Емоционалната Интелигентност
Управлявай със сърцето си
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
10. Управлявай със сърцето сиМелбърн Макбрум бил шеф, който обичал да се налага, с темперамент, от който околните тръпки ги побивали. Този факт сигурно щял да мине незабелязан, ако Макбрум работел в някоя кантора или фабрика. Само че той бил граждански пилот. Един ден през 1978 г. самолетът му приближавал Портланд, Орегон, когато той забелязал проблем с колесника. Затова преминал в режим „изчакване" и започнал да обикаля около летището на голяма височина, докато оправи аварията. Докато се борел с колесника, стрелките на резервоарите непрекъснато се приближавали към дъното. Но вторият и третият пилот толкова се бояли от гнева на Макбрум, че така и не му казали, дори когато катастрофата станала неизбежна. Самолетът се разбил. Загинали десет души. Днес тази история се разказва като предпазна мярка в курсовете по безопасност на пилотите. (Carl Lavin, “When Moods Affect Safety: Communications in a Cockpit Mean a Lot a Few Miles Up", The New York Times”, 26 юни 1994.) При 80% от катастрофите пилотите са направили грешки, които е можело да бъдат избегнати, особено ако екипажът е бил в състояние да работи по-хармонично. Екипната работа, отворените комуникационни линии, сътрудничеството, изслушването, спокойното изказване на мнение - с други думи, градивните елементи на социалната интелигентност - днес са основни цели при обучението на пилоти, наред, разбира се, с техническите им умения. Кабината е микрокосмос, също както всяка работеща организация. Но тъй като на други места отсъства надвисналата опасност от катастрофа, негодният морал, уплашените работници и арогантните шефове - или пък която и да е от изброените мутации на емоционалната недостатъчност на работното място - могат да си останат незабелязани за всеки, който не е пряко засегнат от тях. Цената обаче си остава висока и може да проличи например в намалена производителност и в неспазените срокове, в грешките и бракуваната стока, както и в отлива на служители, решили да си търсят късмета на някое по-спокойно място. Ако на работното място цари ниска емоционална интелигентност, това неизбежно се отразява на приходите. Когато недостигът е болезнено голям, компаниите могат направо да се забият в земята и да бъдат изпепелени. Икономическата изгода от емоционалната интелигентност е сравнително нова идея за бизнеса. За немалко ръководители тя дори е доста сух залък за преглъщане. Едно проучване сред 250 изпълнителни директори сочи, че според повечето от тях работата иска „глава, но не и сърце“. Мнозина споделят, че емпатията или състраданието към хората, с които работят, ще ги вкара в конфликт с целите на организацията. Според неколцина дори самата идея за осъзнаването на чувствата на хората, които работят за тях, е абсурдна - така, казват те, „няма да е възможно изобщо да работиш с хора". Други казват, че ако не изпитват емоционална дистанцираност, няма да са в състояние да взимат тежките решения, които бизнесът понякога налага - макар и да съществува вероятност тези решения да бъдат поднесени по-човечно. (Michael Maccoby, "The Corporate Climber Has to Find His Heart", Fortune, декември 1976.) Това проучване е направено през седемдесетте, когато бизнес средата още е съвсем различна. Според мен подобно поведение вече е демоде, лукс от отминали времена; новата конкурентна реалност поставя емоционалната интелигентност на първо място - както на работа, така и на пазара като цяло. Както ми заяви Шошона Зубоф, психолог от „Харвард бизнес скуул", „корпорациите преживяха радикална революция през последните години, революция, която измени емоционалния пейзаж. В корпоративната йерархия цареше дълъг период на неограничена мениджърска власт, в който манипулативният, борещ се по закона на джунглата шеф беше издигнат на пиедестал. Тази строга йерархия обаче започна да се разчупва през осемдесетте под натиска на глобализацията и на информационните технологии. Корпоративният Тарзан е образ от миналото на корпорациите; виртуозният майстор на междуличностните емоционални струни е тяхното бъдеще“ (B личен разговор, проведен през юни 1994 г. За влиянието на информационните технологии вж. Zuboff, In the Age of the Smart Machine, New’ York, Basic Books, 1991.). Някои от причините за това са напълно очевидни - представете си какви ще са последствията за една работна група, ако някой неин член не може да сдържа гнева си или не усеща чувствата на околните. Всички отрицателни влияния върху мисленето, за които стана дума в шеста глава, са налице и на работното място: породи ли се емоционално вълнение, хората не могат нито да помнят, нито да внимават, нито да учат - та камо ли да взимат трезви решения. Както беше казал един консултант в областта на мениджмънта, „стресът кара хората да оглупяват“. Да погледнем обаче и от положителната страна. Представете си какви ще са ползите за работата, ако внесем в нея основните емоционални умения - хармонично възприемане на чувствата на хората, с които общуваме, способност да управляваме конфликтите така, че да не ескалират, умение да влизаме в „поток“, докато работим. Лидерството не означава гола власт. То е изкуство да убеждаваме хората да работят за една обща цел. А когато става въпрос за собствената ни кариера, едва ли има нещо по-важно от това да разпознаем най-дълбоките си чувства по отношение на онова, което правим, както и по отношение на евентуалните промени, които могат да ни накарат да се почувстваме по-удовлетворени от работата си. Има и по-малко видими причини за това емоционалните умения да стават все по-търсени в бизнеса, и те са свързани с потресаващите промени, настъпващи на работното място. Нека ви демонстрирам нагледно какво искам да кажа, като проследя последствията от три вида прояви на емоционалната интелигентност: способността да изразяваме оплакванията си като градивна критика, да създаваме атмосфера, в която разнообразието е по-скоро ценност, отколкото източник на търкания, и да работим ефективно в мрежа. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|