна мисъл, ленив ум или слаба памет. Той постоянно се стреми към по-високи завоевания и по-добри методи. Животът му представлява постоянен растеж. Работата на такъв учител е пропита от свежест и животворна сила, която пробужда и въодушевява учениците му. Учителят трябва да е подходящ за своята работа. Трябва да притежава онази мъдрост и онзи такт, необходими в работата с души. Колкото и обширни да са неговите научни познания, колкото и превъзходни качества да има в други направления, ако не успее да спечели уважението и доверието на учениците си, усилията му ще бъдат напразни. Умението да ръководиНужни са учители, които бързо могат да различават и използват всеки случай за вършене на добро; които съчетават вдъхновението с истинското достойнство; които са в състояние да ръководят и “способни да поучават”; които подтикват към мислене, будят енергия и вдъхват смелост и живот. Възможностите на един учител може да са ограничени, да не притежава желаното основно научно образование, но ако той познава добре човешкото естество, ако има истинска любов към работата си, цени нейното значение и се стреми да се усъвършенства; ако е готов да работи сериозно и постоянно, ще разбере нуждите на учениците си и с благия си дух ще ги подбуди да го следват, когато се старае да ги води напред и нагоре. ТрудностиДецата и младежите, поверени на грижите на учителя, са твърде различни едно от друго по наклонности, навици и подготовка. Някои нямат определени цели или установени принципи. Нуждаят се да съзнаят своите отговорности и възможности. Малко деца са добре обучени в дома, повечето са разглезени и имат повърхностно възпитание. Понеже са били оставени да следват наклонността си и да избягват отговорности и грижи, те са лишени от твърдост, постоянство и себеотрицание. Такива деца смятат често пъти дисциплината като ненужно ограничение. Други са били мъмрени и обезсърчавани. Произволните ограничения, които им се налагат и грубото държание към тях ги правят упорити и дръзки. Съчувствие и прозорливостАко деформираните характери трябва да бъдат преобразени, в повечето случаи това трябва да извърши учителят. Но за тази цел той трябва да притежава съчувствие и прозорливост, които ще му помагат да открива причините за грешките и заблудите на неговите ученици. Трябва да притежава също така такт и умение, търпение и твърдост, за да може да даде на всекиго нужната помощ – да окуражава и да подкрепя нерешителните и ленивите, да ги активизира към дейност, а на обезсърчените да съчувства, да бъде благоразположен към тях, което ще създаде доверие и по този начин ще ги вдъхнови за работа. Близки отношенияУчителите често не успяват да са в близки отношения с учениците си. Те твърде малко ги разбират и са нежни с тях и твърде много съдийски строги. Учителят трябва да бъде твърд и решителен и в същото време да не бъде взискателен диктатор. Когато е груб и постоянно мъмри, когато страни от учениците си или е равнодушен към тях, той прегражда пътищата, чрез които би могъл да им влияе за добро. ПристрастиеУчителят не трябва при никакви обстоятелства да проявява пристрастие. Той напълно не разбира от работата на учителя, ако покровителства приятния и привлекателен ученик, а осъжда, не търпи или не разбира най-много нуждаещите се от подкрепа и помощ. Точно в обноските с грешащите и слабите се изпитва характерът и става ясно дали учителят действително е способен за своята длъжност. ОтговорносттаГоляма е отговорността на онези, които се нагърбват да ръководят една човешка душа. Истинските бащи и майки гледат на това, като на нещо поверено, от което не ще могат никога да се освободят напълно. От първия до последния си ден детето чувства силата на онази връзка, която го привързва към сърцето на родителите. Постъпките, думите, дори и погледът на родителите възпитават постоянно детето към добро или зло. Учителят споделя тази отговорност и постоянно трябва да съзнава нейната святост, както и да не изгубва от погледа си целта на своята работа. За да задоволи онези, пред които отговаря служебно, и да запази престижа на училището, той трябва не само да изпълнява всекидневните си задължения, но и да има предвид благополучието на своите ученици като отделни личности, дълга, който животът ще им наложи, службата, която ще се изисква от тях и нужната за нея подготовка. Работата, която върши от ден на ден, ще упражни над учениците му, а чрез тях и на други, влияние, което ще продължи да расте и да се усилва до края на вековете. За плодовете на своя труд той ще отговаря в деня, когато всяка дума и всяко дело ще бъдат разгледани пред Бога. Съзнаващият това учител не ще смята работата си за привършена, когато е приключил всекидневната си преподавателска работа и за известно време учениците не се намират под неговите непосредствени грижи. Той ще носи тези деца и младежи в сърцето си. Постоянно ще мисли и ще търси как да им осигури най-благородния образец за усъвършенстване. СамоусъвършенстванеОнзи, който вижда случаите и привилегиите на своята служба, няма да позволи нищо да застане на пътя му към самоусъвършенстването. Не ще си спести никакво усилие или труд за да достигне най-високия образец. Ще се стреми да бъде всичко онова, към което иска да възпита учениците си. Колко по-дълбоко чувства отговорността и колкото повече усилия полага за усъвършенстването си, толкова по-ясно ще вижда и толкова по-остро ще съжалява за недостатъците, които спъват неговата полезност. Като вижда важността на своята работа, нейните трудности и възможности, сърцето му често ще възкликва: “Кой е способен за това?” Нашият източник на помощДраги учителю, като съзнаваш нуждата си от сила и ръководство – нужда, която никой човешки източник не може да задоволи – аз те моля да се съобразиш с обещанията на чудния Съветник. “Ето, казва Той, поставих пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори...” (Откр. 3:8). “Извикай към Мене и ще ти отговоря...” (Еремия 33:3). “Аз ще те вразумя и ще те науча пътя, по който трябва да ходиш; ще те съветвам, като върху тебе ще бъде окото Ми” (Пс. 32:8). “И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века” (Матей 28:20).
“А ние всички с открито лице като в огледало, гледайки Господнята слава, се преобразяваме в същия образ...” (2 Кор. 3:18). Това е тайната, за да имаш власт над учениците си. Отразявай Исус.
Каталог: index.php -> files files -> Дарбата на светлина files -> Откровението на Йоан (от абк) Глава 1 Откровение files -> Притчи христови files -> Моменти от живота на Елена Вайт и семейството й Ellen Gould Harmon files -> Свидетелства към църквата – том 9 files -> Християнският дом (2 стр.) Сopyright, 1952 by the files -> Притчи христови files -> За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи Изтегляне 2.72 Mb. Сподели с приятели:
|