Подобряване на социалната осъзнатост - проект за

Подобряване на социалната осъзнатост - проект за
решаване на социални проблеми
Морис Елиъс, университет „Рътгърс“.
Оценката е проведена в училища в Ню Джърси, 1-6 клас, по писмени оценки на учители и ученици, по училищни дневници, в сравнение с деца, които не участват в програмата.
Резултати
Децата са:

По-чувствителни към чувствата на другите.

Разбират по-добре последствията от действията си.

В състояние са по-добре да се адаптират към междуличностни ситуации и да планират адекватни действия.

Имат по-високо самочувствие.

Поведението им е по-социално.

Връстниците им се обръщат към тях за помощ.

По-лесно преживяват прехода към средно образование.

Демонстрират по-малко антисоциално и саморазрушително поведение, дори и в средното училище.

Имат по-добри умения за учене.

Демонстрират по-добър самоконтрол, социална осъзнатост и готовност за взимане на решения в социална среда както в училище, така и извън него.
ИЗТОЧНИЦИ: М. J. Elias, М.А. Gara, Т. F. Schuyler, L. R. Branden-Mullere М. A. Sayette,
“The Promotion of Social Competence: Longitudinal Study of a Preventive School-Based
Program”,
American Journal of Orthopsychiatry
61,1991, pp. 409-17.
M. J. Elias e J. Clabby,
Building Social Problem Solving Skills: Guidelines From a
School-Based Program,
San Francisco, Jossey-Bass, 1992.

321


Благодарности
За пръв път чух израза „емоционална грамотност“ от Ейлийн Рокфелър
Гроуалд, основател и президент на Института за развитие на здравеопазването. Тъкмо онзи непринуден разговор с нея събуди интереса ми и в се превърна в жалон за изследванията, които в крайна сметка се превърнаха в настоящата книга. През тези години беше истинско удоволствие да наблюдавам как Ейлийн работи за своята кауза.
Подкрепата на института „Фетцер“ в Каламазу, Мичиган, ми позволи лукса да изследвам по-подробно значението на тази емоционална грамотност, и съм изключително благодарен за жизнено важното за мен тогава насърчение от страна на Роб Леман, директор на Института, както и за дългото сътрудничество с Дейвит Слаутър, един от програмните директори. Именно Роб Леман в самото начало на работата ми ме убеди да напиша книга за емоционалната грамотност.
Изключително задължен съм на стотиците изследователи, които през годините са споделяли откритията си с мен и чийто усилия са обобщени и синтезирани тук. На Питър Салови от „Йейл“ дължа понятието
„емоционална интелигентност“. Научих много и от работата на много педагози и преподаватели, специалисти по първоначална превенция, които са водещата сила в зараждащото се движение за емоционална грамотност.
Техните практически усилия да научат децата на по-добри социални и емоционални умения и да върнат човечността в училищата бяха изключително вдъхновяващи. Сред тях са Марк Грийнбърг и Дейвид
Хокинс от Вашингтонския университет, Ерик Шапс и Катрин Луис от
Центъра за поведенчески проучвания в Оукланд, Калифорния, Тим Ши- вър от Центъра за детски изследвания в „Йейл“, Роджър Уийсбърг от
Илинойския университет в Чикаго, Морис Елиас от „Рътгърс", Шели Кеслър от Педагогическия институт „Годард" в Болдър, Колорадо, Чеви Мартин и
Карън Стоун Маккоун от училището „Нуева" в Хилзбъроу, Калифорния, и
Линда Лантиери, директор на Националния център за творческо разрешаване на конфликти в Ню Йорк, както и Каръл Куше от Програмата за изследване на развитието в Сиатъл.
Особена благодарност дължа на онези, които редактираха и коментираха части от ръкописа; Хауърд Гарднър от Института за следдипломна квалификация по педагогика в Харвардския университет, Хауър Салови от факултета по психология в университета „Йейл“, Пол Екман, директор на
Лабораторията за човешко взаимодействиев Калифорнийския университет в Сан Франциско, Майкъл Лернър, директор на социалните служби в
Болинас, Калифорния, Денис Прагър, директор на здравната програма във фондацията "Джон и Катрин Макартър“, Марк Герзон, директор на „Комън ентърпрайз“ в Болдър, Колорадо, д-р Мери Шуоб-Стоун, Център за

322 изследване на детето към медицинския факултет на университета "Йейл“, д-р Дейвид Спигъл, катедра по психиатрия в медицинския факултет на
Станфордския университет, Марк Грийнбърг, директор на програмата „Fast
Track“ във Вашингтонския университет, Шошана Зубоф, „Харвард бизнес скул“, Джоузеф Льоду, Център за неврологични изследвания към
Нюйоркския университет, Ричард Дейвидсън, директор на лабораторията по психофизиология в Университета на Уисконсин, Пол Кауфман, „Mind and Media“, Пойнт Рейс, Калифорния, Джесика Бракман, Наоми Улф и особено Фей Голман.
Ценни научни консултации получих от Пейдж Дюбоа, специалист по класическа филология в Университета на Южна Каролина, Матю Капстийн, философ, специалист по етика и религия в Колумбийския университет, и
Стивън Рокфелър, биограф на Джон Дюи, от колежа „Мидълбъри“. Джой
Нолан ми помогна със събирането на разкази за емоционални епизоди;
Маргарет Хауи и Анет Спайкела подготвиха приложението за въздействието на обучението по емоционална грамотност. Сам и Сюзан
Харис ми предоставиха важно техническо оборудване.
Моите редактори в „Ню Йорк Таймс“ са плътно зад гърба ми през последните десет години и ме подкрепят в множеството ми дирения, свързани с нови открития, свързани с емоциите. Много от тях се появиха по страниците на вестника и залегнаха в основата на тази книга.
Тони Бърбанк, редакторът ми в „Бантъм буукс", ми предложи професионалния си ентусиазъм и изостри решимостта и мисълта ми. А съпругата ми Тара Бенет-Голман ми даде цялата си топлота, любов интелигентност, без които този проект нямаше да съществува.

323



Даниъл Голман
ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ
Американска, първо издание

Преводът е направен по изданието:
D
ANIEL
G
OLEMAN
EMOTIONAL INTELLIGENCE
Превод Петьо Ангелов
Коректор Людмила Петрова
Компютърна обработка Людмила Петрова
Оформление на корицата Деница Трифонова формат 16/60/90 обем 28 п. к. дадена за печат септември 2011 излязла от печат октомри 2011