83
Meta-analysis of the Efficacy of Cognitive Therapy for Depression“, Journal of Consulting and Clinical Psychology 57, 1989.). Едната е да се научим да се справяме с мислите, около които се въртят разсъжденията ни - да поставяме под въпрос тяхната валидност и да мислим за по-положителни алтернативи.
Другата е целенасочено да търсим приятни, развличащи събития.
Една от причините развлеченията да вършат толкова добра работа е, че потискащите мисли са автоматични - те са неканени гости в ума ни. Дори когато депресираните хора се опитват да
потиснат тъжните си мисли, те често не могат да стигнат до по-добра алтернатива; щом вълната на депресията ги е заляла веднъж, тя управлява изцяло хода на мисловните им асоциации. Така например ако поискаме от жертви на депресия да подредят разбъркани думи в кратки изречения, те много по-бързо откриват правилната последователност при фрази с депресиращ смисъл („Бъдещето изглежда изключително мрачно“), отколкото при такива с оптимистична нотка („Бъдещето изглежда безметежно")
(Изследването на мислите на депресирани пациенти е описано в Richard Wenzlaff, “The Mental Control of Depression", in Handbook of Mental Control, W'egner and Pennebaker.). Склонността на депресията да се самоподхранва помрачава дори забавленията, които хората все пак избират. Когато на пациенти с депресия се предложи списък с два вида дейности, жизнерадостни и тъжни, които да им помогнат да се откъснат от някое тежко събитие, например
погребение на близък приятел, те в повечето случаи избират меланхолични действия.
Ричард Уенцлаф, психолог от Тексаския университет, който е провел тези проучвания, стига до извода, че хората, които вече са депресирани, трябва да
положат особени усилия, за да прехвърлят вниманието си върху нещо жизнерадостно, и да се помъчат да не изберат неволно някое развлечение, например сълзлив филм или трагичен роман, което отново да смаже настроението им.
Да се измъкнем от калта
Сподели с приятели: