Емоционалната Интелигентност

246 неизменно се движат в погрешната посока. Децата се справят по-зле най- вече в следните отношения:

Изолация или социални проблеми: предпочитат да бъдат сами, не споделят, мрачни са, липсва им енергия, чувстват се нещастни, твърде зависими са.

Тревожност и депресия: самота, много страхове и тревоги, нужда да изглеждат съвършени, не се чувстват обичани, чувстват се нервни, тъжни или потиснати.

Проблеми с вниманието или мисленето: не могат да съсредоточават вниманието си и да седят спокойно, замечтани са, действат, без да мислят, твърде нервни са, за да се съсредоточат, справят се зле в училище, не могат да избият от главата си определени мисли.

Престъпно и агресивно поведение: движат се с деца, които създават проблеми, лъжат, преписват, карат се, държат се злобно с другите, настояват за внимание, разрушават чужда собственост, не слушат вкъщи и в училище, упорити и твърдоглави са, говорят твърде много, склонни са да дразнят околните, лесно избухват.
Макар и всеки един от тези проблеми да не е кой знае колко сериозен, взет сам по себе си, като група те със сигурност са сигнал за настъпваща промяна, за един нов вид токсичност, която трови детството и води до невероятни дефицити в социалните умения. Тази емоционална епидемия като че ли е неотменимата цена за съвременния живот на децата ни. Макар и американците често да се оплакват, че проблемите им са по-сериозни, отколкото в другите култури, изследвания по целия свят се натъкват на данни, които са също толкова неприятни - а понякога и повече. Така например през осемдесетте години родители и учители в Холандия, Китай и Германия оценяват децата за същите проблеми, които намираме и при американските деца през 1976 г. В някои страни положението и също толкова лошо, колкото е в момента в САЩ - сред тях са Австралия, Франция и Тайланд. Това обаче може би няма да е за дълго. В Америка силите, които дърпат надолу емоционалната компетентност, като че ли ускоряват въздействието си в сравнение с тези в други развити страни. (Изследването
e проведено от Ури Бронфенбренер и е публикувано в Michael Lamb and
Kathleen Sternberg, Child Care in Context: Cross- Cultural Perspectives,
Englewood, N.L, Lawrence Erlbaum, 1992.)
Няма деца, независимо дали са богати или бедни, които да не са изложени на риск - тези проблеми са универсални и пресичат всякакви етнически, расови и имуществени граници. Макар и децата от бедни семейства да имат най-лоши резултати при измерването на емоционалните си умения, скоростта на това влошаване е същата, Каквато е и при децата от средната класа, и при децата от богати семейства: при всички се наблюдава все същият драстичен спад. Ставаме свидетели и на трикратно увеличаване на броя на децата, които са получили психологическа помощ (което може би е добър знак, тъй като означава, че помощта е по-достъпна), както и удвояване на броя на децата, които имат достатъчно емоционални

247 проблеми, за да се налага да получат такава помощ, но това не се е случило
(това вече е лош знак) - от 9% през 1976 г. на 18% през 1989 г.
Ури Бронфенбренер, водещ специалист по детско развитие от университета „Корнел“, провел международното изследване, сравняващо благосъстоянието на децата, казва: „Поради липсата на добри системи за подкрепа външните стресори са станали толкова силни, че дори стабилните семейства се разпадат. Трескавият, нестабилен и непоследователен семеен живот става отличителна черта на всички слоеве от обществото, включително образованите и заможните. Тук залогът е цялото следващо поколение, и по-специално момчетата, които в периода на израстване са особено уязвими за разрушителното въздействие на разводите, бедността и безработицата. Американските деца и семейства като цяло са по-отчаяни от всякога ... Ние лишаваме милиони деца от социална компетентност и морален характер. (Доклад на Ури Бронфенбренер пред конгрес в

Изтегляне 2.25 Mb.

Сподели с приятели: