Емоционална пластичност
Изтегляне 1.79 Mb.
|
Свързани:
Д-р-Сюзън Дейвид - Емоционална пластичност - 4eti.me
МОЕТО „ЗАЩО“ В РАБОТАТАСлед кратко пътуване с влак в югоизточна посока от Виена, Австрия, се стига до Мариентал – привлекателно градче с подредени улици, заобиколено от красиви зелени хълмове. През 1830 година там е основана фабрика за памук, която през следващия век се превръща в основен работодател за региона. По време на голямата депресия през 1930 година този бизнес фалира и три четвърти от населението остава без работа. Малко преди фабриката да затвори, Австрия въвежда задължително застраховане в случай на безработица за всички граждани. Тези застраховки щели да компенсират голяма част от изгубените надници на мариенталци, но имало една уловка. За да бъдат одобрени за отпусканите средства, на уволнените работници е забранено да упражняват какъвто и да е платен труд. Забранена е дори неофициалната работа. Сведения от онова време разказват как един от жителите на града загубил обезщетението за безработица, тъй като свирел на хармоника за пари по малките улички на града. В периода 1930 – 1933 година учени от университета в Грац забелязват стряскаща промяна в местните жители. С времето градът бил обхванат от летаргия. Пешеходците престанали да се разхождат. А любителите на природата се отказали от излетите. Дрямката се превърнала в основно занимание. Мъжете не носели часовници, защото времето било без значение, а жените се оплаквали, че съпрузите им винаги закъсняват за вечеря, въпреки че няма къде да ходят. Жителите на града дори не запълвали свободното си време с четене и рисуване, нито пък с други художествени или интелектуални занимания. През тригодишния период на проучването заемането на книги от местната библиотека спаднало с 50 процента. Изглежда, липсата на работа демотивирала жителите на Мариентал до такава степен, че вече не се интересували от нищо. Както вече установихме, работата е много повече от средство за препитание. Тя осигурява чувство за идентичност и цел и е скелето, около което организираме другите си дейности и интереси. Работата оказва благоприятен ефект и върху умственото ни здраве. При пенсионерите се наблюдава бързо влошаване на когнитивните способности, ако не заменят работата си с други ангажиращи ума занимания. Разбира се, възнаграждението е част от свързаните с работата очаквания, но собствените ми проучвания показват, че заплатата съвсем не е единственият фактор, който ни дава удовлетворение и стимул. В едно неотдавнашно проучване за международната одиторска корпорация Ърнст енд Янг изследвах така наречените от мен „горещи точки“ – фирмени отдели, чиито служители са изключително отдадени, в смисъл, че се чувстват способни да дадат най-доброто от себе си за компанията. Тези „горещи точки“ имаха невероятно добри показатели като приходи и репутация, но не това беше причината за споменатата отдаденост на служителите. Напротив, отдадеността на хората обуславяше изключителните им резултати. Това събуди любопитството ни. На какво се дължеше високата отдаденост в тези „горещи точки“? По време на проучването само четири процента от запитаните споменаха заплащането като мотив. Вместо това те подчертаха като най-важно усещането за свързаност между хората в екипа, предизвикателствата в работата и това, че се чувстват личности. Изтегляне 1.79 Mb. Сподели с приятели:
|