В часовете по „наука за самия мен“ цифрите далеч не винаги са толкова високи, колкото са днес. Когато са ниски - единици, двойки, тройки, които означават, че детето се чувства отвратително, - обикновено някой пита: „Искаш ли да поговориш за това защо се чувстваш така?“ Ако другият иска (върху никого не се упражнява натиск), той може да поговори за онова, което го мъчи, и съответно да помисли за креативни начини да се справи с него.
Проблемите варират с възрастта. В първите години обикновено става въпрос за дразнене, чувство за самота, страхове. В шести клас се появяват нови грижи - наранени чувства, неосъществени желания за срещи, скъсване, незрели приятели, както и първите болезнени решения („големите ме тормозят“, „приятелите ми пушат и се опитват да накарат и мен" и т.н.).
За децата това са изключително важни теми, които обикновено намират израз в периферията на училището - на обяд, в автобуса, в дома на приятел, - ако изобщо се стигне до тяхното изразяване. В повечето случаи децата ги притаяват в себе си, по цели нощи размишляват по тях, тъй като нямат с кого да ги обсъдят. В тези часове обаче те могат най-сетне да влязат в дневния ред.
Всяка от тези изповеди е потенциален материал за часовете по „наука за самия мен“, чиято цел е да затвърди самочувствието на децата и да им помогне да управляват взаимоотношенията си с другите. Макар и курсът да има ясно разпределение по теми, той е достатъчно гъвкав, за да може незабавно да извлече полза от моменти като конфликта между Рахман и Тъкър. Въпросите, повдигнати от самите ученици, са живи примери, към които и те, и техните учители могат да приложат уменията, за които става дума в часа - например методи за разрешаване на конфликти, които да намалят напрежението между двете момчета.
Сподели с приятели: |
