Докато класът обсъжда уроците, усвоени от екипната работа, в един ъгъл тече доста по-оживена дискусия. Ратман, високо момче с дълга, гъста черна коса, и Тъкър, наблюдателят на групата, са потънали в разгорещен спор върху правилото, което забранява жестовете. Тъкър, с акуратно сресаната си руса коса, с подравнения си бретон, носи торбеста тениска, помпозно украсена с надпис „Бъди отговорен“, който някак си подчертава официалната му позиция.
Виж сега, можеш да предложиш на някого парче и това не е жест - казва Тъкър с нетърпящ възражение глас.
Напротив, жест е - разпалено настоява Рахман.
Варго забелязва повишаващия се градус на спора и неусетно се приближава към чина в ъгъла. Това е изключително важно събитие - спонтанен обмен на разгорещени чувства; тъкмо в такива моменти наученото може да се отплати, а следващите уроци могат да се отпечатат завинаги в паметта.
Това не е критика, сътрудничеството ви е отлично, но, Тъкър, опитай се да изкажеш онова, което мислиш, с не чак толкова критичен тон - наставлява ги учителката.
Тъкър продължава по-спокойно:
Можеш просто да поставиш парченцето там, където смяташ, че му е мястото, да дадеш на другия онова, от което мислиш, че има нужда, без да му подсказваш каквото и да е с жестове. Просто му го предлагаш.
Рахман отвръша ядосано:
Да бе, ти можеш и така да направиш - той се почесва по главата, за да даде пример за невинно движение - и пак да кажеш, че не е жест!
В гнева на Рахман очевидно има нещо, което няма връзка със спора им кое е жест и кое - не. Очите му непрекъснато се връщат върху формуляра за оценка, който Тъкър е попълнил, и който - макар и още да не е ставало дума за това - е истинската причина за напрежението между двете момчета. Срещу въпроса „Кой пречи?“ стои името на Рахман.
Варго забелязва, че Рахман не откъсва поглед от формуляра, рискува да изкаже предположение:
Той смята, че си използвал лоша дума по негов адрес - писал си, че пречи. Какво си искал да кажеш?
Е, не съм искал да кажа, че прави нещо наистина лошо - казва Тъкър в опит за помирение. Рахман обаче не се хваща, и въпреки това и неговият глас е по-спокоен:
Честно да ти кажа, не на мене тия.
Варго набляга върху положителния поглед върху ситуацията.
Тъкър се опитва да каже, че онова, което може да се сметне за пречка, може и да се окаже и път към разрешаването на дадена трудна ситуация.
Добре де - протестира Рахман, сега вече срещу нещо съвсем конкретно, - да преча означава всички да са се съсредоточили върху нещо важно, а аз да направя ей така - той изкривява лице в смешна гримаса, надува бузи и извръща очи нагоре - ето това вече си е пречене отвсякъде.
Варго се опитва да затвърди наученото и казва на Тъкър:
В опита си да помогнеш ти не си искал да кажеш, че той прави нещо лошо. Само че си изразил нещата така, че той не те е разбрал правилно. Рахман иска да се вслушаш в чувствата му и да ги приемеш. Той ти казва, че използването на отрицателни думи го кара да се чувства несправедливо обвинен. Не му е приятно някой да му казва, че пречи.
След това се обръща към Рахман и добавя:
Оценявам начина, по който защитаваш гледната си точка пред Тъкър. Не го нападаш. Не е никак приятно да ти лепнат етикет, че пречиш. Когато сложи парченцата на очите си, ти се чувстваше зле и искаше просто да разведриш нещата. Тъкър обаче е решил, че пречиш на другите, защото не е разбрал намерението ти. Права ли съм?
И двете момчета кимат, докато другите приключват с прибирането на пъзлите. Тази малка мелодрама е на път да приключи.
По-добре ли се чувстваш или още си ядосан?
Да, няма проблем - казва спокойно Рахман, след като се е убедил, че са го чули и разбрали. Тъкър също кима с усмивка.
Момчетата забелязват, че всички вече са излезли, обръщат се едновременно и хукват навън.
Сподели с приятели: |