Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 2.25 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ
| Species”, непубликуван доклад, приготвен за MacArthur Affective Neuroscience Meeting, ноември 1992 r.; Allan Schore, Affect Regulation and the Origin of Self, Hillsdale, N.)., Lawrence Erlbaum Associates, 1994. Между амигдалата и префронталния кортекс има не само структурна, но и биохимична връзка: както вентромедиалната част от префронталния кортекс, така и амигдалата изобилстват с химични рецептори за невротрансмитера серотонин. Този химикал, освен всичко друго, вероятно насърчава и сътрудничеството: маймуни с изключителна гъстота на рецепторите за серотонин в мрежата между префронталния кортекс и амигдалата са „в социална хармония“, докато тези с ниска концентрация са враждебни и склонни към конфликти. Вж. Antonio Damasio, Descartes’ Error, New York, Grosset/Putnam, 1994.) В такива моменти емоционалният ум завладява без остатък рационалния. Един от начините, по които префронталният кортекс съумява да управлява емоцията, да претегля реакциите, преди да им даде зелена светлина, е да заглуши сигналите за тревога, подадени от амигдалата и другите лимбични центрове - нещо като родител, който нарежда на импулсивното си дете да не граби всичко, което види, а да помоли (или да почака) да получи онова, което иска. (Проучванията върху животни доказват, че когато определени зони в префронталните лобове са увредени до степен вече да не модулират емоционалните сигнали от лимбичната система, животните започват да се държат хаотично и импулсивно, да изпадат в бяс или в пристъпи на страх без никаква причина. Блестящият руски невропсихолог А. Р. Аурия предполага още през тридесетте години, че префронталният кортекс 38 играе ключова роля за самоконтрола и ограничаването на емоционалните изблици; пациентите с увреждания в тази зона били импулсивни и склонни към пристъпи на гняв или страх. Едно изследване с помощта на ЯМР сред повече от двадесет мъже и жени, осъдени за импулсивни престъпления „от страст“, открива, че при тях в тези зони от префронталния кортекс активността е много по- ниска от обичайната.) Жизнено важният „бутон“ за изключване на тревогата като че ли се намира в левия префронтален лоб. Невропсихолозите, които изучават настроенията на пациенти с наранявания във фронталния лоб, са открили, че една от функциите на този дял от мозъка е да действа като един вид термостат, регулиращ неприятните емоции. Десният префронтален лоб е вместилище за отрицателни емоции като страх и агресия, докато левият лоб контролира такива чувства, вероятно като инхибира сигналите от десния лоб.(Виктор Дененбърг, психолог в университета в Кънетикът, е автор на някои от основните изследвания върху лезиите в лобовете на плъховете.). Така например много пациенти с инсулт в левия лоб се оказват изключително предразположени към неудържима тревога и страх; други, с лезии от дясната страна, са „неоправдано весели“ - по време на неврологичните прегледи се шегуват непрекъснато и изглеждат толкова ведри, че изобщо не ги интересува как върви възстановяването им. (G. Gianotti, “Emotional behavior and hemispheric side of lesion”, Cortex, 8,1972.). Тук се нарежда и примерът с щастливия съпруг; мъж, чийто десен лоб бил частично отстранен при операция на вроден мозъчен недъг. Съпругата му казала на лекарите, че след операцията той се е променил напълно, станал е значително по-спокоен и - за нейно щастие - много по-любящ. (Случаят c пациента, поразен от инсулт, който станал по-жизнерадостен, е описан от Мери К. Морис от Факултета по неврология на Университета на Флорида пред срещата на Международното невропсихологическо общество в Сан Антонио, 13-16 февруари 1991 г.) Накратко казано, левият префронтален лоб като че ли е част от невронна система, която може да изключва (или поне да смекчава) отрицателните емоции, с изключение на най-бурните. Ако амигдалата е един вид авариен „спусък", то левият префронтален лоб отговаря отчасти за способността на мозъка да овладява тревожните чувства: амигдалата предполага, но префронталният лоб разполага. Тези връзки между префронталната зона и лимбичната система играят основна роля за душевния ни живот, и то далеч не само за фината настройка на емоциите; тъкмо те ни водят при взимането на най-важните житейски решения. Хармония между чувство и мисъл Връзките между амигдалата (и свързаните с нея лимбични структури) и неокортекса са полето, в което се вихрят битките - или се подписват 39 договорите за сътрудничество - между ума и сърцето, между мисълта и чувствата. Те обясняват защо емоциите са толкова важни за ефективното мислене - както при взимането на важни решения, така и просто за да сме в състояние да мислим ясно. Да разгледаме например силата на чувствата да потискат изцяло мисленето. Специалистите по невронаука наричат "оперативна памет“ обема на вниманието, който ни позволява да обхванем фактите, необходими за изпълнението на дадена задача или за разрешаването на проблем, независимо дали става въпрос за идеалните качества на жилището, което търсим, или за елементите на математическа задача по време на изпит. За оперативната памет отговаря префронталният кортекс. (Lynn D. Sclcmon et Изтегляне 2.25 Mb. Сподели с приятели:
|