Емоционалната Интелигентност

241 които ще го превърнат в същински диспечер на дистреса. Учените предполагат, че детето, което се научава как да се успокоява в хода на безброй епизоди, в които получава утеха от друг човек, в крайна сметка ще развие по-силни връзки в тази зона и така в бъдеще ще умее по-добре само да се утешава, когато е разстроено.
Разбира се, умението ни да се утешаваме сами има нужда от много години, за да бъде овладяно напълно, но за целта обикновено разполагаме с все нови и нови средства, тъй като съзряването на мозъка дава на детето все по- сложни емоционални инструменти. Не бива да забравяме, че челните зони на мозъчната кора, толкова важни за регулирането на лимбичния импулс, съзряват едва през юношеството (М. Е. Phelps et al., "PET: A Biochemical
Image of the Brain at Work" in Brain Work and Mental Activity: Quantitative
Studies with Radioactive Tracers, N.A. Lassen et al., eds., Copenhagen,
Munksgaard, 1991.). Друга ключова система, която продължава да се оформя по време на цялото детство, е свързана с блуждаещия нерв, който регулира сърцето и други части от тялото, като същевременно изпраща сигнали на амигдалата и ѝ нарежда да започне да отделя катехоламини, обуславящи рефлекса „бягай или се бий“. Екипът от Вашингтонския университет, оценил влиянието на възпитанието върху децата, открива, че емоционално адекватните родители допринасят за по-добро функциониране на блуждаещия нерв.
Както обяснява Джон Готман, психологът, провел изследването;
„Родителите могат да променят тонуса на блуждаещия нерв у децата си - това е мярката, с която се измерва възбудимостта на нерва, - като ги обучават емоционално, говорят с децата за чувствата и тяхното разбиране, за нуждата да се избягва критичността и безпричинното осъждане, за начините, по които могат да се решават емоционалните проблеми и какво да правят, вместо да прибягват до удари заради гняв или до изолация от мъка". Когато родителите се справят добре с тази задача, децата по-лесно потискат действието на нерва и амигдалата вече не секретира хормони, които да държат тялото непрекъснато мобилизирано - а така и поведението им става по-спокойно.
Едва ли може да има съмнение, че за всяко ключово умение, свързано с емоционалната интелигентност, има критичен период от по няколко години в ранното детство. Всеки такъв период дава възможност у детето да се утвърдят полезни емоционални навици. Ако това не стане, поправянето на тази грешка по-късно може да се окаже много по-трудно. Масираното оформяне и „окастряне“ на невронни вериги в детството може би е основната причина ранните емоционални травми да имат такова постоянно и трудно изкоренимо въздействие в живота ни като възрастни. Вероятно поради това и психотерапията понякога има нужда от дълги години, за да измени тези модели, а те дори и след повърхностната промяна да си останат скрити в нас като невидими склонности към едно или друго, склонности, покрити с тънък слой от нови прозрения или заучени реакции.
Разбира се, мозъкът си остава пластичен през целия ни живот, макар и не

242 толкова зрелищно пластичен, колкото е в детството. Всяко учене предполага мозъчни изменения, укрепване на дадена синаптична връзка.
Измененията при пациенти с обсесивно-компулсивни разстройства например сочат, че емоционалните навици подлежат на промяна през целия живот, дори на ниво неврони, стига да се положи известно усилие. Онова, което се случва с мозъка при ПТСР (или пък при терапията), е аналог на въздействието на всички повтарящи се или пък еднократни, но интензивни емоционални преживявания, независимо дали са добри или лоши.
Детето научава най-впечатляващите емоционални уроци от родителите си.
У него се насаждат съвсем различни емоционални навици в зависимост от това дали родителите са в хармония с детето и му показват, че разпознават и удовлетворяват емоционалните му нужди, а дисциплината, която прилагат, е основана на емпатия, или пък родителите са погълнати единствено от себе си, не обръщат внимание на тревогите на детето и го възпитават в зависимост от капризите си с крясъци и бой. Психотерапията до голяма степен е просто лечебен заместител на онова, което е било сбъркано или пропуснато в ранното детство. Защо обаче да не направим всичко възможно, за да дадем на детето още от самото начало грижата и насоките, които ще култивират основните му емоционални умения?

243

Изтегляне 2.25 Mb.

Сподели с приятели: