Тъй като затлачването е плод на отрицателни мисли по отношение на партньора, изключително полезно е съответният участник в спора да се обърне лице в лице с такива мисли. Чувствата от типа „няма да търпя повече това“ или „изобщо не заслужавам подобно отношение" са просто лозунги на възмутената и уж невинна жертва. Както подчертава когнитивният терапевт Аарон Бек, ако уловим тези мисли и се опитаме да се справим с тях, вместо просто да се оставяме на гнева или болката, които причиняват, можем да започнем да се освобождаваме от задушаващата им прегръдка. (Beck, Love Is Never Enough.) Това обаче изисква да ги търсим активно, да осъзнаем, че не бива да им вярваме, и да положим съзнателно усилие, за да намерим доказателства, които ги поставят под въпрос. Така например съпруга, която насред разгорещен спор е убедена, че спътникът ѝ в живота не се интересува от нуждите ѝ и е изключително себичен, може да оспори тази мисъл, като си припомни неща, които съпругът ѝ е правил за нея и които са били жест на внимание. Това ще ѝ помогне да погледне от различен ъгъл и да си каже нещо като „добре де, понякога е загрижен за мен, но това, което направи, беше егоцентрично и вбесяващо“. Втората формулировка отваря пътя към промяна и положително решение, докато първата само допълнително разпалва яда.
