Емоционалната Интелигентност
Една по-обхватна мисия за училищата
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Една по-обхватна мисия за училищатаЕмоционалната грамотност ни позволява не само да обучаваме преподаватели, но и да разширим гледната си точка за самите училища, да ги превърнем в по-ефикасен социален инструмент, с който да гарантираме, че децата ще научат тези незаменими уроци за цял живот- с други думи, да се върнем към класическата роля на образованието. Този по-обхватен проект изисква да създадем нови програми, но и да се възползваме от възможностите в класната стая и извън нея, за да помогнем на учениците да превърнат моментите на лична криза в уроци по социална компетентност. Той действа най-добре, когато уроците в училище се координират със събитията в домовете на учениците. Много програми за емоционална грамотност включват специални курсове за родители, които целят да ги осведомят за онова, което учат децата им, и то не само за да допълват онова, което се преподава в клас, но и за да помогнат на самите родители да се справят по-ефикасно с емоционалния живот на децата си. По този начин децата възприемат съгласувани послания, свързани с емоционалните умения, във всеки един момент от живота си. Според Тим Шрайвър, директор на програмата за социална компетентност, в училищата в Ню Хейвън, „ако децата се скарат в стола, те биват изпращани при посредник, който анализира заедно с тях конфликта с помощта на същата техника за възприемане на чуждата гледна точка, която са научили и в клас. Наставниците използват техниката, за да се справят и с конфликти на площадката за игра. Ние провеждаме курсове за родители, които да използват тези методи с децата си у дома“. Тези паралелни линии за затвърждаване на емоционалните уроци - не само в клас, но и на площадката, не само в училище, но и у дома - вероятно са най-доброто, което може да се направи. Те спояват по-здраво училището, родителите и общността. Те увеличават шанса онова, което децата са усвоили в часовете по емоционална интелигентност, да не си остане под чина, а да бъде изпробвано, прилагано и усъвършенствано в реалния живот. Друг аспект, в който всички тези подходи преобразуват училищата, е създаването на култура, която ги превръща в един вид „загрижена общност“ - място, на което учениците се чувстват уважавани и свързани със съучениците и учителите си, както и със самото училище. (Roger P. Weisberg et al., "Promoting Positive Social Development and Health Practice in Young Urban Adolescents”, M. J. Elias, ed.. Social Decision-making in the Middle School, Gaithersburg, M.D., Aspen Publishers, 1992.) Така например училищата в райони като Ню Хейвън, където все повече семейства се разпадат, предлагат набор от програми, които набират загрижени хора от общността, за да се ангажират с ученици, чиято семейна среда в най-добрия случай може да бъде определена като нестабилна. В тези училища отговорни възрастни работят на доброволни начала като ментори и придружители на ученици, които губят опора под краката си и които могат да разчитат само на един или двама възрастни, които да ги подкрепят в семейството - а понякога нямат дори и това. Ако трябва да обобщим, една добра програма по емоционална грамотност трябва да започва рано, да бъде съобразена с възрастта, да трае по време на цялото училищно образование и да включва усилия в училище, у дома и в общността. Макар и всичко това да е напълно постижимо, тези програми представляват сериозна промяна за всяко училище. Би било наивно да смятаме, че въвеждането им ще стане гладко и безпроблемно. Много родители могат да решат, че темата е твърде лична, за да бъде разглеждана в училище, и че тези неща са работа на родителите (стига, разбира се, родителите изобщо да обръщат внимание на подобни неща - ако не го правят, няма и за какво да претендират). Учителите може и да не са съгласни да отстъпят още малко от учебното време на неща, които не са пряко свързани с обучението; някои от тях може и да не се чувстват комфортно да говорят на такива теми и със сигурност целият академичен състав ще трябва да премине през специално обучение. Някои деца също ще окажат съпротива, особено в случай, че курсовете не са в синхрон с моментните им тревоги или пък им изглеждат като непростима намеса в личните им дела. Съществува и дилемата за качеството - трябва някак да се гарантира, че ловките търгаши в областта на образованието няма просто да струпат надве-натри някоя програмка за емоционална компетентност, която да повтори краха на зле замислените и още по-зле осъществени курсове, посветени на дрогата или ранната бременност. Добре де, като е така, струва ли си изобщо да опитваме? Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|