Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 2.25 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ
| Дейна е на шестнадесет години и винаги е успявала да се разбира с другите. Сега обаче изведнъж загубва желание да общува с другите момичета и допълнително се притеснява от факта, че не може да намери начин да остане за по-дълго с някое момче, макар че спи с всяко едно от тях. Вцепенена и непрекъснато в плен на умората. Дейна губи интерес към храната и към всякакви забавления; чувства се безпомощна да направи каквото и да е, за да се измъкне от това настроение, и дори мисли за самоубийство. Потънала е в депресия, след като е скъсала с последното си гадже. Казва, че не знае как да общува с момче, без веднага да премине към сексуална връзка - колкото и да ѝ е неприятно това, - и че не знае как да приключи една връзка, дори и тя да е непоносима. Ляга си с всеки срещнат, но признава, че иска просто да го опознае по-добре. Тъкмо се е преместила в ново училище. Чувства се плаха и разтревожена дали ще успее да се сприятели с момичетата в него. Притеснява се да започва разговор, отговаря само ако я попитат. Не може да им покаже каква е в действителност и като че ли не знае как да продължи разговора след „здравей, как си?“ (Laura Mufson et al.. Interpersonal Psychotherapy for Depressed Adolescents, New York, Guilford Press, 1993.) Дейна започва терапията си в експерименталната програма за депресирани младежи в Колумбийския университет. Лечението ѝ се съсредоточава върху това да ѝ помогне да се научи да се справя с отношенията си с другите: да се сприятелява, да се чувства уверена с връстниците си, да поставя граници пред сексуалната близост, да проявява интимност, да изразява чувствата си. 254 Като цяло тя трябва да се научи на някои основни емоционални умения. И това сработва - депресията ѝ изчезва. Проблемните връзки лесно могат да доведат до депресия, особено при младите хора. Децата често общуват трудно не само с родителите, но и с връстниците си. Депресираните деца и тийнейджъри често не са в състояние - или пък не искат - да говорят за тъгата си. Те като че ли не могат да назоват точно чувствата си и вместо това проявяват раздразнителност, нетърпение, несигурност и гняв, особено към родителите си. Това на свой ред усложнява задачата на родителите да им предложат емоционална подкрепа и насоки, от които депресираните деца имат отчаяна нужда. Така се стига до една безкрайна спирала надолу към ада, която обикновено свършва с непрекъснати караници и отчуждение. Един нов поглед върху причините за депресията у младите хора открива дефицити в две ключове области на емоционалната компетентност: уменията за установяване и поддържане на връзки и тълкуването на провалите по начин, които само подхранва депресията. Макар и склонността към депресия донякъде да е генетично обусловена, тя се дължи и на напълно обратими песимистични умствени навици, които предразполагат децата да реагират с депресия на малките житейски поражения, независимо дали става въпрос за лоша оценка, за пререкания с родителите или за отхвърляне от страна на връстниците. Освен това се трупат доказателства, че податливостта на депресия, Каквато и да е причината за нея, се среща все по-често сред младежите. Цената на модерността: все повече депресирани хора С новото хилядолетие навлизаме в ерата на меланхолията, също както двадесети век беше ерата на тревожността. Данните от целия свят сочат, че е избухнала епидемия от депресия, която се разпространява ръка за ръка с модерната цивилизация. От началото на века всяко следващо поколение живее с все по-голям риск от тежка депресия - и то не просто тъга, а парализираща вцепененост, униние и самосъжаление, придружени с непреодолимо чувство за безнадеждност, белязало всеки аспект от живота. (Cross-National Collaborative Group, “The Changing Rate of Major Depression: Изтегляне 2.25 Mb. Сподели с приятели:
|