308 ни напомня даден предмет, може да се окаже много по-важно от онова, което в действителност този предмет „е“. В емоционалния живот същностите могат да бъдат като холограми, при които всяка част да напомня за цялото.
Както
подчертава Сиймор Епстийн, докато рационалният ум прави логически връзки между причини и следствия, емоционалният ум не прави разлика и свързва нещата, които просто имат подобни набиващи се на очи елементи.
(Epstein, 1993, op. cit., р. 55.) Има много начини, по които емоционалният ум може да бъде определен като „детински“, и те стават все повече с нарастването на силата на емоцията. Единият от тези аспекти е
мисленето в категории, при което всичко е или черно, или бяло, без оттенъци на сивото; човек, който се е опарил заради някаква дребна грешка, може веднага да си помисли: „Ето,
винаги оплесквам нещата“. Друг знак за това е
персонализираното мислене, при които събитията се възприемат единствено с оглед на самите нас - като онзи шофьор, който обяснил катастрофата с думите: „И тогава стълбът тръгна право към мен...“
Тези детински разсъждения имат склонността да потвърждават самите себе си, потискайки или игнорирайки всякакви спомени и факти, които биха подкопали увереността ни, и възприемайки с готовност само онези, които я подкрепят. Предположенията на рационалния ум са нестабилни; всяко ново доказателство може да ги отхвърли и да ги замени с ново предположение - той се придвижва напред от факт към факт. Емоционалният ум обаче възприема убежденията си като абсолютно верни и отхвърля всякакви доказателства за противното. Ето защо е толкова трудно да спорим с някого, който е в плен на емоциите: независимо колко са стабилни аргументите ни
от логическа гледна точка, те нямат никаква тежест, ако не съвпадат с емоционалните убеждения на противниковата страна в момента. Чувствата оправдават самите себе си с помощта на поредица от възприятия и
„доказателства“, които нямат обективна стойност.
Сподели с приятели: 
