Емоционална пластичност
Изтегляне 1.79 Mb.
|
Свързани:
Д-р-Сюзън Дейвид - Емоционална пластичност - 4eti.me
ЕМОЦИОНАЛНИЯТ ТРУДЗапочнах да работя на четиринайсет, но първата ми истинска работа след колежа беше като автор на технически материали в една образователна организация в Нова Зеландия. Дотогава не се бях замисляла с какво искам да се занимавам, но скоро осъзнах, че това не е писането на технически текстове. Всеки ден отивах на обяд с друга млада жена, която също работеше там, и двете се оплаквахме от колегите, възложените задачи, шефката и почти всичко останало. След това се връщахме в офиса и се държахме, като че ли всичко е наред. Това, че всяка обедна почивка се жалвах на колежката си, след което се връщах „ни лук яла, ни лук мирисала“ в офиса, не ми помагаше да се почувствам по-добре, нито повишаваше качеството на работата ми. Истината е, че трябваше да се изправя открито пред чувствата си на безсилие и недоволство и да разбера какво ги подхранва – хроничната липса на предизвикателство в работата. После трябваше да се дистанцирам от тези чувства и да развия по-широка перспектива, която щеше да е отправната точка към нещо по-конструктивно. Трябваше да дам най-доброто от себе си; да натрупам всички възможни умения, а също и контакти; и да използвам тази отегчителна работа, за да разбера какво искам да правя наистина. А накрая, вместо да пилея енергията си в мрънкане, да я насоча към търсенето на нова работа! Всяко поприще, независимо дали отглеждаш палми или продаваш напалм, изисква физически или интелектуални усилия, или и двете. Но освен това изисква и емоционална работа – това, което психолозите наричат емоционален труд. Това е енергията, която е необходима, за да се поддържа имиджа на една професия, както и на почти всяка човешка дейност. Ако сте част от работещия свят, със сигурност се е случвало от учтивост да се засмеете на шега, която не намирате за смешна, но нали я е разказал шефът. Вероятно сте слагали доволното изражение на лицето си при изпълнението на една или друга задача, когато единственото, което сте искали, е да си бъдете у дома, в леглото, с книга в ръка. В известен смисъл емоционалният труд означава „да си учтив“ и „да си премълчаваш“. Всички го правим и в повечето случаи е безобидно, да не говорим, че е признак на социална съобразителност да се усмихнеш на домакинята и да я похвалиш за (противния) coq au vin (Петел с вино (фр.) – Бел. пр.), вместо да го изплюеш обратно в чинията си. И все пак, колкото повече се преструвате на работното място или не давате външен израз на емоциите си, толкова по-зле ще се чувствате. Твърде голямото противоречие между истинските ви чувства и това, което показвате, се превръща в бреме, което води до пълно изтощение и до най-различни отрицателни последици в работата, както за вас, така и за цялата компания. Всеки, който е имал лош ден в офиса, знае, че обикновено се прибираме у дома, взимайки със себе си проблемите от работата. Ако цял ден си носил щастлива маска заради колегата, получил големия проект, който си смятал за свой, или си симулирал жив интерес по време на безсмислено тричасово събрание, попречило ти да свършиш истинската си работа, най-вероятно ще се прибереш вкъщи, бълвайки змии и гущери. А в най-добрия случай ще ти е останала твърде малко енергия за личен живот. Може да си имал намерение да се отбиеш във фитнеса или да излезеш на приятна вечеря, но си толкова изтощен от достойното си за Оскар изпълнение и толкова далече от истинското си аз, че нямаш сили за нищо. Сигурно си давате сметка, че служителите в хотелиерския бранш през повечето време играят роля („Да, господине. Извиняваме се, че вечерята ви закъсня с три минути, господине“; „Разбира се, госпожо. С радост ще ви донеса по-пухкава хавлия“). И наистина, едно проучване показва връзката между потискането на чувствата при хотелиерските служители и семейните им конфликти. Не е изненадващо, че партньорите им живеят с надеждата, че те ще намерят друга работа и така ще спасят семейния си живот. Всъщност лекотата и искреността, с която хотелиерските служители изразяват гостоприемството и загрижеността си, до голяма степен зависи от значението, което отдават на работата си. Ако една жена е попаднала случайно в този бизнес или просто ѝ се иска да живее в Мадрид или на Малдивите, алостатичният товар може да се окаже твърде тежък за плещите ѝ и тя да не издържи на стреса от постоянното лицемерничене. Но в случай че е намерила своето „защо“ и наистина обича да доставя удоволствие на гостите и да вижда, че са доволни от престоя си, най-вероятно в поведението ѝ няма нищо лицемерно. За да можем да взимаме решения съобразно начина, по който искаме да живеем, и да имаме работата и кариерата, за които мечтаем, трябва да сме наясно кое е най-важно за нас и да го използваме като отправна точка. Непрекъснато сме толкова „заети“, че забравяме да се вслушваме в сърдечния ритъм на своето „защо“. Ако не знаем кое е от значение за нас, без този ориентир рискуваме да прекараме часове, дори години, в прелистване на бумаги, сърфиране в мрежата, четене на безсмислени имейли и празни приказки на кафе, изпитвайки дълбоко неудовлетворение. Но взимайки решението да заживеем според своето „защо“ в областта на работата и да постъпваме в съгласие с ценностите си, ще станем по-ангажирани и ще можем да достигнем върха на способностите си. При много хора, както при онези хотелиерски служители, на които не се налага да се преструват, голяма част от това „защо“ е свързана с човешкото общуване. В едно израелско проучване рентгенолозите, на които показват фотографии на пациентите, чиито рентгенови снимки разчитат в момента, не само изпитват съчувствие към тези хора, но отделят време, за да напишат по-подробно лекарско становище. По същата причина поставените от тях диагнози са с 46% по-точни. Нещо повече, накрая всички се съгласяват, че им харесва да разполагат със снимки на пациентите, приложени към медицинските досиета. Изтегляне 1.79 Mb. Сподели с приятели:
|