Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Емоционалното разписание„Моите приятелки Алис и Лин не искат да си играят с мен“. Това ПЪЛНО С огорчение оплакване идва от една третокласничка от началното училище „Джон Мюър" в Сиатъл. Анонимният подател го е пуснал в „пощенската кутия“ в класната стая - една специално изрисувана картонена кутия, - където тя и другите деца от класа могат да пуснат оплакванията и проблемите си, за да може целият клас да ги обсъди и да намери начин да се справи с тях. При обсъждането не се споменават имена, а учителят подчертава, че всички деца от време на време имат едни и къщи проблеми и трябва да се научат как да се справят с тях. Докато децата обсъждат какво е да останеш извън играта и какво можеш да направиш, за да те приемат в нея, те имат шанса да опитат нови решения на тези проблеми - като коректив на праволинейното мислене, което разглежда конфликта като единствен начин за разрешаване на споровете. Пощенската кутия позволява гъвкаво взимане на решения за това с кои кризи и въпроси ще се занимава класът, тъй като една строга програма би изостанала от бързо изменящите се реалности на детския живот. Децата растат, променят се, а с тях се променят и тревогите им. За да бъдат максимално ефективни, емоционалните уроци трябва да бъдат неделима част от развитието на детето и да се повтарят на различна възраст по такъв начин, че да отговарят на изменящото се разбиране на учениците и на предизвикателствата, пред които се изправят те. Един от важните въпроси е колко рано трябва да се започне. Според някои специалисти дори първите години на детето са подходящи. Харвардсият педиатър Т. Бери Брейзълтън смята, че много родители ще извлекат полза от обучението по емоционално менторство, предлагано от някои домашни програми, което да прилагат спрямо децата си. Няма спор, че социалните и емоционалните умения трябва да заемат полагащото им се място в програми за предучилищна възраст като „Head Start“; както видяхме в дванадесета глава, готовността на едно дете за училище зависи от това дали вече е овладяло тези основни емоционални способности. Първите шест години са жизнено важни за утвърждаването на основни умения и има немалко доказателства, че когато подобни програми се провеждат както трябва (и това е важна уговорка), могат да окажат дългосрочен положителен ефект в емоционално и социално отношение върху участниците в тях и успешно да ги преведат през юношеството с по-малко проблеми с наркотиците, по-малко арести, по-добри бракове и по-високи доходи. (Доклал пред High Scope Educational Research Foundation, Michigan, април1993.) Подобни интервенции вършат най-добра работа, когато са съобразени с емоционалното разписание на развитието. (Carolyn Saarni, "Emotional Competence: How Emotions and Relationships Become Integrated", R. A. Тhompson,ed., Socioemоtional Development. Nehraska Symposium on Motivation 36, 1990) Както свидетелства плачът на бебетата, те изпитват силни чувства още от момента на раждането. Мозъкът им обаче далеч не е съзрял напълно - както видяхме в петнадесета глава, едва когато нервната система достигне пълна зрелост, процес, който се развива по повелята на вроден биологичен часовник чак до края на пубертета, емоциите най-сетне достигат пълното си развитие. Наборът от чувства при новороденото е примитивен на фона на емоционалния репертоар на петгодишното дете, което пък на свой ред трудно може да се сравнява с емоционалната зрелост на тийнейджъра. Всъщност възрастните доста често попадат в клопката да очакват от децата зрелост, която не отговаря на годините им, и забравят, че за всяка емоция има предварително определен момент от израстването, в който да започне да се проявява. Самохвалството на четиригодишното дете може да доведе до упрек от страна на родителя - само че самосъзнанието, което обуславя скромността, се развива едва около петата година. Разписанието на емоционалното развитие се преплита и с други аспекти на растежа - например когнитивната от една страна и мозъчното и биологично съзряване от друга. Както видяхме, емоционалните способности от типа на емпатията и емоционалната саморегулация започват да се изграждат още от пелените. Годините в детската градина бележат върха на съзряването на „социалните емоции“ - чувства като несигурност и скромност, ревност и завист, гордост и доверие - при всяко едно от които е необходимо сравнение с другите. С влизането си в училище петгодишното дете встъпва не само в един по-широк социален свят, но и в среда, която позволява социални сравнения. Те обаче стават възможни не само благодарение на външната промяна, но и на появата на едно когнитивно умение; способността да се сравняваш с другите по определени качества, например популярност, привлекателност или майсторско владеене на скейтборда. Това е възрастта, в която по-голямото дете в семейството може с отличните си оценки да накара по-малкото да се смята за „глупаво“. Според д-р Дейвид Хамбърк, психиатър и председател на корпорация „Карнеги“, оценявала някои от най-новите програми за емоционално обучение, преходите от детска градина към училище и след това към прогимназия са двата основни вододела при адаптацията на детето. (David Hamburg, Todays Children: Creating a Future for a Generation in Crisis. New York, Times Books, 1992.) От шестата до единадесетата година, казва той, „училището е най-важното преживяване, което ще бележи завинаги детето. Чувството му за собствена стойност зависи от способността му да се справя в тази среда. Дете, което не се справя добре в училище, започва да се хлъзга надолу по пътя към пораженческата нагласа, а оттам и към все по-мрачни перспективи за живота в бъдеще“. Сред най-важните ползи от живота в училище Хамбърг нарежда умението за отлагане на възнаграждението, адекватната социална отговорност, контрола над емоциите и оптимизма - с други думи, социалната интелигентност. Пубертетът е период на невиждани промени в биологията, мисловните способности и функционирането на мозъка на детето, поради което е и изключително важен момент за усвояване на емоционални и социални уроци. Хамбърг отбелязва, че „повечето младежи са на възраст между десет и петнадесет години, когато за пръв път се сблъскват със сексуалността, алкохола, наркотиците, цигарите и други изкушения“. Преходът към прогимназия и гимназия бележи края на детството и това само по себе си е сериозно емоционално предизвикателство. Дори да оставим всички други проблеми настрана, при навлизането в тази нова учебна среда почти всички ученици изпитват спад в самочувствието, а самокритичността им скача до небесата, тъй като представата им за самите тях е подложена на изпитание. Един от най-тежките удари е така нареченото „социално самочувствие“ - увереността на младежите, че могат да се сприятеляват и да запазват приятелите си. Тъкмо в това отношение, подчертава Хамбърг, за момчетата и момичетата е от огромна помощ да им дадем опора, за да могат уверено да изграждат взаимоотношения и да се справят с кризите в тях, както и да издигнат самочувствието си върху нова основа. Хамбърг отбелязва, че когато учениците влизат в прогимназията, на самия праг на юношеството, онези от тях, които са преминали през курсове по емоционално ограмотяване, се държат по-различно - за тях натискът от страна на връстниците, повишените академични изисквания и изкушенията да посегнат към цигарите или дрогата не са чак толкова страшни. Те са овладели емоционални способности, които, поне в краткосрочен план, ги предпазват от предизвикателствата, с които ще се сблъскат. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|