Емоционална пластичност
Изтегляне 1.81 Mb. Pdf просмотр
|
| мен!“), преяждането („Ммм, още едно парче торта!“), пренебрежителното отношение към контрацепцията („Какво може да се обърка?“) и употребата на наркотици („Да се позабавляваме!“). Прекаленото и неограничено лекомислие и отсъствието на достатъчно трезви емоции може да е белег за развиването на мания и важен симптом за психическо заболяване. Хората с високи нива на щастие обикновено са по-праволинейни в поведението си. Това е така, защото настроението въздейства върху начина, по който мозъкът ни преработва информацията. Когато животът е хубав и се чувстваме прекрасно, а заобикалящата ни среда е позната и безопасна, не изпитваме нужда да размишляваме надълбоко за предизвикателствата от ежедневието – което обяснява защо силно позитивните индивиди проявяват по-малко креативност от хората, чиито положителни емоции са с по-умерен характер. Нямам намерението да категоризирам щастливците измежду нас, но когато сме в настроението „всичко е прекрасно!“, много по-лесно прибягваме до прибързани заключения и готови шаблони. Щастливите много често отдават по-голямо значение на привидната информация за сметка на оформящата се с течение на времето по-детайлна картина. Поради това нерядко стават жертва на така наречения ефект на ореола, при който приемаме автоматично, че чаровникът, когото сме срещнали на партито, е мил човек само защото се облича жестоко и е толкова забавен. Или пък решаваме, че очилаткото на средна възраст с дипломатическото куфарче е по-интелигентен и сериозен от 22-годишната блондинка, носеща розови секси панталонки на Juicy Couture. Така наречените отрицателни емоции предполагат по- бавна и систематична обработка на информацията. Доверяваме се по-малко на прибързаните заключения и обръщаме повече внимание на важните детайли под повърхността. (Добре де, чаровникът си го бива и изглежда, че си пада по теб, но защо крие зад гърба си ръката си с годежния пръстен?) Не е ли любопитно, че най-прочутите детективи от литературата и киното са крайно 51 свадливи? И че най-големият веселяк на випуска никога не произнася официалната реч по време на прощалната церемония? „Негативното“ настроение провокира един по-задълбочен и адаптивен начин на мислене, който ни помага да разгледаме фактите от различен ъгъл и с творчески подход. Когато сме разстроени, сме по-съсредоточени и стигаме до по-голяма дълбочина. Хората в „негативно“ състояние на духа не са толкова лековерни, по-скептични са, докато щастието приема с лекота привидните решения и се подлъгва по фалшивите усмивки. (Тази ослепителна белота под тънкия засукан мустак не показва ли, че само zygomaticus major е в играта, или може би orbicularis oculi също участва?) Кой поставя под съмнение очевидната истина, когато всичко върви добре? Щастливият човек ще направи уверено следващата крачка и ще положи подписа си върху определеното за целта място. Парадоксът на щастието е, че съзнателният стремеж към него е фундаментално несъвместим със самата природа на щастието. Истинското щастие се ражда от отдаването на някаква дейност заради самата нея, а не поради външна причина, дори когато тази причина е нещо толкова чистосърдечно като желанието да бъдеш щастлив. Стремежът към щастие създава очаквания, което потвърждава популярната фраза „Очакванията са сигурна гаранция за бъдещо недоволство“. Затова празниците и семейните събирания често се оказват разочароващи, да не кажа направо потискащи. Имаме толкова големи очаквания, които е почти невъзможно да бъдат оправдани. В едно проучване участниците получават фалшива вестникарска статия, възхваляваща достойнствата на щастието, а друга, контролна група, в това време чете материал, в който изобщо не става дума за щастие. После и двете групи гледат избрани на случаен принцип видеоклипове, които са или весели, или тъжни. След края на „позитивния“ филм участниците, които се запознават предварително с преимуществата на щастието, се чувстват по- малко щастливи в сравнение с хората от контролната група, които са гледали същото видео. С отдаването на прекалено голямо значение на щастието се увеличават и очакванията им за това какъв „трябва“ да е животът, което ги прави по-уязвими за разочарованието. В друго проучване участниците получават задачата да прослушат балета Пролетно тайнство на Стравински – музикално произведение, което е толкова нехармонично и дразнещо, че предизвиква безредици по време на 52 дебюта си през 1913 година. Част от доброволците получават указанието да се опитат да се почувстват възможно най-щастливи, докато слушат музиката. Впоследствие те оценяват нивото си на щастие като по-ниско в сравнение с контролна група, която не била „по петите на Мистър Смайли“. Настървеното преследване на щастието може също така да бъде изолиращо. Оказва се, че колкото по-високо хората поставят щастието в списъка на личните си цели, толкова по-самотни са в ежедневието си. Обликът на щастието се определя и от специфичните културни различия, което създава риска да бъдеш щастлив по неправилния начин. В Северна Америка щастието зависи от личните постижения (в това число и удоволствието), докато в Източна Азия щастието се свързва със социалната хармония. Американците от китайски произход предпочитат усещането за удовлетворение, а онези с европейски корени залагат на вълнението. Японската култура е изградена въз основа на лоялността в тясната ѝ свързаност с чувството за вина, докато американската подхранва повече социално неангажирани емоции като гордост и гняв. За да бъдеш щастлив в дадена култура, чувствата ти до голяма степен трябва да бъдат в синхрон с нейната дефиниция за щастие. С две думи преследването на щастието може да бъде не по-малко саморазрушително от „бутилирането“ и самонавиването, за които говорихме по-рано. Всички тези механизми за справяне произлизат от дискомфорта, който изпитваме спрямо негативните емоции, и от нежеланието ни да преживеем дори най-малкото страдание. Изтегляне 1.81 Mb. Сподели с приятели:
|