Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Умелата критикаКаква е алтернативата? Умелата критика може да се окаже едно от най-полезните послания, които един ръководител може да отправи. Изпълненият с презрение вицепрезидент например можеше да каже на софтуерния инженер нещо такова (само дето, разбира се, не го е казал): „Основната трудност на този етап е, че вашият план ще отнеме твърде много време и ще повиши значително разходите. Ще ми се да обмислите още веднъж предложението си, особено спецификациите за разработката на софтуера, за да видите дали можете да свършите същата работа по-бързо“. Подобно послание въздейства по начин, обратен на разрушителната критика: вместо да поражда чувство за безпомощност, гняв и желание за бунт, то подхранва надеждата, че нещата могат да се оправят и слага началото на план как точно може да стане това. Умелата критика се съсредоточава върху действията, вместо да търси недостатъци на характера, които да са белязали зле свършената работа. Както отбелязва Ларсън, „нападките срещу характера, готовността да наречем някого глупав или некомпетентен, просто не вършат работа. Той веднага се окопава и спира да слуша предложенията ви за това как могат да се оправят нещата". Този съвет, разбира се, е същият, който видяхме и при семейните двойки, които трябваше да изкажат адекватно оплакванията си. А стане ли дума за мотивация, когато хората вярват, че провалите им се дължат на някакъв непоправим недостатък в самите тях, те губят надежда и спират да се опитват да правят каквото и да е. Не бива да забравяме, че основното убеждение, пораждащо оптимизъм, е, че провалите и неуспехите се дължат на обстоятелства, които подлежат на промяна към по-добро. Хари Левинсън, психоаналитик, заел се с корпоративно консултиране, дава следните съвети за умела критика, която е неразривно свързана с изкуството на похвалата: ♦ Бъдете конкретни. Изберете някакъв значим инцидент, някое събитие, което илюстрира ключов проблем, нуждаещ се от промяна, или неправилен модел, например неспособност за справяне с някакъв аспект от работата. Хората се деморализират, ако непрекъснато чуват, че „нещо“ не правят както трябва, без да знаят за какво става въпрос и какво могат да променят. Съсредоточете се върху конкретното, кажете какво служителят е свършил както трябва, с какво не се е справил чак толкова добре и какво може да направи по въпроса. Недейте да шикалкавите, изразявайте се прямо и точно - всичко друго само ще размие истинското ви послание. Този подход, разбира се, е близък до системата „XYZ“, за която стана въпрос при семейните оплаквания: кажете точно какъв е проблемът, какво не е наред или как ви е накарал да се почувствате, и какво може да се промени. Ненапразно Левинсън подчертава: „Конкретният изказ е важен колкото за похвалата, толкова и за критиката. Не смея чак да твърдя, че мъглявата похвала няма кой знае какъв ефект, но този ефект със сигурност е слабоват и от него нищо не може да се научи. (Harry Levinson, "Feedback to Subordinates”, Addendum to the Levinson Letter, Levinson Institute, Wlaltham, MA, 1992. MA) Предложете решение. Критиката, както и всяка друга полезна обратна връзка, трябва да указва начин за разрешаване на проблема. В противен случай поражда у събеседника гняв, деморализира го и го демотивира. Критиката може да проправи пътя към възможности и алтернативи, които изобщо не осъзнаваме, или пък просто да ни покаже недостатъци, на които трябва да се обърне внимание. При всички случаи обаче тя трябва да включва предложения за начина, по който можем да се справим с подобни проблеми. Поднесете го лично. Критиките - както и похвалите - оказват най-голямо въздействие когато са поднесени лично и насаме. Хората, които изпитват неудобство да критикуват и хвалят, вероятно ще смъкнат товара от плещите си, като го направят от разстояние, например с бележка. Само че по този начин комуникацията става твърде безлична и лишава отсъстващия събеседник от възможността да отговори или да обясни. Проявете чувствителност. Това е призив за емпатия, за опит да обърнете внимание на влиянието, което ще окажат думите ви, и на начина, по който ще ги поднесете на другата страна. Левинсън дебело подчертава, че ръководители, които проявяват твърде малко емпатия, са най-склонни да дават обратна връзка така, че да нараняват събеседника - например като просто го скастрят, без да му дадат думата след това. Резултатът от подобна критика е направо разрушителен: вместо да даде възможност за корекция, тя създава емоционално отдръпване, яд, огорчение, стремеж към самозащита - с други думи, непреодолима дистанция. Левинсън предлага и някои емоционални съвети за хората, станали обект на критика. Един от възможните подходи е да възприемат критиката като ценна информация за това как могат да се справят по-добре за в бъдеще, а не като лична нападка. Другият е да се пазят от импулса да преминат в отбрана и да го заменят с поемане на отговорност. А ако срещата стане твърде тягостна - да помолят тя да продължи по-късно, за да имат време да преглътнат болезненото послание и да се поуспокоят. И накрая Левинсън ни съветва да разглеждаме критиката не като личен сблъсък, а като възможност да поработим заедно с критика за разрешаването на проблема. Всички тези мъдри съвети, разбира се, имат своите преки съответствия при съветите към женените двойки, които се опитват да се справят с оплакванията си, без същевременно да увредят трайно връзката си. Както и при брака, и тук те отново са в сила. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|