Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 2.25 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ
| Thompson. The Brain, San Francisco, W. H. Freeman, 1985.) „Богатите“ плъхове живеят на малки групи в клетки, пълни с развлечения като стълби и въртележки. „Бедните“ плъхове живеят в подобни клетки, само че напълно празни. За няколко месеца в неокортексите на богатите плъхове се наблюдават все по-сложни синаптични връзки между невроните, на фона на които невронните мрежи на бедните плъхове са направо скромни. Разликата е толкова голяма, че мозъците на богатите плъхове са по-тежки, и едва ли е изненада, че те се справят с лабиринтите много по-добре от бедните плъхове. Подобни експерименти с маймуни сочат същите разлики между „богатите“ и „бедните“, и на практика няма съмнение, че същото става и при хората. Психотерапията - тоест систематичното превъзпитание на емоциите - е отличен пример за начина, по който преживяванията могат да изменят емоционалните модели и да оформят мозъка. Най-драматичните демонстрации за това идват от проучванията върху пациенти, лекувани от обсесивно-компулсивно разстройство. (L. R. Baxter et al., “Caudate Glucose Metabolism Rate Changes With Both Drug and Behavior Therapy for Obsessive- Compulsive Disorder", Archives of General Psychiatry 49, 1992) Една от най- често срещаните компулсии е миенето на ръце, което може да се повтаря много често, дори стотици пъти на ден, до такава степен, че кожата на ръцете да се напука. Ядрено-магнитният резонанс сочи, че пациентите с такова заболяване имат по-висока активност в префронталния лоб. (L. R. Baxter et al., “Local Cerebral Glucose Metabolic Rates in ObsessiveCompulsive Disorder", Archives of General Psychiatry, 44, 1987) Половината пациенти, участвали в изследването, получават обичайната терапия с лекарството флуоксетин (известно повече с търговското си наименование „Прозак“), а другата половина преминават през поведенческа терапия. По време на терапията те биват систематично излагани на обекта на обсесиите или компулсиите си, без обаче да могат да действат: пациентите с компулсия за миене на ръце застават пред мивката, но нямат право да я използват. В същото време те се учат да поставят под въпрос страховете, които ги подтикват към действие - например че ако не се измият, ще се разболеят и ще умрат. Постепенно, в течение на месеци, компулсиите избледняват, също както и при терапията с лекарства. Забележителното откритие в този случай е, че според скенера при пациентите, подложени на поведенческа терапия, се наблюдава същото намаляване на активността на една ключова част от емоционалния мозък, наречена опашато ядро (nucleus caudatus), както и при пациентите, успешно лекувани с флуоксетин. Преживяванията им са изменили 240 функционирането на мозъка и са облекчили симптомите със същия успех, с който и лекарството! Възможности, които не бива да се изпускат От всички биологични видове човекът има нужда от най-много време, за да съзрее мозъкът му напълно. Докато всяка мозъчна зона се развива с различно темпо в детството, с началото на пубертета започва и един от най- забележителните периоди на „окастряне“ в целия мозък. Някои от зоните, определящи емоционалния живот, съзряват най-бавно. Докато сетивните зони се оформят още в ранното детство, а лимбичната система вече действа преди пубертета, фронталните лобове - седалище на емоционалния самоконтрол, разбирането и адекватните реакции - продължават да се развиват до края на юношеството и се оформят напълно някъде между шестнадесетата и осемнадесетата година. (Bryan Kolb, “Brain Development, Plasticity, and Behavior", American Psychologist AA, 1989.) Навиците за управление на емоциите, повтаряни до безкрайност в детството и ранното юношество, на свой ред ще спомогнат за оформянето на тези мозъчни схеми. Така детството се превръща в златна възможност за оформяне на емоционални склонности за цял живот; навиците, придобити в детството, се вплитат в основните синаптични връзки на невронната архитектура и много трудно могат да бъдат променени по-късно. Поради важността на префронталните лобове за управлението на емоциите, изключително дългият период за оформяне на синапсите в тази област може би означава, че в цялостния план на мозъка преживяванията на детето през годините могат да създават трайни връзки в регулаторните схеми на емоционалния мозък. Както вече видяхме, сред особено важните преживявания се нареждат надеждността на родителите и откликът им към нуждите на детето, насоките, които получава детето, за да се справя със собствения си дистрес и да контролира импулсите си, както и емпатията, която получава или на която става свидетел. По същия начин върху емоционалните невронни вериги могат да се отразят и пренебрежението, тормозът, липсата на хармония у егоцентричен или безразличен родител, както и бруталното налагане на дисциплина. (Richard Davidson, “Asymmetric Изтегляне 2.25 Mb. Сподели с приятели:
|